№………… 21.02.2019 г.
ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД І възз. наказателен
състав
на двадесет и първи
февруари две хиляди и деветнадесета
година
В закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР
ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
Секретар:
…………………Прокурор: ……………, като разгледа докладваното от съдията Григоров
ВНЧД №155 по описа за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по
чл.345 от НПК вр. чл.165 ал.1 от ЗЗ. Настоящото производство не е по чл.161
ал.2 от ЗЗ и поради това се постановява в закрито съдебно заседание.
С определение
№108/05.02.2019г. КРС по ЧНД№247/2018г. е прекратил производството по делото на
основание чл.161 ал.1 от ЗЗ.
Недоволен от
постановеното определение е останал прокурор в КРП, като излага съображения за
незаконосъобразност и иска да бъде отменен атакуваният съдебен акт и се върне
делото на първата инстанция.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото, доводите на страните и правилността на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
За да постанови
прекратяване на производството КРС е приел, че са налице основания за
прекратяване на делото, тъй като лицето по принудителното действие не може да
бъде намерено и да се проведе, предвидената в закона процедура. Освен това е
посочено, че съдът не е този по настоящия адрес на лицето.
Определението на КРС
е незаконосъобразно на следните основания:
1. В чл.159 ал.4 от
ЗЗ е посочено, че „Ако съдът установи, че
не са налице обстоятелствата по чл. 155 или
не се установи след изслушване на психиатър наличие на психично разстройство на
лицето, съдът прекратява делото.“ Това означава, че законът предвижда две
фактически предпоставки за прекратяване на делото – 1. не са налице
обстоятелствата по чл. 155 и 2. не се
установи след изслушване на психиатър наличие на психично разстройство на
лицето. Съдът в определението си не се е позовал на нито една от двете
предпоставки, а на това, че не е възможно с оглед отсъствието на лицето да
изясни наличието или не на тези фактически предпоставки. Законът не е предвидил
възможност съдът да прекрати делото на това основание и в този смисъл
атакуваният съдебен акт се явява незаконосъобразен.
2. Констатацията на
КРС, че не е съдът по настоящия адрес на лицето не е основателна защото е
видно, че лицето има постоянен и настоящ адрес ***. Фактът, че лицето не е
намерено на адреса не променя извода относно настоящия адрес на лицето пи
смисъла на закона.
На фона на горното
атакуваният съдебен акт подлежи на отмяна и делото следва да се върне на КРС на
последващи процесуални действия. Съдът следва да прецени дали в случая е
приложим чл.25 ал.1 т.2 от НПК вр.чл.165 ал.1 от ЗЗ.
Воден от горното
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА на основание
чл.345 от НПК вр. чл.165 ал.1 от ЗЗ определение №108/05.02.2019г. на КРС по
ЧНД№247/2018г., с което съдът е прекратил производството по делото.
Връща делото на
първата инстанция за последващи процесуални действия.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.