Решение по дело №52125/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 април 2025 г.
Съдия: Мария Станчева Димитрова
Дело: 20241110152125
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6415
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20241110152125 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
срещу ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ иск с правно основание
чл. 410 ал. 1, т. 2 вр. с чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата
от 107,40 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по щета № 470423242416934 за вредите по лек
автомобил „Мазда 6“ с рег. № *********, причинени от настъпило на
23.03.2024 г. в на излизане от с. Лозен към Автомагистрала „Тракия“ с посока
град София ПТП в резултат на попадане на автомобила в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба 03.09.2024 г. до окончателното изплащане.
Ищецът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД твърди, че на
23.03.2024 г., на път на излизане от с. Лозен към Автомагистрала „Тракия“ с
посока град София, в участъка на завоя, след който се излиза от магистралата с
//////
координати в „Гугъл карти“ 42⁰3731.0N 23⁰3041.3.E, водачът на лек
автомобил „Мазда 6“ с рег. № *********, попаднал в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което било реализирано
ПТП, от което била увредена предната лява гума на посочения лек автомобил,
който е застрахован по валидна имуществена застраховка „Каско Стандарт“
при ищеца по застрахователна полица № 4704230200021148. За настъпилите
вреди при ищеца имало образувана щета № 470423242416934, по която
заплатил на 04.04.2024 г. на собственика на процесния застрахован автомобил
сумата от 107,40 лв. застрахователно обезщетение. Посочва, че процесното
ПТП е настъпило на републикански път, за които по силата на разпоредбите
на чл. 19, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 30, ал. 1 ЗПът. ответникът е задължен да
осъществява дейностите по управление и поддържане на пътя, като осигурява
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
1
цялата година, както и да сигнализира препятствия на пътното платно, поради
което отговаря спрямо пострадалото от ПТП лице на основание чл. 49 ЗЗД,
респ. спрямо застрахователя по застраховка „Каско“, изплатил
застрахователно обезщетение, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ. Поддържа,
че въпреки изпратена на 07.06.2024 г. от него регресна покана до ответника (в
качеството му на лице, което управлява републиканските пътища съгласно чл.
19, ал. 1, т. 1 ЗП) дължимата сума в размер на 107,40 лв. (представляваща
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение) не била заплатена от
ответната страна. Моли за осъждане на ответника да му заплати процесната
сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски, в това
число и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ - областно пътно
управление-София, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Посочва, че липсата на Протокол за ПТП е пречка застрахователя да заплати
застрахователно обезщетение, поради което посочва, че процесното
застрахователно обезщетение е заплатено неправомерно. Позовава се на
противоречие в посочването на мястото на настъпване на увреждането в
заявление от 25.03.2022 г. на увреденото лице за изплащане на
застрахователно обезщетение, от една страна и на посочените обстоятелства в
исковата молба и регресната претенция, от друга страна, както и че в исковата
молба не е посочен размера и големината на процесната дупка. Поради това
посочва, че в процесния случай не е доказано настъпване на процесното ПТП
и посочените в исковата молба увреждания. Позовава се на застрахователния
договор, като посочва, че процесното ПТП не представлява покрит риск по
застрахователния договор по застраховка „Каско“. Оспорва причинно-
следствената връзка между твърдяното ПТП и настъпилите увреждания, като
посочва, че механизма на уврежданията е възможно да е различен от
посочения в исковата молба. Предвид посоченото оспорва исковата претенция
като неоснователна и недоказана и моли съда да отхвърли предявения иск. В
условията на евентуалност моли съда да уважи предявения иск в частичен
размер поради наличие на съпричиняване Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и разноски по делото. Оспорва адвокатско
възнаграждение на ищеца като прекомерно по реда на чл.78, ал.5 ГПК и моли
да се намали до минималния размер.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От представената Застрахователна полица № 4704230200021148 се
установява, че ищецът е застраховател по застраховка „Каско Стандарт” на
лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № ********* със срок на застраховката от
00:00 часа на 11.06.2023 г. до 23:59 часа на 10.06.2024 г.
Представени са Декларация за настъпване на застрахователно събитие от
01.04.2024 г. и Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от
2
25.03.2024 г., подадени от собственика и водач на автомобила Н. Г. С. за
настъпване на застрахователно събитие на 23.03.2024 г. при излизане на
магистрала А1 от с. Лозен в посока град София в резултат на попадане на
автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, при
което е спукана предна лява гума на автомобила.
От представените Опис на претенция, опис-заключение на претенция,
доклад по щета и платежно нареждане се установява, че застрахователят по
образуваната щета № 470423242416934 е определил обезщетение в размер на
сумата от 107,40 лева за обезщетяване на констатираните увреждания по
процесната щета като реално е заплатил на собственика на 04.04.2024 г.
На 04.06.2024 г. е изпратена от ищеца регресна претенция по процесната
щета, която е реално получена от ответника на 07.06.2024 г.
По делото е приетото заключение на вещо лице инж. Й. Д. Й. по
допусната САТЕ, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като
обективно, безпристрастно и компетентно дадено, от което се установява, че
всички увреждания по МПС „Мазда 6“ с рег. № *********, отразени в описа
на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
механизма на процесното събитие, като необходимата стойност за
възстановяване на щетите по лекия автомобил е в размер на 141,84 лева към
датата на ПТП.
В тази насока са и показанията на разпитания свидетел Н. Г. С.. Същата
сочи, че при настъпване на процесното ПТП шофирала собствения си лек
автомобила Мазда със скорост около 40 км/ч зад тежкотоварен автомобил и
при излизана на автомагистрала Тракия от с. Лозен в посока град София
попаднала в необезопасена и необозначена дупка в средата на пътното платно,
при което е спукана предна лява гума на автомобила. Свидетелката сочи, че
дупката била дълбока 20-30 см и около 40 см в диаметър като и в останалата
част на пътното платно имало множество дупки и не е могла да я избегне.
Други допустими и относими доказателства по делото не са
представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Предпоставките
за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на
покрит застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане
срещу възложителя на причинителя на вредата.
На първо място, от представения от ищеца подписан екземпляр на
3
застрахователната полицата, безспорно се установява наличие на
застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил
и ищеца по договор за имуществено застраховане „Каско”. От представените
Общи условия, приложими към настоящия случай, се установява, че клаузата
"Пълно каско" включва покрити рискове, причинени от пътно-транспортно
произшествие - т. 2 от Глава втора „Покрити рискове и изключения” към
Раздел „Клауза пожар, природни бедствия и ПТП на МПС”, съгласно която
ПТП е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
В друга разпоредба изрично е предвиден допълнителен риск срязване и
пробиване на гуми. При съвкупен анализ на посочените клаузи съдът намира,
че допълнителното покритие "Гуми" касае хипотезите, изрично посочени в
раздела, като същите са неотносими към настоящия спор, доколкото вредите в
настоящия случай са възникнали именно от пътно-транспортно произшествие.
В случая, процесното събитие категорично представлява ПТП по смисъла на
представените Общи условия, доколкото попадането в препятствие по пътя
представлява събитие, възникнало в процеса на движение на автомобила,
което е предизвикало повреда на пътното превозно средство и материални
щети.
След подробен анализ, изслушаното вещо лице е дало категорично
становище, че от техническа гледна точка, механизмът на ПТП е свързан
именно с преминаване на МПС през дупка на пътното платно. Според вещото
лице наличните щети по автомобила се намират в пряка причинно-следствена
връзка с механизма.
В настоящия случай, безспорно се установява, че автомобилът е
преминал през такова препятствие по пътя, в каквато насока са и показанията
на разпитания свидетел Н. Г. С.. Съдът счита, че от техническа гледна точка,
механизмът на ПТП е категорично установен. Възражението на ответника, че
не са събрани подробни доказателства за параметрите и местоположението на
препятствието е неоснователно – показанията на свидетеля Н. Г. С.
индивидуализират в достатъчна степен местоположението и параметрите на
препятствието.
Относно причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
претендираните вреди, съдът кредитира изцяло изготвеното експертно
заключение по допуснатата САТЕ, като пълно, ясно и компетентно изготвено
и съответстващо на останалия доказателствен материал по делото. Според
заключението на вещото лице при анализ на механизма на произшествието и
съпоставка на щетите от заявлението и описа на застрахователя от техническа
гледна точка следва извод, че щетите по МПС „Мазда 6“ с рег. № *********,
са вследствие реализираното ПТП на 23.03.2024 г. Както беше посочено вече,
според настоящия състав обстоятелството, че автомобилът е преминал през
камък, а не през дупка на пътното платно, не променя съществено
установения механизъм. Експертът сочи, че стойността на щетата, определена
по средни пазарни цени към датата на ПТП съгласно описа на застрахователя е
141,84 лева.
4
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-
обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която
има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки:
1) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице–пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда–имуществена
и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица,
осъществили деянието (в този смисъл ППВС № 7/1959 г. на ВС, т.7), а само
качеството им на изпълнители на възложена работа;
2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се
изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (в този смисъл –
ППВС № 9/1966 г.).
Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител
се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие-
неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в
основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали
вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е
станало виновно. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът
е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна
връзка с това неизпълнение.
Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗПът. вр. чл. 3, ал. 2 и 4 ЗПът. републиканските
пътища са публична държавна собственост. Не се спори, че участъкът от на
излизане от с. Лозен към Автомагистрала „Тракия“ с посока град София,
където се установява че е настъпило процесното ПТП е част от
републиканската пътна мрежа.
Управлението на републиканските пътища е възложено на ответника –
чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗПът. Следователно ответникът има общото задължение да ги
поддържа в безопасно и годно за използване състояние с грижата на добър
стопанин – чл. 14, ал. 2 ЗДС и да вземат своевременно мерки за отстраняване
на препятствията по пътя и за осигуряване на условия за безопасно движение
– чл. 6, ал. 1, т. 4 ППЗДвП. Доколкото ответникът е юридическо лице, то
винаги извършва правни и фактически действия чрез други физически лица,
поради това задължението следва да се изпълнява чрез възлагане на други
лица. По делото се твърди неизпълнение на това задължение за поддържане в
безопасно състояние на пътя, където са настъпили процесните щети, като те са
в причинна връзка с това бездействие. С оглед доказателствената тежест в
5
процеса ответникът не доказа да е изпълнил задължението си за поддръжка на
пътното платно, където е настъпил инцидента; неизпълнението на това негово
задължение се установява и от самия факт на наличие на препятствие по пътя
– неурегулирана и необезопасена дупка, което с оглед установеното по делото
ПТП очевидно представлява опасност за движението по този път. Без значение
за отговорността на ответника е дали изобщо не са предприемани действия за
изпълнение на това негово задължение или е налице бездействие от страна на
лицата, на които изпълнението му е възложено. Ответникът е длъжен по
силата на чл. 30, ал. 1 ЗПът. да поддържа пътя в годно за безопасното му
ползването състояние и това му задължение не зависи от обстоятелството
дали е бил уведомен за състоянието на пътя по реда на чл. 165, ал. 1, т. 3 ЗДвП.
Поради това отговорността на ответната страна следва да бъде ангажирана.
Следователно всички предпоставки за отговорността на ответника са
доказани по делото, включително настъпването на застрахователното събитие
и причинната връзка на вредите с него.
Релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите е
неоснователно. Принос по смисъла на има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. В конкретния
случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха каквито и да било
данни и доказателства, от които може да се изведе заключение за
съпричастност на водача на увреденото МПС към възникването на вредите и
техния обем, а това обстоятелство е в доказателствена тежест на ответника,
както му е било указано с доклада по делото. На следващо място по довода на
ответника, че водачът на автомобила не е съобразил поведението си на пътя с
условията на пътното платно, съдът намира, че именно ответникът е следвало
да релевира доказателствени искания, за да установи сочените от него
обстоятелства, като в настоящия случай по делото няма данни за такова
поведение на водача. Даже напротив – предвид показанията на свидетеля Н. Г.
С., които съдът кредитира като логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи си с останалия събран по делото
доказателствен материал, не се установява същата като водач на увредения
автомобил да се е движил с несъобразена скорост – свидетелката сочи, че се е
движела със скорост на движение около 40 км/в и в колона след тежкотоварен
автомобил.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в
следствие на необезопасено препятствие на пътното платно на път от
републиканската пътна мрежа, от което ПТП са настъпили процесните вреди,
които са били обезщетени от застрахователя ищец, то на основание 410 КЗ вр.
чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД застрахователят встъпва в правата застрахования
срещу АПИ за вредата до размера на платеното обезщетение. В настоящата
хипотеза доколкото стойността на нанесените вреди по средни пазарни цени
към датата на ПТП надхвърля размера на платеното от ищеца обезщетение,
6
предявеният иск се явява доказан в пълния му размер съобразно
диспозитивното начало.
При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане в
тази насока, право на разноски възниква за ищеца за посочените в по чл. 80
ГПК реално заплатени суми. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника следва да се присъдят сторените от ищеца разноски от 50,00 лева –
държавна такса, 450,00 лева – депозит за експертиза, 50,00 лева – депозит за
свидетел и 400,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение.
Насрещната страна своевременно е противопоставила възражение за
прекомерност на заплатеното възнаграждение, което настоящият състав
намира за не основателно. Заплатената сума е съобразена с предвидения
размер в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнагражденията
за адвокатска работа, броя предявени искове и извършените процесуални
действия.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд

РЕШИ:
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК
********* с адрес гр. София, район Красно село, бул. „Македония” № 3 ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица,
пл. „Позитано” № 5 на основание чл. 410 ал. 1, т. 2 вр. с чл. 49 ЗЗД сумата
107,40 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по щета № 470423242416934 за вредите по лек
автомобил „Мазда 6“ с рег. № *********, причинени от настъпило на
23.03.2024 г. в на излизане от с. Лозен към Автомагистрала „Тракия“ с посока
град София ПТП в резултат на попадане на автомобила в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба 03.09.2024 г. до окончателното изплащане и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 950,00 лева – разноски в исковото
производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7