Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 08.02.2021 Град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд Първи граждански състав
На двадесети януари Година две хиляди двадесет и първа
В публичното заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Секретар Живка Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 830 по описа за 2020 година.
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София твърди в исковата си молба, че на 13.07.2017 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.11.2014г. между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта“ № 454241 от 11.02.2016г., изменен и допълнен с Анекс от 28.06.2016 г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и Г.М.М. било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания” АД /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* бил правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********. С изрично пълномощно законният представител на „Аксес Файнанс“ ООД упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 07.11.2014 г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. до ответника от „Аксес Файнанс“ ООД чрез Агенция за събиране на вземания ЕАД било изпратено уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-АФ/454241 от 19.07.2017г. за извършената продажба на вземането, изпратено с известие за доставяне на посочения постоянен адрес в Договора за кредит. Писмото се върнало в цялост, като в известието за доставяне било отбелязано, че пратката е непотърсена. Ищцовото дружество изпратило повторно до ответника уведомително писмо с изх.№ УПЦ- С-АФ/454241 от 30.01.2020 г. на постоянния адрес на длъжника, посочен в Договора за кредит. Видно от обратна разписка към товарителница № 68751580, писмото отново се върнало в цялост, тъй като получателят не бил намерен на посочения адрес. Представя и моли съда да приеме копие от уведомително писмо за извършената цесия с изх. № УПЦ-С-АФ/454241 от 30.01.2020 г., което да връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. На 11.02.2016 г. между „Аксес Файнанс“ ООД, като кредитор и Г.М.М. като кредитополучател бил сключен договор за кредит „Бяла карта“ с № 454241, изменен и допълнен с Анекс от 28.06.2016 г., при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят удостоверявал, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил от кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. Съгласно сключения договор за кредит, кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 1200,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а кредитополучателят се задължавал да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Съгласно договореното от страните, в случай че кредитополучателят извършел транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличавали максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за кредит кредитодателят предоставял на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта с № 454241, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД /картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлявало изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Страните подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCardCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa. Съгласно договореното от страните кредитополучателят получавал от кредитодателя месечно извлечение за извършените с картата транзакции, което било достъпно на персоналната страница /личен акаунт/ на кредитополучателя на следната интернет страница: www.bialakarta.bg. който кредитополучателят се задължил да си създаде в срок от два дни от подписване на договора за кредит. Страните се съгласили, че кореспонденцията във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата ще се осъществява на личния акаунт на кредитополучателя, който се задължавал да архивира получените документи на свой дълготраен носител за срок, достатъчен за целите на информацията. Така кредитополучателят изразил съгласие да получава на личния си акаунт всички съобщения във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата, като например: стандартен европейски формуляр, Общи условия към договора за кредит, информация за извършени транзакции, месечни извлечения за транзакциите, извършвани с картата, съобщения за блокиране на картата, съобщения за намаляване на кредитния лимит по картата и др. кредитодателят предоставял на кредитополучателя кредит при следните условия: вид на предоставения заем - револвиращ потребителски кредит; срок на договора: 2 години; фиксиран годишен лихвен процент по заема - 43,2 %. Върху усвоения размер на кредита, кредитополучателят дължал дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, като лихвата се изчислявала всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчисляването й се приемало, че календарния месец е с продължителност 30 дни; годишен процент на разходите /ГПР/ на заема: 45,9 %; обща сума, дължима от кредитополучателя съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - сборът от усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата, съгласно Тарифата; заплащане на текущото задължение, дължимо за предходен месец, /което представлявало сбор от усвоена и непогасена главница на текущия месец, усвоена и непогасена главница, начислена и непогасена договорна лихва върху главницата и неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че такива са начислени през текущия месец/ - до всяко 2 - ро число на месеца. Твърди, че кредитополучателят усвоил заемни суми по дати както следва: 20 лв. на 16.02.2016г.; 20 лв. на 18.02.2016г.; 20 лв. на 21.02.2016г.; 400 лв. на 23.02.2016г.; 240 лв. на 24.02.2016г.; 40 лв. на 25.02.2016г.; 60 лв. на 27.02.2016г.; 20 лв. на 28.02.2016г.; 40 лв. на 29.02.2016г.; 27 лв. на 01.03.2016г.; 50 лв. на 02.03.2016г.; 10 лв. на 15.03.2016г.; 10 лв. на 26.03.2016г.; 20 лв. на 27.03.2016г.; 10 лв. на 28.03.2016г.; 10 лв. на 29.03.2016г.; 10 лв. на 30.03.2016г.; 10 лв. на 31.03.2016г.; 400 лв. на 08.04.2016г.; 400 лв. на 09.04.2016г.; 100 лв. на 11.04.2016г.;330 лв. на 05.05.2016г.; 30 лв. на 06.05.2016г.; 20 лв. на 07.05.2016г.; 20 лв. на 08.05.2016г.; 400 лв. на 09.05.2016г.; 200 лв. на 10.05.2016г.; 400 лв. на 06.06.2016г.; 170 лв. на 07.06.2016г.; 200 лв. на 20.07.2016г., или обща сума в размер на 3687,00 лв. Страните договорили, че върху усвоената сума по кредита кредитополучателят дължи договорна лихва в размер, посочен в договора, която се начислявала ежедневно. На посочените по-горе основания и поради забава при заплащането на текущото задължение на кредитополучателя била начислена договорна лихва в размер на 272,03 лв. за периода от 17.02.2016 г. до 6.10.2016 г. В случай че кредитополучателят не заплатял текущото си задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор, страните договорили задължение на кредитополучателят да представи на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписвал договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквало при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. Съгласно чл. 21 от Договора, при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, същия дължал на кредитополучателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която била включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението, на шесто число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. На посоченото основание на кредитополучателя била начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 579,28лв. за периода от 9.03.2016 г. до 6.10.2016 г. Разпоредбите на договора за кредит предвиждали, че в случай че кредитополучателят не погасял текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият бил длъжен да предостави на кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в тридневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, кредитополучателят дължал на кредитодателя разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите. На кредитополучателя била начислена такса разходи за събиране в размер на 152,50 лв. за периода от 9.03.2016 г. до 6.10.2016 г. Съгласно клаузите на сключения договор, в случай че кредитополучателят не е заплатял минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за кредит ставало автоматично предсрочно изискуемо, като страните се съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия и кредитодателят не бил длъжен да уведомява кредитополучателя за това обстоятелство. В случая предсрочната изискуемост настъпила автоматично на 6.12.2016 г., като считано от тази дата кредитополучателят дължал заплащането на законна лихва за забава за всеки ден забава върху общия размер на задължението си. На длъжника била начислена лихва за забава в размер на 386,56лв. за периода от 6.12.2016 г./датата, на която вземането е станало автоматично предсрочно изискуемо/ до датата на входиране на заявлението в съда. Подписвайки договора за кредит кредитополучателят се съгласил, че след настъпване на предсрочна изисуемост дължи на кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. Така общият размер на всички плащания, договорени от страните при подписването на договора за кредит, който кредитополучателят се задължил да върне на кредитодателя бил сбор от: усвоения размер на кредита, ведно с начислената договорна лихва, лихва за забава, неустойка за неизпълнение на задълженията по договора, за който същата се дължи съгласно условията на договора, и разходи за събиране, дължими съгласно договора и Общите условия. Длъжникът не заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 3555,00лв., с която били погасени както следва: лихва за забава: 39.93лв. за периода от 6.12.2016 г. до 3.04.2017 г., такса разходи за събиране: 152.50лв., такса разходи за дейност на служител: 120.00 лв., неустойка: 559.63лв. договорна лихва: 194,51лв., главница: 2488,43лв. Предвид изложеното за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* възниквал правен интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред, с оглед на което претендира от длъжника Г.М.М., като кредитополучател по Договор за кредит „Бяла карта“ № 454241 сключен на11.02.2016 г., изменен и допълнен с Анекс от 28.06.2016 г. да заплати сума в общ размер на 1642,37 лв, от които главница: 1198,57 лв., договорна лихва: 77,52 лв., неустойка: 19,65 лв. и законна лихва за забава в размер на 346,63 лв. "Агенция за събиране на вземания" ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г.М.М.. Съдът уважил претенцията му и по образуваното ч.гр.д.№ 6491/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение му била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се явил в съда да си получи заповедта за изпълнение, което от своя страна обуславяло правния му интерес от подаването на настоящата искова молба. Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на ответника Г.М.М., че същият му дължи следните суми: 1198,57лв., представляващи главница по Договор за кредит „Бяла карта“; 77,52лв., представляващи договорна лихва за периода от 14.08.2016 г. до 6.10.2016 г; 19,65лв., представляващи неустойка за периода от 6.10.2016 г. до 6.10.2016 г.; 346,63 лв., представляващи обезщетение за забава: считано от 4.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Моли съда да му бъдат присъдени разноските направени в хода на заповедното производство, както и разноските направени в хода на настоящото.
Ответникът Г.М.М., чрез назначения му особен представител – адв.И.И., счита, че искът е недопустим и неоснователен. Ищецът не бил предоставил доказателства, от които да е видно, че ответникът Г.М.М. лично е подписал искане за отпускане на потребителски кредит и приложените към него документи. Съгласно чл. 10 от ЗМИП ищецът в качеството си на финансова институция следвало да извърши комплексна проверка включително чрез представяне и копиране на лична карта. В случая такива данни и доказателства по делото липсвали. Наред с това, не били приложени доказателства, от които да е видно, че е открита банкова сметка, ***ната сума е с титуляр ответника Г.М.М. . Липсвало и доказателство, че парите са пристигнали по сметката. Счита, че е налице основателно съмнение дали лицето Г.М.М. лично е сключил Договор за кредит „Бяла карта” от 11.02.2016год с „ Аксес Файнанс” ООД и Анекс към Договор за кредит от 28.06.2016год. Липсвало и доказателство дали договорът за кредит и анекса към него са породили действие след като не е сигурно дали ответникът е получил реално заемната сума в своя патримониум в качеството си на кредитополучател. Сумата по Договора за кредит „ Бяла карта” от 11.02.2016 г. била 1000лева. Съгласно представения Анекс към Договор за кредит от 28.06.2016 г. кредитът бил в размер на 1200лева. В исковата молба било посочено, че ответникът е върнал главница в размер на 2488.43лева. Други анекси към договора не били представени, не се доказвала търсената главница и имало пълно несъответствие между изложеното в исковата молба и представените доказателства. Предсрочната изискуемост представлявала изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпвала с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играела ролята на падеж и представлявала различен юридически факт. Съобразно т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60 ал. 2 ЗКИ, кредиторът следвало да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост било необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. Приложението на разрешенията на т. 18 на Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост намирали проявление и по отношение на небанковите финансови институции. Нямало приложено уведомително писмо към ответника за предсрочната изискуемост. При това положение не можело да бъде направен извод, че кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, а по този начин не можело да се приеме за установена и изискуемостта на претендираното вземане по договора за кредит. Счита, че Договорът за кредит „Бяла карта” от 11.02.2016 г. противоречи на императивни разпоредби на ЗПК, а именно чл. 21 и 22 и поради това следвало да бъде прогласен за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Наред с това, процесните договорни разпоредби за възнаградителна лихва били неравноправни и затова - нищожни, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. В случая ищецът претендирал вземането си въз основа на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.11.2014год. Представеният Договор за кредит „Бяла карта” с ответника бил от 11.02.2016год. Към датата на подписване на Договора за цесия вземането все още не съществувало. Това водело до извод за недействителност на договора за цесия, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, поради липса на предмет. Като всеки нищожен договор, същият не породил правни последици. Моли съда изцяло да отхвърли иска на ищеца като недопустим и неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 6491/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3449/12.12.2019 г. за сумата 1198,57лева за главница от неизпълнено задължение по договор за кредит „Бяла карта” № 454241, сключен на 11.02.2016г. между „Аксес Файнанс” ООД и Г.М.М., с 77,52 лева договорна лихва за периода от 14.08.2016г. до 06.10.2016г., 19,65 лева неустойка за периода от 06.10.2016г. до 06.10.2016г., с 346,63 лева обезщетение за забава считано от 04.04.2017г. до 09.12.2019г. и законната лихва върху главницата от 09.12.2019г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
Ищецът основава претенцията си на представения по делото договор за кредит „Бяла карта” № 454241 от 11.02.2016г., по силата на който „Аксес Файнанс” ООД, гр.София е предоставило на ответника револвиращ кредит в маскимален размер на 1000 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта. Срокът на кредита е 6 години.
За да установи качеството си на кредитор, ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София се позовава на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.11.2014 г. между цедента „Аксес Файнанс” АД, гр.София и цесионера „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София.
Разпоредбата на чл. 99, ал.1 ЗЗД предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал. 2 на чл. 99 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Ал. 3 на същата разпоредба предвижда задължение на предишния кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Следователно действието на договора за цесия между страните по него настъпва по силата на постигнатото между тях съгласие за прехвърляне на вземането. По отношение на длъжника и третите лица обаче прехвърлянето на вземането има действие от деня, когато то бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор /чл.99, ал.4 от ЗЗД/. Установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника от ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу опасността да изпълни на лице, което не е титуляр на вземането.
В разглеждания случай по делото е представено известие за доставяне от 25.07.2017 г. на „Български пощи“ ЕАД, от което е видно, че уведомителното писмо за цесията не е било връчено на ответника, тъй като получателят се е преместил на друг адрес. По делото липсва изходящ от длъжника документ, който да удостоверява, че същият е получил уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД. Ищецът поддържа, че връчването на препис от уведомлението на назначения от съда особен представител на ответника представлява редовно уведомяване на длъжника за цесията. Съдът намира, че едно такова становище не държи сметка за особеностите на фигурата на особения представител по чл.47, ал.6 ГПК. В съдебната практика се наложи разбирането, че уведомлението за цесията може да бъде направено от упълномощено лице, както и че следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба. В настоящото производство обаче ответникът не се представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието му посоченото изявление на ищеца /в качеството му на пълномощник на цедента/. Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради обективна невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат извършената цесия до знанието на длъжника/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага. Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна произтича от акт на съда, с който той е назначен, като приложение намира разропредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК (в този смисъл са мотивите по т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тази представителна власт е ограничена /арг. чл. 29, ал. 5 ГПК/, което води до извода, че особеният представител не притежава представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение между страните. Освен това в мотивите на т. 7 на посоченото тълкувателно решение е направено ясно разграничение на фигурата на особения представител и на страната, която той представлява, с оглед задължението за внасяне на държавна такса. В посочения смисъл са: решение № 74 от 27.07.2017 г. по в.т.д.№ 154/2017 г. на БАС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 567 от 18.09.2018 г. по т.д. №3153/2017г. на I т.о. ВКС, и решение от 22.01.2019 г. по в.т.д.№ 1342/2018 г. на ОС – Стара Загора.
По тези съображения съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява в отношенията между страните ищецът да е носител на спорното вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3449/12.12.2019 г. по ч. гр. д.№ 6491/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд. С оглед на това предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от Димитър Бончев, против Г.М. *** иск за установяване съществуването на вземането за сумата 1198,57лева за главница от неизпълнено задължение по договор за кредит „Бяла карта” № 454241, сключен на 11.02.2016г. между „Аксес Файнанс” ООД и Г.М.М., с 77,52 лева договорна лихва за периода от 14.08.2016г. до 06.10.2016г., 19,65 лева неустойка за периода от 06.10.2016г. до 06.10.2016г., с 346,63 лева обезщетение за забава от 04.04.2017г. до 09.12.2019г. и законната лихва върху главницата от 09.12.2019г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3449/12.12.2019 г. по ч. гр. д.№ 6491/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, като неоснователен.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: