№ 454
гр. Бургас , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на осми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120202411 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на Ж.Ж.С. като управител на „****“
ЕООД, ЕИК ****, адрес ***** против наказателно постановление № 1119-
F548653/11.08.2020г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП-Бургас, с което на
основание чл.355, ал.1 от КСО на „****“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба
№ Н-13 от 2019г. на МФ.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като на първо
място се сочи, че липсва правилното основание за налагане на имуществена санкция, а на
следващо място излага, че декларация е била подадена на 25.02.2020г. едновременно с
декларация обр. 1, но била допусната техническа грешка и затова били отхвърлени след
което дружеството установило грешката и на 19.03.2020г. подало коректни декларации.
Намира, че неправилно е ангажирана отговорността за неподаване на декларация.
Неправилно наказващия орган не бил приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Моли за
отмяна на НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, не се представлява.
За Административно - наказващият орган, се явява юрисконсулт Я., която оспорва
жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на
разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на 05.03.2021 г., а жалбата е депозирана с п.к. на
12.03.2021г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима.
На 22.05.2020г. на „****“ ЕООД е съставен акт за установяване на административно
1
нарушение за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО като не
е подал в срок данни с декларация образец 6 в ТД на НАП - Бургас за месец януари 2020 г.
Мястото за подаване на декларация образец 6 за всяко регистрирано в ТД на НАП Бургас
лице е в сградата на ТД на НАП Бургас, град Бургас, ул. „Александровска” № 26, ет.1 или
по електронен път с Квалифициран електронен подпис /КЕП/ и Персонален
идентификационен код/ПИК/. Декларация образец 6 с данни за общия размер на дължимите
осигурителни вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите“, следва да се подаде в срока за подаване на декларация Образец № 1, както
следва - А) до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; Б) при
начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок (25-то число) - до
края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението - чл.4, ал.3, т. 1, бук А
в Наредба Н- 8/29.12.2005г./отменена/, нова Наредба Н-13/17.12.2019г. на МФ.
Датата, посочена в декларацията на начисляване/изплащане на заплатите е 29.02.2020
г. и декларацията е следвало да бъде подадена до 29.02.2020 г.
Декларацията е подадена по ИНТЕРНЕТ с КЕП на 19.03.2020 г. и приета с вх. №
02000203133626.
АУАН е съставен и връчен на упълномощено лице на 26.05.2020г. като са вписани
възражения, че декларации са били подадени на 25.02.2020г., но поради техническа грешка
не били обработени и затова били подадени с коректни данни на 19.03.2020г.
Административнонаказващият орган сезиран с преписката по акта е счел фактическите
констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с което за
нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13 от
2019г. на МФ на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложил на жалбоподателя имуществена
санкция размер на 500 лева.
Съгласно протокол изх. № 02000203102168/25.02.2020г. „****“ ООД е подало
декларация обр. 1 и декларация обр. 6 за периода 01.2020г. на 25.02.2020г., декларациите са
били отхвърлени, поради което съгласно протокол изх. № 02000203133626/19.03.2020г. са
били подадени отново и е видно, че са приети.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената
по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) в
срока по чл. 34 от ЗАНН. Съдът не споделя съображенията за несъществуване на
разпоредбите на чл. 53, вр. чл. 27/чл.83/ и чл. 3, ал. 2 ЗАНН, които разпоредби са
съществуващи и определят предпоставките за ангажиране на отговорността като всъщност
неправилно жалбоподателят намира, че това са санкционните норми въз основа на които е
ангажирана отговорността му. Санкционната норма, която е приел АНО е тази на чл. 355,
ал. 1 КСО, поради което не се приемат възраженията в тази насока, но съдът приема жалба
за основателна по други съображения:
Не е спорно, че жалбоподателят има качеството осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1
от КСО. Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО осигурителите периодично представят в
Националната агенция за приходите данни за сумите за дължими осигурителни вноски за
държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани
вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на
2
физическите лица. Декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено
осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване. На основание ал. 6
на чл. 5 КСО е издадена НАРЕДБА № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, с която е отменена
НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица. В чл. 2, ал. 2 от НАРЕДБА № Н-13 от 17.12.2019 г. се
предвижда, че работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения,
осигурителните каси за своите членове - осигурители, самоосигуряващите се лица и лицата
по чл. 4, ал. 9 от КСО или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите декларация образец № 6
съгласно приложение № 4. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредбата Декларация образец № 6
се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за
приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите
осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите" - едновременно с подаване на декларация образец № 1.
В чл. 4, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че Декларация образец № 1 се подава в
съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от
работодатели, осигурители и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец:
а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително
и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена
подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този
срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението;
б) до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на
допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или изплатени след 25-о число на
месеца, следващ месеца, през който е положен трудът; в сроковете за внасяне на
осигурителните вноски по чл. 7, ал. 12, т. 1, 2 и 4 от КСО за лицата, на които за
осигурителен стаж се зачита времето по чл. 9, ал. 3, т. 1, 2 и 5 от КСО;
Съгласно разпоредбата на чл. 355, ал. 1 КСО който наруши разпоредбите на чл. 5, ал.
4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не
подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от
самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не
са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в
размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
В случая в хода на съдебното следствие се установи, че декларация образец 6 за месец
01.2020г. е подадена в установения за това срок – 25.02.2020г., но е била отхвърлена. Ето
защо не се касае за неподаване на декларация обр. 6, а за това, че не е подадена коректна
декларация или че не е подадена нова декларация, след като е отказано приемането на вече
подадената, в срока установен в наредбата. Разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от НАРЕДБА № Н-
13 от 17.12.2019 г. предвижда, че задълженото лице по тази наредба в 7-дневен срок от
датата, на която е отказано приемане на декларации след попълването на необходимите
данни, ги изпраща отново в компетентната териториална дирекция на Националната агенция
за приходите. В АУАН и НП неправилно е квалифицирано нарушението като предвид това,
че декларация е била подадена, но е отказано нейното приемане, следвало е да се подаде
нова, евентуално би могло да се касае за нарушение на чл. 11, ал. 3 от Наредбата , с което е
нарушено правото на защита на санкционираното лице и е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от
ЗАНН.
3
Освен изложеното АНО не е извършил преценка дали не се касае за маловажен случай.
Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за
маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването
му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че
не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 ЗАНН. Легалната
дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т.9 от Наказателния
кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за
отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното
деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б."а"
ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката
за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида
на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н.,
като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. С оглед
горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че
в настоящия случай са налице предпоставките на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН. В
конкретния случай няма данни жалбоподателят да е извършвал други административни
нарушения. Установява се, че декларации са били подадени, но са били отхвърлени,
пропускът е установен след констатирането му и преди АНО да установи нарушението, не
са настъпили вредни последици, като тези обстоятелства, преценени в съвкупност и взаимна
връзка, характеризират деянието и дееца със значително по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид и сочат за маловажност на случая
на административно нарушение.
В обобщение, както АУАН, така и обжалваното НП са издадени в нарушение на
процесуалните правила, поради което обжалваното постановление следва да бъде отменено.
На основание в чл. 63 от ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските като с оглед
изхода на спора, право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива и не му
се присъждат.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1119-F548653/11.08.2020г., издадено от
Заместник директор на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на
„****” ЕООД, ЕИК **** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13 от
2019г. на МФ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати нa страните на посочените по делото адреси.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5