№ 27
гр. х., 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – х., VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Търговско дело №
20205600900157 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба
предявена от от "Б.Д." АД,ЕИК *********,гр. с., п. к. 1000, ул. "м." № 19 с
искане да се установи със сила на пресъдено нещо по отношение на
солидарно задължените ответници „н.-м." ЕООД, ЕИК *********, гр. х., ул.
„Б." № 28 - кредитополучател, ИВ. Г. К.,ЕГН ********** - съдлъжник и С.
СТ. К.,ЕГН ********** –съдлъжник съществуването на вземания,за които е
издадена Заповед № 364/28.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ и изпълнителен лист от 29.05.2020 г. по образуваното
ч.гр.д. № 933 по описа на Районен съд-х. за 2020 г., произтичащи от Договор
за кредит № 58 от 11.10.2017 г., а именно: 212 068,78 лева - главница,
дължима по Договор за кредит № 58 от 11.10.2017г.;1 860.25 лева - договорна
лихва за периода от 10.08.2019 г. до 08.03.2020 г.,включително; 206.19 лева -
договорна лихва за периода от 09.03.2020 г. до 13.03.2020 г. включително
/датата на обявяване на извънредното положение в Република България/;
536.11 лева - договорна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 26.05.2020 г,
включително; 1 375.78 лева - лихва за забава за периода от 10.08.2019 г. до
08,03.2020 г., включително,ведно със законната лихва върху
главницата от 27.05.2019 г. доокончателното изплащане на вземането и
направените по делото разноски в размер на 4 343,19 лева — заплатена
държавна такса по сметка на Районен съд - х. и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
Ищецът обосновава предявените искове като посочва,че на основание
Договор за кредит № 58 от 11.10.2017 г., сключен между „Б.Д." АД като
кредитор, от една страна, и „Н.-М." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес в гр. х., ул. „Б." № 28 - кредитополучател, ИВ. Г. К. , ЕГН ********** -
1
съдлъжник и С. СТ. К., ЕГН ********** - съдлъжник, от друга страна „Б.Д."
АД е предоставила на „Н.-М." ЕООД кредит за оборотни средства в размер на
318 328 лева, предоставен като стандартен, който се издължава по
погасителен план - неразделна част от договора за кредит, с краен срок за
погасяване - 11.10.2022 г. Страните уговорили кредитополучателят да
заплаща на кредитора годишна лихва, формирана от едномесечния
СОФИБОР плюс договорена надбавка в размер на 3,525 %. Така уговорената
лихва е преференциална и валидна за първите 12 /дванадесет/ месеца от срока
на договора, след което, ако не е уговорено друго, кредитът се олихвява с
лихва, съгласно действащите към датата на изтичане на срока на
преференцията лихвени условия на Банката за този вид кредити и клиенти. За
предоставения кредит по Договор за кредит № 58 от 11.10.2017 г. в полза на
кредитора „Б.Д." АД е учредена договорна ипотека с нотариален акт от
17.10.2017 г., вписан в СВ - х. върху недвижим имот - производствена сграда
с идентификатор 77195.713.1,16.2 по КК и КР на гр. х. с адрес: гр. х., ул. „П."
№ 39, ет. 1, собственост на кредитополучателя и върху недвижим имот,
представляващ жилище/апартамент с идентификатор 77195.716.207.1.6 по КК
и КР на гр. х., с адрес: гр. х., ул. „Б." № 28, ет.З, собственост на съдлъжниците
ИВ. Г. К., ЕГН ********** и С. СТ. К., ЕГН **********.
Кредитът бил отпуснат след надлежна преценка на кредитоспособността
на заемателя и съдлъжниците.В тази насока бил и представения от
кредитополучателя договор от 03.07.2017 г. с Агенцията за хората с
увреждания при МТСП в качеството му на бенефициент по проект
№СтН/04.05.2017 г. и предоставяема по него субсидия за „Н.М.“ ЕООД от
72 650 лв.Този договор,ведно с останалите обстоятелства по
кредитоспособността,допълнително мотивирал банката да отпусне процесния
заем.
Този кредит не бил потребителски,а инвестиционен,поради което не се
прилагали правилата за защита на потребителски права. Поради това,а и
обективно всички съществени клаузи не можели да бъдат нищожни и не били
такива.
За обезпечаване на задълженията по кредита е сключен и Договор
за особен залог върху движими вещи от 11.10.2017 г. към Договора за кредит
със залогодател „Н. - М." ЕООД, по силата на който е учреден особен залог по
реда на Закона за особените залози върху движими вещи - дълготрайни
материални активи и транспортни средства, собственост на
кредитополучателя, описани в Приложение 1 към договора за залог, с адрес
на местонахождение: гр. х., ул. П." № 39, ет. 1 -производствена база на „Н.-
М." ЕООД, както и особен залог върху движими вещи -краткотрайни
материални активи, собственост на кредитополучателя, представляващи
стоки и материали в оборот и готова продукция. Залогът е вписан ЦРОЗ под
рег. № 2017101801224.
Банката твърди,че на основание чл. 24.1 и чл. 24.2 от Договора за
кредит съдлъжниците се задължили наравно с кредитополучателя да
отговарят пред Кредитора, като всеки от тях отговаря за погасяване на цялото
задължение в пълен размер с цялото си имущество солидарно с
кредитополучателя за неизпълнението на неговите задължения по договора за
кредит.
Ищецът изпълнил своето задължение по предоставяне на кредита,
като на 13.10.2017 г. сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя „Н.-
2
М." ЕООД по разплащателна сметка на дружеството, открита при кредитора.
Процесния кредит бил обслужван редовно в продължение на
близо две години-до10.VII.2019 г.
Кредитополучателят допуснал обаче неизпълнение на Договора за
кредит - неплащане в срок на дължими месечни суми.Същият поел
задължението на основание чл. 15.1, буква „б" от Договор за кредит № 58
от 11.10.2017 г. да погасява кредита при условията на договора за кредит и
на погасителния план. Кредитополучателят допуснал неизпълнение,
изразяващо се в неплащане в срок на дължимите суми, поради което на
основание чл. 22, б. „б", във връзка с чл. 20, б. „в" от Договора за кредит,
„Б.Д." АД превърнала кредита в предсрочно изискуем на 09.03.2020 г., след
връчване на уведомления на всички солидарни длъжници по кредита и е
предприела необходимите действия за събиране на вземанията си по съдебен
ред.
В съответствие с разпоредбите на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и чл. 417, т.
2 от ГПК, на 27.05.2020 г. от „Б.Д." АД до РС - х. е подадено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници „Н.-М." ЕООД, ИВ. Г. К. и
С. СТ. К. за заплащане на дължимите суми на основание Договор за кредит №
58 от 11.10.2017 г. по представеното извлечение от счетоводните книги на
Банката към 27.05.2020 г. Непогасените месечни вноски, включващи главница
и лихви са - вноска, дължима на 10.08.2019 г. - 3 508,98 лева, от които 3
508,98 лв. главница вноска, дължима на 10.09.2019 г. - 5 488,41 лева, от които
5 488,41 лв. главница вноска, дължима на 10.10.2019 г. - 5 488,41 лева, от
които 5 488,41 лв. главница вноска, дължима на 10.11.2019 г. - 5 513,68 лева,
от които 5 488,41 лв. главница и 25,27 лв. лихви
Ищецът посочва,че Районен съд х. уважил искането и разпоредил
да се издаде Заповед № 364/28.05.2020 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ и изпълнителен лист от 29.05.2020 г. по
образуваното ч.гр.д. № 933 по описа на съда за 2020 г., като длъжниците: били
осъдени солидарно да заплатят на „Б.Д." АД следните суми: 212 068.78 лева -
главница, дължима по Договор за кредит № 58 от П. 10.2017 г.; 1 860.25 лева -
договорна лихва за периода от 10.08.2019 г. до 08.03.2020 г.,включително;
206,19 лева - договорна лихва за периода от 09.03.2020 г. до 13.03.2020 г.,
включително /датата на обявяване на извънредното положение в Р. България/;
536.11 лева - договорна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 26.05.2020 г.,
включително; 1 375,78 лева - лихва за забава за периода от 10.08.2019 г. до
08.03.2020 г.,включително,ведно със законната лихва върху главницата от
27.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и направените по
делото разноски в размер на 4 343.19 лева - заплатена държавна такса по
сметка на Районен съд - х. и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда.
За събиране на присъдените суми е образувано изпълнително дело
№ 20208750400352 по описа на ЧСИ Захари Запрянов - рег. № 875 на КЧСИ, с
район на действие Окръжен съд -х..
В хода на изпълнителното производство от длъжниците са
подадени писмени възражения до съда по ч.гр.д. № 933/2020 г. срещу
издадената заповед за незабавно изпълнение.
Предвид горното и на основание чл. 422 от ГПК, във връзка с 415,
3
ал. 1, т. 1 от ГПК, за кредитора възниквал правен интерес от предявяване на
установителен иск в дадения от съда едномесечен срок, съгласно
Разпореждане № 3756/28.07.2020 г. по ч.гр.д. № 933/2020 г. на РС х.,
получено в Банката на 30.07.2020 г.
В представения отговор на исковата молба ответниците сочат,че
настъпването на предсрочната изискуемост и неизпълнението на
задълженията по договора за кредит №58/11.10.2017г. по силата на който се
твърди от ищеца, че е предоставена сумата от 318 328 лева със срок за
погасяване 11.10.2022г. и месечна вноска 5488. 41 лева е резултат и от
поведението на кредитора и неправилната му преценка относно
кредитоспособността на дружеството и съдлъжниците.
На същата дата ищецът отпуснал още един кредит по договор
№57/11.10.2017г. в размер на 129 185/сто двадесет и девет хиляди сто
осемдесет и пет/ лева с краен срок за погасяване 11.12.2024г. и месечна
вноска 1537.92лева. Шест месеца по-късно ищецът отпуска и още 90 000
лева/деветдесет хиляди лева/ с договор №24/20.04.2018 г, месечна вноска от
1 500 лв.
Ответниците извеждат,че нито към 11.10.2017, нито към
20.04.2018 са били в състояние да погасяват задълженията и вноските, както
по процесният договор, така и по другите два договора в този размер и
период. Това е било видно от финансовите справки/отчети на
кредитополучателя и доходите на съдлъжниците, които са били известни на
ищеца. Общият размер на вноските и по трита кредита възлизал на около
8000-10000 лева на месец, която сума и без специални знания било очевидно,
че няма как да бъде погасена нито от търговската дейност на дружеството,
нито от доходите на съдлъжниците. Ищецът направил неправилна преценка
на кредитоспособността на ответниците. Сам ги е поставил в невъзможност за
изплащане на дължимите суми в тези кратки срокове. Намаляване на
вноските и удължаване на срока на договорите от 5 на 8 или 10 години
например, което било отказано и не е направено от ищеца, е можело да
отложи както неизпълнението, така и предсрочната изискуемост.
Не на последно място, ищецът могъл да откаже отпускането на
кредитите в тези размери и да предложи адекватен на финансовите
възможности размер и срок на връщане.
Ответниците намират и че в процесния договор имало
неравноправни клаузи,които следвало да се прогласят като такива -чл. 9.1.1,
9.1.2, 9.1 и 9.2-касаещ едностранна промяна на лихвения процент без право на
едностранно прекратяване/отказ от договора, неясна методика за изчисление
на лихвените компоненти, преди и след изтичане на едногодишния период;
Липса на индивидуално договаряне на клаузите.Съвсем неясно е как се
определя лихвата след 12 мес. преференциален период, според
формулировката- лихвата се определя „съгласно действащите лихвени
условия на банката за този вид кредити и клиенти". Липсва и индивидуално
договаряне.Чл.28.1. 28.2 и 28.4 касаещ таксите, неясният начин по който се
определят, едностранната им промяна без право на прекратяване/отказ от
договора;чл.30, 31.1, 31.2- уговорките за капитализиране на лихви,
едностранно превалутиране при който рискът е прехвърлен изцяло върху
кредитополучателят, липсва същинско право на отказ от договора, доколкото
се предвижда прекратяване само при погасяване на дълга;
4
Според ответниците едностранната промяна на лихвения процент,
на таксите, уговарянето на капитализация без право на потребителя да се
откаже от договора без да търпи санкции са неравноправни клаузи според
европейското и националното законодателство. В договора за кредит и в
приложенията към инициираното заповедното производство липсвала ясна и
точна методика за определяне на лихвения процент и таксите.Наличието на
неравноправни клаузи, касаещи лихвата безспорно променяло размера на
задължението.
По отношение на ангажиране на солидарната им отговорност,
ответниците правят възражение за нищожност на клаузите и договора, с
които са обвързани като солидарни длъжници: чл.15.2, 24.1 и 24.2 от
договора за кредит№58/11.10.2017г..
Ответниците извеждат нищожност на основание чл. 26, ал. 1 и 2
ЗЗД- противоречие със закона и заобикаляне, накърняване на добрите нрави,
липса на основание.При условията на евентуалност правят и възражение за
унищожаемост на договора за кредит на основание чл.33 от ЗЗД като сключен
при крайна нужда и явно неизгодни условия - подписването на договора за
кредит, съдлъжничеството и учредяването на ипотека върху личното
имущество било задължително условие за отпускане на кредита на
дружеството.
Ответниците физически лица,сочат,че не получили сумите от
отпуснатия кредит. В договора е посочено, че са отпуснати и усвоени от
дружеството „Н.-М.“ ЕООД по посочената в чл.7 и 8 от договора банкова
сметка. Посочена е целта на кредита-за рефинансиране и за оборотни
средства,както и по коя сметка ще се преведат парите-сметката на
дружеството. Бордера за усвояване не били представян. В заповедното
производство били посочени дължимите суми: 212 068.78 лева-главница,
отделно се прибавят законна лихва, разноски и др. С представената от тях
ипотека върху семейното им и единствено жилище, били налице достатъчно
убедителни доказателства, че отговорността им следвало да бъде ангажирана
не изцяло, а до ипотекирания имот. Обект на принудително изпълнение било
цялото им имущество. По силата на учредената в полза на банката договорна
ипотека ответниците имали качество на ипотекарни длъжници и не
отговаряли с цялото си имущество, а само с предоставения недвижим имот и
до посочената в ипотеката сума.
Ответниците сочат и че не били солидарни длъжници.Тъй като от солидарния
длъжник се очаква да отговаря за целия дълг наред с основния длъжник, то би
следвало да бъде оценена и неговата кредитоспособност за преценка дали би
могъл да върне дълга. Със същия кредитор били в същото положение по
други два кредита за които има издадени заповеди за изпълнение и
изпълнителни листа Видно от договорите за кредит №57/11.10.2017г и
24/20.04.2018г. по и погасителните планове към тях дължимите месечните
вноски общо възлизат между 8000 -10 000 лева. Вноска, която нито един от
ответзиците не може да покрие с доходите си, известни на кредитора от
справките от НОИ и НАП в кредитните досиета на договорите.
Едва ли кредиторът е смятал,според ответниците че с тези доходи
могат върнат дълга.Затова действителната воля била да ги привлече като
ипотекарни длъжници, които да отговарят с ипотекирания имот, но не и с
цялото имущество, което изначално е недостатъчно за покриване на вноските.
В противен случай била налична хипотезата на неправилна оценка на
5
кредитоспособността ни, и изначална невъзможност да се върне дълга,
положение в което самият кредитор ги поставил.
Ответниците искат да се приложи чл. 83 от ЗЗД ,тъй-като
възразяват,че неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които
кредиторът е отговорен.
Двамата ответника физически лица възразяват и че имал неяснота
относно качеството ,в което се задължили по договора за кредит.
Квалификацията „солидарен длъжник" или „съдлъжник" била обща,като не
отразявала същината и характеристиките на отговорността на длъжниците
към кредитора, нито за източника на солидарността. Солидарна отговорност
„по принцип" не съществувала,когато неин източник е договор, същият
можел да бъде както каузалния договор с множество страни, породил общ
дълг, така и друг договор, обезпечаващ главен дълг с друг източник - за
встъпване в дълг, поръчителство, делкредере и др
Същевременно, квалификациите на правоотношението, давани от
страните, сами по себе си не са определящи за неговата същност - важни били
съдържателните уговорки, съгласието на страните и преследваната от тях цел.
Съдът следвало служебно да установи вида на солидарната
отговорност, според основанията за нейното възникване, за да определи
спецификата на конкретните облигационни отношения и действителното
съдържание на постигнатото общо съгласие, тълкувайки договора съобразно
критериите по чл. 20 ЗЗД така решение № 213/6.01.2017 г. по гр. д. №
5864/2015 г. на ВКС, IV г.о.. Ако са касаело до солидарна отговорност за
връщане на заем или кредит, то солидарният сьдлъжник следва да е и
заемател или кредитополучател по договора /решение № 24/3.04.2013 г. по
т.д. № 998/2011 г. на ВКС, I т.о.; решение № 213/6.01.2017 г. по гр. д. №
5864/2015 г. на ВКС, IV г.о../ .
В настоящия случай било безспорно според ответниците, че
доколкото не получили сумите по кредита, нямали качество на солидарен
длъжник. Намерението им не съвпадало с каузата на кредитополучателя да се
задължи.Липсата на кауза доколкото се касае за каузални задължения, водела
до нищожност на обвързването, в която връзка правят възражение за
нищожност на клаузите с които ищецът смята, че ни е обвързал като
солидарни длъжници: чл.15.2, 24.1 и 24.2 от договора за кредит на основание
чл. 26, ал. 2 и ал.1 ЗЗД-липса на основание, противоречие със закон,
заобикаляне, накърняване на добрите нрави.Поради това двамата ответници
физически лица извеждат,че нямали качеството на солидарен съдлъжник.
Нямало и встъпване в дълг, което би могло да обоснове твърдяната солидарна
отговорност. Отговорността за чужд дълг можела да бъде обоснована и чрез
фигурата на поръчителя, което също не е приложимо в случая -Решение №
871гр. с., 04/12/2018 г. по В.т.д 5900/2017 САС, 11 с-в.
От друга страна, учредената ипотека, приложена към отговора ни,
доказвала волята за предоставяне на обезпечение за чужд дълг, не за свой,
като ипотекарни длъжници/ т.е. доказвала намерението и изразеното
волеизявление - да се обезпечи кредитора, да се отговаря за главния дълг без
да се става страна по основния договор за кредит.
Предвид на изложеното се иска отхвърляне на исковата
претенция като неоснователна и недоказана.
Ответниците правят възражение за прихващане с надвнесените
6
лихви.
Факти по делото
На 11.Х.2017 г. по силата на договор №58 „Б.Д.“ АД предоставя на
кредитополучателя „Н.М.“ ЕООД кредит в размер на 318 328 лева за
рефинансиране на остатъчен дълг и такса предсрочно погасяване на кредити
на дружеството и допълване недостиг на оборотни средства за постигане на
това рефинансиране.С. СТ. К. и ИВ. Г. К. са съдлъжници по този
договор.Крайния срок за погасяване на заема е 11.Х.2022 г. съобразно
приложен погасителен план и общи условия на банката при сключване на
договори за кредит и банкови гаранции с клиенти – малки,средни и
микропредприятия. Този кредит е предоставен по искане на „Н.М.“ ЕООД от
18.IV.2017 г. след надлежно прието решение от едноличния собственик на
капитала С.К. с подробно посочване на размера на кредита,обезпеченията по
същия и включване на физическите лица ответници като съдлъжници.
Съобразно нотариален акт №89 т.IV дело №526/2017 г. на
17.Х.2017 г. на нотариус №352 К.В.,гр.х. и за обезпечение на горния кредит
„Н.М.“ ЕООД учредява в полза на „Б.Д.“ АД ипотека върху недвижим
имот,самостоятелен обект в сграда,собственост на дружеството,
идентификатор №77195.713.1.16.2,в сграда №16 в поземлен имот
идентификатор 77195.713.1,гр.х.,ул.“П.“ №39,етаж 1 от 332 кв.м.;С.К. и И.К.
учредяват за обезпечение на горния кредит ипотека върху собствения си
недвижим имот самостоятелен обект в сграда,идентификатор
77195.716.207.1.6,в сграда №1,поземлен имот идентификатор
77195.716.207,гр.х.,ул.“Б.“ №28,3 етаж,площ от 130
кв.м.,жилище,апартамент,ведно със съответните идеални части от сградата.
Тримата длъжници са известени от банката относно обявения за
предсрочно изискуем кредит от 11.Х.2017 г. и изискуемостта на цялата
непогасена главница,както следва-дружеството на 24.II.2020 г.,а физическите
лица-на 09.III.2020 г.
По заявление от страна на банката по реда на чл.417 от ГПК въз основа
на извлечение от счетоводните й книги е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ №364/28.V.2020 г. по ч.гр.дело
№933/2020 г. на РС-х., с която тримата ответници са осъдени да заплатят
солидарно на ищеца сумите обект на настоящата искова претенция.,за което е
издаден и изпълнителен лист на 29.V.2020 г.
Тримата ответника представят надлежно възражение по чл.414 от ГПК,че
не дължат вземането по тази заповед за изпълнение на 13.VII.2020 г.Банката
ищец е известена за постъпилите възражения на 30.VII.2020 г. и представя
настоящия иск на 27.VIII.2020 г.
С договор №57/11.Х.2017 г. банката ищец отпуща на „Н.М.“ ЕООД
инвестиционен кредит от 129 185 лева за рефинансиране на остатъчни
дългове и такси предсрочно погасяване по три посочени други кредита на
дружеството с краен срок на погасяване 11.ХII.2024 г..С.К. и И.К. са
съдлъжници по този заем.За вземанията си по този договор банката се
снабдява със заповед за изпълнение №371/01.VI.2020 г. по ч.гр.дело
№932/2020 г. на РС-х..
Страните по делото са и страни по договор №24/20.IV.2018 г. по силата
на който банката отпуща на дружеството ответник,при съдлъжници двете
7
физически лица револвиращ кредит от 90 000 лева за оборотни средства за
закупуване на гранулирана натриева сол,опаковки от хартия и фолиа,бутилки
и механизми за дозиране на течни сапуни.Този договор също е обезпечен с
ипотека на недвижими имоти по нотариален акт №135 т.II дело №240/2018 г.
от 24.IV.2018 г. на нотариус №352 К.В.,собственост на двете физически лица-
техен апартамент.За вземанията си по този договор,банката се снабдява със
заповед за изпълнение №362/28.V.2020 г. по ч.гр.дело №931/2020 г. на РС-х..
На л.74-82 от делото са представени служебни бележки за доходи от
трудови правоотношения по чл.45 ал.II от ЗДФЛ относно И.К. и С.К..На л.83-
125 от делото са представени отчет за приходите и разходите на „Н.М.“
ЕООД за 2015-2019 г. На л.155 – 164 от делото се представени извлечения от
„Б.Д.“ АД от сметката на „Н.М.“ ООД по процесния кредит за периода
11.Х.2017 г. до 28.Х.2020 г.
Съобразно договор №1-СтН/03.VII.2017 г. Агенцията за хората с
увреждания,с. предоставя на бенефициента „Н.М.“ ЕООД субсидия за
изпълнение на проект „Автоматизиране на процеси,въвеждане на нови
продукти и работни места в „Н.М.“ ЕООД на стойност от 72 650 лева.
Видно от удостоверения от 04.Х.2017 г. на НАП издадени за да послужат
пред банката „Н.М.“ ЕООД,С. СТ. К. и ИВ. Г. К. нямат
задължения.Съобразно декларации по чл.264 ал.I от ДОПК от 17.Х.2017 г.
тримата ответници нямат непогасени публични вземания.
Банката представя анализ към и одобрение на процесния кредит, с извод
относно подобряване на неговите финансови резултати в последните години
преди отпущане на заема.
Съдебно икономическата експертиза,приета по делото,извежда в отговор
на поставените задачи от страните,че процесния кредит е усвоен изцяло на
23.Х.2017 г. когато по разплащателната сметка на „Н.М.“ ЕООД е постъпила
сумата по него 318 328 лева.Погасените суми от страна на задължените лица
възлизат на 106 259.20 лева главница,14 130.39 лева лихви и 2 192.06 лева
такси или общо 122 581.67 лева.
Вещото лице посочва,че последната вальорна дата,на която внесените
суми погасяват пълна вноска и са отразени в счетоводната система на банката
е 10.VII.2019 г.
Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение от ищеца-27.V.2020 г. непогасените вноски по процесния договор
са – 212 068.78 лева главница,1 860.25 лева възнаградителна лихва,2 118.10
лева наказателна лихва/за забава и такси 662.33 лева или общо 216 709.46
лева.
Вещото лице извежда,че ответното дружество,въз основа на показателите
за платежоспособност и за ликвидност, през 2015 и 2016 г. то е било с добри
нива на показателите и е било платежоспособно.През 2017 г. стойностите на
тези коефициенти се променили и минали под критичните стойности относно
ликвидността.Това се дължало на факта,че осчетоводяването на двата кредита
след рефинансирането им било прекатегоризирано от дългосрочни на
краткосрочни задължения.Налице било затруднение на дружеството за
извършва редовни плащания,видно от данните на счетоводството на
банката,но нямало данни за предоговаряне на задължението.
За целия период на кредита банката прилагала ефективен лихвен процент
от 3.5 единици независимо от стойностите на Euribor.
8
Правни съображения
Предявената установителна претенция с правно основание чл.422 от ГПК
е основателна и следва да се уважи изцяло.Заявеното за защита пред съда
субективна право на ищеца съществува и поражда задължение на
ответниците да погасят посочените суми.
Банката несъмнено установява своите изискуеми вземания спрямо
ответниците в общ размер посочени в документа по чл.417 от ГПК-
извлечение от счетоводните книги на банката. Документът е редовен от
външна страна доказва ликвидни и изискуеми вземания по отношение на
ответниците.Същевременно банката доказва пряко и пълно юридическият
факт, източник на спорното задължение - съществуването на договорна
обвързаност, породила облигационни корелативни права и задължения за
страните по договора, които да обосноват извода, че сумите посочени в
заповед № 364/28.05.2020 г. по частна гр.дело №933/2020 г. на Районен съд-х.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 29.V.2020 г. са действително
дължими.
Установителния иск е резултат на осъществена хипотеза по чл.414 от
ГПК от тримата ответника,които изрично отправят възражение спрямо
издадената заповед за изпълнение против тях.Същият следователно е акт на
активно легитимирана страна.
Между страните е сключена търговска сделка-договор за банков кредит с
основание чл.430 от Търговския закон обсъден по-горе.Няма спор по делото в
тази насока,така няма спор и относно параметрите на този договор.
Кредитополучаел по същият е ответното дружество „Н.М.“ ЕООД,а
съдлъжници-двете физически лица.
С.К. и И.К. съобразно този договор имат статута на съдлъжници и
отговарят наравно с кредитополучателя за изпълнението на поетите
задължения.В тази насока е изричната клауза на т.15.2 от договора за банков
заем,която вменява в задълженията на двете физически лица по т.15.1 „Б“-да
погасяват кредита при условията на договора и на погасителния план;“Г“-да
уведомят кредитора в случай на започване на изпълнително производство по
реда на ДОПК,ГПК,ликвидация или несъстоятелност; „Д“-да предоставят на
кредитора на основание чл.431 от ТЗ и чл.61 от ЗКИ всяка поискана
информация относно изпълнението на кредита,финансовото състояние на
кредитополучателя,задълженията му,промени в правиня му статут и т.н.; „И“-
дават съгласие по чл.21 от Наредба №3 на БНБ и упълномощават банката да
събира служебно от сметките в банката всички свои вземания с настъпил
падеж,възникнали от процесния договор.,вкл. и в случаите на предсрочна
изискуемост. В тази насока са и чл.24.т.1-кредитополучателят и
съдлъжниците са солидарно отговорни пред кредитора и всеки от тях
отговаря самостоятелно за погасяването на цялото задължение,така и т.2-
съдлъжниците отговарят с цялото си имущество за изпълнение на кредита.
Следва да се посочи,че тези клаузи са ясни,точни и надлежно приети от
страните,поради което валидно ги обвързват.
В случая очевидно е уредена от страните по договора за кредит
пасивна солидарност по смисъла на чл.121 от ЗЗД между кредитополучателя
9
и съдлъжниците,което дава субективните права на кредитора по чл.122 ал.I от
ЗЗД.Тази солидарност води наличие на отговорност на всеки един от тези
трима субекти за цялото вземане. Ето защо по силата на самия договор и
изричната воля на страните по него съдлъжниците отговарят наравно с
кредитополучателя за изпълнението на дълга.В тази насока категорично са
поетите задължения по обсъдения чл.15.2 и чл.24 от процесния договор от
двете физически лица,които правила изключват друго тълкуване.Същите
относно изпълнението на кредита са приравнени на самия кредитополучател
и имат идентични задължения. Ето защо и те носят равна отговорност с
ответното дружество пред кредитора.Поемането на дълг като условие за
сключване на договор за кредит не противоречи на добрите нрави или
закона,поради което в случая е валидно обвързващо страните.
Несъмнено се установи пред съда,че процесния кредит е усвоен от
дружеството кредитополучател изцяло на 23.Х.2017 г. когато по
разплащателната сметка на „Н.М.“ ЕООД постъпва сумата по него 318 328
лева.С този акт банката изпълнява задължението си по договора. След това
възниква вече задължението за погасяване на кредита от тримата ответника
съобразно условията на договора и представения погасителен план.
Погасените суми от страна на задължените лица възлизат на
106 259.20 лева главница,14 130.39 лева лихви и 2 192.06 лева такси или общо
122 581.67 лева.Последната дата на която внесените суми погасяват пълна
вноска и са отразени в счетоводната система на банката е 10.VII.2019 г. Това
неизпълнение-неизплащане на общо седем дължими погасителни вноски,
изпълва хипотезата на чл.22 б.“Б“ от договора за кредит,която дава правото
на банката да трансформира цялото вземане в предсрочно изискуемо.
В случая действията на банката са изцяло съобразени с чл.60 ал.II
от ЗКИ-след обективното неизплащане на посочените вноски от задължените
за това лица,същата отнаса кредита като просрочен,като за целта надлежно
известява длъжниците- на 24.II.2020 г. дружеството „Н.М.“ ЕООД,а
физическите лица съдлъжници-на 09.III.2020 г.
Налице е релевантно поведение на ответниците,което извежда
правото на банката да обяви всички суми по облигацията за предсрочно
изискуеми и платими,което същата и сторила.За това си решение
кредитополучателя и солидарните съдлъжници са известени надлежно,като са
и поканени за заплатят натрупалите се задължения,посочени в съобщенията
обсъдени по-горе. По този начин е възникнало правото на банката да обяви
предсрочната изискуемост на процесния кредит,което същата е сторила.
Осъществена е изцяло хипотезата на предсрочната изискуемост на вземанията
на банката по процесния договор.Безспорно следователно е доказано,
наличието на двата критерия от хипотезата на предсрочната изискуемост на
процесния банков кредит-обективно настъпилото релевантно неплащане на
длъжника по договора съобразно условията на същия и изрично
волеизявление на кредитора,че ще счита заема за предсрочно и изцяло
изискуем,което е достигнало до знанието на длъжниците. Обсъденото по-горе
писмо от банката е прието от длъжниците, те са запознати с посочените там
последици ,като същото съдържа несъмнено и изрично изявление относно
предсрочната изискуемост на дълга и съставните му компоненти.Същото е
връчено на ответниците преди представяне на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение. Ето защо действително е настъпил
преобразуващия ефект от това волеизявление на банката,който е
10
модифицирал наличната договорна облигация между страните,длъжниците
губят преимуществата на срока и вече дължат пълно и цялостното погасяване
на всички задължения по договора за банков кредит,а не само на
падежиралите такива. Ето защо банката е била изцяло в правото си да
представи заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.418 вр. с чл.417 от ГПК и чл.60 ал.II от ЗКИ след обявената предсрочна
изискуемост на длъжника.В тази насока и т.18 от Тълкувателно решение
№4/18.VI.2014 г. постановено по т.д. №4/2013 г.на ОСГТК на ВКС.
Договорът за банков кредит №58/11.Х.2017 г. не е потребителски
договор спрямо нито един от тримата ответници.
“Н.М.“ ЕООД не може да е потребител предвид
правноорганизационната си форма на юридическо лице и статута си на
търговец. Този ответник не се обхваща от легалното определение на §13 т.1
от ПЗРЗЗП,което посочва като потребител всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност.
Същевременно С.К. и И.К. също не са потребители по процесния
договор за банков кредит.Очевидно ,че двамата като съдлъжници при
усвояване на процесния кредит не действат като потребители,тъй-като заема
касае не задоволяване на техни потребитески цели,а има за цел постигане на
изцяло търговски правоотношения на трето лице търговец.Същият е отпуснат
целево само за рефинансиране на остатъчен дълг и такса предсрочно
погасяване на кредити на дружеството „Н.М.“ ЕООД и допълване недостиг на
оборотни средства за постигане на това рефинансиране.Това основание касае
търговската дейност на търговец,юридическо лице,което изключва въобще
потребителското естество на заема.
От друга страна разпоредбите на Закона за потребителския кредит
не се прилагат за кредити по чл.4 ал.I т.1 - договори за кредит с общ размер
по-голям от 147 000 лв.- в случая значително по малка сума от размера на
процесния заем от 318 328 лева;т.2-кредити обезпечени с ипотека на
недвижим имот-в случая е налице сключен договор за ипотека като
обезпечение върху недвижим имот.В случая отново двете физически лица
ответници не могат да придобият статута на потребители по ЗПК.
Следва да се има предвид,че в решения на СЕС / Решение от
21.02.2013 г. по дело С-472/11 Banif Plus Bank Zrt срещу Csipai, Viktoria
Csipai; Решение от 14.06.2012 по дело C-618/10, Banco Espanol de Credito SA
срещу Joaquin Calderon Camino; Решение 14.03.2013 C-415 Juzgado de lo
Mercantil 3 de Barcelona/ е постановено, че Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори
трябва да се тълкува в смисъл, че не се допуска правна уредба на държава –
членка, която не предвижда възможност в производство по принудително
изпълнение върху ипотекиран имот да се прави възражение за
неравноправност на договорна клауза, въз основа на която е издаден
изпълнителен титул, като същевременно не позволява на съда в исковото
производство, който има правомощието да прецени дали такава клауза е
неравоправна, да постанови привременни мерки /по-специално спиране на
изпълнението/, за да се гарантира пълна ефективност на крайното му
решение.
11
При дадените тълкувания, които са задължителни за българските
съдилища, изискването и целта на посочената директива е да осигури
ефективна защита на правата на потребителите при издаването на заповедта
за изпълнение изискване заповедният съд да съблюдава дали искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това,така и в рамките на исковата
производство,съобразно чл.7 ал.III от ГПК..
В разпоредбата на чл.143 ал.I от ЗЗП към която препраща чл.24 от
ЗПК е дадена общата дефиниция за неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, а именно: всяка неиндивидуално определена уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика.
От разпоредбите на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 2 и ал.3
ЗПК,както се посочи по-горе се извежда, че потребители по договор за
потребителски кредит са само физическите лица, и то тези, които при
сключването на договора за потребителски кредит не придобиват средства,
предмет на договори за осъществяване на търговска дейност. Съобразно
практиката на СЕС под потребител по смисъла на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори следва да се разбира и физическо лице, сключило договор за
обезпечение на недвижим имот или поръчителство с кредитна институция за
гарантиране на задълженията, които търговско дружество има към тази
институция по силата на договор за кредит, когато това физическо лице е
действало за цели, които не попадат в рамките на упражняваната от него
дейност по занятие, и то няма връзка от функционално естество с
дружеството /така Решение № 38/23.06.2017 г. по т.д. № 2754/2015 г. на ВКС,
1 ТО/. В настоящия случай обаче солидарните съдлъжници по процесния
договор за кредит С. СТ. К. и ИВ. Г. К. действат за цели, които попадат в
упражняваната дейност /кредитът е предназначен за рефинансиране на други
кредити на търговското дружество и за допълване недостиг на оборотни
средства на дружеството/ и имат връзка от функционално естество с
длъжника „Н.-М.“ЕООД /управител и едноличен собственик на капитала на
дружеството е С. СТ. К.,/, то същите нямат качеството на потребители по
смисъла на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. и за тях не са
приложими разпоредбите на ЗЗП и ЗПК по отношение неравноправните
клаузи. Ето защо следва да се приеме, че придобиването на качеството на
съдлъжник към банката от двете физически лица е осъществено с оглед
тесните им професионални връзки с дружество-кредитополучател, поради
което не може да се приеме, че задължаването от страна на същите
извършено за цели, извън и независимо от всяка търговска дейност или
професия.
Съобразно изложеното тези двама съдлъжника не се ползват с
особения статут на потребители,което изключва и прилагането спрямо тях на
предвидената законова защита на потрелитески права.
Сключеният между страните по делото договор е действителен и е
произвел желаните от страните правни последици.Неоснователно е
твърдението на ответниците, че настъпването на предсрочната изискуемост е
резултат и от поведението на кредитора и неправилната му преценка относно
кредитоспособността на дружеството и съдлъжниците.Съобразно приетото и
12
неоспорено от ответниците по делото заключение показателите за
платежоспособност и за ликвидност през 2015 г. и 2016 г. дружеството е с
добри нива на същите ,платеежоспособно, като причината за промяната в
стойностите на коефициентите за 2017 г. до голяма степен се дължи на
осчетоводяването и на двата кредита след рефинансирането от Юробанк е
прекатегоризирано от дългосрочни на краткосрочни задължения до 1 година,
код 07201 от баланса.В тази насока банката добросъвестно е изследвала
имущественото състояние на дружеството и на съдлъжниците,видно от
представените документи,вкл. и факта,че дружеството е бенефициент по
държавна програма за значителна сума,като преди отпущането на процесния
кредит извела,че тримата ответници могат да погасяват процесния заем,редом
с другите такива.Следва освен това да се има предвид и че самата процедура
пред банката започва по искане именно на дружеството
кредитополучател,представлявано от управителя и едноличен собственик на
капитала С.К. от 18.IV.2017 г. след надлежно прието решение от едноличния
собственик на капитала с подробно посочване на размера на
кредита,обезпеченията по същия и включване на физическите лица ответници
като съдлъжници.
Самият кредитоискател е посочил параметрите на заема,целите му и
следващите се обезпечения,сам е посочил и двете физически лица като
съдлъжници в искане за предоставяне на кредит и протокол от решения на
едноличния собственик на капитала на „Н.М.“ ЕООД-л.144 и л.141.Банката е
осъществила и сериозно проучване,тъй-като от датата на искането-18.IV.2017
г. до сключването на процесния договор-11.Х.2017 г. е минал достатъчно
дълъг период за това,а и представените по делото документи свидетелстват в
тази насока.Обективно и показателите на ликвидност и платежоспособност на
кредитополучателя в момента на отпущане на кредита са изцяло позитивни и
са сочели на кредитоспособност на ответниците.В тази насока следва да се
цени и наличното обслужване на процесния заем до датата на предсрочната
му изискуемост от страна на длъжника-заплатени са общо 106 259.22 лева
главници и 14 230.39 лева лихви и 2 192.06 лева такси за периода от
10.ХII.2017 г. до 10.VIII.2019 г.
Ето защо не може да се приеме възражението на ответниците,че
кредитора с поведението си е довел до невъзможност те да погасяват
следващите са вноски по кредита.В крайна сметка те са имали избор и да не
сключват въпросния кредит,който е отпуснат по тяхно искане и след
задълбочено проучване от банката.Същият по никакъв начин не е натрапен,не
е резултат от измама,заплаха и др. под. действия спрямо длъжниците,а е акт
на свободната им воля,която обаче ги обвързва под формата на договор с
кредитора и след получаването на заема.Неприложима поради това е нормата
на чл.83 от ЗЗД,тъй-като с поведението си банката по никакъв начин не е
генерирала невъзможност солидарните длъжници да изпълняват поетите
доброволно от тях задължения.В каузалната поредица от факти довела до
предсрочната изискуемост на процесния кредит стаят само действията и
решенията на съдлъжниците.Следва да се посочи и че предвид чл.81 ал.II от
ЗДД липсата на парични средства за изпълнение на задължението не
освобождава от отговорност.
Относно това възражение на ответниците следва да се има предвид и че
хипотезата на чл.83 от ЗЗД визира само такива непредвидени и
непредотвратими обстоятелства,възникнали след поемане на задължението,
при които всички усилия на
13
длъжника да престира биха били лишени от практически резултат.
Обстоятелствата, за които кредиторът е виновен, водещи до намаляване или
освобождаване от отговорност на
длъжника следва да са се проявили след сключване на договора, а в
случая неправилната преценка на банката относно кредитоспособността на
кредитополучателя и съдлъжниците не представлява нововъзникнало
обстоятелство, обуславящо неизпълнение на договора за кредит.
Неправилно преценената кредитоспособност на длъжниците от
банката не е основание за нищожността на договора за кредит на основание
чл. 26, ал. II ЗЗД поради изначална невъзможност за изпълнение, тъй като
липсата на парични средства зазпълнение на задължението не е равнозначно
на обективна невъзможност.В Закона за потребителския кредит (чл. 20 – 24),
Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (чл. 36 - 40) и в
Закона за защита на потребителите (чл. 143) не е предвидено, че неправилната
преценка на кредитоспособността е основание за недействителност на
договора за кредит.Основанията за нищожност са винаги позитивно правно
уредени и са изчерпателно изброени от закона.Подобно основание не се
обхваща от категорията нощижност или унищожаемост.
Следва да се посочи и че страните по процесния договор изрично
са уговорили носене на отговорност между ответниците като
съдлъжници,отговарящи с цялото си имущество за изпълнението на заема по
силата учредената пасивна солидарност,така и отговорност чрез сключване на
договор за ипотека.Тези две правоотношения са отделни,действат
едновременно и паралелно,като едното не изключва другото. Поради това
ипотечното правоотношение не може да измести като отговорност това по
солидарно поетото задължение двамата да отговарят като съдлъжници редом
с „Н.-М.“ЕООД. Ответниците носят отговорност в обема, в който са я
договорили- едновременно като ипотека и като съдлъжници. Такава е била
волята на страните по договора за кредит и по договора за ипотека, поради
което всички те са обвързани от приетите договорки,по силата на чл.20А от
ЗЗД.
Съобразно изложеното неоснователни са твърденията на
ответниците за нищожност на договора основание чл.26, ал.I и II ЗЗД -
противоречие със закона и заобикаляне, накърняване на добрите нрави,липса
на основания.Неоснователно е и възражението за унищожаемост на договора
за кредит, на основание чл.33 от ЗЗД, като сключен при крайна нужда и явно
неизгодни условия.В тази насока няма доказани обстоятелства,а и същината
на процесната сделка е търговска,като сключена между търговци,поради
което предвид чл.297 от Търговски закон не е унищожаема на тези основания.
Предвид на изложеното параметрите на дължимите суми са
правилно предявени от банката и отразени в заповедта за незабавно
изпълнение,в каквато насока е изцяло и заключението на вещото лице.Съдът
ще следва да признае съществуването на предявеното вземане на банката
ищец по отношение на ответниците,обект на визираното заповедно
производство,предвид доказаното неизпълнение и надлежно обявената му
предсрочна изискуемост.
Основателността на исковата претенция изисква на основание
чл.78, ал.I ГПК, ответниците да заплатят направените от ищеца
разноски,съгласно приложения по делото списък на разноските: 4 422.06 лв. –
държавна такса за исковото производство, 600 лева – възнаграждение за вещо
14
лице,или общо 5 022.06 лв.В полза на ищеца следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство размера на което
следва да се определи съгласно разпоредбата на чл.78, ал.VIII от ГПК,
въввръзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25,ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ,фактическата и правна сложност на делото в
размер на 300 лева.
Водим от изложеното Окръжен съд-х.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците
„Н.-М.“ЕООД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление
гр.х.,ул.“Б.“ № 28, представлявано от управителя С. СТ. К.,с
ЕГН:**********, ИВ. Г. К., с ЕГН ********** и С. СТ. К.,**********,
съществуването на вземанията на „Б.Д.“ АД,ЕИК *********,седалище и
адрес на управление гр.с.,ул „м. № 19 , за които е издадена заповед №
364/28.V.2020 г. за изпълнение на солидарно парично задължение въз
основа на документ и изпълнителен лист от 29.V.2020 г. по образуваното
ч.гр.д. № 933/2020 г. по описа на Районен съд-х., произтичащи от договор
за кредит № 58/11.Х.2017 г., а именно: 212 068,78 лева - главница;1 860.25
лева - договорна лихва за периода от 10.VIII.2019 г. до 08.III.2020
г.,включително- 206.19 лева - договорна лихва за периода от 09.III.2020 г.
до 13.III.2020 г. включително /датата на обявяване на извънредното
положение в Република България/; 536.11 лева - договорна лихва за
периода от 14.V.2020 г. до 26.V.2020 г, включително 1 375.78 лева - лихва
за забава за периода от 10.VIII.2019 г. до 08.III.2020 г.,
включително,ведно със законната лихва върху главницата от
27.V.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Н.-М.“ ЕООД, ИК *********седалище и адрес на
управление гр.х.,ул.“Б.“ № 28, представлявано от управителя С.С.
К.,ЕГН **********, ИВ. Г. К.qЕГН ********** и С.С.,К., ********** да
заплатят на „Б.Д.“ АД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление
гр.с.,ул.“м.“ № 19 направените по делото разноски в заповедното
производство в размер на 4 343,19 лева – платена държавна такса и 50
лева -юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Н.-М.“ ЕООД, ИК *********седалище и адрес на
15
управление гр.х.,ул.“Б.“ № 28, представлявано от управителя С.С.
К.,ЕГН **********, ИВ. Г. К.qЕГН ********** и С.С.,К., ********** да
заплатят на „Б.Д.“ АД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление
гр.с., ул.“м.“ № 19направените по делото разноски в исковото
производство в размер на 4 422.06 лв. – държавна такса за исковото
производство, 600 лева – възнаграждение за вещо лице и 300 лева
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по въззивен ред пред
Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – х.: _______________________
16