Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 12.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР Л.ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА
при участието на секретар И. Василева, с участието на прокурора Надя Загорова от Софийска градска прокуратура, като разгледа докладваното от съдия Л.въззивно гр. дело № 11762 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част
втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна
жалба на И.З.Г., действаща чрез представителя си по пълномощие, срещу решение №
152146 от 16.07.2020 г., постановено по гр. дело № 68007/2019 г. на СРС, III ГО, 91 състав, с което е отхвърлена молбата ѝ за промяна
на фамилното ѝ име от „Г.“ на „Е.“. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са
изложени подробни съображения. Въззивникът моли да се отмени решението на
районния съд и да се постанови друго решение, с което да се промени фамилното ѝ
име от „Г.“ на „Е.“. Не сочи
нови доказателства.
Столична община не вземат становище по
допустимостта и основателността на жалбата.
Представителят на Софийска градска
прокуратура дава становище, че първоинстанционното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Жалбата е допустима. Подадена е в
законоустановения срок от молителя в първоинстанционното производство, имащ
правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, вр. с чл. 540
от ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, в настоящия
си състав, като прецени относимите доказателства и
доводи на въззивника, приема за установено следното:
С обжалваното решение № 152146 от 16.07.2020
г., постановено по гр. дело № 68007/2019 г. на СРС, III ГО, 91 състав, съдът е отхвърлил
молбата на И.З.Г., за допускане промяна на фамилното ѝ име от „Г.“ на „Е.“.
Във въззивното
производство не са събрани нови доказателства.
От събраните пред първата инстанция
доказателства се установява, че въззивницата е родена
на ***г. в гр. София от родители А.А.Е. и З.Н.Г.. Видно
от съставения акт за раждане на лицето № 22 от 28.01.1994г. от Столична община,
район Надежда, въззивницата е записана с имената И.З.Г..
В графа „бележки“ на акта за раждане, няма данни за настъпила промяна в имената
на лицето по силата на съдебно решение.
Видно от съдебно решение от
19.01.1998г., постановено по гр. дело № 2700/1997г. на СРС, БК, 81 състав,
сключеният на 24.07.1993г. брак между З.Н.Г. и А.А.Е.
е прекратен поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, а съдът е утвърдил
постигнатото от страните споразумение по чл. 101 от СК. Родителските права
върху роденото от брака дете И. са предоставени на майката. Решението е влязло
в сила на 19.01.1998г.
От удостоверение за наследници с изх.
№ УГ01-11789 от 18.10.2017г. на Столична община, район Надежда, се установява,
че З.Н.Г. е починал на 11.10.2017г. и е оставил за свои наследници по закон
съпругата си Х.Т.Н.и дъщерите си И.З.Г. и А.З.Г..
От съдебно удостоверение, издадено на
01.11.2017г. по гр. дело № 76442/2017г. на СРС, 80 състав се установява, че
молителката и въззивница по настоящото производство И.З.Г.
се е отказала от наследството ѝ оставено от наследодателя З.Н.Г., починал
на 11.10.2017г., за което е съставен смъртен акт № 0718/12.10.2017г.
От свидетелството за съдимост с рег.
№ 90300 от 16.10.2019г., издадено от Бюро за съдимост на СРС се установява, че И.З.Г.
не е осъждана.
В удостоверение от Прокуратурата на
Република България от 09.03.2020 г. се посочва, че срещу молителката няма данни
за обвинения по неприключени наказателни производства.
От удостоверение на МВР – СДВР, Отдел
„БДС“ от 02.03.2020г. се установява, че за И.З.Г. няма регистрирани данни за
приложени принудителни административни мерки по Глава VII, раздел I и санкции по Глава VII, раздел II от Закона за българските документи
за самоличност.
От справките, изискани от
първоинстанционния съд, не се установи наличие на евентуален користен мотив за
исканата промяна в имената на въззивницата.
Описаната фактическа обстановка е установена
по делото въз основа на съвкупната преценка на всички събрани доказателства,
ценени като относими, допустими и неоспорени от
страните.
Въз основа на така установените факти
и с оглед направените от молителката искания, съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за
гражданската регистрация (ЗГР) промяната на собствено, бащино или фамилно име
се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е
осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато
важни обстоятелства налагат това.
Настоящият съдебен състав счита, че
известността на въззивницата с фамилно име „Е.“ и
идентифицирането на лицето с това име в ежедневните ѝ взаимоотношения с
обкръжаващите я семеен, професионален и социален кръг, са „важни обстоятелства”
по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, които обстоятелства не са спорни в
настоящото производство. В този смисъл въззивният
съдебен състав съобрази и споделя за правилно заявеното становище от
представителя на СРП в първоинстанционното съдебно
производство (лист 57 от делото на СРС).
Следва да се добави, че фамилното име
служи не само за идентификация, но има и функцията да идентифицира произхода на
лицето и принадлежността му към даден род, което понастоящем, следвайки
патриархалната традиция на българския етнос, е отразено в Закона за
гражданската регистрация (ЗГР). В случая молителката И.З.Г. е вписана като
принадлежаща единствено към рода на баща си. Следва да се отрази, че майката на
въззивницата (с фамилно име Е.), чиито граждански
брак с бащата е прекратен когато молителката е била само на четири години, се
ползва със същите права като родител на детето. Родът, от който молителката произхожда
от майка, не е по-маловажен от рода на бащата, т.е. всяко дете, респ. и всеки пълноправен
пълнолетен гражданин, има право да е свързан и с двата рода. Република България
е сключила, ратифицирала и обнародвала редица международни актове в областта на
правата на човека, които не допускат дискриминация по полов признак, и които се
ползват с предимство пред вътрешното законодателство по силата на чл. 5, ал. 4,
изр. 2 от Конституцията на Република България (Обн.,
ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от
13.07.1991г.). В това число попада и Конвенцията на ООН за премахване на всички
форми на дискриминация по отношение на жените, а съгласно чл. 5, §. 1, буква а)
от същата, държавите членки приемат всички надлежни мерки с цел премахване на
обичаите, които са основани на идеята за непълноценността или превъзходството
на един от половете. Съгласно чл. 16, §. 1, буква „г“ от цитираната Конвенция
на ООН, мъжете и жените имат еднакви
права и задължения като родители
независимо от тяхното семейно положение по въпроси, засягащи техните деца.
Конституцията и законите на Република
България следва да се тълкуват и прилагат конформно с влезлите в сила актове в
областта на правата на човека, вкл. и с Европейската конвенция за правата на
човека и основните свободи (ЕКПЧОС). В практиката си по прилагането на ЕКПЧОС
Съдът по правата на човека е заключил, че гражданите имат право да избират
фамилно име на детето си в противоречие
със стандартната национална практика (Решение от 22.02.1994 г. по Burghartz V. Switzerland, жалба №
16213/90), както и че държавите, страни по ЕКПЧОС следва да реформират законодателството си, което препятства децата да
носят майчиното фамилно име (Решение от 07.01.2014 г. по Cusan and Fazzo
v. Italy, жалба № 77/07). Настоящият съдебен състав
съобрази, че при противоречие между разпоредба на вътрешното право и
международни актове, влезли в сила, то по силата на чл. 5, ал. 4, изр. 2 от Конституцията на Република България, с предимство следва да се приложи международния
договор в областта на основните права.
На основание на чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България, майката има право на равенство пред закона
в качеството ѝ на родител и макар мотивът на българския законодател да не
е въвеждане на дискриминация, подходът за формиране на съставните части на
българските имена в крайна сметка води до неравно третиране, основано на пола и
на представата за жената (било в брак или не), като родител с второстепенно
значение пред закона и обществото (доколкото нейното фамилно име не участва във
формиране името на детето, което е родила), което е в разрив с личните
разбирания на родителите и ценности, основани на равенство между половете.
Отделно от изложеното следва да се
отрази, че в документите за самоличност на българските граждани няма предвидена
възможност за идентифициране на родителите. Равноправието между майката и
бащата на молителката е не по-малко значимо „важно обстоятелство” по смисъла на
чл. 19, ал. 1 от ЗГР от евентуални осмиващи и/или позорни обстоятелства или
религиозни причини, за да бъде поискана подобна промяна, като личните убеждения
на молителката явно са свързани с равенството на мъжете и жените пред закона и
в семейството. Последното съдът възприе и лично от заявеното от молителката в
хода на устните състезания във въззивното
производство.
В този смисъл въззивният
съд приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, а
молбата за промяна на фамилното име на въззивницата –
да се промени от „Г.“ на „Е.“.
Страните не претендират разноски и
съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 152146
от 16.07.2020г., постановено по гр. дело № 68007/2019г., по описа на Софийски
районен съд, III ГО, 91 състав, с което е отхвърлена молбата на И.З.Г., ЕГН **********,
за промяна на фамилното ѝ име и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ПРОМЯНА НА ФАМИЛНОТО
ИМЕ на И.З.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, на основание чл. 19, ал.
1 от Закона за гражданската регистрация, от „Г.“ на „Е.“;
СЪОБЩЕНИЯ за промяната на
името да се изпратят на служба ГРАО – София и на бюрото за съдимост при
Софийския районен съд.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.