Решение по дело №346/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.215 и чл.56, ал.2 от ЗУТ.

Жалбоподателят „Авалг” ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.„Христо Фотев“ №60, ет.3, представлявано от управителя Х.Т.Г., е оспорил отказ за поставяне на преместваем обект, обективиран в решение №70-00-1(2)/03.01.2023г. на директора на дирекция „ЦАУ Зора“ при Община Бургас, с което на жалбоподателя е отказано издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект – павилион от 12 кв.м, находящ се в Приморски парк – Бургас, на позиция Е 9 по схемата на Приморски парк за разполагане на годишни обекти, за срок от 01.03.2023г.-28.02.2026г., по заявление вх.№70-00-1/03.01.2023г.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че е налице нарушение на установения от комисията принцип „първи по време - първи по право“, доколкото от входящия номер на заявлението на жалбоподателя се установява, че той е първи по ред на постъпване в деловодството на дирекция „ЦАУ Зора“, но въпреки това дружеството е получило отказ по заявлението. Твърди се, че липсват мотиви, от които да се установи защо комисията е дала предложение до териториалния директор да откаже издаването на разрешение. Жалбоподателят иска отказът да бъде отменен, като административният орган бъде задължен да издаде исканото разрешение, а в условията на евентуалност – преписката да бъде върната за повторно разглеждане на заявлението за тази позиция с даване на задължителни указания по тълкуването и прилагане на закона. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие – адв. Т., поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалвания акт. Допълнително аргументира позицията си в представени по делото писмени бележки (л. 99-101).

Ответникът, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт Т., оспорва жалбата. Представя административната преписка по издаване на обжалвания акт и иска жалбата против него да бъде отхвърлена като неоснователна.

ФАКТИ:

На 03.01.2023г. управителят на „Авалг“ ЕООД е подал заявление с вх.№ 70-00-1/03.01.2023г., с което поискал да му бъде издадено разрешение за поставяне на преместваем обект – павилион за търговия с кафе и пакетирани стоки с площ от 12 кв.м, находящ се в Приморски парк, заемащ позиция №9 от схемата на преместваемите обекти, за срок от 01.03.2023г.-28.02.2026г. (л. 16). Към заявлението били приложени приходна квитанция за платена такса за разглеждане на документите (л.17) и пълномощно (л.18-20).

С друго заявление от 17.01.2023г. жалбоподателят допълнително представил обяснителна записка към инвестиционно предложение за изготвена от него нова концепция - поставяне на павилион във формата на гъба (л. 22); схема на маси (л. 23), ситуация (л. 24), снимков материал на преместваемия обект (л. 25-26).

Комисия, определена със заповед №3267/23.09.2022г. на кмета на Община Бургас (л.67), на 02.02.2023г. е провела заседание, отразено в протокол №34, в което по т.5 от дневния ред е разгледала постъпилите заявления за издаване на разрешения за поставяне на преместваем обект по чл. 56 от ЗУТ за ЦАУ „Зора” (л. 46-62). След проведено гласуване по подаденото от жалбоподателя заявление с вх. №70-00-1/03.01.2022г., комисията е взела решение за отказ за издаване на разрешение на „Авалг“ ЕООД за срок 01.03.2023г. – 28.02.2026г.

Въз основа на решението на комисията, на 03.01.2023г. административният орган е издал обжалваното решение №70-00-1(2)/03.01.2023г.(л.28-29), с което приел, че по отношение на „Авалг“ ЕООД не са налице условията на Наредба за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Бургас (наредбата) за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект-павилион 12 кв.м. в Приморски парк – позиция Е 9, поради което е отказано искането за издаване на такова разрешение.

Решението, в което е обективиран оспореният отказ, е получено от пълномощник на жалбоподателя на 10.02.2023г. (л.27). Жалбата, сезирала съда, е подадена на 23.02.2023г. (л. 2).

Съдът, с нарочно разпореждане, задължи ответника да представи доказателства в потвърждение на това колко лица и по кое време са подали заявления за участие в процедурата относно позиция Е 9 по схемата на Приморски парк. В отговор директорът на дирекция „ЦАУ Зора“ при Община Бургас представи съпроводително писмо с приложени справки на постъпилите заявления на 03.01.2023г. за издаване на разрешение за поставяне на обект на позиция Е-9 в Приморски парк (л. 69-75).

От справките се установява, че на посочената дата за процесната позиция са подадени общо пет заявления, от името на двама кандидати. Първо по ред на постъпване в деловодството на Дирекция „ЦАУ Зора“ при Община Бургас, в 08:33:44 часа, е заявлението за издаване на разрешение с рег. №70-00-1/03.01.2023г., подадено от „Авалг“ ЕООД (л. 71). Второ по ред се явява подаденото в 08:35:03 часа заявление на „Ди-М-Груп“ ЕООД с вх. №70-00-2/03.01.2023г. с искане за поставяне на павилион 6 кв.м на процесната позиция – Е 9 в Приморски парк (л. 72). Има още три заявления, подадени също от „Ди-М-Груп“ ЕООД, както следва: с вх. №70-00-14/03.01.2023г. (л.73) – регистрирано в 08:47:22 часа, с вх. №70-00-28/03.01.2023г. (л.74) – в 09:09:55 часа; с вх. №70-00-28(1)/03.01.2023г. (л.75) – в 10:40:30 часа. И четирите заявления, подадени от „Ди-М-Груп“ на 03.01.2023г., съдържат идентично искане за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект – павилион с площ 6 кв.м на позиция Е 9 в Приморски парк – гр. Бургас, за периода 01.03.2023г. до 29.02.2026г.

От протокола на комисията по чл.6 от Наредбата се установява, че същата е изразила становище за отказ за издаване на разрешение по заявленията и на двете дружества – „Авалг“ЕООД и „Ди-М-Груп“ЕООД (л.59).

В хода на производството ответникът представя жалба от 23.01.2023г. от управителя на „Ди-М-Груп“ ЕООД, съдържаща оплаквания за извършени нерегламентирани действия от непознати за него лица и служители на общината, които са му попречили да подаде навреме документите за процесната позиция в деловодството на „ЦАУ Зора“ (л. 76-77). Представени са разрешение за строеж на метален павилион „Гъбка“ (л. 89), както и молба от Ди-М-Груп“ ООД за спиране на административното производство предвид наличие на висящ съдебен спор между „Ди-М-Груп“ ООД и Община Бургас по адм. д. №107 по описа за 2023г. на съда (л. 93). Според ответника тези доказателства представляват фактически основания за комисията да издаде становище за отказ на заявлението на „Авалг“ ЕООД да постави преместваемия обект.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания отказ, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.

Според чл.56, ал.2 от ЗУТ преместваеми увесилителни обекти и преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят в наредба на общинския съвет, като в наредбата в зависимост от вида и предназначението на обекта се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище.

Оспореният отказ, материализиран в решение № 70-00-1/2/03.01.2023г., е издаден от компетентен орган – директора на Дирекция „Център за административни услуги“ – „Зора“ при Община Бургас, съобразно нормата на чл.8, ал.1 от Наредба за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Бургас (наредбата), който предвижда, че разрешението за поставяне на преместваеми обекти се издава от съответния директор на дирекция ЦАУ по образец, одобрен от кмета на общината.

Решението съдържа всички реквизити, описани в същата норма от наредбата. То е постановено в писмена форма, но в него липсват мотиви. При постановяване на решението е спазена процедурата, регламентирана в наредбата. Според чл.6, ал.1 от същата за разглеждане на подадените заявления се съставя комисия в състав от 11 члена, от които 8 избрани от общински съвет и трима от общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината. Председателят на комисията се избира от общинския съвет. На заседанието на комисията има право да присъства и по един представител на всяко сдружение с нестопанска цел, създадено и регистрирано в съда с цел защита на права и интереси на постоянно действащ орган с мандат от две години. Комисията се свиква от председателя й най-малко 7 дни преди провеждане на всяко заседание. Заявленията заедно с приложените към тях документи се предоставят на членовете на комисията не по-късно от три дни от насроченото съдебно заседание. Според ал.2 на чл.6 от наредбата протоколите от заседанията на комисията следва да се публикуват в официалната интернет страница на Община Бургас не по-късно от 14 дни след провеждане на заседанието. Според ал.3 комисията заседава при кворум повече от половината от състава си и взема решение с обикновено мнозинство от присъстващите членове, като се произнася в едномесечен срок от подаване на заявленията. В процесния случай със заповед №3267/23.09.2022г. кметът на Община Бургас е определил тримата представители на комисията, съобразно изискванията на чл.6, ал.1 от наредбата (л.67). На заседание на 26.10.2021 г. и на 22.02.2022 г. Общински съвет Бургас е избрал общо 8 общински съветници за членове на комисията (https://burgascouncil.org/reshenia). По този начин съставът на комисията бил изцяло попълнен.

От представения протокол № 34 (л.46 и сл.) се установява, че комисията се е събрала на заседание на 02.02.2023г. Присъствали са 8 члена на комисията, в т.ч. и председателят, както и директорите на съответните ЦАУ. На заседанието е присъствал и законният представител на „ДИ-М-ГРУП“ ООД, доколкото освен разглеждане на постъпилите заявления за издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти е разгледана и жалба, подадена от дружеството за упражняване на натиск от директорите на ЦАУ „Зора“ и ЦАУ „Приморие“ и молба относно заведена в Административен съд Бургас искова молба. По двете точки от дневния ред, които касаят жалбата и молбата на „ДИ-М-ГРУП“ ООД, комисията е взела решение да изпрати на общинската администрация съответно жалбата и молбата за извършване на проверка и произнасяне. След това в протокола са отразени взетите решения по всяко от подадените заявления за поставяне на преместваеми обекти.

Заявлението на процесния жалбоподател е записано под № 58, като взетото решение да се издаде отказ за издаване на разрешение за поставяме на преместваем обект за позиция Е9 в Приморски парк не съдържа мотивите, които обосновават този резултат. В протокола не са отразени изказвания на членове на комисията, които биха могли да способстват за мотивиране на това решение. Посочен е само входящият номер, субектът, който е заявил съответното искане, позицията от схемата, за която се кандидатства, периодът от време, за който се иска разрешение, площта на павилиона и дейността, която ще се извършва в него. От протокола се установява, че за същата позиция заявление е подал и „ДИ-М-ГРУП“ ЕООД, който също е получил отказ за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект (л.59).

Доколкото компетентен да издаде самия административен акт, пораждащ права и задължения, е директорът на съответната дирекция ЦАУ, решението на комисията по чл.6 от наредбата е решение на помощен орган, което няма самостоятелен характер, а има за основна функция да подпомогне дейността на самия административен орган. Следва да се подчертае, че решението на комисията по никакъв начин не обвързва волеизявлението на самия административен орган. В процесния случай обаче административният орган е възпроизвел в обжалвания отказ решението на комисията, като единствено в мотивите е записал, че не са налице условията на наредбата за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект на позиция Е9 от схемата. Не е заявено кои условия не са налице. Същевременно от представените доказателства се установява, че заявлението е подадено в срок и са представени с него всички изискуеми документи, регламентирани в наредбата. В порцесния случай макар решението на комисията да е цитирано от административния орган в обжалвания отказ, то по никакъв начин не способства за мотивирането на този отказ, защото комисията също не е използвала мотиви, от които да установи както адресатът на отказа, така и съдът какви са фактическите основания за този отказ.

За да бъде един административен акт законосъобразен, следва да е мотивиран, да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа конкретни съображения за неговото издаване. Освен конкретни, тези съображения трябва да бъдат и напълно относими към приложимото материално право. Мотивите са задължителен реквизит на административния акт – чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неизпълнението на изискванията, очертаващи законовият статут на административния акт, регламентирани в посочената разпоредба съставлява основание за отмяна по аргумент на чл. 146 от АПК. Липсата на мотиви опорочава административния акт, доколкото без наличието им не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защита на правата и законните интереси на гражданите и организациите в административното производство. От една страна с излагането на мотивите за административния акт се довеждат до знанието на страните съображенията, които са дали основание на административния орган за издаването му, което дава възможност да осъществят в пълен обем правото си на защита, а от друга наличието на ясно формулирани мотиви прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при оспорването му по административен ред и пред съда. В този смисъл липсата на мотиви или излагането им в недостатъчна степен и пълнота представлява съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на административния акт и е основание за неговата отмяна, както е в настоящия случай.

В съдебно заседание представителят на ответника заяви, че мотивите за отказа и на двамата кандидати е постъпилата искова молба от „ДИ-М-ГРУП“ ООД, тъй като предметът на образуваното дело е да се установи по отношение на Община Бургас, че обектът на тази позиция от схемата не е преместваем, а е такъв по чл.120 от ППЗТСУ. Фактите, касателно това дело, не могат да бъдат основание за постановяване на отказ, а са основание за спиране на административното производство относно въпросната позиция от схемата за поставяне на преместваеми обекти – чл.54, ал.1, т.5 от АПК. Едва ако има влязло в сила съдебно решение, с което се приема, че обектът, който се намира на позицията Е9 не е преместваем, това би било основание за прекратяване на започналата процедура, но за да има влязло в сила решение органът би следвало да спре административното производство и да изчака производството, което се развива пред съда. Затова настоящия съдебен състав счита, че подадената искова молба и фактите, твърдени в нея, не могат да са основание за поставения отказ.

Възраженията, отнасящи се до принципа „първият по време е първи по право“, са неоснователни толкова, доколкото никъде не е регламентирано прилагането на този принцип в това производство, когато за една позиция са подадени повече от едно заявления и кандидатите отговарят на всички изисквания.

По изложените съображения обжалваният отказ следва да бъде отменен и на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката да бъде върната на компетентния орган за ново произнасяне по заявлението при съобразяване на задължителните указания по тълкуването на прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

С оглед изхода от спора разноските следва да се присъдят в полза на жалбоподателя. Такива са претендирани с жалбата и се дължат от ответника в размер на 250 лв., от които 200 лв. платено адвокатско възнаграждение (л.44) и 50 лв. платена държавна такса за образуване на делото (л.9).

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 от АПК, Административен съд – Бургас,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ отказ за поставяне на преместваем обект, обективиран в решение №70-00-1(2)/03.01.2023г. на директора на дирекция „ЦАУ Зора“ при Община Бургас, с което на „Авалг” ЕООД, ЕИК ********* е отказано издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект – павилион от 12 кв.м, находящ се в Приморски парк – Бургас, на позиция Е 9 по схемата на Приморски парк за разполагане на годишни обекти, за срок от 01.03.2023г.-28.02.2026г., по заявление вх.№70-00-1/03.01.2023г.

ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по заявление с вх.№70-00-1/03.01.2023г. при съобразяване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение, в едномесечен срок от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на „Авалг” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.„Христо Фотев“ №60, ет.3, представлявано от управителя Х.Т.Г., направените по делото разноски в размер на 250 лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: