№ 126
гр. Търговище, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско
дело № 20243500500197 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Търговище ЕИК *********,
представлявана от кмета д-р Дарин Иванов Димитров, представляван от
старши юрисконслут Д. К. К. против Решение № 285 от 20.06.2024 г.,
постановено по гр. дело № 1539/23 г. по описа на Районен съд – Търговище.
С атакуваното решение съдът е отхвърлил предявения от Община
Търговище, ЕИК *********, гр.Търговище, пл.“Свобода“, представлявана от
Кмета д-р Дарин Димитров иск против ЕТ „Льотин - 2000 - Фатиме Льотина“,
ЕК *********, със седалище и адрес на управление : с.Д..., ул.“З...“ № 8,
общ.Търговище, представлявано от Ф.В.Л., действаща чрез пълномощник
адв.Т. В. от ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул.“Лилия“ № 4, вх.Б, ет.3,
кантора 9 искове, с правно осн. чл.236, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.79 и сл. от от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за сумата от 4 813,82 лв., представляваща обезщетение по
чл. 20 от договор за наем в размер на 4 495.00 лв. и обезщетение за забава в
размер на 318.82 лв., като неоснователни. С решението в полза на ответника са
присъдени разноски.
Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението е
1
неправилно и необосновано, постановено при неправилно приложение на
материалния закон. Доводите са, че съдът неправилно се е позовал на ТР № 1
от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, и е приел, че чл. 20 от
договора за наем противоречи на добрите нрави и като такава разпоредбата е
нищожна. Твърди се още, че договорът между страните е облигационен такъв
и не представлява търговска сделка, поради което постановките в цитираното
решение са неотносими към спора. Моли се за отмяна на решението, като
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
Претендират се разноски.
Постъпил е отговор от насрещната страна със становище за
неоснователност на въззивната жалба. Твърденията са, че уговорения размер
на обезщетението е изключително висок и като такова поражда
неравностойност в отношенията между страните и води до неоснователно
обогатяване на наемодателя. Искането е решението да бъде потвърдено, като
се претендират разноски по делото.
Страните нямат доказателствени искания.
Съдът, след като извърши проверка съгласно изискванията на чл.262 от
ГПК, констатира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и
се явява допустима.
Настоящата въззивна инстанция приема следното:
Пред РС – Търговище са предявени обективно съединени искове, с
правно осн. чл.236, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.79 и сл. от от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно представяния договор за отдаване под наем на общински терен,
сключен между страните на 28.12.2012 год., ищецът е предоставил на
ответника ползването на общински терен за поставяне на павилион, находящ
се в с.Д..., общ.Търговище. Договореният наем е следвало да се заплаща до
10-то число на текущия месец, размерът му е бил 36.25 лв. Договорът е бил
със срок до 31.12.2022 год. Установено е по делото от писмените и гласни
доказателства, че преди изтичането на срока на договора, наемателят е
отправил искане имотът да му бъде отново отдаден под наем, но ответникът
го е уведомил, че за имота ще бъде проведен търг за отдаване под наем,
посочил е датата и часа на провеждане на търга и необходимите за участие
документи. Установено също е, че след изтичане на срока на договора,
наемателят е продължил да ползва имота до 19.04.2024 година, като в този
2
период е заплащал на наемодателя, уговорения в договора месечен наем. Със
заповед № РД-З-341 / 29.03.2023 год. кмета на общ. Търговище е разпоредил
да се изземе процесния имот, като на 19.04.2023 год. е пристъпено към
изземване на имота. Проведен е търг за отдаване под наем и е сключен
договор за наем с друг
наемател.
Съгласно чл. 20 от договора, сключен между страните по делото
ответникът е бил длъжен да освободи терена към датата на изтичане на срока
на договора, като го остави във вида, в който го е получил, а в случай на
неизпълнение на това задължение е дължал обезщетение на ищеца за всеки
ден просрочие в размер на уговорения месечен наем. Поради което
наемодателят е отправил покана към наемателя за заплащане на това
обезщетение в размер на исковата претенция.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното: Отношенията между страните са породени от договор за
наем на общински имот със срок на договора 31.12.2023 година. Поради
горното, приложимата уредба е Закона за общинската собственост, който
урежда правилата относно отдаването на общински имоти под наем.
Разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от ЗОС, предвижда, че след изтичане на срока на
действие на договора, отдаването под наем на имоти общинска собственост,
се извършва от кмета на общината след провеждане на публичен търг или
публично оповестен конкурс. Тази изрична норма в специалния закон
изключва приложението на общите правила относно наемните
правоотношения и при липса на противопоставяне от страна на наемодателя,
при продължаващото ползване на вещта от страна на наемателя, наемното
правоотношение не може да се трансформира в безсрочно, съгласно чл. 237 от
ЗЗД. В този смисъл възраженията на ответника- наемател, че договорът се е
превърнал в безсрочен такъв са неоснователни. С изтичането на срока на
договора, наемното правоотношение е било прекратено, а наемателят е
следвало да освободи наетия общински имот. Това не се е случило и
наемателят е продължил да ползва имота. Поради горното и съгласно чл. 20 от
договора дължи обезщетение, чиито размер е договорен в размер на
уговорения наем за всеки ден просрочие.
Представения по делото договор за наем по същество е търговска сделка,
3
въпреки твърдението на ответника, че договорът е облигационен, а не
търговски. За характеризиране на сделката като търговска приложим е чл. 286
от ТЗ във вр. с чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Критериите, които определят търговския
характер на една сделка са обективен и субективен. Според обективния
критерий, въведен с текста на чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1 ТЗ, сделките,
изброени в ал. 1 на чл. 1 от ТЗ имат търговски характер, независимо от
качеството на лицата, които ги извършват. Субективният критерий (чл. 286,
ал. 1 от ТЗ), предполага, че сделка, сключена от търговец и свързана с
упражняваното от него занятие, има търговски характер. Без значение е
качеството на насрещната страна по договора, т.е. дали има качеството на
търговец или не. Безспорно е, че наемателят е сключил договора за наем,
именно във връзка с упражняваната от него дейност, а той по смисъла на
закона е търговец. Тази негова дейност е системна, а не еднократна и е
насочена към реализиране на доходи и именно поради това договорът между
страните има характер на търговска сделка и е търговска сделка- в този
смисъл е и определение № 38 от 17.02.202- година, по т.д. № 144/20 на I т.о. на
ВКС.
Поради търговския характер на сделката са задължителни и указанията
дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК.
Неустойката чиито цели, излизат извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция е нищожна поради нарушение на
добрите нрави. Преценката е конкретна, като в случая определената в
договора – чл. 20 неустойка е изключително висока по размер и води до
неоснователно обогатяване на наемодателя. Прекомерността нарушава
добрите нрави, при което тази клауза от договора е нищожна и не може да
породи своите правни последици. Постановеното решение е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, въззивникът следва да понесе отговорност за
сторените от въззиваемата страна разноски, които са в размер на 600 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 285 от 20.06.2024 г., постановено по гр.
4
дело № 1539/23 г. по описа на Районен съд – Търговище.
ОСЪЖДА Община Търговище, ЕИК *********, гр.Търговище, пл.
„Свобода“, представлявана от Кмета д-р Дарин Димитров да заплати на ЕТ
„Льотин - 2000 - Фатиме Льотина“, ЕК *********, със седалище и адрес на
управление с. Д..., ул. „З...“, № 8, общ.Търговище, представлявано от Ф.В.Л.,
действаща чрез пълномощник адв.Т. В. от ТАК, със съдебен адрес
гр.Търговище, ул. „Лилия“, № 4, вх.Б, ет.3, кантора 9, разноски пред
настоящата инстанция, в размер на 600 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5