№ 869
гр. Благоевград , 11.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети август, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500555 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК във връзка с чл. 64 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от И. В. Г., ЕГН **********, чрез адв. П.С., АК
Благоевград, срещу Определение № 501280 от 15.03.2021г., постановено по гражданско дело
№ 334/2013г. по описа на РС Р., с което съдът е отказал възстановяването на двуседмичния
срок за заплащане на продажната цена в размер на 13 000лв., определен с влязло в законна
сила Решение № 3440/22.08.2014г., постановено по гр.д. № 334/2013г. по описа на РС Р., по
искане на ищеца И. В. Г., ЕГН **********, от с. Б., О. Р., ул. „Д...“ № *, с правно основание
чл. 64 ал.2 от ГПК.
С частната жалба са наведени доводи, които по своята правна същност са оплаквания за
неправилност на обжалвания съдебен акт, като се иска от въззивния съд да отмени
определението, с което искането за възстановяване на пропуснатия процесуален срок е
оставено без уважение.
Оспорени са с частната жалба като неправилни изводите на първоинстанционния съд, че
молбата за възстановяване на срока за изпълнение на Решение № 3440/22.08.2014г.,
постановено по гр.д. № 334/2013г. по описа на РС Р., в частта му в която ищецът И. В. Г.,
като собственик на заличеното Е... „И.Г.- Н.“ е бил осъден да заплати сумата от 13 000лв. в
двуседмичен срок от влизане на решението в законна сила, включително чрез прихващане
на платените от него сметки на ответника за задължения към държавата, следва да се счита
за започнал да тече от датата на получаването на исковата молба по образуваното гр.д. №
133/2019г. по описа на РС Р., въз основа на предявен иск за обезсилване на решението за
обявяване на предварителния договор за окончателен. Поддържа се че тези съждения на
1
съда макар и верни, са неправилни тъй като не са относими към настоящия казус. Изказано е
становище, че принципно няма законова забрана, нито е възприето от съдебната практика,
хипотезата на чл. 64 от ГПК да е неприложима към срока, предвиден в разпоредбата на чл.
362 от ГПК. Основното оплакване с частната жалба е основано на доводите, че
първоинстанционният съд неправилно е обвързал допустимостта на предявеното искане по
чл. 64 от ГПК, с момента на научаване за пропуснатия срок- в едноседмичен срок от
съобщаването на пропускането му по смисъла на чл. 64 ал. 3 от ГПК. Поддържа се от
жалбоподателят, чрез неговия пълномощник, че относим към началото на срока за
подаването на молбата по чл. 64 от ГПК, е момента на научаването на за постановеното
решение на ВКС, с което касационната инстанция не е допуснала касационно обжалване.
Акцентира се, че тъй като се касае за окончателно решение на ВКС на РБ, което не се
съобщава на страните по делото, то срокът по чл. 362 ал. 2 от ГПК, започва да тече от датата
на обявяването на решението на ВКС, но първоинстанционният неправилно е обвързал
допустимостта на молбата за възстановяване на срока по чл. 362 ал. 2 от ГПК, с
разпоредбата на чл. 64 ал. 3 от ГПК, където е предвидено че този срок започва да тече от
момента на съобщението за пропускането му.
Поддържа се с частната жалба, във връзка с основателността на искането за възстановяване
на срока за изпълнение на Решение № 3440/22.08.2014г., постановено по гр.д. № 334/2013г.
по описа на РС Р., по реда на чл. 64 от ГПК, че с молбата пред РС Р. е поискано
възстановяването на срока по чл. 362 от ГПК, поради наличието на особени непредведине
обстоятелства, които не са могли да бъдат преодолени от ищеца И. В. Г. за да изпълни в
двуседмичен срок, задължението си за заплащане на сумата от 13 000лв. на ответника по
делото. В подкрепа на тезата на молителят по искането по чл. 64 от ГПК, с частната жалба
са развити подробни съображения- за липса на съдействия от страна на кредитора по
смисъла на чл. 95 от ЗЗД; за това че в хода на делото сградата в процесния имот е била
умишлено запалена и опожарена, поради което ищецът И. В. Г. е следвало да заплаща сума
за имот, част от който вече не съществува; за това че процесните 800/1230 идеални части от
имота, след вписването на исковата молба по чл. 19 ал.3 от ЗЗД, са били продадени от Т...
„У.“ на трето на делото лице- Ю.Д., което е затруднило ищецът да получи схема на имота от
АГКК, както и е пречка Г. да декларира имота пред Данъчните служби; за това че в хода на
делото „П.- *“ О. се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост и оспорва
правото на ищеца върху имота; за това че ищецът не е могъл да открие банкова сметка на
името на кредитора в някоя от банките, за да внесе там дължимата сума, поради влизане в
сила на Закона за мерките против изпиране на пари, както и че опитите да бъде изпратена
нотариална покана до кредитора на адреса му на регистрация са останали безуспешни, тъй
като адреса на същия се оказал параклис в с. Б., в който няма офис или жилищен имот.
В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК, не е постъпил писмен отговор на частната жалба от
насрещната страна и третото лице – помагач по гр.д. № 334/2013г. по описа на РС Р..
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 278 от ГПК намира подадената
2
частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана
страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна,
като е внесена и дължимата във връзка с жалбата държавна такса.
За да извърши проверка за законосъобразност на обжалваното определение на
първоинстанционния съд в рамките на правораздавателната си компетентност, въззивната
инстанция намира за установено следното от фактическа страна:
Производството пред първоинстанционния съд по гр.д. № 334/2013г. по описа на РС Р. е
образувано по иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, депозиран от И. В. Г., с адрес в с.
Б., Община Р., ул. „Д...” № *, срещу Т... „У.”, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление в
с. Б., Община Р., ул. „Н. Р.” № *, представлявано от управителя Т. Л. Д.. В производството е
констиуиран в качеството на трето лице – помагач на ответника Ю. Б. Д..
С решение № 3440 от 22.08.2014 г. първоинстанционният съд е уважил иска и е обявил за
окончателен предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на
05.06.2003г. между ищеца И. В. Г., с ЕГН **********, като собственик на заличено Е. „И.Г.
- Н.", със седалище и адрес на управление: с. Б., общ. Р., обл. Б., представлявано от
управителя И. В. Г. и ответника Т... „У.”, със седалище и адрес на управление: с. Б., общ. Р.,
обл. Б., ул. "Н. Р.” № *, представлявано от Управителя Я. К. П., по силата на който договор
ответника се задължава да продаде на ищеца идеални части от следния недвижим имот, а
именно: 800/ 1230 идеални части от УПИ - парцел */.../, квартал */.../ по плана на с. Б., целия
с площ от 1 230. 00 /хиляда, двеста и тридесет/ кв.м., при съседи: улица, парцел *, парцел *,
ведно с масивната постройка изградена върху него, представляваща „Бояджийска
работилница" с площ от 328. 70 /триста двадесет и осем, точка и седемдесет/ кв.м., състояща
се от монтажно отделение, 9 броя производствени помещения и коридор – входно антре, при
условие, че ищецът И. В. Г., с ЕГН ********** като собственик на заличено Е. „И.Г. - Н.",
със седалище и адрес на управление: с. Б., общ. Р., обл. Б., представлявано от управителя И.
В. Г. изпълни задължението си да заплати договорения остатък от покупко-продажна
цена в размер на 13 000. 00 /тринадесет хиляди/ лева в двуседмичен срок от влизане на
решението в сила, включително чрез прихващане на платените от него за сметка на
ответника задължения към държавата.
Решението на РС Р. е обжалвано от ответника по делото, като е потвърдено с Решение №
1988/05.03.2015г., постановено по гр. д. № 1040/2014г. по описа на ОС Благоевград. След
подадена касационна жалба срещу въззивното решение, с Решение № 143 от 01.11.2018г. на
ВКС по гр.д. № 4534/2015г. на III г.о. на ГК, решението не е допуснато до касация.
Решението на ВКС на РБ е окончателно и същото не е било съобщавано на страните по
делото, като е обявено на 01.11.2018г.
Видно е от приетото пред първоинстанционния съд по гр.д. № 334/2013г. по описа на РС Р.-
съдебно удостоверение от 22.07.2020г. на РС Р., че пред съда е висящо за разглеждане гр.д.
№ 133/2019г. по описа на РС Р., образувано въз основа на предявен иск от Т... „У.“, ЕИК *,
3
от с. Б., Община Р., срещу ответника И. В. Г., ЕГН **********, от с. Б., с правно основание
чл. 362 от ГПК, с който се иска от съда да постанови решение, с което да обезсили Решение
№ 3440/22.08.2014г., постановено по гр.д. № 334/2013г. по описа на РС Р., поради
неизпълнение на задължението на ищеца И. В. Г. за заплащане на продажната цена от
13 000лв., в срока по чл. 362 ал. 1 пр. 2 от ГПК, от влизането на решението в законна сила.
В съдебното удостоверение се сочи че ответникът И. В. Г., ЕГН **********, въз основа на
Разпореждане на съда № 2507/28.05.2019г. е получил препис от исковата молба и книжата
по образуваното гр.д. № 133/2019г. по описа на РС Р., на 03.06.2019г.
Сочи се че производството по гр.д. № 133/2019г. по описа на РС Р., към момента на
издаването на съдебното удостоверение, е спряно с протоколно определение на съда от
13.07.2020г., на осн. чл. 229 ал. 1т. 4 от ГПК, до приключване с влязъл в законна сила
съдебен акт по гр.д. № 334/2013г. по описа на РС Р..
На 19.06.2019г. ищецът по гр.д. № 334/2013г. по описа на РС Р., е депозирал молба, на
основание на разпоредбата на чл. 64 ал. 1 от ГПК, с искане за възстановяване на срока за
изпълнение на задължението за заплащане на сумата от 13 000лв. на ответника по делото,
съгласно Решение № 3440/22.08.2014г., постановено по гр.д. № 334/2013г. по описа на РС
Р..
Съдът въз основа на депозираната молба за възстановяване на срока с правно основание чл.
64 ал. 2 от ГПК е разпоредил изпращането на препис от молбата на насрещната страна като
е насрочил на осн. чл. 66 от ГПК, разглеждането на същата в открито съдебно заседание.
Събрани са писмени и гласни доказателства.
С обжалваното Определение № 501280 от 15.03.2021г., постановено по гражданско дело №
334/2013г. по описа на РС Р., първоинстанционният съд е приел че молбата по чл. 64 ал. 2 от
ГПК е просрочена и поради това процесуално недопустима. Независимо от това, съставът на
РС Р. е приел че същата е и неоснователна, тъй като не се доказва от събраните по делото
доказателства, пропуска на срока да се дължи на особени непредвидени обстоятелства,
които ищецът И. В. Г. да не е могъл да преодолее, за да изпълни задължението вменено му с
диспозитива на Решение № 3440/22.08.2014г., постановено по гр.д. № 334/2013г. по описа
на РС Р.- за заплащане на сумата от 13 000лв. на ответника по делото, в срока по чл. 362 ал.2
изр. посл. от ГПК. С обжалваното определение съставът на РС Р. е отхвърлил като
неоснователна молбата от ищеца- И. В. Г., ЕГН **********, за възстановяване на срока по
реда на чл. 64 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на ОС Благоевград, излага
следните правни доводи:
В разпоредбата на чл. 362 ал.1 пр. последно от ГПК изрично е предвидено, че ищецът следва
да изпълни свое насрещно задължение, съгласно решението на съда по предявен иск по чл.
4
19 ал. 3 от ЗЗД- в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, включително чрез
прихващане на платените от него за сметка на ответника задължения към държавата. Прието
е от закона и от съдебната практика, че срокът по чл. 296 ал. 1 т. 3 от ГПК, започва да тече
от датата на обявяване на решението на Върховния касационен съд, а не от узнаването за
него от страните. Настоящият състав на ОС Благоевград споделя разбирането на съдиите от
ВКС на РБ, че тази разпоредба е от материалноправен характер и е задължителна за
страните, независимо дали ще се отрази в диспозитива на решението или не. Както в
отменения Граждански процесуален кодекс - чл. 219, така и в действащия Граждански
процесуален кодекс- чл. 296 - съществуват легални определения в кои случаи решенията
влизат в сила. В случаите като този по настоящото дело- тогава когато касационната жалба
не е била уважена- това е датата на обявяване на решението/в настоящия казус датата на
обявяването на Решение № 143 от 01.11.2018г. на ВКС по гр.д. № 4534/2015г. на III г.о. на
ГК/ От този момент решението е задължително за страните и за съда, който го е издал и за
всички други съдилища и учреждения в Република България. От този момент решението
постановено по искове за гражданско състояние, включително и по брачни искове, действа
по отношение на всички и разрешените с него искания и възражения за подобрения и
прихващания не могат да се пререшават. По въпроса от кой момент започва да тече
двуседмичния срок по чл. 362, ал. 1 ГПК в случаите при които решението влиза в сила с
постановяване на решение от ВКС- възприето е от съдебната практика че този срок започва
да тече от датата на обявяване на решението на ВКС, а не от датата на узнаването на
решението от страните по делото. /Решение № 340 от 27.07.2010г. на ВКС по гр. д. №
1088/2009г., IV г. о., ГК/. Въззивният състав на ОС Благоевград споделя становището, че от
този момент започва да тече и двуседмичния срок за издължаване на купувача по сделката
на недвижимия имот при условията на чл. 262 ал.1 от ГПК, която с влизане в сила на
решението, би действително прехвърлила собствеността върху имота. Поради изложени
съображения основателни са доводите, изведени с частната жалба по делото, че срока по чл.
362 ал. 1 пр. посл. от ГПК, е започнал да тече на 01.11.2018г. и е изтекъл на 15.11.2018г.,
като без значение е дали и кога страните са научили за неговото обявяване.
Съгласно чл. 64 ал. 2 ГПК, страната, която е пропуснала установения от закона или от съда
срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на
особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Законът не дефинира
понятието "особени непредвидени обстоятелства", но в правната доктрина и в практика та
на ВКС (така - определение № 707/23.07.2012 г. по ч. т.д. № 501/2012 г. на ВКС, II т. о. ) е
прието, че като особени и непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства,
които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали
извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената
добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса (като напр.- природни
бедствия, внезапно тежко заболяване и пр. причини, които не биха могли да бъдат
предвидени и преодолени по волята на страната). В непротиворечивата си практика ВКС
приема, че "особени непредвидени обстоятелства" са налице в случаите, при които страната
5
или нейният процесуален представител бъдат възпрепятствани по обективни, неочаквани и
независещи от тях причини-внезапно тежко заболяване, злополука, природно бедствие, да
извършат съответното процесуално действие. Препятствието трябва да бъде внезапно,
изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за
пропускане на срока /в този смисъл определение № 26 от 21.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №
611/2011 г., I г. о., определение № 11 от 5.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 719/2011 г., IV г.
о., определение № 9 от 12.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 518/2010 г., II г. о., определение
№ 2 от 1.02.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 928/2011 г., II т., определение № 473 от 17.08.2009 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 293/2009 г., IV г. о., определение № 322 от 25.05.2010 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 302/2010 г., IV г. о., определение № 629 от 16.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. дело №
5379/2015 г., III г. о., определение № 140 от 05.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 748/2015 г.,
III г. о., определение № 52 от 02.02.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 384/2015 г., I г. о. и др./.
Принципно съставът на ОС Благоевград не намира установена от закона или от съдебната
практика забрана, да се иска възстановяването на двуседмичния срок по чл. 362 ал.1 от ГПК,
за изпълнение на насрещно задължение на ищеца, когато същият е обявен от съда за
окончателен въз основа на предявен иск по чл. 19 ал.3 от ЗЗД, който е уважен като
основателен. Съгласно чл. 362, ал. 1 от ГПК, когато купувачът е останал задължен по
насрещната си престация за заплащане на цената, той трябва да изпълни задължението си,
аналогично на задължението на купувача по чл. 200 ал. 1 от ЗЗД да заплати цената на вещта,
в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. Изтичането на срока за доброволно
изпълнение обаче, който съгласно чл. 70 ал. 1 от ЗЗД се смята уговорен в полза на
длъжника, само по себе си не води до погасяване на задължението (аргумент и от
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД), нито има за последица автоматично обезсилване на
решението. С изтичането му длъжникът изпада в забава, като кредиторът може да търси, но
не е задължен да приеме плащане, както и може да развали договора поради неизпълнение
като поиска обезсилване на решението. Ето защо, при преценка основателността на
предявеното искане по чл. 362, ал. 2 от ГПК за обезсилване на решението, с което
предварителният договор е обявен за окончателен, поради неизпълнение в срок на
задължението на купувача да заплати продажната цена, съдът следва да съобрази не само
дали законоустановеният срок е изтекъл безрезултатно, но и дали неизпълнението на
длъжника се дължи на причина, която може да му се вмени във вина. В този смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 82 от 21.03.2012 г. по гр. д. № 844/2011 г. на
ВКС, III г. о., решение № 194 от 25.02.2009 г. по гр. д. № 6193/2007 г. на ВКС, I г. о. и др.,
която напълно се споделя и от настоящия съдебен състав. Поради същите съображения при
депозирана молба за възстановяване на двуседмичния срок на осн. чл. 64 от ГПК, за съда
остава задължението да прецени дали са налице заявените от молителя особени
непредвидени обстоятелства, които са настъпили в течение на двуседмичния срок по чл. 362
ал.1 от ГПК, които не е могъл да преодолее и поради които не е могъл да изпълни
насрещното си задължение в указания от закона срок.
Недопустимо е смесването на въпроса за това от кой момент тече срока за изпълнение на
6
задължението за ищеца в чл. 362 ал.1 ГПК, с въпроса от кой момент тече срока за страната
да депозира на осн. чл. 64 ал. 2 от ГПК- молба за възстановяване на този срок, при неговото
пропускане поради особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да
преодолее. Законът разграничава началния момент на срока за подаване на молбата за
възстановяване от изтичането на срока, чието възстановяване се иска. Настоящият състав
споделя трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 64 ал. 3 ГПК,
съгласно която правнорелевантният начален момент за подаването на молбата за
възстановяване, е узнаването за пропускането на срока. Когато срокът, чието
възстановяване се иска, е предоставен с необжалваем съдебен акт/както е в настоящия
казус/, узнаването може да се изведе от връчването на страната на съобщения за последващи
съдебни действия. В този смисъл срокът по чл. 64 ал. 3, изр. първо ГПК, чието
възстановяване се иска, тъй като е бил предоставен със съдебен акт, който не подлежи на
самостоятелно обжалване, поради което съдът няма задължение да го връчва на страните по
делото, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ГПК, срокът за възстановяване започва да тече
от узнаването за пропускането на срока. /Определение № 181 от 8.03.2013г. на ВКС по
ч.т.д. № 1208/2013г., I т. о., ТК/.
С разпоредбата на чл. 64 ал. 3 ГПК изрично е предвидено молбата за възстановяване на
пропуснат срок да се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му, но
при липсата на регламентирана процедура за съобщаване от съда на страната за
пропускането на срок, то следва да се приеме, че съобщението представлява такова, въз
основа на предприетите от съда следващи процесуални действия, по който начин страната
узнава за пропускането на установен от закона или определен от съда срок.
В настоящия казус срока по чл. 362 ал.1 пр. посл. е започнал да тече от обявяването на
Решение № 143 от 01.11.2018г. на ВКС по гр.д. № 4534/2015г. на III г.о. на ГК, което
съгласно чл. 7 от ГПК, съдът не е имал задължението да съобщава решението на страните.
По гр.д. № 133/2019г. по описа на РС Р. липсват доказателства за извършени от съда
процесуални действия, които да са довели до узнаването от страна на ищеца И. В. Г., за това
че срока по чл. 362 ал. 1 пр. посл., е започнал да тече и дори за това че срока за изпълнение
на насрещните му задължения въз основа на Решение № 3440/22.08.2014г., постановено по
гр.д. № 334/2013г. по описа на РС Р., е изтекъл към 15.11.2018г. Извършено е обаче друго
процесуално действие на съда- по друго гр.д. № 133/2019г. по описа на РС Р.. По това дело
на И. В. Г. като ответник, са били връчени препис от ИМ и книжа към нея, въз основа на
предявен срещу него иск с правно основание чл. 362 от ГПК, с който се иска от съда да
обезсили Решение № 3440/22.08.2014г., постановено по гр.д. № 334/2013г. по описа на РС
Р., поради неизпълнение на задължението на ищеца И. В. Г. за заплащане на продажната
цена от 13 000лв., в срока по чл. 362 ал. 1 пр. 2 от ГПК, от влизането на решението в законна
сила.
Посочените в исковата молба обстоятелства на които е основан предявения срещу И. В. Г.
конститутивен иск по чл. 362 от ГПК, водят на безспорния извод, че от момента на
7
получаването на преписа от исковата молба, И. В. Г. е научил за това че срока по чл. 362
ал.1 пр. посл. от ГПК е започнал да тече след обявяването на Решение № 143 от 01.11.2018г.
на ВКС по гр.д. № 4534/2015г. на III г.о. на ГК, препис от което не му е бил връчван от съда.
Научаването на това обстоятелство от ищеца Г., не само е безспорно с оглед на
съдържанието на исковата молба, препис от която му е връчена, но същото е и последица от
процесуалните действия на съда, макар и по друго гражданско дело, като според настоящия
въззивен състав на ОС Благоевград, отговаря на условието научаването да е резултат от
процесуалните действия на съда за пропускането на срока, по смисъла на чл. 64 ал. 2 от
ГПК. Ето защо въззивният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че за
начало на срока по чл. 64 ал. 3 от ГПК, за подаване на молба за възстановяване на срока по
чл. 362 ал. 1 от ГПК, следва да се счита датата на която И. В. Г. е получил препис от ИМ по
гр.д. № 133/2019г. по описа на РС Р., а именно- 03.06.2019г.. Тъй като същият е депозирал
молбата за възстановяване на срока по чл. 64 от ГПК по гр.д. № 334/2013г. по описа на РС Р.
на 19.06.2019г., то молбата е просрочена и искането за възстановяване на срока по чл. 362
ал. 1 от ГПК се явява процесуално недопустимо. Молбата за възстановяване на срок по чл.
64 от ГПК, депозирана от И. В. Г. по гр.д. № 334/2013г. по описа на РС Р. на 19.06.2019г.
следва да бъде оставена от съда без разглеждане, а производството по делото в тази му част
следва да бъде прекратено.
Макар да е стигнал до верни изводи за процесуалната недопустимост на искането за
възстановяване на срок по чл. 362 ал.1 от ГПК, въз основа на молба по реда на чл. 64 от
ГПК, депозирана по гр.д. № 334/2013г. по описа на РС Р. на 19.06.2019г., с обжалваното
определение съставът на РС Р. се е произнесъл по същество, като е отхвърлил искането като
неоснователно и е отказал възстановяването на срока по чл. 362 ал.1 от ГПК. За да стигне до
този правен резултат, първоинстанционният съд в мотивите си е изложил съображения, че
намира за недоказано твърдението за наличието на особени непредвидени обстоятелства по
смисъла на чл. 64 ал. 2 от ГПК, които ищецът И. В. Г. да не е могъл да преодолее при
пропускането на срока по чл. 362 ал.1 от ГПК. При постановяването на обжалвания съдебен
акт, първоинстанционният съд се е произнесъл по същество, въз основа на процесуално
недопустимо искане за възстановяване на срока, тъй като молбата по чл. 64 от ГПК,
депозирана от ищеца по гр.д. № 334/2013г. по описа на РС Р., е била просрочена.
Обжалваният съдебен акт е процесуално недопустим, тъй като е постановен въз основа на
недопустимо искане за възстановяване на срока. Ето защо същият следва да бъде обезсилен,
а вместо него да бъде постановено определение, с което молбата от ищеца по гр.д. №
334/2013г. по описа на РС Р. с правно основание чл. 64 от ГПК следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.
С определението си съставът на ОС Благоевград, оставя без разглеждане като процесуално
недопустимо искането на И. В. Г., ЕГН **********, за възстановяване на срока по чл. 362
ал.1 от ГПК, по реда на чл. 64 от ГПК, поради което с определението се прегражда по-
нататъшното развитие на делото по така направеното искане. Налице са основанията за
8
допускане на касационно обжалване на определението постановено от въззивния съд, при
условията на чл. 274 ал. 2 т. 1 от ГПК. Тъй като определението с което частната жалба е
оставена без разглеждане е постановено за пръв път от въззивния съд, то по аргумент на
разпоредбата на чл. 274 ал.2 от ГПК, определението подлежи на обжалване, с частна жалба,
пред АС София.
Разноски пред настоящата съдебна инстанция не са били претендирани.
Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, във връзка с чл. 274 ал. 2 и ал. 3 т. 1 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Определение № 501280 от 15.03.2021г., постановено по гражданско дело №
334/2013г. по описа на РС Р., с което съдът е отказал възстановяването на двуседмичния
срок за заплащане на продажната цена в размер на 13 000лв., определен с влязло в законна
сила Решение № 3440/22.08.2014г., постановено по гр.д. № 334/2013г. по описа на РС Р., по
искане на ищеца И. В. Г., ЕГН **********, от с. Б., О. Р., ул. „Д...“ № *, с правно основание
чл. 64 ал.2 от ГПК, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО, като постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 5183/19.06.2019г. от ищеца И. В. Г., ЕГН
**********, от с. Б., О. Р., ул. „Д...“ № *, с правно основание чл. 64 ал. 2 от ГПК, депозирана
по гр.д. № 133/2019г. по описа на РС Р., с която се иска от съда да възстанови срока за
изпълнение на насрещното задължение по чл. 362 ал.1 от ГПК, въз основа на Решение №
3440/22.08.2014г., постановено по гр.д. № 334/2013г. по описа на РС Р.- да заплати
договорения остатък от покупко-продажна цена в размер на 13 000. 00 /тринадесет хиляди/
лева в двуседмичен срок от влизане на решението в сила, включително чрез прихващане на
платените от него за сметка на ответника задължения към държавата, като ПРОСРОЧЕНА И
ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.
Прекратява производството по гр.д. № 334/2013г. по описа на РС Р., по искането за
възстановяване на срока по чл. 64 от ГПК, въз основа на молба с вх. № 5183/19.06.2019г. от
ищеца И. В. Г., ЕГН **********, от с. Б., О. Р., ул. „Д...“ № *.
Определението на съда подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщението на страните, пред АС София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10