№ 20117
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110157905 по описа за 2022 година
Предявен е от „Валенсия“ЕООД,ЕИК: ********* срещу ЗАД“ОЗК
Застраховане“АД,ЕИК : ********* положителен установителен иск по реда на чл.422 от
ГПК ,с правно основание чл.405 от КЗ за признаване на установено по отношение на
ответника ,че дължи на ищеца сумата в размер на 654,43лв.,представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по застрахователен договор „Каско на МПС“ №
0020130201800567/11.08.2018год. за настъпило на 11.05.2019год. в гр.Варна застрахователно
събитие,ведно със законната лихва от 12.04.2022год. до окончателното заплащане,за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
12180/29.04.2022год. по ч.гр.д.№ 19695/2022год. описа на СРС,65 състав.
В исковата молба се твърди, че за товарен автомобил т.а.“Мерцедес Атего“ с ДК №
В9873ВН е сключена застраховка „Каско на МПС“,застрахователна полица
0020130201800567 ,със срок на валидност от 11.08.2018год. до 10.08.2019год.Твърди се че в
срока на застрахователното покритие, на 11.05.2019год. товарния автомобил,собственост на
ищеца бил паркиран в гр.Варна ,на ул.“Любен Каравелов“ от водачът К. Ж. Г. ,който при
тръгване установил щети по дясната му врата.Ищеца сочи ,че за настъпилото
застрахователно събитие бил уведомен застрахователя,в следствие на което била образувана
щета № 0020-130-0152/2019год.,извършен опис,в който били посочени всички увредени
детайли.Сочи и че по образуваната щета застрахователя отказа да заплати застрахователно
обезщетение,който отказ намира за формален и неоснователен.Сочи ,че в резултат на
застрахователното събитие на застрахования товарен автомобил били причинени
вреди,които следвало да бъдат възстановени в пълен обем.Съгласно представената
проформа фактура ,стойността на ремонта била 654,43лв.Моли съда да постанови решение ,с
което да признае съществуването на вземането.Претендира деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва наличието на сключен застрахователен договор за застраховка "Каско на МПС" по
имуществена застраховка „Каско“ със застрахователна полица 0020130201800567.Оспорва
активната легитимация на ищеца ,като сочи ,че собственик на процесния автомобил е
Уникредит Лизинг ЕАД клон Варна.Направено е и възражение за изтекла давност,съгласно
чл.378,ал.1 от КЗ. Оспорва и настъпването на застрахователно събитие на
1
11.05.2019год.,механизма на увреждането ,както и размера на претендираните вреди.Също
така сочи ,че по полицата били заведени 4 щети за настъпили застрахователни събития
,съответно на 10.05.;11.05.;13.05 и 14.05.2019год. ,поради което се позовава на чл.20 от
ОУ,съгласно който застрахователят изплаща до две щети,за които застрахования не може да
представи документи по чл.18,ал.2 ,т.4 вкл. щети настъпили от ПТП или в паркирано
състояние като твърди ,че всички заявени събития са само по декларация на ищеца. Оспорва
предявения иск и по размер,който счита за завишен,като неотговаря са действителните
стойности за единица труд към датата на настъпване на събитието,както и че щетите са
отремонтирани и за това е заплатена съответната сума на сервиз. По изложените
съображения счита предявения иск за неоснователен и моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Не е спорно между страните ,че е налице валидно облигационно правоотношение по
сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ ,застрахователна полица
0020130201800567 за товарен автомобил “Мерцедес Атего“ с ДК № В9873ВН , със срок на
валидност от 11.08.2018год. до 10.08.2019год., което е отделено като безспорно
обстоятелство по делото.
Съгласно представеното копие на Свидетелство за регистрация част II ,товарния
автомобил “Мерцедес Атего“ с ДК № В9873ВН е собственост на Уникредит Лизинг ЕАД
клон Варна , а “Валенсия“ЕООД е вписан като лице ,което има право да използва превозното
средство по силата на право ,различно от правото на собственост.
С Уведомление за щети по МПС от 14.09.2019год. собственикът Уникредит Лизинг
ЕАД клон Варна,чрез упълномощено от него лице е декларирал настъпило застрахователно
събитие на 11.05.2019год. в гр.Варна,,Любен Каравелов, за което е посочено ,че е
установена щета по дясна врата.
По предявената претенция и образуваното щета № 0020-130-
0152/2019год.,извършен е оглед и с съставен Опис техническа експертиза по щетата от
14.05.2019год. ,в който е посочен увредена дясна врата.Представена е и калкулация – ремонт
от 17.06.2019год. ,изготвена от „Силвър Стар Ритейл“ЕАД, гр.Варна
От представената от ЗАД“ОЗК Застраховане“АД,ЕИК : ********* справка се
установява ,че на дата 14.05.2019год. при ответника са заведени общо четири щети ,за
настъпили на 10.05.2019год.,11.05.2019год. /процесната/ ,на 13.05.2019год. и на
14.05.2019год.
Съгласно заключението на вещото лице по допусната САТЕ,основно и
допълнително ,което съда приема изцяло,се установява ,че съгласно представения
механизъм на настъпване на ПТП и сравнението на щетите в описа на застрахователя ,се
налага извод,че щетите по товарния автомобил се намират в пряка и причинно-следствена
връзка с настъпилото на 11.05.2019год. произшествие в с.Любен
Каравелово,общ.Аксаково.Към датата на застрахователното събитие автомобила е бил на 1
година,7 месеца и 28 дни от първоначалната регистрация на 13.09.2017год.,което означава
,че в гаранционен период.В с.з. вещото лице доразвива ,че няма данни за пробега на
превозното средство.Стойността необходима за възстановяване на автомобила на база
пазарни цени към момента на ПТП е 549лв.Стойността ,необходима за възстановяване на
автомобила ,по средни пазарни цени към момента на настъпване на на ПТП е 419,76лв.
2
По делото са снети гласни доказателства.
Разпитан св.К. Ж. Г.,служител на ищеца ,сочи в показанията си ,че през 2019год. в
гр.Варна имал две или три щети за един или два дни с товарния автомобил.Помни щета
,настъпила в с.Любен Каравелово,като товарния автомобил бил спрян до обект,така ,че
други автомобили можело да преминат от дясната му страна ,свидетеля влязъл вътре за
около пет минути,след което констатирал щетата по предна дясна врата.Не му е известно
дали автомобила е бил отремонтиран и в кой сервиз.
От правна страна съдът прие следното :
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за
сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 19695/2022год. описа на СРС,65 състав. Искът е допустим като предявен в
законоустановения срок, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в
предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: наличие към процесната дата на действително
застрахователно правоотношение с ответника по договор за имуществено застраховане
„Каско“ за процесния товарен автомобил; реализирано в срока на договора застрахователно
събитие, представляващо покрит застрахователен риск, в резултат от което са настъпили
описаните в исковата молба имуществени вреди по застрахования автомобил, чиято
стойност е в претендирания размер.
В случая страните не спорят, а и от представената застрахователна полица се
установява наличието през периода от 11.08.2018 г. до 10.08.2019 г. на действително
застрахователно правоотношение между тях по застраховка „Каско“ за товарен автомобил
марка „Мерцедес Атего“, с рег. № В 9873 ВН към която са приложими Общите условия по
застраховка „Каско“ на МПС на застрахователя.
Възражението на ответника е свързано с обстоятелството ,че собственик на
процесния автомобил е Уникредит Лизинг ЕАД клон Варна.Действително съгласно
представеното Свидетелство за регистрация част II ,товарния автомобил “Мерцедес Атего“
с ДК № В9873ВН е собственост на Уникредит Лизинг ЕАД клон Варна , а “Валенсия“ЕООД
е вписан като лице ,което има право да използва превозното средство по силата на право
,различно от правото на собственост.
Същевременно от страна на ответника не бе изпълнено задължението ,на основание
чл.190 от ГПК да представи копие на образуваната преписка по щета № 0020-130-
0152/2019год.,включваща и процесната застрахователна полица ,поради което съда следва
да приложи разпоредбата на чл.190,ал.2 от ГПК ,при което следва да се приеме ,че
ползвател по застрахователния договор освен лизингодателя е и ищеца ,в качеството си на
лизингополучател /лице ползващо превозното средство на друго основание ,различно от
собственост/.Ето защо ищецът се явява легитимиран като застраховано лице да търси
плащане на застрахователно обезщетение в определения срок ,съгласно чл.405 от КЗ за
настъпилото на 11.05.2019год. застрахователно събитие в срока на застрахователния
договор.
От разпита на св.Г. ,водач на товарния автомобил се установява настъпването на
събитието на 11.05.2019год.,при което е констатирал щета – предна дясна врата ,а съгласно
заключението на вещото лице по САТЕ се установява и причинно следствената връзка на
вредата със събитието.От страна на ответника не са ангажирани доказателства ,че ПТП е
настъпило при друг механизъм.
В този смисъл следва да се приеме, че е налице валидно застрахователно
правоотношение между страните, в срока на застрахователно покритие на което е настъпило
застрахователно събитие - ПТП, по което застрахователят е отказал плащане на
застрахователно обезщетение. В нормата на чл. 408, ал. 1 от КЗ са изброени хипотезите, при
3
наличието на които застрахователят може да откаже плащане на застрахователно
обезщетение като ответника се е позовал на разпоредбата на чл.20 от Общите условия.
С оглед свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД, страните могат да
постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои
застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които
застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на
причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо
или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. В случая чл. 20 от Общите условия
посочва изключение от застрахователното покритие и обстоятелствата, които водят до
приложението на това изключение. С обсъжданата клауза застрахованият е освободен от
задължението да докаже настъпването на застрахователно събитие два пъти, като
доказването в тези случаи е ограничено само до представяне на декларация. Следователно
тази клауза предвижда едно облекчение за застрахования, който има правото да получи
обезщетение, без да доказва по общия ред настъпването на покрит риск. Корелативно на
това облекчение се явява предвиденото в клаузата лимитиране на отговорността на
застрахователя до две такива претенции. По този начин е въведен баланс между правата и
задълженията на страните в договорното правоотношение. Липсва спор по делото, че това
изключение от отговорността на застрахователя е уговорено в Общите условия, които
обвързват страните по договора, като застрахованият при подписване на застрахователната
полица изрично е декларирал, че е запознат с тях и ги приема. Така той по своя преценка е
приел да сключи договора при предложените от застрахователя параметри на
застрахователното покритие, според които при трета по реда претенция, основана само на
Уведомление от застрахования, застрахователят не дължи плащане на застрахователно
обезщетение.
В случая се установява ,че процесната щета се явява втора по ред от едновременно
заведени четири щети пред застрахователя само въз основа на Уведомление за щета на
МПС.
При така установеното съдът намира, че не са били налице предпоставките за
приложение на чл. 20 от Общите условия и застрахователят незаконосъобразно е отказал да
плати застрахователно обезщетение на ищеца за процесната щета,която се явява покрит
застрахователен риск .
Що се отнася до размера на дължимото застрахователно обезщетение съдът,
съобразява разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. От заключение на приетата САТЕ се установи, че стойността, необходима за
възстановяване на щетите по автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 419,76 лв.
До този размер е основателна претенцията на ищеца ,а до пълния предявен размер
от 654,43лв. следва да се отхвърли като неоснователна.
По възражението за давност.
Нормата на чл.378,ал.1 от КЗ предвижда, че правата и задълженията по
застрахователния договор във връзка със застрахователното обезщетение се погасяват с
тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие.
Процесното застрахователно събитие е настъпило на 11.05.2019год. и тригодишния
давностен срок изтича на 11.05.2022год. , като следва да бъде взето в предвид и спирането
на всички срокове,включително и давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за мерките и
4
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. /ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното положение и при
условията на § 13 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на закона за здравето
,ДВ,бр.44 от 2020год. за периода от 13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл./2 месеца и 7
дни/.
Освен това, давностният срок е спрял да тече и за периода от датата на предявяване
на претенцията пред застрахователя до датата на получаването на произнасянето на
застрахователя, съгласно чл. 378, ал. 9 КЗ .
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е предявено в съда на
12.04.2022год.,поради което следва да се приеме , че възражението на ответника е
неоснователно тъй като искът на ищеца не е погасен по давност.
По разноските: При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира деловодни разноски в заповедното и исковото производство
като е представил списък на разноските.
В заповедното производство е доказал разноски в размер на 325лв. /д.т. от 25лв. и
300лв. адвокатско възнаграждение/, от които съобразно отхвърлената част от иска му се
следват 208,46лв.
В исковото производство е доказал разноски в общ размер от 725лв.,от които 25лв. –
д.т. ,400лв. уговорено и платено адвокатско възнаграждение с договор за правна помощ в
брой и 300лв. – депозит за вещото лице.
Съобразно уважената част от иска на ищеца се следват деловодни разноски в
исковото производство в размер на 465,02лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски има и ответника ,съобразно
отхвърлената част от иска.
Същия е доказал разноски в общ размер от 380 лв. от които : 80лв. – депозит за
свидетел ,200лв. – депозит за вещо лице и на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение,определено от съда.
Съобразно отхвърлената част от иска на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 136,26лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Валенсия“ ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Банат“ № 11 – 13, офис 5 ,чрез адв.П. срещу
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 положителен установителен иск по реда чл.422 от
ГПК , с правно основание чл.405 от КЗ ,че ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК: *********
дължи на „Валенсия“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на
419,76лв.,представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователен
договор „Каско на МПС“ № 0020130201800567/11.08.2018год. за настъпило на
11.05.2019год. в гр.Варна застрахователно събитие,ведно със законната лихва от
12.04.2022год. до окончателното заплащане, за която е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 12180/29.04.2022год. по ч.гр.д.№ 19695/2022год.
описа на СРС,65 състав като
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Валенсия“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен
5
адрес: гр. София, ул. „Банат“ № 11 – 13, офис 5 ,чрез адв.П. срещу ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Света София“ № 7, ет. 5 положителен установителен иск по реда чл.422 от ГПК , с правно
основание чл.405 от КЗ ,за разликата от уважения размер от 419,76лв. до пълния предявен
размер от 654,43лв. , дължимо застрахователно обезщетение по застрахователен договор
„Каско на МПС“ № 0020130201800567/11.08.2018год. за настъпило на 11.05.2019год. в
гр.Варна застрахователно събитие,ведно със законната лихва от 12.04.2022год. до
окончателното заплащане,за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 12180/29.04.2022год. по ч.гр.д.№ 19695/2022год. описа на СРС,65
състав като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на Валенсия“ ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Банат“ № 11 – 13, офис 5 ,чрез адв.П. ,на
основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 208,46лв. ,представляваща деловодни
разноски в заповедното производство и сумата в размер на 465,02лв.,деловодни разноски в
исковото производство,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Валенсия“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Банат“ № 11 – 13, офис 5 ,чрез адв.П. да заплати ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер на 136,26лв. ,представляваща деловодни
разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6