Решение по дело №614/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е  №404

 

гр. Пазарджик, 06.11.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  окръжен  съд,  гражданска  колегия,  в  открито

заседание на четиринадесети октомври……..………………………

през две хиляди и деветнадесета година........................ в  състав:

 

                                Председател: АЛБЕНА ПАЛОВА

                                       Членове: МАРИАНА ДИМИТРОВА                                                                 ЕЛИ КАМЕНОВА

 

при секретаря Катя Кентова........…......…… .и в присъствието на

прокурор……….…...............……. като разгледа докладваното от

окръжен съдия Албена Палова..…..….в. гр. дело № 614 по описа

за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 747/30.05.2019 г., постановено по гр.д. № 4548/2018 г. Пазарджишкият районен съд е отхвърлил иска на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 12171807, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, район „Триадица“, бул.“Витоша“ № 89Б, представлявано от Главен изпълнителен директор К.Х.Ч. и изпълнителен директор Г.Д.К., със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „М. и Н.“, тел: 032/63-80-43 срещу АГЕНЦИЯ ПЪРНА ИНФРАСТРУКТУРА – С., със съдебен адрес ***, чрез своето подразделение – специализирано звено Областно управление – Пазарджик, с адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. “Александър Стамболийски“ № 20, представлявано от инж. М.Ш. искове с правно основание чл.410  ал.1 от КЗ, във връзка с чл.49 от ЗЗД и чл. 50 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД - за заплащане на сумата от 3056,65 лева, представляваща регресно вземане на основание чл.410 ал.1 от КЗ за изплатеното от застрахователя обезщетение на собственика на увреденото МПС при ПТП на автомагистрала Т. на 23.07.2017 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 66,36 лв. считано от 14.02.2018 г. до 02.05.2018 г. и законната лихва от датата на завеждане на иска – 04.05.2018 г. до окончателното изплащане , като неоснователни.

Осъдил е „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: 12171807, да заплати на АГЕНЦИЯ ПЪРНА ИНФРАСТРУКТУРА – С. чрез своето подразделение – специализирано звено Областно управление – Пазарджик, сторените по делото разноски в размер на 548,61 лв.

Пориздоството е с участието на трето лице помагач на страната на ответника - „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД, ЕИК: *********, с адрес: гр. С., бул. „Цар Борис ІІІ“№215, ет.4, представлявано от изпълнителния директор С. Ф. Б., чрез пълномощника Е.Г.З. - юрисконсулт, съдебен адрес:***.

         Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с оплаквания за незаконосъобразност. Основното оплакване в жалбата е, че неправилно РС е приел, че е налице случайно събитие, поради което е освободил от отговорност ответника. В тази връзка подробно се анализират събраните по делото доказателства, като се описва подробно и фактическата обстановка, при която е възникнало застрахователното събитие. Цитирана е съдебна практика във връзка с разбирането на ВС относно това що е случайно събитие, като твърдението е, че решението на РС противоречи на трайната практика на ВКС, дефинирала „случайното събитие“. Искането е решението на първоинстанционния съд да бъде  отменено изцяло, вместо което да бъде постановено друго, с което  предявения  иск да бъде уважен с присъждане на разноските за две инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който се прави искане да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и да бъде потвърдено решението на РС като правилно, обосновано и законосъобразно, с присъждане на разноски.   

         В срок е постъпил и писмен отговор на въззивната жалба от „Автомагистрали“ ЕАД с искане решението на РС да бъде потвърдено с присъждане на разноски.

         Окръжният съд след като се запозна твърденията, изложени във въззивната жалба и писмените отговори, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

         В исковата си молба против АГЕНЦИЯ ПЪРНА ИНФРАСТРУКТУРА – С. ищецът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е твърдял, че съгласно  Протокол за ПТП № 1585757/23.04.2014 година, съставен от И.Д.И. - мл. автоконтрольор в Сектор „ПП", при ОД на МВР - град Пазарджик, на 23.04.2014 година в 11,00 часа, на автомагистрала „Т.", км.63-300, в посока С., управляваният от водача И.С.С., ЕГН **********,***, негова собственост, лек автомобил марка и модел „СУБАРУ ЛЕГАЦИ", с per. № РА…КВ, движейки се в активна лява пътна лента преминава през препятствие върху пътното платно - автомобилно гърне, вследствие на което настъпва ПТП с материални щети по управляваното от него МПС.

Твърдял е, че И.С.С. - водач и собственик на автомобила е имал валидна застраховка „Каско" за този автомобил, обективирана в застрахователна полица № …………13.04.2017 г., която била със срок на действие от 14.04.2017 година до 13.04.2018 година. След като е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие с уведомление за щета № 44011211705597 от 24.07.2017 година, застрахователят образувал преписка по щета № 44011211705597. Повредите по автомобила и степените на увреждане били констатирани с първоначален опис-заключение по щета №44011211705597/24.07.2017 година от 24.07.2017 година, както и калкулация на претенция 44011211705597/24.07.2017 г., както следва: Подмяна на детайли и материали на стойност: 2016.49 лв., Труд за демонтаж и монтаж на детайли: Всичко часове: 36,90 х 12.00 лева на час = 442,80 лв., Труд за ремонт на детайли: Всичко часове: 14,20 х 12 лева на час = 170,40 лв. Труд и материали за боядисване на подменени и ремонтирани детайли: Боядисване: Отделни детайли, Вид авто боя: Металик Доверен сервиз, Всичко часове: 9.00 х 12.00 лв. на час = 108.00 лв., Тониране на боята :       1.00 х 12.00 лв. на час 12.00 лв., Допълнителен труд: 120.00 лв. х 20.00 % = 24.00 лв., Разход боя: 1.000 х 250.00 лв. на литър = 250.00 лв.,  Допълнителни материали: 112.50 лв., Цена за ползване на бояджийска камера - 15 лева; Всичко боядисване: 521.50 лв.

На 18.08.2017 година „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД издало възлагателно писмо за извършване на ремонт. Ремонтът на автомобила бил извършен в сервиз „Аполо-13" ООД, като след извършването му автомобилът бил предаден на собственика му И.С.С., с приемо-предавателен протокол и бил приет от собственика без забележки и възражения. За ремонта на автомобила била издадена фактура № ********** от 19.09.2017 година от „ДЗИ - 03" ЕАД за сумата от 3056,65 лева с ДДС.

По повод щетата на 13.10.2017 година бил съставен и ликвидационен акт, в който застрахователят определил общия размер на обезщетението по щетата в размер на 3056,65 лева. С нареждане за групово плащане от 16.10.2017 г. сумата от 3056,65 лева била заплатена от „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД на „Аполо-13" ООД - сервизът, отремонтирал автомобила.

Ищецът е поддържал, че причината за настъпване на ПТП е наличието на несигнализирано препятствие на пътя - автомобилно гърне, вследствие на което са настъпили материални щети по застрахованото по застраховка „Каско" МПС.

С погасяване на задължението за заплащане на застрахователното обезщетение на застрахования застрахователят „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД бил встъпил в правата на застрахованото лице и имал право да иска от причинителя на вредата пълното възстановяване на изплатената сума. В конкретния случай причинител на вредата била АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА - С., чрез своето подразделение - специализирано звено ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ - ПАЗАРДЖИК, тъй като същата била собственик и стопанин на пътя, на който е настъпило процесното ПТП и като такъв била длъжна да го поддържа, ремонтира, както и да осигурява възможността за неговото безопасно ползване по предназначение. Поддържал, че АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА - С., чрез своето подразделение - специализирано звено ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ - ПАЗАРДЖИК не е изпълнила това свое законово задължение, не е упражнила необходимия контрол по отношение на своите служители и/или наети от нея лица, които е трябвало да се грижат за общото добро състояние на пътната инфраструктура на автомагистрала „Т." в отсечката от км.63 до км.300 в посока С.. По тази причина следвало да бъде ангажирана отговорността на ответната Агенция да заплати на застрахователя пълния размер на застрахователното обезщетение.

Ищцовото дружество било изпратило на ответната Агенция чрез нейното подразделение - специализирано звено ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ - ПАЗАРДЖИК, регресна покана с изх. № 92-843/25.01.2018 г., с която дало 15-дневен срок за възстановяване на сумата в размер на 3071,65 лева от които 3056,65 лева - стойност на щетата и 15 лева ликвидационни разходи. С отговор на ОПУ Пазарджик с изх.№ 334/07.02.2018 г. било отказано заплащането на сумата по конкретната щета, поради което за „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, тъй като това била единствената му възможност за защита правата и законните си интереси. По тази причина върху главницата от 3056,65 лева се била натрупала и мораторна лихва за забавено плащане, която също била дължима от ответника.

Искането е да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА – С. чрез своето подразделение - специализирано звено ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ - ПАЗАРДЖИК, да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 3123,01 лева, включваща 3056,65 лева - застрахователно обезщетение за претърпените от застрахователното събитие вреди от застрахования, причинени поради виновното бездействие на ответника, и 66,36 лева - мораторна лихва за забавено плащане върху главницата, считано от 14.02.2018 - датата, на която е изтекъл предоставения с регресната покана 15-дневен срок за доброволно изплащане на претенцията, до 02.05.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендират се и деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” чрез  Областно пътно управление – Пазарджик,адрес: гр. Пазарджик е депозирал писмен отговор, в който се оспорва като неоснователен предявения иск, както по основание, така и по размер. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното пътно произшествие и декларираните от водача имуществени вреди по автомобила. Поддържа се, че не бил установен по безспорен начин механизмът на осъществяване на ПТП, настъпило на 23.04.2017 г. при движение по Автомагистрала Т., км. 63+300, посока С.. Ответникът е поддържал, че номерът на застрахователната полица, по силата на която ”ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД е изплатил застрахователното обезщетение, е 440117123000726, а в протокола за ПТП - официален документ, както и в справката от Гаранционния фонд посоченият номер на полицата е BG 06 117001142269. Това поставяло под съмнение наличието на ПТП и правилното изплащане на застрахователната сума по него.

Не било установено противоправно поведение на АПИ, ОПУ - Пазарджик, изразяващо се в бездействие и неизпълнение на задълженията по чл. 30, ал. 1 от ЗП, § 1, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗП за поддържане на пътното платно на територията на републикански път и отстраняване на повреди по него, както и същото да е в причинна връзка с настъпилите повреди по автомобила. Напротив, причината за увреждането по автомобила според ИМ било наличието на предмет на пътното платно /автомобилно гърне/, който явно бил изпаднал от предходно движещ се автомобил, а не дупка или друго локално повреждане на пътната настилка. АПИ, ОПУ - Пазарджик полагала системни грижи за поддържане на републиканските пътища. Ако се приемело, че ПТП е станало в светлата част на деня, 23.04.2017 г., 11.00 ч., то същото било непредвидимо, внезапно и извънредно събитие, в резултат на което е настъпило ПТП, но по независещи от АПИ причини. Не следвало да се ангажира отговорността на АПИ, тъй като липсвало виновно поведение от нейна страна. Водачът на МПС при избиране скоростта на движението бил длъжен да се съобрази със състоянието на пътя и на превозното средство, както и с конкретните условия на видимост. Процесното ПТП било станало през деня, времето било ясно, асфалтовата настилка - суха, а видимостта - добра. При тези данни шофьорът следвало да може да спре пред всяко предвидимо препятствие /чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП/. Субективните действия или бездействия на водача на автомобила при управлението му също били създали предпоставка и опасност за произшествието, тъй като времето било ясно и видимостта - добра. АПИ, ОПУ - Пазарджик не е имала обективна, своевременна и практическата възможност за незабавно отстраняване на случайно изпаднал предмет от предходно превозно средство - автомобилно гърне, следователно било налице сьпричиняване от страна на шофьора за реализиране на процесното ПТП по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Практиката на ВС, обективирана в т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г., била, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалявало, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в случая било от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, /така и Решение № 290 от 18.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 15/2015 г., IV г. о., ГК; Решение № 54 от 24.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3804/2015 г, III г. о., ГК и др.

Не били установени по категоричен начин както обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, така и размерите на препятствието и фактът, че твърдените щети на МПС били настъпили именно в резултат на преминаването през това препятствие. В уведомлението и декларацията за щета, както и в протокола за ПТП, не били описани характеристиките и размерите на „автомобилното гърне“, през което преминал автомобилът. Налице били явни несъответствия в 2 бр. описи на щетите на МПС, подписани от един и същи представител на застрахователя - Д.Н. от 24.07.2017 г. и от 26.07.2017 г. В първия опис били отбелязани 5 увредени детайла, а във втория опис - след два дни, вече увредените детайли били 16, повечето от които за подмяна.

Ремонтът на лекия автомобил бил извършен от Автосервиз „Аполо 13”ООД на 19.09.2017 г., видно от фактура № **********/19.09.2017 г., тоест близо 5 месеца след предполагаемото ПТП - твърде дълъг период, който поставял под съмнение връзката на претендираните щети с твърдяното ПТП. Застрахователят във възлагателно писмо до автосервиза, в т. 2 от забележка, бил отбелязал следното: „ДЗИ Общо застраховане ЕАД признава ремонт на стойност до: 3056.65 лв. с включен ДДС!“. Видно от фактура № **********/19.09.2017 г., издадена от автосервиз „Аполо 13” ООД, ремонтът бил точно за същата сума, при това за МПС с година на производство 2007 г. Тези обстоятелства определяли различен от твърдения в ИМ фактически състав на реализирано ПТП и причинно-следствена връзка. Освен това поддържането на процесния участък - Автомагистрала Т., км. 63+300, посока С., било възложено с договор за възлагане на обществена поръчка № РД - 38 - 17 от 01.09.2015 г., сключен между Агенция „Пътна инфраструктура” гр. С. и „Автомагистрали” ЕАД гр. С.. Съгласно договора на изпълнителя били възложени дейностите по ремонт и поддържане в обхвата на автомагистралата от км 0+000 до км 208+181 на АМ ’’Т.”, където попадал и процесният участък. Съгласно чл. 1 от горецитирания договор възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълнява всички видове дейности и работи, свързани с поддържането на участъка цитиран по-горе.

В тази връзка на основание чл. 219 ГПК в производството по настоящото дело по искане на ответника е конституирано като трето лице помагач „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД, ЕИК: ********* гр. С.. Претендират се деловодни разноски.

В законоустановения срок от третото лице – помагач „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД е постъпил писмен отговор, с който оспорват изцяло предявения иск. Излагат и поддържат по същество същите възражения като тези, заявени от ответника. Искането е да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

Установява се от събраните по делото доказателства, че между „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД и И.С.С. като собственик на лек автомобил марка и модел „Субару Легаци“ с рег. № РА ……. КВ е възникнало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” въз основа на сключен договор за застраховка със застрахователна полица № 440117123000726/13.04.2017 г., със срок на действие 14.04.2017 г. до 13.04.2018 г., която е била валидна включително към датата на настъпване на застрахователното събитие. Пред въззивната инстанция не се поддържа твърдението, че не е налице валидно сключен договор за застраховка „Каско” за увредения автомобил.

Видно от представеното копие от Протокол за ПТП № 1585757/23.04.2014 година, съставен от И.Д.И. - мл. автоконтрольор в Сектор „ПП", при ОД на МВР - град Пазарджик, на 23.07 .2017 година в 11,00 часа на автомагистрала „Т.", км.63-300, в посока С., управляваният от водача И.С.С., ЕГН **********,*** лек автомобил - марка и модел „СУБАРУ ЛЕГАЦИ", с рeг. № РА…..КВ, движейки се в активна лява пътна лента, преминава през препятствие върху пътното платно - автомобилно гърне, вследствие на което настъпва ПТП с материални щети по управляваното от него МПС.

Безспорно е устанвено, че след като е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие с уведомление за щета № 44011211705597 от 24.07.2017 година, застрахователят е образувал преписка по щета № 44011211705597. Повредите по автомобила и степените на увреждане са били констатирани с първоначален опис-заключение по щета № 44011211705597/24.07.2017 година от 24.07.2017 година, както и с калкулация на претенция 44011211705597/24.07.2017 г.

На 18.08.2017 година „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД е издало възлагателно писмо за извършване на ремонт на автомобила, който бил извършен в сервиз „Аполо-13" ООД. След ремонта автомобилът е предаден на собственика му И.С.С. с приемо-предавателен протокол и е приет от собственика без забележки и възражения. За ремонта на автомобила е издадена фактура № ********** от 19.09.2017 година от „ДЗИ - 03" ЕАД за сумата от 3056,65 лева с ДДС.

С нареждане за групово плащане от 16.10.2017 г. сумата от 3056,65 лева е била заплатена от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД на „Аполо-13" ООД - сервизът, извършил ремонта автомобила. Тези обстоятелства са безспорно установени по делото, а се установяват и от приетата и неоспорена от страните икономическа експертиза.

Спорен пред въззивния съд е въпросът дали обстоятелствата, при които е пострадал автомобилът, могат да бъдат приети за случайно събитие, поради което ответникът следва да бъде освободен от отговорност.

От разпита на свидетеля И.С. се установява, че е управлявал пострадалото МПС по магистралата с разрешена скорост от 120 км/ч. При движението си достигнал до участък, в който трябвало да изпревари движещия се пред него автомобил, тъй като движещият се зад него автомобил започнал да го притеснява. При предприетата маневра скоростта му била около 135 км.ч., като твърди, че разполага с точни показания за скоростта, тъй като в своя автомобил имал записващо устройство. Точно по средата на лявото платно за изпреварване се намирало автомобилно гърне – дълго около половин метър и високо около 30 см., като от двете му страни стърчали изкривени тръби. Всичко се случило много бързо. Минавайки през този обект, колата на свидетеля се повредила и поради това водачът отбил вдясно. Твърди, че самото произшествие се случило на виадукт и затова отбил автомобила след като преминал през този виадукт. Почти всичко било счупено – скоростна кутия, резервоар, корите на автомобила. Свидетелят твърди, че пътните полицаи пристигнали в рамките на няколко минути, тъй като се намирали наблизо. Полицаите се върнали по платното и намерили гърнето, след което съставили протокола за ПТП.

По делото като свидетел е разпитан и И.И. - длъжностното лице съставило протокола, който обаче твърди, че няма ясен спомен за процесното ПТП, но си спомня за такъв случай с изпаднало на магистралата автомобилно гърне.

Като доказателство по делото е представен протокол за ПТП, за който е безспорно, че е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието и не е оспорен от страните. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно наличието на препятствие върху пътното платно /обозначено на скицата в протокола/ и наличието на щети по автомобила, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприело при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът о

По делото е назначена и изслушана автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че от техническа гледна точка при осъществяване на описания пътен инцидент е възможно да бъдат увредени именно частите и детайлите, за които ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение. Вещото лице приема, че е налице причинно- следствена връзка между описания механизъм на ПТП и настъпилите увреждания на автомобила. Експертът заявява, че стойността на вложените при ремонта на автомобила нови части /без труд/ с включен ДДС към датата на ПТП е определената в представената по делото калкулация и фактура № **********/ 19.09.2017 г. сума и тя е 2236,99 лв., а сумата, необходима за ремонта е тази, посочена в същата фактура – 3056,65 лв. На въпроса предотвратим ли е бил ударът, вещото лице поддържа, че произшествието е било предотвратимо при следните условия: при движение с по-ниска скорост – в рамките на тази зона; спазване на дистанция между процесния автомобил и движещия се преди него от около 65 м. за скорост 135 км.ч.; непредприемане на изпреварване под „натиск“ от задно движещ се автомобил.

Експертизата е приета в с.з. и не е оспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно изготвена.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните съображения:

Както правилно е приел районният съд, правото на застрахователя по застраховка “Автокаско” да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ е регресно право. Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има срещу причинителят на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне /чл.410 ал.1 от КЗ/. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди.

         Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

Безспорно е между страните, а този релевантен факт не е оспорен от ответника и третото лице-помагач, че процесният пътен участък от автомагистрала „Т.“ попада в републиканската пътна мрежа. Съгласно чл.8, ал.2 от Закона за пътищата/ЗП/, републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Съгласно чл.19, ал.1т.1 от ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“. Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Съгласно чл.3 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях, а според чл.167, ал.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, сигнализират незабавно за препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В разпоредбата на пар.1,т.19 от ППЗДвП се сочи, че „препятствие на пътя“ е нарушаване цялостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В настоящия случай от анализа на доказателствата по делото се установи, че на пътното платно е имало предмет, който представлява препятствие по смисъла на цитираната разпоредба. Това препятствие не е било обозначено и обезопасено с необходимата маркировка. Ето защо следва да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника като собственик на републиканските пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице. Ответникът е проявил бездействие, изразяващо се в бездействие на негови служители, натоварени с тези функции, да изпълни задължението си да поддържа пътя, на който е станало ПТП в такова състояние, че да обезпечи непрекъснато, удобно и безопасно движение на пътните превозни средства по всяко време на денонощието. От страна на ответника е налице проява на бездействие при изпълнение на задълженията да сигнализира препятствието и да организира движението по начин, осигуряващ безопасността му - задължения, произтичащи от закона. Неизпълнението именно на тези задължения на ответника е довело до настъпването на процесното ПТП, което е в причинно-следствена връзка с настъпилите вреди на застрахованото МПС и изплатеното на това основание застрахователно обезщетение. В този смисъл не е налице „случайно събитие“, станало причина за настъпване на вредите по автомобила на св. Смилянов.

Съгласно т.10 от Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, неизгубило сила, собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира същата се освобождава от отговорност за причинените от нея вреди, когато се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила или на изключителната вина на пострадалия. Собственикът на вещта и лицата, под чийто надзор се намира същата не отговарят за вредите причинени с нея по изключителна вина на трето лице. Лицето, под чийто надзор се намира вещта не може да противопостави на увредения възражението, че вредата е в резултат на недостатъци на вещта, за които отговаря собственикът. Т.е. лицето, под чийто надзор се намира вещта може да бъде освободено от отговорност само в два случая: когато се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила или на изключителната вина на пострадалия. По аргумент на противното това лице отговаря във всички останали случаи. В свое Решение № 166/10.03.2010 г. на ВКС, постановено по гр.д. № 4284/2008 г., ІV г.о., ГК, ВКС приема, че вредоносният резултат при непозволено увреждане не може да бъде следствие от случайно събитие, когато той се предхожда от виновно поведение. В настоящия случай, както беше посочено по-горе, виновното поведение на ответника се изразява в неизпълнение на вменени му от закона задължения за незабавно отстраняване на препятствията по пътя и сигнализирането за такива. Налице щеше да бъде случайно събитие, ако автомобилното гърне беше изпаднало от движещия се непосредствено отпред автомобил, защото в този случай наистина АПИ нямаше да бъде в състояние да реагира. По делото обаче е безспорно установено от свидетелските показания, че гърнето не е изпаднало от движещото се пред пострадалия автомобил МПС и е неизвестно колко време този предмет е бил на пътя, поради което настоящият съдебен състав приема, че не е налице случайно събитие, за да може да бъде изключена отговорността на ответника.

Не може да се приеме, че водачът на пострадалото МПС е допринесъл със собственото си поведение за причиняването на вредите, тъй като е безспорно по делото, че той е управлявал автомобила с разрешената от ЗДвП скорост, при която обаче ударът не е можел да бъде избегнат, тъй като водачът е бил принуден от задно движещия се автомобил да предприеме маневра за изпреварване на предходно движещия се автомобил.

Безспорно е също така, че ищецът е отстранил повредите по пострадалия автомобил за своя сметка, като е заплатил сума в размер на 3056,65 лева с ДДС, като вещото лице е потвърдило, че увредените и подменени автомобилни части, заедно с цената на вложения труд, са на стойност 3056,65 лева с ДДС.

         По изложените съображения въззивният съд намира предявения иск за основателен и доказан както по основание, така и по размер. Като е достигнал до противоположен извод, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, вместо което предявеният иск следва да бъде уважен. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени деловодни разноски за две инстанции, както следва: за въззивна инстанция – ДТ в размер на 86.14 лв., а за първа инстанция – 971.88 лв. или общо 1058.02 лв.

         Тъй като спорът е търговски, настоящото решение се явява окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

         Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

         ОТМЕНЯ изцяло решение № 747/30.05.2019 г., постановено по гр.д. № 4548/2018 г. Пазарджишкият районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

         ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПЪРНА ИНФРАСТРУКТУРА – С., със съдебен адрес ***, чрез своето подразделение – специализирано звено Областно управление – Пазарджик, с адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.“Александър Стамболийски“ № 20, представлявано от инж. М.Ш., да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: 12171807, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, район „Триадица“, бул.“Витоша“ № 89Б, представлявано от Главен изпълнителен директор К.Х.Ч. и изпълнителен директор Г.Д.К., със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „М. и Н.“, тел: 032/ 63-80-43, сумата от 3056,65 лева /три хиляди и петдесет и шест лева и 65 ст./, представляваща регресно вземане на основание чл.410 ал.1 от КЗ за изплатеното от застрахователя обезщетение на собственика на увреденото МПС при ПТП на автомагистрала „Т.“ на 23.07.2017 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 66,36 лв. считано от 14.02.2018 г. до 02.05.2018 г. и законната лихва от датата на завеждане на иска – 04.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

         ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПЪРНА ИНФРАСТРУКТУРА – С., със съдебен адрес ***, чрез своето подразделение – специализирано звено Областно управление – Пазарджик, с адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.“Александър Стамболийски“ № 20, представлявано от инж. М.Ш., да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: 12171807, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, район „Триадица“, бул.“Витоша“ № 89Б, представлявано от Главен изпълнителен директор К.Х.Ч. и изпълнителен директор Г.Д.К., със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „М. и Н.“, тел: 032/ 63-80-43, деловодни разноски за две инстанции в общ размер на 1058.02 лв./хиляда петдесет и осем лева и 2 ст./.

Пориздоството е с участието на трето лице помагач на страната на ответника - „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД, ЕИК: *********, с адрес: гр. С., бул.„Цар Борис ІІІ“№ 215, ет.4, представлявано от изпълнителния директор С. Ф Б, чрез пълномощника Е.Г.З. - юрисконсулт, съдебен адрес:***.

         Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: