Решение по дело №2760/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              /          .02.2021 год., град Варна

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

РАЛИЦА АНДОНОВА

 

секретар: Наталия Зирковска

прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова

кАНД № 2760 по описа на съда за 2021 година,

за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба от ТД на НАП – Варна чрез процесуалния им представител ст.ю.к.Д.П., против Решение №260412/17.11.2020г по АНД №3932/2020г на ВРС, ІV с-в, с което е отменено издаденото от директора на ТД на НАП-Варна НП №534659-F563386/01.09.2020г и наложената на „К. ***, ЕИК103514552, Имуществена санкция в размер на 500лв. на осн.чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС.  

Релевирано е касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като с подробно мотивирани съображения се оспорва възприетия от ВРС извод за маловажност на безспорно доказаното и правилно квалифицирано нарушение по чл.31 ал.4 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ, настоява се за отмяна на решението и за потвърждаване на законосъобразното, обосновано и правилно НП. В съдебно заседание ст.ю.к.П. не се явява; с писмени бележки с.д.№852/18.01.2021г поддръжа жалбата, настоява за уважаването й, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С отговора си по жалбата касационният ответник „К. Консулт“ ЕООД изрзява становище за неоснователност на същата, като оспорва твърдението в нея за тенденциозност. Настоява обжалваното решение на ВРС да бъде оставено в сила. В съдебно заседание, редовно призован, не се представлява и не изразява становище.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за неоснователност на касационната жалба.

 

Касационната инстанция намира, че жалбата е неоснователна.

 

Анализирайки събраните пред него релевантни доказателства, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на 17.07.2020г при проверка в ТД на НАП-Варна относно наличието или липсата на основания за регистрация по ЗДДС било установено, че „К. Консулт“ ЕООД – дружество, извършващо счетоводни услуги и консултации, е маркирало 20 000лв. на 31.01.2020г в 08:25:03ч и 20 000лв. на същата дата в 08:26:17ч. Промяна в касовата наличност чрез операции „служебно въведени“ и „служебно изведени“ е регистрирана на 21.02.2020г в размер съотв. на 00.00лв. и на 20 000лв. Предвид констатацията, че промяната поради операторска грешка била извършена извън установения 7-дневен срок, т.е. до 07.02.2020г, срещу дружеството бил съставен АУАН за нарушението, квалифицирано по чл.31 ал.4 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ. Актът бил връчен лично на управителя на дружеството, който депозирал писмени възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН с твърдения, че предвид неумишления характер на закъснението за изврършване на сторно операцията и липсата на нанесени вреди на бюджета, нарушението не е обществено опасно, т.е. представлява маловажен случай. Възражението бил разгледано от АНО и преценено като неоснователно, поради което и въз основа на АУАН било издадено НП, с което при идентични фактически констатации и правна квалификация на нарушението, на осн.чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция от 500лв.

При така установената фактология, по същество безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че  АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, те съдържат минимално изискуемите за редовността им от формална страна реквизити, съотв.по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а в съдържанието им е налично подробно описание на нарушението и на обстоятелствата по извършването му, и са приложените доказателствата, които го потвърждават. ВРС приел също, че нарушението е правилно квалифицирано.

Независимо от горното, съдът приел, че АНО е приложил неправилно материалния закон, и конкретно – не е преценил, че настоящото нарушение по чл.34 ал.4 вр.ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на  МФ представлява маловажен случай по см.чл.28 от ЗАНН. Този извод предходният съдебен състав мотивирал с изводимия от доказателствата факт, че опит за отстраняване на операторската грешка е направен непосредствено след допускането й, и същото е било отразено посредством сторно-бележка от кочан; отчел е изложените във възражението по чл.44 ал.1 от ЗАНН причини за допускането й; липсата на нанесена вреда за фиска и факта, че нарушението е първо по ред за нарушителя. С тези съображения съдът приел, че санкционираното нарушение е такова с изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от същия вид, и представлява маловажен случай по см.чл.28 от ЗАНН, което е обстоятелство, изключващо ангажиране на отговорността. С тези съобажения съдът отменил НП.

Касационният състав споделя крайния правен извод на въззивния, като намира, че в случая е налице по-тежък порок на НП, налагащ отмяната му.

Със събраните доказателства по делото е установено, и между страните е безспорно, че „К. Консулт“ ЕООД е осъществило нарушение, правилно квалифицирано от АНО по чл.31 ал1 вр.ал.4 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ вр.чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. Приложената от АНО санкционна норма на чл.185 ал.2 от ЗДДС предвижда, че извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 3000 до 10 000лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкцията по ал.1, т.е. имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 500 до 2000 лв.

След като е избрал да наложи санкция на осн.чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС и то в специалния минимум от 500лв, АНО е дължал да докаже, че конкретното нарушение не е довело до неотразяване на приходи. Такова доказване в хода на АНП и пред въззивния съд не е проведено, нещо повече – в АУАН, поставил началото на производството, и в НП, което го финализира, изобщо липсва констатация, че допуснатото в случая нарушение не е довело до неотразяване на приходи. Липсата на такава констатация представлява липса на елемент от фактическия състав на приложимата правна норма, което винаги и безусловно представлява съществено нарушение на процесуалните правила по см.чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, безалтернативно налагаща отмяна на НП като незаконосъобразно.

Съгл.чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доколкото констатираното от настоящия състав резултира в отмяна на НП като незаконосъобразно – резултат, идентичен с достигнатия от предходния съдебен състав, проверяваното му решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно, обосновано и правилно. Изложеното пък квалифицира доводите в касационната жалба относно липсата на основания за квалифициране на нарушението по чл.28 от ЗАНН като неоснователни.

При този изход на делото претенцията на АНО за присъждане на разноски е неоснователна, а касационният ответник не е поискал такива.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният съдебен състав

 

 

Р       Е        Ш         И :

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260412/17.11.2020г по АНД №3932/2020г на ВРС, ІV с-в, с което е отменено издаденото от директора на ТД на НАП-Варна НП №534659-F563386/01.09.2020г и наложената на „К. ***, ЕИК103514552, Имуществена санкция в размер на 500лв. на осн.чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС.  

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ : 1.                           2.