О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/20.11.2018г.
гр. Варна.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХLVI - ти състав в закрито заседание, проведено на двадесети ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 18421/19 по описа на ВРС, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от „Енерго
–Про Продажби” АД,
ЕИК *********, със седалище *** против В.И.Я. за приемане за установено
в отношенията между страните съществуването на вземане по заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 9271/2019г., по описа на РС-гр. Варна, 51
с-в.
По допустимостта на производството съдът намира следното:
Производството по чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземане по издадена
заповед за изпълнение е допустимо само в случай, че длъжникът в заповедното
производство е оспорил своевременно вземанията по заповедта, подавайки
възражение по чл. 414 ГПК. В случай, че такова възражение не е подадено или е оттеглено,
заповедта за изпълнение се стабилизира и за кредитора липсва интерес от иска за
установяван съществуването на вземанията по заповедта.
Тъй като спазването на срока по чл. 414, ал.1 ГПК съставлява процесуална
предпоставка за възникване на процесуалното правоотношение, исковият съд следи
служебно за спазването му и в тази си преценка не е ангажиран от констатациите
на заповедния съд.
На осн. чл. 414, ал.2 ГПК срокът за подаване на
възражение е двуседмичен от връчването на заповедта.
Видно от доказателствата по ч.гр.д.
№9271/2017г. съобщението до длъжника В.И.Я. е редовно връчено чрез неговия баща
Съби Филипов Събев на 23.08.2019г.
След като на адреса на длъжника в гр.
Варна, ул.“Пробуда“ № 111 е залепено уведомление по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК, съобщението е получено от Събев в деловодството на съда (виж. обяснения на
длъжностното лице по връчванията на л. 24 от ч.гр.д. № 9271/2019г.).
На осн.чл.
46, ал.1 от ГПК когато
съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго
лице, което е съгласно да го приеме. Друго лице на осн.ал.2
на същата разпоредба може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който
живее на адреса.
В случая
връчването е извършено именно, чрез пълнолетно лице от домашните на адресата.
От изготвената по настоящото дело справка в НБД „Население“ за лицето Съби
Филипов Събев става ясно, че Събев е регистриран на същия адрес- в гр. Варна, ул.“Пробуда“ № 111. В тази връзка изцяло ирелевантно
е дали между страната и получателя на съобщението съществува роднинска връзка.
Същественото е, че Събев е лице, което живее на адреса, на който е регистриран
и адресата на съобщението В.И.Я..
По изложените съображения
съдът приема, че като неоспорена по реда на чл. 414, ал.1 от ГПК заповедта за
изпълнение е влязла в законна сила, съответно „Енерго –Про
Продажби” АД разполага с годно изпълнително основание, по което му следва
издаване на изпълнителен титул.
Искът за установяване на вземанията по влязла в сила заповед, е недопустим,
поради което образуваното производство следва да се прекрати.
Доколкото внасянето
на държавната такса е последица
от дадените неправилни указания на заповедния съд
за завеждането на установителния иск, настоящият състав намира, че внесената държавна
такса е недължимо платена, поради което са налице
предпоставките за нейното връщане на основание чл.4б ЗДТ, при направено изрично искане в този смисъл
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 18421 по описа на Варненски районен съд за 2019г., на
основание чл.130 ГПК.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на ищеца при поискване внесената държавна такса.
Определението подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна жалба, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: