Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети
май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа
докладваното от мл. съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 7311 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 101271 от 27.05.2020 г.
по гр.д. № 46237/2019 г. на СРС, ГО, 169 състав „У.Б.“ АД е осъдена да заплати
на М.И.К., на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от 1 474, 31
евро, представляваща платена без основание сума по договор за банков кредит от
10.09.2007 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
07.08.2019 г. до окончателното изплащане. Отхвърлен е предявеният от ищеца иск
с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 335, 38 евро, представляваща
обезщетение за забава за периода 15.09.2016 г. – 07.08.2019 г.
Ответникът е осъден да заплати на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 680 лв. разноски по делото.
Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 110 лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното решение в частта, с
която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника „У.Б.“
АД. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено
в противоречие с материалния закон. Излага съображения, че в чл.4 от договора
страните са постигнали съгласие относно размера на годишния лихвен процент
(ГЛП) за срока на договора и елементите, които го образуват, а именно – БЛП и
надбавка, като е посочен и общият размер на ГЛП – 6, 44%. Счита, че съдът е
формирал неправилни изводи относно начина на формиране на лихвата и че
нарушение на договора би имало, ако е била събрана лихва над договорения
размер, какъвто не е процесният случай. Счита, че не са били взети предвид
Условията по кредити на физически лица и Условията за усвояване, обслужване на
кредита и изпълнение на задълженията по договора за кредит, които по ясен и
недвусмислен начин посочват начина на формиране на лихвата и възможността за
едностранна промяна от банката.Счита за неправилни изводите на съда, че
размерът на лихвата по кредита е бил променян през процесния период. Моли съда
да отмени решението в частта, с която е уважен искът за главницата и вместо
това да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца М.И.К., с който оспорва същата.
Моли съда да остави въззивната жалба без уважение. Излага съображения, че между
страните е формирана СПН относно неравноправността на клаузите, от които
произтича възможността за едностранно увеличение на лихвата. Претендира
разноски.
Срещу решението в частта, с която е
отхвърлен искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 335, 38 евро, е депозирана
насрещна въззивна жалба от ищеца М.И.К.. Счита, че решението в посочената част
е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон. Счита,
че се представената по делото покана от 03.05.2016 г. ищецът е отправил искане
до банката за коригиране на лихвения процент и възстановяване на надвзети суми,
с оглед на което ответникът е поставен в забава. Моли съда да отмени решението
в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на
насрещната въззивна жалба от ответника „У.Б.“ АД, с който оспорва същата като
неоснователна. Моли съда да остави насрещната въззивна жалба без уважение и да
потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба и насрещната
въззивна жалба са подадена в срока съответно по чл.259, ал.1 ГПК и чл.263, ал.2 ГПК, изхождат от легитимирани страни, като същите са процесуално допустими.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо, с оглед на което следва да бъдат обсъдени доводите относно
правилността му.
Първоинстанционният съд е сезиран с
искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Не е спорно между страните, че
помежду им е сключен договор за банков кредит № 382 от 10.09.2007 г., по силата
на който „У.Б.“ АД е отпуснала на М.И.К. кредит в размер на 44 000 евро,
предназначен за покупка и изграждане на апартамент № 16, разположен в
североизточната част на петия етаж на вх. Б на сградата и паркомясто № 24, чрез
анюитетни вноски.
Видно от т.4 от договора, уговорен е
ГЛП в размер на 6, 44 % за периода на лихвения план: 15.10.2007 г. – 15.09.2022
г. /т.4.1а/, формиран от базисен лихвен процент по т.10.3 и 10.4 от Условията
по кредити на физически лица, определен съгласно т.11.1.1 при подписване на
договора – 1м EURIBOR – 4, 434 и
надбавка 2, 006.
Съгласно т.11.1 от Условия за
усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията, част от
договора за кредит, за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на кредитора
лихва, изчислявана при годишна база -365/360 дни – за кредити, издължавани чрез
намаляващи погасителни вноски и 360/360 дни – за кредити, издължавани чрез
анюитетни погасителни вноски, съответно дългът по заемната сметка се олихвява с
ГЛП, формиран от БЛП плюс надбавка, определени в размера по т. 4 за съответния
период на олихвяване. Разпоредбата на т.11.1.1. от Условия за усвояване и
обслужване на кредита и изпълнение на задълженията, част от договора,
предвижда, че приложимия към съответния период на олихвяване от действието на
този договор БЛП по смисъла на т.11.1. по- горе за различните валути и
различните кредитни продукти се определя от управителния съвет на банката или
от оторизирани от него органи и/или лица въз основа на конкретно посочения
индекс, установен в т.10.3 и т.10.4 от Условията на банката по кредитите на
физически лица, неразделна част от този договор, с които кредитополучателят е
запознат. Кредиторът уведомява кредитополучателя за определения от УС приложим
БЛП към съответния период на действие на договора за кредит и олихвяване чрез
обявяването му на интернет страницата на банката, изричното му посочване в
извлечението от кредитната сметка към съответния лихвен период и изпращане по
пощата. Съгласно приетото от кредитополучателя, за получено се счита всяко
уведомление, регистрирано в изходящия дневник на банката в деня на поставяне на
уведомлението в досието на кредитополучателя и/или в поддържаната от него в
банката касета за получаване на банкова поща или изпращането на адреса за
кореспонденция, посочен в искането за отпускане на кредит.
Точка 11.1.2 от Условия за усвояване
и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията, част от договора за
кредит предвижда, че съгласно установеното в т.11.1.1 с промяната на действащия
към съответния период на олихвяване БЛП, определен от УС на банката и/ или
оторизиран орган или лице, лихвените условия по раздел I, т.4.4 до т.4.5 от
настоящия договор се считат за автоматично променени в съответствие с приетите
изменения, които са задължителни за страните по настоящия договор като
кредиторът уведомява кредитополучателя за настъпилите изменения. Съгласно
приетото от кредитополучателя за получено се счита всяко уведомление,
регистрирано в изходящия дневник на банката в досието на кредитополучателя
и/или поддържаната от него касета за получаване на банкова поща или с
изпращането му на адреса за кореспонденция, посочен в искането за отпускане на
кредит.
Съгласно т.11.1.3 от Условия за
усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията от своя страна
установява, че при кредити, изплащани с анюитетни вноски (еднакви всеки месец,
включващи главница и лихви към падежа на задължението за плащане на съответната
анюитетна вноска) ГЛП по кредита за съответния лихвен период от лихвения план
се фиксира в размера по т. 4.1а и не се променя освен когато пазарните условия
водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 пункт.
Кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да променя едностранно размера
на ГЛП за дадения лихвен период по лихвения план по т.4.1а, определен съгласно
предходната точна, съответно на размера на анюитетната вноска, без за това да е
необходимо сключването на споразумение между страните, при нарастване на БЛП с
повече от един пункт от размера, определен от кредитора в деня на сключването
на договора или от размера му, определен след промяна по реда на настоящата
точна. Кредиторът уведомява кредитополучателя за извършената промяна в
едноседмичен срок на адреса за кореспонденция, посочен в искането за
отпускането на кредита и/или по реда, установен в Условията за кредити на
физически лица.
От представения по делото Протокол №
38/14.10.2008 г. е видно, че УС на банката е упражнил правата по т. 11. 1, т.
11.1.1, т. 11.1.2 и т. 11.1.3 от Условия за усвояване и обслужване на кредита и
изпълнение на задълженията, съставляващи част от договора за кредит, като е
променил едностранно ГЛП по кредита, приемайки, че същият ще се определя вече
от БЛП, който ще е съответният индекс (EUROBOR за процесния кредит) плюс премия
плюс договорената по договора непроменлива надбавка. Премията се определя от
ГОД, а по какви критерии става това и въз основа на какви компоненти, не е
установено по делото.
С влязло в сила решение № 114194 от
10.05.2017 г. по гр.д. № 46197/2016 г. на СРС, ГО, 124 състав „У.Б.“ АД е
осъдена да заплати на М.И.К., на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата от
6 484, 97 евро, представляваща подлежаща на връщане сума, платена без
основание в периода 18.08.2011 г. – 17.08.2016 г. по договор за банков кредит №
382/10.09.2017 г., ведно със законната лихва от 17.08.2016 г. до окончателното
изплащане, сумата от 1 444, 75 евро лихва за забава за периода 18.08.2013
г. – 16.08.2016 г. и разноски по делото.
Горното решение се ползва със СПН по
отношение въпроса за дължимост на присъдената с него сума за заявения исков
период на посоченото от ищеца основание, което включва нищожността на клаузата,
от която произтича възможността за едностранно увеличение на лихвата без
предвидена възможност за нейното намаляване в съответствие с изменението на EURIBOR, но не и относно размера на вземането за заявения в
настоящото производство последващ исков период.
От заключението на ССЕ по делото се
установява, че през исковия период 15.09.2016 г. – 15.01.2018 г. при прилагане
на ГЛП, равен на едномесечния EURIBOR и надбавка
от 2,06 пункта, лихвата възлиза на сумата от 416, 64 евро, докато по
погасителен план и реално заплатеното от ищеца за периода възлиза на сумата от
1 890, 95 евро, при което е налице разлика от 1 474, 31 евро. Изводът
на вещото лице за надвнесена суми почива на съпоставката между стойността на
ГЛП, ако се съобрази намалението на EURIBOR, и стойността на ГЛП, ако това намаление не се
съобрази и се отчете първоначално предвиденото в договора 6,440%.
В тежест на ищеца в случая е да
установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащане на
процесната сума, а в тежест на ответника - че е налице основание за
получаването, съответно задържане на полученото. Фактическият състав на чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална
липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаването на блага от имуществото на едно лице към друго, като основанието
следва да липсва и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.
Ищецът е физическо лице и като
такова има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и се
ползва от защитата на потребителите, предвидена в специалния закон. Законът
обявява за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя (чл. 143 ЗЗП), като
примерно изброява редица типични случаи, измежду които и клауза, която позволява
на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание (т. 11 на чл. 143 ЗЗП) или клауза,
която дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора (т. 13 на чл. 143 ЗЗП).
При тълкуване на атакуваната клауза
т. 11.1.3. от условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на
задълженията по договора за банков кредит е видно, че изменението на годишния
лихвен процент ще настъпи не при всяка промяна на базисния лихвен процент (БЛП)
с повече от един пункт, а само при неговото увеличаване. Следователно, предвидена е възможност за промяна на лихвата
единствено чрез нейното повишаване, без да има съответна възможност при промяна
на пазарните условия, водещи до понижаване на БЛП, лихвата да бъде намалена.
След като страните са се съгласили, че размерът на възнаградителната лихва,
която кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката, ще се определя и
при съобразяване на промяната на пазарните условия, отразяващи се в стойността
БЛП, за да е налице равнопоставеност, рискът от промяната в тях следва да се
носи и от двете страни по търговската сделка. В договора следва да е предвидена
възможността да бъдат съобразявани всички изменения на пазара и на съответния
пазарен индекс, а не както е в случая те да се отчитат, само когато ползват
една от страните по сделката и то по-силната икономически, каквато е банката.
Така предвидената клауза поставя кредитополучателят в неравнопоставено
положение спрямо банката. Следователно оспорената клауза на т. 11.1.3. е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е във вреда на потребителя,
доколкото дава право за едностранно изменение на договора от страна на банката,
не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие във вреда
на потребителя.
Допълнително от анализа на изричния
текст на оспорената разпоредба на т.11.1.3 от Условията на банката е видно, че
липсва яснота относно методиката и математическия алгоритъм за начина на
формиране на едностранно променената лихва, съответно липсва обвързаност на
конкретния размер на повишението на лихвата с размера на покачване на индекса,
независимо от размера на изменение на EURIBOR, като единствено от банката
зависи с колко точно ще измени лихвата и тя не е длъжна да се съобразява с
конкретното изменение на пазарния индекс, липсва и възможност за реципрочно
намаляване на лихвата при понижаване на индекса EURIBOR. Преценката относно
промяна на лихвата е предоставена изцяло на УС на банката, в правомощията на
който е да реши кога и с колко ще увеличи БЛП по кредита, без да е ясно по
какъв начин стойността на индекса EURIBOR се отразява на БЛП. По тези
съображения съдът намира, че за оспорената клауза не може да намери приложение
изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, тъй като решението за промяна на БЛП
изцяло е поставено в зависимост от волята на кредитора.
Спорен по делото е въпросът дали
месечната възнаградителна лихва е в размер на първоначално уговорените между
страните 6,44 % или е равна на едномесечния EURIBOR за съответния месец плюс
надбавка от 2,006 %. С оглед извода за нищожност на клаузата на т. 11.1.3 от
Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора
за банков кредит съдът намира, че страните остават обвързани от първоначално
договорения размер на лихвата в чл. 4.1 от договора за банков кредит.
Претенцията на ищеца е размерът на възнаградителната лихва да бъде съобразен
автоматично с промяната в стойностите на единия от компонентите ѝ –
едномесечния EURIBOR. Действително, както с клаузата на т. 4.1, така и с тази
на т. 11.1.3 от Условията към договора, страните са се съгласили EURIBOR да е
единият от компонентите, които формират възнаградителната лихва, но липсва
съгласие за неговата промяна във времето да води автоматично до промяна на
дължимата договорна лихва в посока намаление или увеличение. Напротив, изрично
с т. 11.1.3 от Условията към договора страните са се съгласили, че базовият
лихвен процент се променя единствено по решение на УС на банката, като в този
смисъл е и клаузата на т. 10.3 от Условията по кредити на физически лица. Клаузата
на чл. 11.1.3, към която препраща и т. 4.1 от договора и 10.3, е нищожна,
поради което същата е неприложима в отношенията между страните, съответно в
договора не е валидно уговорен механизъм за автоматична промяна на размера на
БЛП единствено въз основа промяна на стойностите на обективния компонент –
едномесечния EURIBOR. Съдът е компетентен да установи нищожност на
неравноправна клауза на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, но няма правомощието да
допълва подобни клаузи с цел отстраняване на порока. По тези съображения съдът
приема, че дължимата от ищеца лихва следва да бъде определена съобразно
единствения доказан размер, по който страните са постигнали съгласие, а именно
този, посочен в т. 4.1 от договора – 6,44%.
Заключението на ССЕ обуславя извод,
че спрямо първоначално уговорения размер на ГЛП за исковия период не е налице
надвзета сума, с оглед на което искът се явява неоснователен, поради което
решението в частта, с която същият е уважен, следва да се отмени.
С оглед неоснователността на иска за
главницата неоснователен предвид акцесорния му характер се явява искът за
мораторна лихва, поради което решението в частта, с която същият е отхвърлен,
следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът
има право на сумата от 600 лв. разноски по делото, от която с първоинстанционното
решение е присъдена сумата от 110 лв., поради което в полза на ответника следва
да се присъди сумата от още 490 лв. разноски за първата инстанция.
Ищецът няма право на разноски за
производството, поради което решението следва да се отмени и в частта, с която
такива са му били присъдени.
На ответника следва да се присъди и
сумата от 478 лв. разноски за въззивната инстанция.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 101271 от 27.05.2020 г. по гр.д. №
46237/2019 г. на СРС, ГО, 169 състав в ЧАСТТА,
с която „У.Б.“ АД, ЕИК*********е осъдена да заплати на М.И.К., ЕГН **********, на
основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от 1 474, 31 евро, представляваща платена без основание сума по
договор за банков кредит от 10.09.2007 г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба – 07.08.2019 г. до окончателното изплащане, както и в ЧАСТТА, с която „У.Б.“ АД, ЕИК*********е
осъдена да заплати на М.И.К., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 680 лв. разноски по
делото.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 101271 от 27.05.2020 г. по гр.д. №
46237/2019 г. на СРС, ГО, 169 състав в ЧАСТТА,
с която е отхвърлен искът на М.И.К., ЕГН ********** срещу „У.Б.“ АД, ЕИК*********по
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 335, 38
евро, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2016 г. – 07.08.2019 г.
ОСЪЖДА М.И.К., ЕГН ********** да заплати на която „У.Б.“ АД,
ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 490 лв. за първата инстанция и на основание чл.78, ал.1 ГПК –
сумата от 478 лв. разноски за
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.