Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1827
гр. Пловдив, 09.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХXІV
н.с., в публичното заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията АНД №5251/2019 г. по описа на ПРС, ХХІV
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 36-0000299/03.07.2019 г. на А.В.Г.–
Главен инспектор към Областен отдел „Автомобилна администрация” Пловдив, с
което на „Хеброс Бус” АД, представлявано от В.Г.Д.е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер
на 3000 лева на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози
за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от същия закон.
По подробно изложени в
жалбата доводи жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални
нарушения. В съдебно заседание не се представлява.
Въззиваемата страна – Областен отдел „Автомобилна
администрация” Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител,
взема становище по делото, като иска потвърждаване на наказателното
постановление.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в предвидения от закона седмодневен срок от лице, което има правен
интерес, предвид което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството „Хеброс Бус” АД
имало сключен трудов договор с лицето Г.Г.П., като същият бил нает на длъжност
„**” в дружеството. Около 06.45 часа на 13.05.2019 г. същият осъществявал обществен превоз на
пътници с автобус рег. №** по редовна
автобусна линия гр.** - с.** съгласно маршрутно разписание №**. На около 500
метра преди с.Руен същият бил спрян за проверка от ** на Областен отдел
„Автомобилна администрация” Пловдив – С.М.и Г.К.. При проверката се установило, че към датата на
извършване на обществения превоз на пътници водачът Г.П. не отговаря на
изискванията за психологическа годност, тъй като нямал валидно удостоверение за
психологическа годност. За установеното С.М.и Г.К. съставили доклад, като на 05.06.2019 г. спрямо дружеството
жалбоподател бил съставен АУАН за нарушение на чл.7а, ал.2, пр. 3 от Закона за
автомобилните превози. В законоустановения срок постъпило възражение от „Хеброс Бус” АД, към което били приложени
удостоверение за психологическа годност на Г.Г.П., издадено на 23.05.2019 г. и
валидно до 23.05.2022 г., както и заповеди от управителя на дружеството от 2013
и 2017 г., с които на водачите в дружеството било заповядано да поддържат
валидни личните си документи и да спазват законовите изисквания на Закона за
движение по пътищата, Закона за автомобилните превози и подзаконовите
нормативни актове по тяхното прилагане.
Въз основа на така съставеният АУАН било издаденото и атакуваното
НП, с което на „Хеброс Бус” АД е наложена имуществена в размер на 3000.00 лева на основание чл.96г, ал.1,
пр.2 от Закона за автомобилните превози.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства – НП, АУАН, копие от на Г.Г.П., издадено на
23.05.2019 г. и валидно до 23.05.2022 г., заповеди от 07.11.2013 г. и
03.01.2017 г. на управителя на „Хеброс Бус” АД, доклад, справка в Регистър за
психологическа годност, оправомощителни заповед, копие от маршрутно разписание
№**, както и от свидетелските показания на актосъставителя К.Ш., който е потвърдил
констатациите по акта. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и
в съответствие с писмените доказателства събрани по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лeгитимирана страна, в законоустановения срок
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се оценя като НЕОСНОВАТЕЛНА. За да
достигне до този извод настоящият съдебен състав съобрази следното:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния
преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП от
материално и териториално компетентен орган съгласно приложената
оправомощителна заповед.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАвП, предвиждащ, че „лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата“. В случая наказващият орган е приел, че от фактическа страна на посочените в НП време и място дружеството жалбоподател е започнало извършването на обществен превоз на пътници с с автобус рег. №** с водач Г.П., който към датата 13.05.2019 г. не е отговарял на изискването за психологическа годност, тъй като е нямал валидно удостоверение за психологическа годност. При така направеното описание на нарушението настоящият състав приема, че не е допуснато нарушение при реализиране на отговорността на жалбоподателя, тъй като при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени изискванията относно задължителното съдържание на тези актове, регламентирани съответно в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, указващи на актосъставителя и на АНО да направят описание на нарушението. В тази връзка следва да се посочи, че отбелязването, че водачът „не отговаря на изискването за психологическа годност“ е пояснено с посочването на обстоятелството, че водачът към датата на осъществяване на превоза не притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Безспорно като превозвач дружеството притежава лиценз № 0520 на Общността. Следва да се приеме за доказано и че на 13.05.2019 г. е бил извършен обществен превоз на пътници от водача Г.П. с автобус рег. №** по редовна автобусна линия гр.** - с.**. Видно от направената справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване, въпросният водач Петров не е преминал психологическо изследване и не притежава удостоверение за психологическа годност към датата на превоза. Следователно налице е съставомерност на констатираното нарушение и правилно посочена за нарушена разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАвПр.
По отношение на
оспорването на часа на нарушението съдът счита, че по делото има достатъчно
доказателства кога е осъществено същото, доколкото е наличен доклад от
служителите осъществили проверката на място. Ето защо и съдът счита, че именно
в 06.45 часа е осъществено соченото по-горе нарушение, независимо от това че
съгласно приложеното към жалбата копие от маршрутно разписание №** курсът по
линията е следвало да бъде с начало в гр.** в 18.00 часа и край в с.** в 18.39
часа.
По отношение на наложената санкция, то същата е
определена съгласно правилно приложена санкционна норма, определена е в твърд
размер в Закона за автомобилните превози и наказващия орган е нямал възможност
за индивидуализация на същата.
По отношение на изтъкнатите аргументи за
маловажност на случая следва да се посочи, че същите не се споделят от
настоящия съдебен състав. От една страна нарушението е формално такова и в този
смисъл за съставомерността му и преценката за маловажност е без значение дали
са настъпили вредни последици от него или не. От друга страна не са ангажирани
по делото доказателства, които да водят на изводът, че конкретното нарушение се
явява със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
аналогични нарушения. С оглед на това и съдът счита, че правилно наказващия
орган е приел, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000299/03.07.2019
г. на А.В.Г.– Главен инспектор към
Областен отдел „Автомобилна администрация” Пловдив, с което на „Хеброс Бус” АД,
представлявано от В.Г.Д.е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева на
основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози за нарушение на
чл.7а, ал.2, пр.3 от същия закон.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд
гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.