РЕШЕНИЕ
№ 458
гр. Пловдив, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20235300502201 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от М. А. П., ЕГН **********
против Решение № 1628/10.04.2023г., постановено по гр.д. № 17247/2021г. по
описа на Районен съд Пловдив. Наведени са оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Жалбоподателят
иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение.
Постъпила е молба-уточнение към виззивната жалба от М. П..
Изложени са съображения за съществени процесуални нарушения, които са
основание за отмяна на атакувания акт, тъй като районният съд служебно е
приложил института на давността. Сочи се, че в диспозитива на решението е
обсъдено неизпълнение само от страна на М. Я., което също прави решението
необосновано по отношение А. Я.. Наведени са доводи за процесуално
нарушение и по отношение на прекратяване на производството спрямо Ц. И.,
без да е взето становище от нейните наследници дали ще продължат
производството в качеството им на наследници. Искането е за отмяна на
1
Решение № 1628/10.04.2023г., постановено по гр.д. № 17247/2021г. по описа
на Районен съд Пловдив. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата А. С. Я., ЕГН ********** заявява становище
за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното
решение. Счита, че правото да се разваля договор е процесуално, което може
да се упражнява в предвидения в чл.87, ал.5 ЗЗД срок от 5 години, т.е. не се
касае до възражение за погасяване на едно материално право. Ето защо
въззиваемият А. С. счита, че не е необходимо да има възражение, тъй като
съдът следи служебно за погасяване на процесуалните права. Прави се
възражение, че при смърт на страна, настъпила в хода на съдебното
производство, съдът е длъжен да конституира служебно наследниците на
починалата страна. Искането към въззивния съд е за потвърждаване на
обжалваното решение . Претендират се разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба и от М. А. Я., която заявява
становище за основателност на същата. Счита, че изложените в нея
съображения са логични и правдиви, поради което жалбата следва да бъде
уважена, а решението – отменено.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.87, ал.3
2
ЗЗД от Ц. Д. И. и М. А. И. срещу М. А. Я. за разваляне на постигнатата между
тях и одобрена от съда на *** г. спогодба по гр. дело № 161/1984 г. по описа
на ІІ гр.с. при ПРС, поради неизпълнение от страна на съделителя - М. А. Я.
на задължение да изплати сумата от 5 445,00 неденоминирани лева в
посочения в спогодбата едногодишен срок.
В хода на производството като ответник е конституиран А. С. Я., а
ищцата Ц. Д. И. е заличена поради смъртта й.
Ответникът М. А. Я. не заявява становище по предявения иск.
Ответникът А. С. Я. оспорва иска. Отправя възражение за погасяване
на правото на иск с изтичане на петгодишен давностен срок от сключване на
спогодбата през 1984 г. до предяваване на иска през 2014 г. Твърди
погасяване по давност и на задължението на М. Я. да заплати определената
парична сума. Заявява, че сумата е била заплатена от него и ответницата по
време на брака им. Посочва, че е владял имота заедно със съпругата си в
периода от сключване на спогодбата до прекратяване на брака през 2012 г. и е
придобил по давност в режим на СИО ½ ид. част от него и към момента
притежава такава след трансформацията в обикновена съсобственост.
Заявява, че ответницата М. Я. е призната за собственик по давностно
владание през 1992 г. по нотариален ред.
С постановеното по спора Решение № 1628/10.04.2023г., постановено
по гр.д. № 17247/2021г., първостепенният съд е отхвърлил предявения от М.
А. И. срещу М. А. Я. и А. С. Я. иск за разваляне на постигнатата и одобрена
от съда на ** г. спогодба по гр. дело № 161/1984 г. по описа ПРС поради
неизпълнение от страна на съделителя - М. А. Я. на задължение да изплати
сумата от 5 445,00 неденоминирани лева в посочения в спогодбата
едногодишен срок.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
От приложеното гр. дело № 161/1984 г. на ПРС е видно, че същото е
образувано по молба на М. Я. за допускане до делба между нея, Ц.И. и М. И.
на недвижим имот - дворно място с площ 740 кв.м., представляващо парцел
XІI-598 в кв. 26 по плана на село К.. Имотът е допуснат до делба между
страните с решение от 31.01.1984 г., което не е обжалвано и е влязло в сила. В
открито съдебно заседание на 06.03.1984 г. по делото страните са заявили, че
3
са постигнали спогодба. Постигнатата между страните спогодба е
възпроизведена в протокола от съдебното заседание и е одобрена. Съобразно
същата М. Я. получава в дял целия имот срещу задължение да уравни дела на
Ц. И. и М. И., като заплати сума от 5 445 лв. в едногодишен срок от
одобряване на спогодбата.
С искова молба по гр.д. № 16072/2014г. от Ц. И. и М. И. против М. Я.
се иска разваляне на одобрената от съда спогодба поради неизпълнение от
страна на ответника да изплати сумата от 5 445,00 неденоминирани лева в
посочения в спогодбата едногодишен срок. Решението, постановено по гр.д.
№ 16072/2014г. - решение № 2914 от 12.08.2020 г., е отменено с Решение №
60099/25.10.2021г. по гр. д. № 207/2021 г., г. к., і г. о. на ВКС. Делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския районен съд от
фазата на връчване на препис от исковата молба на А. Я., който е бил съпруг
на М. Я. към момента на съдебната спогодба ***.
С Определение № 9858 по новообразуваното гр.д.№ 17247/2021г.
районният съд е конституирал А. Я. като ответник по исковата претенция за
разваляне на съдебната спогодба.
В хода на първоинстанционното производство ищцата Ц. И. е
починала на ***, като видно от приложеното удостоверение за наследници,
нейни наследници са М. Я. и М. П..
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали са допуснати
съществени процесуални нарушения от районния съд при постановяване на
обжалваното решение. В тази връзка ПОС намира следното:
Съображенията на жалбоподателя за служебно прилагане на давността
от решаващия съд, без да е направено такова възражение от ответницата М.
Я., не се споделят от настоящата инстанция.
Няма спор, че постигнатата съдебна спогодба има характера на
двустранен договор, което обуславя възможността за развалянето й по реда на
чл.87, ал.3 ЗЗД. Съгласно чл.87, ал.5 вр. ал.3 ЗЗД правото да се разваля
договор се погасява с петгодишна давност. Изтичането на погасителната
давност е институт, който се свързва с отнемане на възможността кредиторът
да иска принудително осъществяване на своето право. Тя се дефинира като
сложен юридически факт, съставен на три компонента - наличие на
субективно право, период от време и неупражняване на субективното право.
4
Срокът на давността започва винаги от момента на изискуемост на
задълженията. В конкретния случай изискуемостта на задължението за
заплащане на сумата от 5 445 лв. е настъпила в деня след изтичане на
едногодишния срок от одобряване на спогодбата (***), т.е. изискуемостта е
настъпила на 07.03.1985г. Именно от тази дата е започнал да тече и срокът за
упражняване на преобразуващото право да се иска разваляне на съдебната
спогодба.
Видно от материалите по делото, в отговора на исковата молба,
депозиран от А. Я., същият е релевирал възражение за изтекла погасителна
давност по отношение правото да се иска разваляне на процесната спогодба,
както и по отношение на материалното право- самото вземане. Ответницата
М. Я. е заявила становище, че признава така предявения иск.
В мотивите на Решение № 60099 от 25.10.2021 г. по гр. д. № 207/2021
г., г. к., і г. о. на ВКС е прието, че бившите съпрузи (М. Я. и А. Я.) са
необходими другари, тъй като и двамата са придобили вещни права въз
основа на облигационното правоотношение, което се цели да бъде прекратено
с предявяване на конститутивния иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на
договора /в случая спогодбата/ и евентуалното уважаване на този иск ще
засегне правната сфера и на двамата бивши съпрузи /ще доведе до загубване
на правото на собственост и на двамата, а не само на притежаваната от
единия бивш съпруг идеална част от вещта/, т.е. спорното правоотношение е
от такова естество, че е изключена възможността за различно решение по
различните искове срещу двамата приобретатели на имота- бивши съпрузи.
В настоящия случай е налице иск, ответниците по който са
необходими другари. При необходимото другарство исковете на другарите са
с идентичен предмет, което означава, че общото дело се води само за едно
правоотношение, в което всички другари участват заедно или по силата на
закона и имат едно и също правно положение. Тъй като в този случай предмет
на делото е едно правоотношение, по което всички другари имат еднакво
правно положение, решението спрямо всички другари винаги трябва да е
еднакво.
Съгласно чл.216, ал.2 ГПК, когато с оглед на естеството на спорното
правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да
бъде еднакво спрямо всички другари (необходимо другарство), извършените
5
от някои от тях действия имат значение и за неявилите се или неизвършилите
тези действия другари. И в този случай обаче за сключване на спогодба и за
оттегляне или отказ от иска е необходимо съгласието на всички другари. От
тук следва, че по отношение на действията с разпоредителен характер –отказ
от иск; оттегляне на иск; спогодба, каквото действие е и признанието на иска,
важи правилото, че те се извършват само заедно от или спрямо всички
другари, за да породят ефект. Следователно, признанието на иска, сторено
единствено от страна на М. Я., а не от двамата ответници - необходими
другари, не може да доведе до постановяване на решение при признаване на
иск.
На следващо място, по отношение на процесуалните действия, всеки
необходим другар може да ги извършва самостоятелно, но действието ще
породи последици и спрямо останалите другари, които не са го извършили.
Касае се за действия, с които се цели установяването на т.нар общи факти,
които имат еднакво правно значение спрямо всички другари и следва да
бъдат установени еднакво спрямо всички другари. Следва да се вземе предвид
и разпоредбата на чл.217 ГПК, според която, ако фактическите твърдения на
другарите относно общите факти си противоречат, съдът ги преценява във
връзка с всички обстоятелства по делото.
В конкретния случай ответникът А. Я. навежда възражения в
отговора на исковата молба за погасяване на процесуалното право на иск,
както и на материалното право на вземане. Няма спор, че същите са
своевременно релевирани. Видно от събрания доказателствен материал,
правото да се иска разваляне е възникнало през 1985г., погасено е с
изтичането на 5 години – през 1990г., а исковата молба е предявена през
2014г. По отношение погасяването на материалното право на вземане са
приложими чл.110 и чл.114, ал.1 ЗЗД, поради което и тази давност е изтекла.
Следователно, дори и тези възражения да не са направени от единия другар, с
оглед преценката на общите за необходимите другари факти, същите се
явяват основателни.
Следващото възражение на жалбоподателя за необоснованост на
решението по отношение отхвърлителния диспозитив спрямо А. Я., тъй като е
посочено неизпълнение само от страна на М. Я., също не може да се сподели.
По силата на постигнатата съдебна спогодба М. Я. е поела задължение
6
за уравняване на дяловете. Следователно, не е налице неизпълнение от страна
на А. Я., който не е участвал в съответното производство като съделител и за
когото не е възникнало такова задължение. Самият иск на ищеца за разваляне
на спогодбата се основава на твърдения за неизпълнение от страна на М. Я.,
докато участието на А. Я. като ответник в това производство е обусловено от
засягане на правната му сфера от евентуално разваляне на спогодбата.
Възражението за наличие на съществено процесуално нарушение на
първоинстанционния съд поради невземане на становище от наследниците на
Ц. И. също се явява неоснователно.
Съгласно чл.227 ГПК, когато страната умре или юридическото лице
престане да съществува, производството по делото продължава с участието на
правоприемника. Ето защо при настъпилата смърт на единия ищец съдът е
бил длъжен да конституира наследниците му. В случая наследниците на Ц. И.
вече са били страни по делото, което прави безпредметно тяхното
конституиране. Невземането на становище от тях не може да се разглежда
като съществено процесуално нарушение. Такива нарушения са
незаконосъобразни действия на съда, които не съответстват на предписанията
на процесуалния закон, които са уредени като гаранция за истинността на
фактическите констатации на съда и които са от естество да доведат до
реално нарушаване на правата на страната. Наследниците на ищцата не са
възразили относно участието им в производството и техните процесуални
права не са накърнени.
Поради гореизложеното, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение.
Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на А. Я. в
общ размер от 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1628/10.04.2023г., постановено по гр.д.
№ 17247/2021г. по описа на Районен съд Пловдив.
7
ОСЪЖДА М. А. И. ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул.“***, ап. * да
заплати на А. С. Я. с ЕГН ********** и адрес гр. П., ул. *** сумата от 600 лв.
– разноски, сторени във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8