№ 98
гр. Враца , 22.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рената Г. Мишонова-Хальова
Членове:Мария Г. Аджемова-Василева
Росица Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20211400500244 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.274 ГПК и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Грейнстор БГ"ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя Ц. Т.
Д., против Определение №260456/04.03.2021г., постановено от Районен съд-
Враца по гр.д.№1366/2020г., с което е оставен без разглеждане предявен от
дружеството срещу ТПЗК"Импулс", ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*** иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1
ГПК за установяване на парично вземане по заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№188/2020г. на Районен съд-Враца, обезсилена с влязло в сила определение
по същото дело.
В жалбата се релевира оплакване за неправилност на обжалваното
определение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и се
изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за отпадане на
правния интерес на кредитора от търсената защита, поради обезсилване на
Заповед за изпълнение на парично задължение №73/28.01.2020г., издадена от
РС-Враца по ч.гр.д.№188/2020г. От цитирани в жалбата актове на ВКС
1
частният жалбоподател черпи аргумент да поддържа, че правният интерес от
предявен по реда на чл.422 ГПК установителен иск би отпаднал само ако
заповедта за изпълнение е обезсилена в хипотезите на чл.411, ал.2, т.3 и 4
ГПК /ред. към ДВ, бр.50 от 2015г./, по чл.415, ал.2 ГПК с актове на съда в
заповедното производство, респ. на въззивния съд в съответствие с
разясненията на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което се сочи още, че за
да са налице предпоставките на чл.214 ал.1, пр.3 ГПК за преминаване от
установителен към осъдителен иск, тези актове за обезсилване на заповедта за
изпълнение трябва да са влезли в сила до приключване на съдебното дирене в
първата инстанция в производството по иска по чл.422 ГПК, следователно,
при обезсилване на заповедта за изпълнение е допустимо изменение на иска
чрез преминаване от установителен към осъдителен по преценка на ищеца.
Според поддържаното в жалбата съдът е следвало да даде възможност на
ищеца да заяви дали поддържа предявения иск и да му укаже правото да
измени същия, като премине от установителен към осъдителен иск за
вземането, тъй като определението на Окръжен съд-Враца, потвърждаващо
определението на районния съд за обезсилване на заповедта за изпълнение, е
окончателно и не му е било съобщено и е нямало как страната да знае за
постановяването му и да предприеме нужните процесуални действия.
Прави се искане обжалваното определение да бъде отменено и делото да
бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводсвените
действия.
Като подадена от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване
преграждаш акт и в законоустановения срок, частната жалба е процесуално
допустима. При преценката за основателността на същата окръжният съд взе
предвид следното:
По заявление на частния жалбоподател по чл.410 ГПК, подадено срещу
ТПЗК"Импулс" на 23.01.2020г., е образувано ч.гр.д.№188/2020г. по описа на
РС-Враца. Към заявлението е приложена справка-извлечение от ТР за
актуалното състояние на кооперацията-длъжник, от което е видно, че като
председател на същата е вписан М. Е. М., като са вписани шест члена на УС и
три члена на КС. Издадена е Заповед №73/28.01.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК против ТПЗК "Импулс" за сумата 24
2
500лв., ведно със законната лихва от 23.01.2020г. до окончателното й
изплащане. На адреса на седалището на длъжника заповедта е връчена на
лицето Е. А. - домакин. На 05.03.2020г. по делото са постъпили възражения
срещу заповедта за изпълнение по чл.414 ГПК от К. П. К. – член на КС на
кооперацията и от Б. С. М. – член на УС. С тях са представени протоколи от
заседание на УС и КС, в които е отразено, че председателят на кооперацията
М. М., както и двама от членовете на УС са починали, но избраният от
общото събрание от 02.02.2020г. председател Г. Г. не е вписан в търговския
регистър, тъй като регистърното производство е спряно с определение на ОС-
Враца по т.д.№20/2020г. Предвид постъпилите възражения с резолюция от
09.03.2020г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск по чл.422
ГПК за установяване на вземането си. Съобщението е връчено на заявителя на
18.03.2020г. и още преди това на 16.03.2020г. същият е подал възражение, с
което е оспорил възраженията на длъжника като подадени от лица, които не
могат да представляват кооперацията. На 15.06.2020г. на длъжника е връчен
препис от възражението на заявителя, като в съобщението са му дадени
указания в едноседмичен срок да представи доказателства и да заяви изрично
кое лице представлява кооперацията като неин законен представител. В
определения срок указанията на съда не са изпълнени от длъжника, а на
24.06.2020г. заявителят е представил искова молба по предявен от него иск по
чл.422, ал.1 ГПК.
С Определение №1155/24.06.2020г., отчитайки обстоятелството, че
сочените от заявителя нередовности на подадените от длъжника възражения
не могат да бъдат отстранени, тъй като вписаният председател на
кооперацията е починал, а регистърното производство по вписване на
новоизбрания председател е спряно до приключване с влязъл в сила акт на
производството пред РС-Враца по искова молба вх.№3565/21.02.2020г., с
определение от 24.06.2020г. районният съд е спрял заповедното производство
на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на т.д.№20/2020г. по
описа на ОС-Враца. Това определение на заповедния съд е отменено с
определение на ОС-Враца от 21.10.2020г. по в.ч.гр.д.№480/2020г. по
съображения, че разпоредбата на чл.229 ГПК е неприложима в заповедното
производство, а издаването и влизането в сила на заповедта за изпълнение са
поставени в зависимост от възможността за редовно развитие на процедурата
3
по съобщаване на заповедта за изпълнение на длъжника.
С Определение №260492/17.11.2022г. районният съд е обезсилил
издадената в полза на "Грейнстор БГ"ЕООД заповед за изпълнение и е
прекратил производството по делото. Определението е обжалвано от
заявителя и с Определение №260133/24.02.2021г., постановено от Окръжен
съд-Враца по в.ч.гр.д.№99/2021г., е потвърдено.
С обжалваното в настоящото производство определение
първоинстанционният съд е приел, че предвид обезсилването на заповедта за
изпълнение и обстоятелството, че исковият процес по установителния иск по
чл.422, ал.1 ГПК е продължение на заповедното производство, липсва правен
интерес за кредитора от предявяването му, и на това основание го е оставил
без разглеждане и е прекратил производството по делото.
Изложеното дава основание на окръжния съд да приеме, че обжалваното
определение е неправилно поради допуснато при постановяването му
съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
При обезсилването на заповедта за изпълнение действително отпада
правния интерес на кредитора да води установителен иск по чл.422 ГПК.
Следва да се подчертае обаче, че установителният иск по чл.422 ГПК се
разглежда по общия исков ред и на ищеца на общо основание е признато
процесуалното право да премине от установителен към осъдителен иск в
хипотезата на чл.214, ал.1, пр.3 ГПК. В този случай релевантните за
съществуването на вземането факти не се променят, обстоятелствената част
на исковата молба остава непроменена и се изменя единствено петитума / в
т.см. Определение №772/16.10.2014г. на ВКС по т.д.№494/2014г., І т.о./.
Районният съд е пропуснал в преценката си за допустимост на иска
съществуването на такава процесуална възможност и не е дал на ищеца
възможност да заяви желанието си да поиска допускане на изменение на иска
чрез преминаване към осъдителен иск за вземането си. Необходимо е да се
отбележи и това, че ищецът не е проявил процесуална небрежност, тъй като
актът на въззивния съд, с който е потвърдено определението на районния съд
за прекратяване на заповедното производство, е окончателен и не е съобщен
на страната. Твърде кратък е бил и срокът, в който ищецът-частен
жалбоподател по в.ч.гр.д. №99/2011г. на ВрОС е могъл да се запознае с
4
резултата по него и да упражни правото си на изменение на иска. Чл.8, ал.1
ГПК прокламира, че всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди
да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси.
Като не е дал на страната тази възможност, районният съд е допуснал
нарушение на процесуалните правила.
По изложените съображения окръжният съд приема, че обжалваното
определение следва да бъде отменено, а делото върнато на районния съд
продължаване на съдопроизводството и за изпълнение на горните указания.
За прецизност следва да се отбележи и това, че за разлика от
заповедното производство, в исковия процес липсата на законно
представителство на ответника-юридическо лице, какъвто е разглежданият
случай, не е пречка за образуването и развитието му, тъй като в хипотезата на
чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството на общо основание може да бъде спряно
до приключване на спора по избор на нов председател на ответната
кооперация, а при доказана неотложност на процесуалните действия
приложение може да намери разпоредбата на чл.29, ал.2 ГПК.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №260456/04.03.2021г., постановено от Районен
съд-Враца по гр.д.№1366/2020г.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия при спазване на дадените в мотивите на
настоящото определение указания.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6