№ 167
гр. Севлиево, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20224230101099 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, срещу М. М. А. ЕГН **********, с която по реда на
чл.422, ал.1 ГПК са предявени обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86,
ал.1 ЗЗД, за сумата от 528,14 лева – главница по сключен между М. М. Анхелова и
Уникредит Булбанк“ АД Договор за кредитна карта 12.03.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 17.12.2021 г./датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК/ до
окончателното изплащане на вземането; сумата 171,75 лева – договорна лихва за
периода от 16.04.2019 г. до 16.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1478/2021 г. по описа на РС
Севлиево.
Ищецът твърди, че по силата на Договора за кредитна карта „УниКредит
Булбанк" АД е предоставил на кредитополучателя М. М. А. разрешен кредитен лимит
в размер на 500 лева (петстотин лева). Кредитът бил надлежно усвоен, под формата на
клиентски плащания, извършвани чрез кредитна карта, обслужвана от картова сметка
BG61UNCR70001523515310, открита на името на кредитополучателя М. М. А.,
съгласно т.З. от Договора за кредитна карта. Месечният лихвен процент върху
усвоената сума по раздел I от Договора за кредитна карта бил договорен в т. 2.1. и
същият бил в размер на 1,00 %.
Сочи се, че съгласно т.13 от Договора за кредитна карта, минималната погасителна
вноска (МПВ) е сумата, която следва да се осигури от Оправомощения държател по
1
картова и/или разплащателна сметка в определените срокове, за да може да се ползва
свободния кредитен лимит. Видно от т.3.1. от Договора минималната погасителна
вноска била в размер на 15,00 лева, увеличена с изискуеми невнесени суми от
предходни периоди и непогасени лихвени плащания.
Ищецът поддържа, че видно от Договора за кредитна карта, срокът на ползване
на разрешения кредитен лимит бил до 31.03.2021 г., поради което , към датата на
подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК (17.12.2022 г.) и към датата на подаване на
исковата молба, Договорът за кредитна карта бил с изтекъл срок, считано от 31.03.2021
г. на основание т.3.4. от същия. Излагат се съображения, че кредитополучателят М. М.
А. е усвоил предоставения кредитен лимит на 18.03.2019 г., като след предоставяне на
кредитният лимит не е извършвала клиентски плащания, нито е правила съответни
погасявания. Непогасените задължения (главница и договорна лихви) за периода
16.04.2019 г. - 15.05.2019 г. били в общ размер на 102,80 лева. Ищецът поддържа, че
към датата на подаване на Заявлението - 17.12.2021 г.- срокът по Договора за кредитна
карта е бил изтекъл - на 31.03.2021 г. и сумите по него са били изцяло изискуеми.
Претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца посочените
по-горе суми. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор чрез назначения му особен
представител. В отговора се оспорват предявените искове по основание и размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.
1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за кредитна карта за
физически лица с ответника, настъпването на предсрочна изискуемост на кредита/или
падежа спрямо ответника и стойността на непогасената му част.
По иска с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.
2 в тежест на ищеца е да докаже размера на уговорения възнаградителен лихвен
процент и стойността на непогасената част от начислените изискуеми лихви за
процесния период.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за кредитна карта за физически лица № CCIR-202-
00065-2019 от 12.03.2019 г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД и ответника М.
М. А., съгласно който банката предоставя и дава право на ответника да усвоява в
рамките на периода на договора кредитен лимит до размер от 500 лв., като ответникът
се е задължил да възстановява ползваните суми или поне минимална погасителна
вноска в размер на 15 лв., която следва да бъде заплащана в периода от 1-во до 15-то
число на всеки месец, следващ периода за клиентски плащания. В чл. 2. 1. е уговорен
2
месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на договора в
размер на 1, 00 %. Срокът на договора е до 31.03.2021 г., което съгласно чл. 3. 5. е и
крайният срок за окончателно възстановяване и погасяване без право на револвиране
на дължимите по кредита суми. В чл. 7.2.1. от договора е посочено, че когато до и/или
на датата на издължаване кредитополучателят не е погасил в пълен размер ползваната
част от кредитния лимит през предходния отчетен период, той дължи на банката лихва
за целия дълг, формиран от безкасови плащания до датата на частичното погасяване и
лихва върху непогасената част от датата на частично погасяване до последния ден на
текущия период за клиентски плащания. Съгласно чл. 8. 12 от договора ако
кредитополучателят е допуснал необслужване на дълга 61 дни, включително и след
изтичане на неговото предизвестие за прекратяване, и независимо от поканите на
банката не е осигурил средства за покриване на дължимите суми, на 62-рия ден
задължението по договора става предсрочно изискуемо.
На същата дата – 12.03.2019 г., страните са сключили и договор за предоставяне
на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти като електронни
платежни инструменти, съгласно който банката открива на името, на риск,
отговорност и за сметка на ответника картова сметка и му издава една основна карта с
персонален идентификационен номер.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и
компетентно. Вещото лице е установило, че на 15.03.2019 г., съгласно Договора за
кредитна карта № CCIR-202-00065-2019 от 12.03.2019 г. По картова сметка с номер
BG61UNCR70001523515310 и титулятр М. Марконова А. е предоставен от „Уникредит
Булбанк“ АД кредитен лимит в размер на 500 лв. На 15.03.2019 г., чрез банков автомат
(ATM) на Банка Пиреос България – АД клон Габрово е усвоен целият кредитен лимит
в размер на 500 лв. Според заключението на вещото лице дължимата непогасена
главница към 31.03.2021 г. е в размер на 528,14 лв. , която икорпорира изтеглената
сума и дължимите такси за всяко теглене и за надвишен кредитен лимит. Съгласно
заключението дължимата непогасена лихва върху редовна главеница е в общ размер
11, 62 лв., начислена за периода от 16.04.2019 г. до 21.06.2019 г. включително, а
дължимата лихва за просрочена главница е в общ размер на 157,56 лв., начислена за
периода от 22.06.2019 г. до 16.12.2021 г. включително е в общ размер на 157,56 лв.
От правна страна:
От представените по делото договори се установи, че между страните е налице
облигационно правоотношение по договор за кредитна карта. Предвид датата на
сключване на процесния договор за кредит – 12.03.2019 г., приложение
намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
3
установява, че банката е предоставила на ответника уговорения кредитен лимит, като
ответникът активно е използвал издадената кредитна карта като е изтеглил паричната
сума по определения кледитен лимит. Съгласно заключението на вещото лице от
страна на ответника не са извяършвани плащания по процесния договор. Предвид
обстоятелството, че срокът на действие на процесния договор е изтекъл на 31.03.2021
г., която дата е посочена в чл. 3. 5 от него като краен срок за окончателно
възстановяване и погасяване без право на револвиране на дължимите по кредита суми
и по аргумент от мотивите към т. 1. 2 от Тълкувателно решение № 8/2017 г от
02.04.2019 г., ОСГТК на ВКС, а именно, че решението на съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на
приключване на съдебното дирене, съдът намира, че доколото срокът на процесния
договор за кредит е изтекъл, не е необходимо да бъде извършвана преценка дали е
налице предсрочна изискуемост с оглед настъпване падежа на всички дължими суми.
При това положение претенцията на ищеца за заплащане на непогасения остатък от
главницата в размер на 528,14 лв. се явява доказана в пълния предявен размер и следва
да бъде уважена.
По отношение на претенцията за възнаградителна лихва съдът намира, че в чл. 2.
1. от процесния договор за кредит страните са уговорили такава в размер на 1, %
месечно като съобразно заключението на вещото лице размерът на дължимата
възнаградителна лихва за периода от 16.04.2019 г. до 21.06.2019 г. е 11,62 лв., а лихвата
за просрочена главница за периода от 22.06.2019 г. до 16.12.2021 г., включително е в
общ размер на 157,56 лв., за които суми следва да бъде уважен предявеният иск, като за
сумата над 169, 18 лв. (сбор от сумите 11,62 лв и 157, 56) до пълния предявен размер от
171, 75 лв., искът за лихви подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените в производството разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената
част от исковете, като съобразно предствения списък и доказателства за сторени
разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата
в размер общо на 1148 лв. за исковото производство и сумата в размер на 155,43 лв.
разноски в заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. М. А.,
ЕГН **********, с адрес: с. Душево, общ. Севлиево, ул. „Крайбрежна“ № 20 дължи на
„Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
4
София, район Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7, следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение от 17.12.2021 г. по ч.гр.д. № 1478/2021 г. на Районен съд
Севлиево:
на основание чл.422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ
сумата от 528,14 /петстотин двадесет и осем лева и четиринадесет ст./ лв.,
ведно със законна лихва за периода от 17.12.2021 г. до изплащане на вземането,
представляваща главница по договор за кредитна карта № CCIR-202-00065-2019
от 12.03.2019 г.
на основание чл.422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ
сумата от 169,18 /сто шестдесет и девет лева и осемнадесет ст./ лв. догворна
лихва за периода от 16.04.2019 г. до 16.12.2021 г, като ОТХВЪРЛЯ иска за
договорна лихва над сумата от 169,18 лв. до пълния предявен размер от 171,75
лв.
ОСЪЖДА М. М. А., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на
„Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, разноски в исковото производство в размер
от 1148 /хиляда сто четиридесет и осем/ лв., както и по ч.гр.д. № 1478/2021 г. на
Районен съд Севлиево в размер от 155,43 /сто петдесет и пет лева и четиридесет и три
ст./ лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5