Решение по дело №6079/2015 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

           Номер   343                Година   28.03.2016              Град  С.З.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети март                                                                                     Година 2016 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: А.В.               

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 6079 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.

 

Ищцата Н.А.Н., като майка и законен представител на малолетното дете К.Е.Г., твърди в исковата си молба, че с ответника имали извънбрачно дете К.Е.Г., което било припознато от същия. По гр.д. № 4516/2014 г. на СтРС ответникът бил осъден да му заплаща месечна издръжка от 150 лева, но и до момента бил нередовен в плащането й, което наложило образуването на изп.д. № 4124/2015 г. на СИС при СтРС. Детето им било на пет години и седем месеца. Освен издръжката му, ответникът до момента не се ангажирал с нищо друго във връзка с отглеждането му. Създавал й обаче проблеми за режима тогава, когато имали заболяване или друг неотложен ангажимент с детето им, но за сметка на това никога не превеждал издръжката му така, както се споразумели по посоченото дело. Знаел, че синът им имал л.ично нарушение на определени звукове при говор, което изисквало намесата на специалист - л. минимум по два пъти седмично със заплащане между 20 и 30 лева на посещение. Тя правела усилие да води детето им на л., но не била в състояние със заплатата си да отделя по около 200/240 лева на месец. С растежа на детето им, говорът му се влошавал. Освен това, с нарастването на възрастта му, нараствали и нуждите му. Освен издръжката и понякога дребни подаръци, не получила никаква друга материална подкрепа от ответника за отглеждането му - дрехи, учебни помагала. Нямала други доходи освен заплатата й, като сама се грижела за сина им, а ответникът имал собствен бизнес – „Д.” ООД С.З. на адреса му в исковата молба, с 60% участие в същия. Искането е да се увеличи размера на присъдената по гр.д. № 4516/2014 г. на СтРС издръжка на малолетното на страните дете, като ответникът се осъди да му заплаща чрез ищцата, като негова майка и законен представител, 250 лева ежемесечна издръжка от подаване на исковата молба в съда до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й. Претендира за разноски.

 

            Ответникът Е.Г.Е. оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, в хода на делото по същество и в представена от пълномощника му писмена защита.

 

Дирекция “Социално подпомагане” С.З., редовно призована, не изпраща представител. Представя социален доклад, с който взема писмено становище по закрила правата и интересите на малолетното дете на страните в настоящото производство.

 Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

            Малолетното дете К.Е.Г. е родено на *** г. и към датата на приключване на устните състезания е на възраст - години и - месеца (л. 4). Негови родители са страните по делото, които не са сключвали граждански брак. С постигната между тях и одобрена от съда на 03.02.2015 г. съдебна спогодба по приложеното гр.д. № 4516/2014 г. на СтРС, са предоставени на ищцата за упражняване родителските права върху това им дете, а ответникът е осъден да му заплаща чрез нея ежемесечна издръжка 150 лева от 01.01.2015 г. до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й.

 

            От датата 01.01.2015 г. на присъждането на тази издръжка до приключване на устните състезания е изминал период от повече от една година, през който е ноторно известно, че икономическата обстановка в страната значително се промени, доказателство за което е и увеличението на минималната работна заплата, която към момента на определяне на издръжката на малолетното дете е била 360 лева (ПМС № 419/17.12.2014 г.), а към датата на приключване на устните състезания е 420 лева (ПМС № 375/28.12.2015 г.). За посоченият период нуждата от по-висока по размер месечна издръжка на малолетното дете на страните несъмнено е нараснала трайно и съществено, не само с нарастването на възрастта му, но и с оглед обстоятелството, че видно от отговорите на вещото лице в съдебно заседание и заключението му по назначената съдебно – л.ична експертиза, което съдът възприема поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства (чл. 202 ГПК), преценено съвкупно със социалния доклад и показанията на свидетелката И. (учителка на това дете в посещаваната от него ЦДГ), които съдът кредитира, тъй като са непосредствени, последователни и логични, и не противоречат, а се подкрепят от останалите доказателства, това дете страда от „п.”, за преодоляване на която следва да посещава л. минимум 2-3 пъти седмично в продължение на поне шест месеца, защото неточният изговор при същото на с., би повлиял на ограмотяването му и то би писало буквите така, както неправилно ги произнася, а разходите за л.ичната му терапия са по 15-20 лева на посещение и не се поемат от НЗОК (л. 113 и 115). Съдът не кредитира показанията на свидетелката Г, че не забелязала детето на страните да има говорен проблем, защото противоречат на заключението на съдебно-л.ичната експертиза, което в съчетание с обстоятелството, че живее на семейни начала със син на ответника и е технически секретар в управляваното от последния дружество, оправдава напълно недоверието, с което съдът се отнася към тяхната достоверност (чл. 172 ГПК). Детето на страните посещава понастоящем и посочената в социалния доклад детска градина, месечната такса за която е 50 лева и се заплаща от ищцата, видно от същия доклад (л. 92-94). А всички тези обстоятелства са достатъчно основание съдът да се приеме, че въпреки неоснователните доводи за противното на ответника, предявеният иск за увеличение размера на присъдената на това му дете издръжка, е доказан напълно в своето основание, защото разпоредбата на чл. 150 СК предвижда изменение на издръжката при трайно и съществено изменение или на нуждите на издържания, какъвто е случаят, или пък на възможностите на дължащия издръжка родител (т. VIII от ППВС № 5/1970 г.). В случая нуждата от издръжка на малолетното дете на страните съдът определи с оглед обикновените условия на живот за него, като взе предвид възрастта му и обстоятелствата, че посещава посочената ЦДГ и страда от нуждаеща се от л.ична терапия „п.”, а възможностите на родителите му да му осигуряват издръжка, съдът определи според техните доходи, имотно състояние и квалификация.  

 

В тази насока съдът намери, че за разлика от ищцата, ответникът има и друго малолетното дете на 4 месеца - П. Е.Г., на което също е задължен безусловно да осигурява издръжка (чл. 141, т. 1 СК). От съвкупната преценка на представеното от ищцата удостоверение за доходите й, социалния доклад и представените на листи 14-15 от приложеното дело - н.а. № 156/2013 г. и договор за покупко-продажба на МПС от - г., се установява, че ищцата има висше по степен образование и работи по трудово правоотношение на длъжност „-” в „---” АД, --, от което правоотношение е получила в периода от ноември 2014 г. до октомври 2015 г. вкл. брутно трудово възнаграждение в общ размер от 12385 лева или средно месечно брутно трудово възнаграждение за същия период в размер на 1032.08 лева. По делото няма данни същата да получава и други доходи от свободни професии, наеми или хонорари, като притежава по дарение от б. голата собственост на а., върху който дарителката си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване, а от - г. притежава и л.а. „-” с рег. № -, чиято застрахователна стойност е - лева. От съвкупната преценка на представените декларация от 08.01.2016 г. на ответника (л. 30), извлечение от търговския регистър (л. 54), извлечение от банковата му сметка (л. 64-65), удостоверение за доходите му, декларация за СИС и договор за заем (л. 81-83), вносна бележка от 17.09.2015 г. (л. 89) и социалния доклад (л. 93), се установява още, че ответникът има средно образование, като е съдружник и управител на „---” ЕООД, в което притежава --- от капитала, от която си дейност на управител същият сам е признал пред изготвилите доклада социални работници, че получава по-голямо месечно трудово възнаграждение от 480 лева (л. 93), в сравнение с декларираното от него в декларацията му за СИС и посочено в представеното удостоверение за доходите му (л. 81-82), където е отразено, че в периода от ноември 2014 г. до октомври 2015 г. е получил месечно брутно трудово възнаграждение в общ размер 5040 лева или средно месечно брутно трудово възнаграждение за същия период от 420 лева. В декларацията си от 08.01.2016 г. същият е декларирал, че реализираната за 2014 г. печалба на управляваното от него дружество „---” ЕООД е --- лева (л. 30). От последната той има право на --- лева, като съдружник с --- дялово участие в същото дружество, от което следва извода, че за 2015 г. е получил месечен доход от 785.56 лева (480 лева от трудовото му правоотношение като управител на това дружество и 305.56 лева месечно от полагащата му се част от --- лева от печалбата му от --- лева), което е над средния доход на трудоспособния български гражданин през 2015 г., който по данни да НСИ, публикувани в интернет, е 726.40 лева месечно. Следва при преценка на възможностите му да се има предвид и обстоятелството, че в представената по делото декларация за СИС същият не е отрекъл, чрез зачертаване, че не получава и други доходи от свободни професии, наеми и хонорари (л. 82). Нещо повече, сам е внесъл на 17.09.2015 г. по сметката си сумата от --- лева, видно от представената по делото вносна бележка за внасянето й (л. 89). Дори при това положение да се приеме, че е получил същата в заем по представения договор от 02.08.2015 г. (което обаче съдът не намира да е несъмнено установено по делото, не само защото не заемодателят му по този договор, който очевидно му е баща, е внесъл тази сума по сметката му, а и защото му е предоставил по този договор в заем същата по размер сума още на 02.08.2015 г., а ответникът е внесъл такава по размер сума по сметката си на 17.09.2015 г., повече от месец след това), то и тогава тази сума от --- лева следва да се има предвид при преценка на възможностите му да осигурява издръжка на малолетното им с ищцата дете, защото следва да я върне на заемодателя си чак през август 2020 г., до когато несъмнено разполага с нея (л. 83 и 89). В декларацията си за СИС същият е декларирал и обстоятелството, че притежава част от къща в ---, както и дворно място със склад за промишлени стоки ---, и дворно място в --- (л. 82). По делото освен това няма и доказателства ответникът да е неработоспособен или с намалена работоспособност, при което съдът намира, че разполага с възможности да осигурява издръжка на своето малолетно дете в границите на дължимата се от него такава, обусловена от нуждите на това му дете, тъй като е работоспособен и работи (т. 11 от ППВС № 5/1970 г.). Други релевантни доказателства няма представени по делото.

 

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че за задоволяване на нуждите от издръжка на малолетното на страните дете с оглед възрастта му, правилното му развитие, отглеждане, възпитание и нуждата му от допълнителни средства за такса за посещаваната от него детска градина и нужната му л.ична терапия за преодоляване на ---, от която страда, е необходима и достатъчна общо сумата от 420 лева месечно, от която ответникът, с оглед получаваните от него доходи, притежавано имущество, квалификация и обстоятелствата, че има и друго малолетно дете, работоспособен е и работи, може и следва да поеме изплащането на ежемесечна издръжка за това си дете в искания с исковата молба размер от 250 лева, а останалата част от сумата, до необходимите за същото дете общо 420 лева месечно, следва да се поемат от ищцата по делото, като негова майка, ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.). При това положение предявеният иск за увеличение размера на присъдената на това дете издръжка следва да се уважи, като основателен така, както е предявен, като увеличения размер на същата издръжка се присъди от подаване в съда на исковата молба, в какъвто смисъл е и искането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й (т. 21 от ППВС № 5/1970 г., чл. 150 и 146, ал. 1 СК).

 

Тъй като ищцата не дължи държавна такса за производството (чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК), дължимата се такава от 144 лева върху увеличения размер на издръжката (чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, във вр. с чл. 1 ТДТКССГПК) следва да бъде възложена в тежест на ответника (чл. 78, ал. 6 ГПК). На същото основание в тежест на последния следва да се възложи и заплатената от бюджета на съда част от 5.38 лева от възнаграждението на вещото лице (чл. 78, ал. 6 ГПК). При този изход на делото, само ищцата има право да й се присъдят сторените разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение от 180 лева, които поради това следва да се възложат в тежест на ответника (чл. 78, ал. 6 ГПК). В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си по същото на 29.03.2016 г., от която дата тече и срока за обжалването му (чл. 315, ал. 2 ГПК).

 

Воден от горните мотиви Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка по гражданско дело № 4516 по описа за 2014 г. на Старозагорския районен съд, като:

 

ОСЪЖДА Е.Г.Е., с ЕГН **********, с адрес *** ---, да заплаща на малолетното си дете К.Е.Г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.А.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, ежемесечна издръжка в размер на 250 лева считано от 24.11.2015 г. до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й.

 

ОСЪЖДА Е.Г.Е. с п.с., да заплати на Н.А.Н. с п.с., сумата от 180 лева за разноски по делото.

 

ОСЪЖДА Е.Г.Е. с п.с., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Старозагорския районен съд, сумата от 144 лева за дължима се държавна такса върху увеличения размер на издръжката на малолетното дете.

 

ОСЪЖДА Е.Г.Е. с п.с., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Старозагорския районен съд, сумата от 5.38 лева разноски по делото за изплатена в същия размер от бюджета на съда част от възнаграждението на вещото лице.

 

 РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от 29.03.2016 г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: