РЕШЕНИЕ
№ 573
гр. Варна, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100502179 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. К. И., ЕГН **********, срещу
Решение №3017 от 08.08.2024г. по гр. д. №********г. на ВРС, 10-ти състав, с
което родителските права върху детето Д. Д. са предоставени на неговия
баща С. Д. С., ЕГН **********, при когото е определено и местоживеенето
на детето на адрес село Е., ул. „Ч.М.” №36, бл.8, ет.3, ап.8, община Б., като на
майката е определен режим на лични контакти с детето, подробно описан в
решението, и е осъдена тя за издръжка на детето, платима чрез бащата С. С.,
в размер на 240лв. месечно, с падеж до 5-то число на месеца, за който се
дължи, считано от датата на влизане в сила на решението, ведно със законната
лихва за забава върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законова
причина за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл.127, ал.2 от СК и
чл.143 от СК.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществени процесуални
нарушения и в противоречие с интересите на детето. Обобщено оплакванията
се свеждат до непълно, немотивирано и избирателно обсъждане на събраните
1
доказателства и до едностранчив, погрешен и нелогичен анализ на същите,
довели до необоснованост на решаващите изводи относно по-подходящият от
двамата родител за упражняване на родителските права и до накърняване най-
добрия интерес на детето в смисъла, поддържан от въззивника. Поддържа, че
след фактическата раздяла майката се е съгласила само временно детето да се
отглежда от баща му, а причина за това бил постоянният тормоз върху нея от
страна на бащата (в т.ч. закани за убийството й), доказан от показанията на
свидетелите по делото. Не се касае до общо решение за отглеждане занапред
на детето от бащата, както е приел ВРС. Без да оспорва, че в дома на бащата са
налице подходящи условия за отглеждане на детето, както и че ищецът по
делото полага добри грижи за сина си, последният не е преработил конфликта
от раздялата с майката и в същото време продължава да й пречи да се вижда с
момчето. Бащата и близките му освен това стимулират родителско
отчуждение на детето от майка му, което е против интересите на момчето. От
друга страна майката полага труд, макар и нощен, със средствата от който
гледа и издържа себе си и детето си, в което няма нищо неморално и от което
не могат да се правят изводи за липса на родителски качества. През време на
работа майката разчита на помощ от близките й, а при нужда може да смени
дейността си с по-подходяща във времево отношение. Въззивницата разполага
с подходящи условия и родителски качества за да се грижи за сина си, силно
привързана е към него, а момчето е само на три години в момента и има силна
нужда именно от майка си с оглед възрастта си. Във връзка с гореизложеното
прави анализ на събраните свидетелски показания и посочва начина, по който
следва да се ценят те. Относно издръжката счита определената от ВРС за
немотивирана с оглед нуждите на детето и възможностите на въззивната
страна. По същество моли за отмяна на решението на ВРС, за предоставяне на
родителските права на майката, за определяне на местоживеенето при нея, за
определяне на РЛО на бащата, за осъждането му за издръжка за детето и за
съдебни разноски, а в о.с.з. исканията до съда се поддържат.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за бланкетни,
неконкретизирани и необосновани. Счита решението на ВРС за правилно и
обосновано, за което излага съображения по основните въззивни
оплаквания.Поддържа твърденията си пред първоинстанционния съд относно
родителските си качества, трайно полаганите грижи за момчето и силната
привързаност баща-син, като в същото време – за родителските дефицити на
майката,за липсата на морални ценности в нея, в т.ч. и с оглед работата й,
както и за невъзможността тя да обгрижва по подходящ начин детето,
доказани от материалите по делото. Поддържа, че е в интерес на детето да
продължи отглеждането му от бащата. Моли за решение в този смисъл и
разноски пред въззивния съд, а в о.с.з. поддържа позицията си.
Контролиращата страна – ДСП-Д. не изразява конкретно становище по
съществото на въззивната жалба.
2
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание
чл.127, ал.2 от СК и чл.143 от СК на С. Д. С., ЕГН**********, срещу В. К. И.,
ЕГН **********, със следните искания:
- за предоставяне упражняването на родителските права по отношение
на детето Д. С. Д., ЕГН**********, на бащата С. Д. С.; за определяне при
него на местоживеенето на детето на посочен в исковата молба адрес; за
определяне на посочен режим на лични отношения на детето с майката В. К.
И.; и за осъждане на майката да заплаща издръжка в полза на детето Д. Д.
чрез неговия баща и законен представител С. С., в размер на 240.00лв. на
месец, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на
влизане в сила на решението, ведно със законната лихва за забава върху всяка
забавена вноска, до настъпване на законова причина за изменение или
прекратяване на задължението.
В срока по чл.211 от ГПК са предявени насрещни искове от В. К. И.,
ЕГН**********, срещу С. Д. С., ЕГН **********, с правно основание чл.127,
ал.2 от СК и чл.143 от СК и следните искания:
- за предоставяне упражняването на родителските права по отношение
на детето Д. С. Д., ЕГН**********, на майката В. К. И.; за определяне при
нея на местоживеенето на детето на посочен в насрещната искова молба
адрес; за определяне на посочен режим на лични отношения на детето с
бащата С. С.; и за осъждане на бащата да заплаща издръжка в полза на
детето Д. Д. чрез неговата майка и законен представител В. И., в размер на
250.00лв. на месец, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, считано
от датата на постановяване на привременни мерки по делото, ведно със
законната лихва за забава върху всяка забавена вноска, до настъпване на
законова причина за изменение или прекратяване на задължението.
Ищецът твърди, че с ответницата са родители на детето Д. С. Д., родено
на *********г. от съвместното им съжителство без брак, като родителите са
във фактическа раздяла към датата на исковата молба.
Твърди още, че след преместването на партньорите в с. Е., където Д.
закупил апартамент, скандалите и проблемие им станали ежедневие, като на
същите свидетели били родителите му, както и новороденото им дете. В
началото на септември 2022г. ответницата взела детето, преместила се с него
при родителите си в с. О. и не давала информация на бащта за сима им. Но
бащата на ответницата се застъпил за ищеца и майката позволила да се види
със сина си. През м. ноември 2022г. майката му се обадила, че не може да
отглежда Д., тъй като няма средства и условия. Ищецът отишъл и взел детето
и оттогава до настоящия момент се грижи за него. Д. посещава детска градина
с яслена група в с. Е.. Бащата се грижи изцяло за него; води го на детски
3
консултации и имунизации; има подкрепата на родителите си, а вече и на
новата си партньорка. Заявява, че има изградена емоционална връзка с детето
и нужния родителски капацитет. Изразява готовност да се грижи за детето и
занапред. Твърди, че майката се е дезинтересирала, като е посещавала само
два пъти детето – през месец юли и октомври 2023г.
С оглед на изложеното, своите родителски качества, условията в дома си
и привързаността си с детето ищецът поддържа, че той следва да упражнява
родителските права върху общото на страните дете.
Твърди и че предложеният режим на лични отношения (РЛО) на детето с
другия родител е подходящият за случая.
Твърди също, че възрастта и нуждите на детето предполагат издръжка в
предявения размер, която другият родител може да поеме.
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски, а в
о.с.з. поддържа исканията си.
В срока по чл.131 ГПК ответницата депозира писмен отговор, в който не
оспорва, че с ищеца са родители на детето Д., че те са разделени от края на
2022г. и че в момента детето се отглежда от бащата и близките му. В отговора
и в насрещната си искова молба обаче оспорва изцяло останалита твърдения
на ищеца по делото, като въвежда свои в следния смисъл:
След преместването на партньорите в село Е. С. С. станал много
агресивен към В. И., многократно я удрял с юмруци по тялото и я заплашвал,
че ако се оплаче на някого ще я пребие и дори ще я убие, като едно от
пребиванията й било на първия рожден ден на детето. За да я остави на мира я
заставил да му остави детето да го гледа. Поради редовния психически и
физически тормоз майката временно се съгласила с това, като се надявала ще
ищецът ще спре посегателствата над нея, а тя ще намери работа, чрез която да
издържа сина си, при което през м.11.2022г. настъпила раздялата на
родителите, а момчето останало при баща си.
Майката оспорва обвиненията към нея за дезинтересираност, като сочи,
че е била възпрепятствана от бащата да общува със сина си, включително и
със заплахи за саморазправа. Категорична е в желанието да отглежда детето
си, към което е привързана. Майката живее в гр. Варна под наем и в жилището
има всичко необходимо за отглеждането на детето, но иска да отглежда сина
си в село О., където живее баба й, която ще й помага за отглеждането, и където
има по-добри условия за живот детска градина в близост. Заявява, че може да
разчита на разширеното семейство при отглеждането на Д.. Счита, че
усилията на бащата и семейството му да отчуждят момчето от майка му ще се
отразят неблагоприятно на детето.
С оглед на изложеното, своите родителски качества, условията в дома си
и привързаността си с детето майката поддържа, че тя следва да упражнява
родителските права върху общото на страните дете.
Твърди и че предложеният от нея режим на лични отношения (РЛО) на
детето с другия родител е подходящият за случая.
4
Твърди също, че възрастта и нуждите на детето предполагат издръжка в
предявения размер, която другият родител може да поеме.
По същество моли за уважаване на насрещните искове и за съдебни
разноски, а в о.с.з. поддържа исканията си.
В срока по чл.131 ГПК за отговор по насрещните искове първоначалният
ищец оспорва обвиненията към него в насрещната искова молба, като оспорва
исканията в нея. Поддържа позицията си, че майката не познава нуждите и
потребностите на сина си. Тя работи като танцьорка в П.Ш. – бар, както и в
стриптийз заведения, което би затруднило отглеждането на детето, доколкото
тя работи вечер, а през деня спи. Заявява, че той работи при редовна смяна от
9 часа до 17 часа като води и взима детето от градина. Моли за отхвърляне на
насрещните искове и за уважаване на начално предявените такива.
Контролиращата страна – ДСП-Д. – не изразява становище по предмета
на спора, поддържа констатациите си в социалния доклад.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и е видно от приетото удостоверение за раждане, че детето Д.
С. Д. е родено на *********г., като негови родители са страните по делото С.
С. и В. И..
Няма спор още, че родителите са във фактическа раздяла най-късно от
м.11.2022г., когато детето е останало при баща си (спори се относно
причините за това решение).
От приетия трудов договор №464/16.06.2021г. е видно, че същият е
сключен между „МТГ – Д.“ АД, ЕИК ******** и С. Д. С., ЕГН **********
като последният е назначен на длъжност заварчик с основна месечна заплата
от 650 лева и при осем часов работен ден и пет дневна работна седмица.
От приетата служебна бележка №23/08.12.2023г., издадена от директора
на ДГ „Д.Г.“ – с. Е., се установява, че детето С. Д. С. е записан в яслена група
през учебната 2023 г./2024 г. и я посещава редовно.
Видно от приет трудов договор №173/05.12.2023г., през 2023г. В. К. И. е
работила на длъжност „танцьор“ с месторабота „коктейл-бар П.Ш.“ – град
Варна, бул. „М.Л.“, а при необходимост и в Нощен бар в х-л Р.Т.П..
Видно от приет трудов договор №058/07.02.2024г. през 2024г. В. К. И. е
работила на длъжност „танцьор“с място на работа – град Варна, а съобразно
допълнително споразумение от 14.02.2024г. И. е била преназначена на
длъжността „хореограф“.
В о.с.з. пред ВОС е прието за безспорно между страните, че към м. март
2025г. В. И. не полага труд на работата, която е работила по време на
първоинстанционното производство и при образуване на делото пред ВОС.
Приет по делото е договор за наем на недвижим имот от 04.12.2023г.,
5
сключен между Д.Г. С. и В. К. И., с предмет ползването на жилище, находящо
се в град Варна, ул. „П. Ю. Т.“ № 62, ет.4, ап.10, срещу месечна сума от 650лв.
и срок от една година. Към договора е представен и приемо – предавателен
протокол от 04.12.2023г.
От приетата справка от ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ е
видно, че В. И. не притежава собствено МПС.
От изисканата справка от АВп се изяснява, че за периода от 01.01.1993г.
до 30.05.2024г. няма вписвания, отбелязвания и заличавания относно имоти на
името на В. К. И..
От служебно извършената справка от ТД на НАП – Варна е видно, че за
периода от юни 2023г. до април 2024г. С. Д. С. е получил възнаграждение в
размер на 18 799,84лв или средно по 1709,08лв. месечно.
От служебно извършената справка от ТД на НАП – Д. се установява, че
за периода от май 2023г. до април 2024г. В. К. И. е получила доход в размер на
1581,10лв. или средно по 143,74лв. месечно.
В приетия социален доклад на ДСП-Д. са застъпени констатациите на
компетентните длъжностни лица на органа по закрила на детето, че за детето
Д. Д. се полагат необходимите грижи в домакинствтото на баща му и се
задоволяват потребностите му. Жилището е подходящо обзаведено, а бащата
има подкрепата на близките по бащина линия. Момчето живее в спокойна и
сигурна среда. В интерес на детето да общува редовно с майка си, с цел да се
поддържа емоционалната връзка с нея и да се избегне родителско отчуждение.
В приетия социален доклад на ДСП-Б. са застъпени констатациите на
компетентните длъжностни лица на органа по закрила на детето, че в дома в
село О., ул. „Д.“ №36 са налице подходящи битови условия за живеене на
детето. Там живее и бабата на майката В.К., която помага на майката при
грижите за детето. В. И. първоначлно е подала заявление за ползване на
социална услуга, но след това го е оттеглила. При социалното проучване не са
установени рискови за детето фактори в средата, в която живее майката, която
има и подкрепата на роднините й.
От приетото пред ВОС писмо от ДСП-Д. от 27.11.2024г. се установи, че
след привременните мерки на ВРС от 11.10.2024г. майката е осъществила два
пъти контакти със сина си – на 25.10.2024г. и на 08.11.2024г. На 22.11.2024 е
била възпрепятствана поради проблем с автомобила й (по нейни данни).
В о.с.з. пред ВОС е прието за безспорно между страните, че на датите
25.10.2024г. и 24.01.2025г. В. И. е подавала сигнали на телефон „112“ за това,
че не й е било предадено детето й за режим на лични отношения на
въпросните дати.
Приети пред ВОС са и амбулаторни листи от 25.10.2024г. и 24.01.2025г.,
свидетелстващи, че детето Д. Д. е било болно от вирусна инфекция.
Двамата родители са изслушвани пред ВРС и пред ВОС по реда на чл.
59, ал.6 от СК, като обясненията и впечатлението от тях се отчитат от съда,
заедно с всички други доказателства по делото и съобразно чл.11-12 от ГПК.
Показанията на св. С.Д. съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но и като
6
базирани на лични впечатления за част от обстояелствата. От тях се изяснява,
че една година след раждането на Д., С. и В. живели в техния апартамент, а
след това синът на свидетелката си купил жилище на третия етаж в същия
блок, в което се преместили. Според св. Д. синът й полагал най-много грижи
за детето – хранел го е с шише, след като майката си изцеди кърмата,
успокоявал го, сменял памперси; постоянно го учил на нови неща, помогнал
му да премахне памперса, а когато е имал проблем с ходенето по голяма нужда
отново е измислил начин как да се справи; научил го да си мие ръцете, да се
обува и събува, да се храни сам. Сега Д. говори, познава как правят животните
и формира и изречения. Баща си нарича „татко“, а понякога на нея казва
„мамо“, но тя го коригирала, че е „баба“. Основните грижи за детето се
полагат от С., а тя помага при нужда. Бащата го води и взима от градина, ходи
на и родителски срещи. Последно майката е идвала октомври да види сина си,
не се е обаждала след това, дори за рождения ден на детето; не изпращала
подаръци за Коледа. Относно уговорката детето да остане при баща си след
раздялата на родителите през м.11.2022г. свидетелката знае, че В. заявила, че
оставя Д. и ще го вземе когато има възможност да го гледа, „ще го взема
когато се оправя“. След този момент бащата и близките му записали момчето
на ясла, защото нямали възможност да го гледат вкъщи, а майката идвала през
седмица да си го вижда, в рамките на два месеца. Не знае майката да е била
заплашавана относно детето, а то й е било давано винаги (в тази част съдът
цени корективно показанията поради противоречие с тези на свидидетелите на
насрещната страна и косвено със СПсЕ пред ВОС), освен един път през
2023г., когато детето е било със стафилококова инфекция и много висока
температура. Когато бабата по бащина линия подавала детето на В., момчето й
се радвало и отивало при нея. В повечето случаи В. говорила със
свидетелката, а не с бащата, относно срещите й със сина й. Свидетелката е
пращала на майката снимки от първото тържество на Д. и от първи юни, а
също и от рождения му ден; не е настоявала синът й да праща снимки или да
звъни да я информира за детето, защото майката не се била сещала. Когато са
живели заедно с В. не е успяла да я опознае, но не я е виждала разтроена.
Причината за събирането и разделянето със сина й била свързано с битовизми
и с отглеждането на Д., тъй като майката не е полагала много грижи за него.
Лично свидетелката не е търсила майката за да се свържде със сина си, не е
настоявала и синът й да се обажда на В. във връзка с детето, защото „не съм се
сетила“.
Показанията на св. Д.а Й.а съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но и като
базирани на лични впечатления за част от обстояелствата. От тях се изяснява,
че от година и четири месеца живее със С. на семейни начала в с. Е.. За Д. се
грижи баща му с подкрепата на майката по бащина линия. С. учи сина си на
нови думички, ходи на родителски срещи в детската градина, закупува му
образователни играчки и се занимава с него, играе с него игри и му е изградил
хигиенни навици. Момчето има и приятелчета в селото. Свидетелката не
познава майката на детето, но знае, че когато тя е поискала да го види момчето
било със стрептококова пневмония и бащата не искал да го пусне заради
състоянието му. Майката не е виждала детето от месец октомври 2023г. На Й.а
7
не е известно С. да е заплашвал майката и да я е възпрепятствал да вижда
детето. Снимки на детето бащата е изпращал, когато майката проявяла
желание, но такова от октомври досега е нямало. Майката не изпращала
подаръци за Коледа, Нова година и рождени дни и не се е обаждала. Когато
майката взела детето през октомври трябвало да го заведе в О., но го е завела
на друго място. Нямало други случаи (освен когато момчето било болно), в
които майката да е искала да го види. Св. Й.а не е съветвала С. да изпраща
снимки на детето на В., защото последната не се интересувала от него.
Показанията на св. В.К. съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но и като
базирани на лични впечатления за част от обстояелствата. От тях се изяснява,
че свидетелката живее в село О.. Внучка й В. винаги се е грижела за сина си,
когато е живяла с него – приготвяне на храна, преобличане, приспиване,
къпане, играене, вземане на играчки. Няколко пъти В. се е прибирала посинена
вкъщи; посред нощ ходили да я прибират, тъй като е пищяла по телефона, че я
бият; ритали са я и в корема, „цялата синя си е идвала“. Понастоящем детето
не е при майката, защото след скандал със С. са се разбрали момчето да остане
при баща си докато В. се устрои и си намери работа, след което ще вземе Д..
Съгласили се да дадат детето да го гледа бащата докато майката се установи,
но не са знаели, че ще им погоди такъв номер, да не им дават да видят детето.
Самата свидетелка е искала да види правнука си, но не й давали, даже
телефона не вдигали, дори и за сватбата на брата на В. не са пуснали детето.
Не се е обръщала към адвокат или социални служби, съветвала е внучката си
да го направи, но тя не е имала възможност тогава.
Показанията на св. М. Г. съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но и като
базирани на лични впечатления за част от обстояелствата. От тях се изяснява,
че внучка й В. често е била бита от С., например през м.11.2022г., когато след
парти В. била със скъсани дрехи и следи от удари по тялото и по лицето, а по-
късно била изгонена от С. и майка му. Много пъти Г. била свидетел и на
заплахи от С., например: „ако махне детето, търсете си я в някоя канавка“.
Друг случай бил на първия рожден ден на детето, когато С. пред всички си
признал, че има интимни връзки с жени от сайтове за запознанства. След като
отишла внучката й в село О., С. с дни не мърдал от къщата им, пращал смс
след смс, следял я с кола, за да му даде детето, защото „било само негово и на
майка му“, иначе „да търсят В. в някоя канавка“. В. се е съгласила Д. да остане
в Е. при бащата от страх. След това обаче майката много пъти се е опитвала да
се осъществи срещи с детето, но майката на С. решавала кога ще се случва
това и поставяла парични условия за това. Много пъти било отказвано на
майката да се вижда със сина си, основно от бабата по бащина линия, която
заявявала „аз лично няма да ви дам детето, съдът е там, оправяйте се“. Според
свидетелката В. се справяла добре като майка, но получвавала само забележки
от бабата по бащина линия. Свидетелката не е звъняла на тел. „112“, когато В.
е била бита, тъй като от поведението на С. е смятала, че след това ще последва
„решаващ побой. Свидетелката не е съветвала внучка си да подаде сигнали в
институциите, поради страха от заплахите срещу В..
Заключението по приетата пред ВОС СПсЕ съдът кредитира изцяло като
обективно, обосновано, неоспорено, кореспондиращо с данните от двата
8
социални доклада и най-вече като единственото експертно доказателство по
делото относно състоянието на детето и причините за него. От заключението
се установява, че актуалното психологично и емоционално състояние на
детето изглежда на пръв поглед да е в норма, но при привличане в
експерименталната част на обследването, както и по време на срещите с всеки
от родителите,са се откроили специфики, които свидетелстват за вътрешен
дискомфорт, който е с психотравмен характер. Момчето е привързано и към
двамата родители, но по отношение на майката привързаността е потисната
(блокирана) в присъствието на бащата. В момента не е установено цялостно
родителско отчуждение, но при задълбоченото наблюдение и проследяване се
открива начало на такова спрямо майката. Налице е „открехване на завесата“
на отчуждение от майката, което следва незабавно да бъде преустановено, в
противен случай то може да доведе до сериозни емоционални дефицити в
детето до степен на увреждане. В настоящята календарна възраст (4 години)
момчето има насъщна потребност от своята майка, с цел задоволяване на
базисните му потребности – нежност, любов, доверие. Бащата, волно или
неволно, в старанието си да се конкурира с майката и в желанието си детето да
е „само негово“ е подпомогнал процеса на започнало отчуждение от майката.
Бащата наистина е внимателен, грижовен и способен родител, но в желанието
си да бъде „по-грижовният“ родител, както и да санкционира майката поради
формираната нагласа към нея, а също поради страх „да не изгуби детето“,е
проявил „собственическо отношение“ към сина си, което в бъдеще ще доведе
до сериозни проблеми, които могат да го увредят в психо-емоционален план.
Актуалното неблагоприятно за детето положение е в сравнително ранен етап и
може и трябва да бъде преустановено. За тази цел родителите трябва да
преработят своите отношения с професионална помощ, а установените обич и
грижовност на всеки от тях спрямо детето им следва да бъде попълнена с
житейски и родителски опит, като всеки от тях изпълнява своята отделна роля
в живота на момчето.
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си като разяснява какво е
имало предвид под „вътрешен дискомфорт“ и „потиснатост“ на детето пред
бащата – в негово присъствие момчето е смутено и не може да се отпусне и да
прояви реалната си емоция и чувства към майката, но когато бащата излиза, то
се успокоява, отива при нея и я гушва. Ограничаването на споменаването на
майката в обкръжението на бащата също е в контекста на началната фаза на
отчуждаване от майката. Несъмнено детето трябва да общува с майка си, тъй
като по този начин се изграждат емоционална връзка и привързаност, които в
момента не са напълно пълноценни по посочените причини. Психотравменият
характер на ситуацията за детето произтича от това,че бащата има или показва
чувство за „собственост“ върху детето – „ти си мое дете, трябва да бъдеш само
мое“ – което не казва с думи, но показва с цялото си поведение. В този смисъл
това има драматичен за детето характер и се проявява в телесните му прояви,
описани в заключението.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
9
Относно родителските права: Изборът на родител за непосредствено
упражняване на родителските права е детерминиран от редица конкретни за
всеки отделен случай фактори, които следва да бъдат преценявани в духа на
водещия принцип за максимална защита на интересите на детето (чл.59, ал.4
СК вр. чл.3, т.3 ЗЗДет и КЗПД), при зачитане на заложените в ППВС №1/1974г.
критерии, сред които са родителските качества и индивидуалните особености
на родителите, битовите условия в домовете им, установеното положение във
връзка с отглеждането на детето и отражението му върху него, наличието на
подходяща подкрепяща среда при всеки от родителите, възрастта и пола на
детето, неговите личностови, физиологични и емоционални характеристики и
потребности, изразеното му желание и причините за него, данните за пряко
или непряко поведение на някой от родителите, резултиращо в негативна
промяна на отношението към другия родител, и други. В този процес всяка от
страните следва да докаже пълно и главно въведените от нея твърдения
досежно релевантните обстоятелства и ефекта на същите върху детето. А
интересите на детето, преценявани в конкретиката на случая, са винаги
първостепенния и решаващ за съда фактор.
По този най-спорен за производството въпрос се изясни, че раздялата на
родителите е настъпила през м.11.2022г., когато Д. е бил на едва година и
половина, и оттогава той се отлежда в домакинството на бащата. От гласните
доказателства и социалните доклади се установи, че г-н С. е полагал и
продължава да полага пълноценни грижи за сина си – хранел го с шише, къпел
го, сменял памперси, успокоявал го, когато бил малък; с порастването го учи
на нови неща, вкл. да махне памперса, да си мие ръцете, да се обува и събува,
да се храни сам; бащата го води и взима от градина, ходи на и родителски
срещи; изобщо за Д. Д. се полагат необходимите грижи в домакинствтото на
баща му и се задоволяват потребностите му; жилището е подходящо за дете;
бащата има подкрепата на близките му; момчето живее в сигурна среда; ходи
на детска градина. Така в битов, образователен и социален план са задоволени
потребностите на момчето.
Относно решението за оставане на детето при бащата след раздялата на
родителите се изясни от всички свидетелски показания, че то е било общо на
родителите, но съвсем не с постоянен, а с подчертано временен характер. От
показанията на св. С.Д. се изясни, че при раздялата В. е заявила, че оставя Д. и
ще го вземе когато има възможност да го гледа, „ще го взема когато се
оправя“; от показанията на св. В.К. се потвърди, че майката и бащата са се
разбрали Д. да остане при баща си докато В. се устрои и си намери работа,
след което ще вземе Д.; близките на майката не са очаквали, че бащата и
бабата по бащина линия ще откажат да им дадат детето. Нещо повече – чрез
показанията на св. К. и св. Г. се индикираха случаи на физическо и/или
психическо насилие по повод на детето, извършено от бащата спрямо майката,
например: няколко пъти В. се е прибирала посинена вкъщи; посред нощ са
ходили да я прибират, тъй като е пищяла по телефона, че я бият; ритали са я и
в корема, „цялата синя си е идвала“; през м.11.2022г. (малко преди раздялата)
В. се прибрала със скъсани дрехи и следи от удари по тялото и по лицето; св.
Г. е била свидетел и на заплахи от С., например: „ако махне детето, търсете си
10
я в някоя канавка“; преди да му остави детето бащата е следял майката,
пращал й съобщения, настоявал да му даде детето, защото „било само негово
и на майка му“, иначе „да търсят В. в някоя канавка“. Вярно е, че свидетелите
на ищеца отричат за такива случаи, но предвид донякъде по-голямата
конкретика в показанията на свидетелите на ответницата последните биха
могли да се ценят в по-голяма степен по въпроса. Или обобщено могат да се
изведат индикациите, че оставянето на детето при бащата се е дължало на
съвкупност от обстоятелства, сред които липса на уседналост и постоянна
работа на майката, сравнително по-ниска възраст на майката (при раздялата и
при раждането), подходящи условия при бащата и конотиращо притеснение в
майката от задълбочаване на конфликтите между родителите към онзи
момент. Тоест от самото решение при кого да остане детето през м.11.2022г.
не могат да се обосноват аргументи за единодушие на родителите с принципен
и постоянен характер.
Относно трудовата ангажираност на майката в периода 2023г.-2024г. се
изясни от приетите пред ВРС договори, че през този период тя е работила като
„танцор“, по-късно „хореограф“, в нощни заведения от типа „П.Ш. бар“, като
поне часовият диапазон на полагане на този труд от нея категорично не е бил
подходящ за отглеждане на малко дете, както правилно е приел и ВРС. Пред
ВОС обаче беше изрично прието за безспорно между страните с протоколно
определение от о.с.з., че към м. март 2025г. В. И. не полага труд на работата,
която е работила по време на първоинстанционното производство и при
образуване на делото пред ВОС. Поради това и съображенията относно
характера и времевото разположение на трудовата ангажираност на майката
не са релевантни към устните състезания пред въззивния съд.
Относно социално-битовите условия при майката се установи от
доклада на ДСП, че в обитавания от нея дом в село О., ул. „Д.“ №36, са налице
подходящи битови и хигиенни условия за живеене на детето. Там живее и
бабата на майката В.К., която помага на майката при грижите за детето. При
социалното проучване не са установени рискови за детето фактори в средата, в
която живее майката, която има и подкрепата на роднините й.
Относно фигурата на майката се изясни от СПсЕ пред ВОС, че и тя,
както и бащата, проявява грижовност към сина си, а момчето изпитва
привързаност и към нея, както и към баща си. В същото време и на двамата
родители тепърва предстои да се „учат да родителстват“ ефективно.
Следователно от СПсЕ не могат да се изведат явни родителски дефицити в
майката, само въз основа на които да се направи и избора за титуляр на
родителскте права. Вероятно е факт, че майката не познава учителите и
личния лекар на детето, както и в детайли неговото ежедневие, но при
свидетелските данни за недостатъчно съдействие от отглеждащия родител и
близките му досежно общуването на Д. с майката – например св. Д. не е
настоявала синът й да праща на майката снимки или да й се обажда за да я
информира за детето; лично Д. не е търсила В. във връзка с детето; а св. Й.а не
е съветвала С. да изпраща снимки на детето на В., защото последната не се
интересувала от него – косвено подкрепени и от СПсЕ в контекста на
нагласата на бащата за „собственическо отношение“ (така заключението) към
11
детето – изложеното не е достатъчно да се приеме тезата за пълна
дезинтересираност на майката от сина й, още повече с оглед и на предприетата
от нея защита пред две съдебни инстанции по настоящото дело относно
детето.
В обобщение на изложеното не може да се приеме, че понастоящем са
налице конкретни негативи и рискове в битово-социален план при отглеждане
на детето от и в домакинството на които и да било от двамата му родители.
При този относителен паритет на ситуацията решаващо значение следва да се
отдаде на заключението по приетата пред въззивния съд СПсЕ, което съдът
кредитира изцяло като обективно, обосновано, неоспорено, кореспондиращо с
данните от двата социални доклада и най-вече като единственото експертно
доказателство по делото относно психо-емоционалното състояние на детето,
причините за него и мерките за преодоляването му. От него се установи, че
при задълбочено наблюдение и при привличане в експерименталната част на
обследването, както и по време на срещите с всеки от родителите, са се
откроили специфики, които свидетелстват за вътрешен дискомфорт в Д. с
психотравмен характер. Момчето е привързано и към двамата му родители, но
спрямо майката привързаността му е потисната, блокирана, в присъствието на
бащата – в негово присъствие детето е смутено и не може да се отпусне и да
прояви реалните си емоция и чувства към майката, но когато бащата излиза от
помещението то веднага се успокоява, отива при нея и я гушва. В момента се
установява „начало на родителско отчуждение от майката“; „открехване на
завесата“ на отчуждение от нея. То следва незабавно да бъде преустановено, в
противен случай може да доведе до сериозни емоционални дефицити в детето
до степен на увреждане. Относно причините за състоянието не се откриват
целенасочени действия на г-н С., но в същото време бащата, волно или
неволно, в старанието си да се конкурира с майката и в желанието си детето да
е „само негово“, е подпомогнал процеса на започналото отчуждение от
майката. Г-н С. наистина е внимателен, грижовен и способен родител, но в
желанието си да бъде „по-грижовният“ родител и да санкционира майката
поради нагласата си към нея, а също поради страх „да не изгуби детето“, е
проявил „собственическо отношение“ към сина си (индикации за това има и
при обясненията му в о.с.з. пред ВРС, че „участието на майката в живота на
моето дете няма да е много окей, защото докато е живяла с нас не е показвала
правилните отглеждания, възпитания), което в бъдеще ще доведе до сериозни
проблеми за момчето. Актуалното неблагоприятно положение е в сравнително
ранен етап и може и може да бъде повлияно, за която цел на първо място
родителите трябва да преработят отношенията си, вкл. и чрез професионална
помощ, постъпки към което не са предприети от никой от тях. А изяснените
обич и грижовност на всеки от тях спрямо детето следва да бъдат попълнени с
житейски и родителски опит, като всеки родител изпълнява своята отделна
роля в живота на момчето. При всички случаи установеното от СПсЕ начало
на родителско отчуждение трябва незабавно да бъде преустановено, в
противен случай същото може да доведе до сериозни емоционални дефицити
в детето до степен на увреждане в психо-емоционален план.
При тези данни запазването на актуалното състояние се преценява от
12
въззивния съд като по-скоро не в интерес на детето, доколкото в актуалната му
среда би се продължило и засилило отчуждаването от майката. Последното,
при недоказано вредно нейно поведение спрямо детето и при притежаваните
поне базисни (според СПсЕ) родителски качества, накърнява защитената чрез
ЕКЗПЧОС, КРБ, СК, ЗЗДт и други връзка родител-дете и може да причини
трайно негативни последици за детето – сериозни емоционални дефицити до
степен дори на увреждане, съобразно СПсЕ. Особено спрямо дете на крехката
възраст от едва 4 години, на която (пак по преценката на съдебния психолог)
то има „насъщна потребност“ от майка си за зазадоволяване на базисните му
потребности от нежност, любов и доверие. Трайна е и съдебната практика, че
неосъзнаването от отглеждащия родител на вредните за детето последици от
родителското отчуждение спрямо другия такъв, пасивното му несъдействие
във връзка с този проблем, както и отсъствието на готовност (чрез реални
постъпки) за ефективното му преодоляване, са показател за недостатъчен
родителски капацитет и фактор от значение за избора на родител за
упражняване на родителските права (така Решение №240/23.10.2019г. по гр.д.
№414/2019г. на ВКС, 4-то ГО; Решение №222/24.06.2015г. по гр.д. №
6894/2014г. на ВКС, 4-то ГО; Решение №102/27.06.2019г. по гр.д. №4210 за
2018г. на 3-то ГО на ВКС; и други), тъй като нуждите на децата, особено на
по-ниска възраст, не се изчерпват със задоволяването на битовите,
материалните и физиологичните им потребности.
В психо – емоционален план фигурата на майката се асоциира с
безусловните подкрепа, обич, закрила и опора, независимо от обстоятелствата,
които при равни други обстоятелства я правят приоритетния родител в
ранната детска възраст. А ролята на бащата се проявява значимо на малко по-
късен етап от развитието на детето. С оглед на това и предвид принципно
наличните привързаност и потребност на детето от майка му и при липсата на
конкретни рискове досежно личността и средата при майката, трайното
откъсване на дете на едва четири години от нея не е негов интерес. Макар
възрастта сама по себе си да не следва да бъде единствен критерий, тя е сред
важните релевантни при спор за родителски права въпроси (ППВС №1/1974г.),
изводите относно който в случая кореспондират с останалите обсъдени
обстоятелства.
По тези подробни съображения съдът намира, че към настоящия момент
негативите за детето от задълбочаване родителското отчуждение от майката,
пред тези от отделянето от бащата, са по-големи в психо-емоционален план и
в перспектива. Отново следва да се подчертае, че връзката баща-син е отлично
оформена и пълноценна, което само може да се адмирира, но което означава и
че рисковете от нейното увреждане са по-малко, отколкото спрямо другия
родител. Ето защо предоставянето на родителските права на майката би било в
интерес на детето в контекста на утвърждаването на „насъщната“ потребност
от нея в живота на момчето. Впрочем само така за първи път ще може да се
наблюдава и самостоятелното отглеждане на детето от неговата майка (със
съдействието и на нейни близки, но без бащата и неговите близки) и от това
да бъдат направени последващи във времето изводи. А топлата връзка с
бащата следва да бъде подкрепена посредством разширен режим на лични
13
отношения. Колкото до промяната на обстановката – несъмнено тя ще доведе
до известно напрежение в детето, но на този етап е по-важно заздравяването
на връзката между майка и син; отделно промяната с настоящото решение е в
началото на летния сезон при разполагаеми 3-4 месеца за адаптация; а на
последно място обитаваните от двамата родители населени места не са
значимо отдалечени едно от друго, поради което обсъжданото не е достатъчно
за друго разрешение.
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, обусловено и от
събраните пред въззивния съд нови доказателства, решението на ВРС относно
родителските права следва да бъде отменено.
Относно местоживеенето: Съобразно чл.126, ал.1 от СК ненавършилите
пълнолетие лица живеят заедно с родителите, респ. с този от тях, на когото е
предоставено упражняването на родителските права, освен ако важни причини
не налагат друго.
Предвид приетото от съда относно родителските права и отсъствието на
важни причини, които да налагат друго, местоживеенето на детето при
майката, на изяснения й по делото адрес, на който според социалния доклад са
налице необходимите материално-битови условия, следва да се утвърди от
съда.
Относно режима: Безспорна е нуждата на всяко дете от регулярно
общуване с двамата му родители и в частност с този от тях, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права, при липса на вредоносно
спрямо детето поведение. Това е право, естествена потребност и гаранция за
правилното развитие, за увереността и общото усещане за спокойствие и за
защитеност на всяко дете. Затова ако няма обстоятелства, застрашаващи
здравословно, физически или емоционално детето, режимът трябва да бъде
определен по начин, по който съобразно случая да се осигури в максимална
степен възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата
и на двамата си родители и да се предостави оптималното общуване и
осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото
не е предоставено упражняването на родителските права. Преценката налага
отчитане и на възрастта, индивидуалните особености, образователните нужди
и задължения на детето, здравословното му състояние, и други конкретни. .
От съвкупния анализ на събраните по делото доклади на ДСП и гласни и
експертни доказателства се установи по несъмнен начин, че детето Д. има
формирана топла емоционална връзка и привързаност към баща си, а той е
внимателен, грижовен и способен родител, полагал добри грижи за него. Ето
защо настоящият съдебен състав няма съмнение в обичта и загрижеността на
бащата към детето и нуждата от запазване на тази им връзка, още повече че в
процеса на порастване момчето ще има все повече потребност от баща си в
живота си. На първо място обаче отговорността за съхраняване на връзката е
на родителите, тъй като всеки съдебно установен режим би бил безпредметен
при липса на нормални диалог и общуване между тях по повод детето. А
съдът следва да определи възможно по-разширен режим, чрез който да се
постигне баланс, яснота и предвидимост в отношенията. Съобразно с тези
14
принципи в случая въззивният съд намира за подходящ следният режим на
бащата:
1/ всяка нечетна календарна седмица на месеца, от 13:00часа в петък (но
не по-рано от приключване на учебните занятия на детето в училище) до 19.00
часа в неделя, с преспиване при бащата;
- всяка четна календарна седмица в ден сряда от 18.30часа до 18.45часа
общуване чрез „Вайбър“, „Месинджър“ или други сходни онлайн приложения,
за което майката се задължава да съдейства технически;
2/ за рождения ден на детето – всяка нечетна година от 17:00часа (но не
по-рано от края на учебните занятия в училище) до 20:30 часа на същия ден; а
всяка четна година – на следващия ден след рождения ден на детето, също за
времето от 17:00часа (но не по-рано от края на учебните занятия в училище)
до 20:30часа на същия ден;
3/ за Коледните празници (24.-28.12.) – за времевия диапазон от 10.00
часа на 24.12. до 18.00 часа на 28.12 на всяка четна година, с преспиване при
бащата, който следва да вземе и върне детето от и в дома на майката; на
новогодишните празници (29.12.–02.01.) на всяка нечетна година за времето
от 10.00 часа на 29.12. до 18.00 часа на 02.01., с преспиване при бащата;
- по Великденските празници - всяка нечетна година от 10:00часа на
Разпети петък до 18:00ч. на Велики понеделник, с преспиване при бащата,
4/ един месец през лятната ваканция през месеците юли и август, които
да бъдат разпределени така: за периода от 01.07 до 16.07 и от 01.08. до 16.08 на
всяка нечетна година и за периода от 15.07. до 31.07 и от 15.08. до 31.08 на
всяка четна година, считано от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на
последния ден, с преспиване при бащата;
като при осъществяване на режима във всичките му части:
- бащата следва да взема детето от дома на майката (или от учебното
заведение в съответните случаи) и да го връща в дома на майката;
- режимът през празничните дни и ваканциите е с предимство пред
ежемесечния редовен режим.
В конкретния случай преходен период не се изисква поради качествената
връзка на детето с бащата.
За издръжката: Съгласно чл.143, ал.1 СК всеки родител има безусловно
задължение за издръжка на ненавършилото пълнолетие свое дете. За размера
й следва да бъдат взети предвид общите и особените за детето потребности,
възможностите на призования родител (ответника), кой от родителите полага
непосредствена грижа за детето и други конкретни за случая особености, като
водещи са интересите на детето. Съгласно чл.142, ал.2 от СК издръжката за
едно дете е равна най-малко на 1/4 част от минималната заплата за страната,
определена с действащото към устните състезания ПМС. Съобразно ПМС
№359/23.10.2024г. от 01.01.2025г. минималната работна заплата в България е в
размер 1077лв., поради което минималната издръжка на дете възлиза на точно
269.25лв., като такава се присъжда за деца в най-ранна възраст и без никакви
особени нужди.
15
При това положение и тъй като двамата родители претендират издръжка
от другия в минимален размер (при предоставяне на родителските права), то в
полза на детето следва да се присъди издръжка от 270лв., платима чрез
майката В. И. и дължима от бащата С. С., с падеж до 5-то число на съответния
месец. Поради промяната на титуляря на родителски права с въззивното
решение, началната дата на задължението следва да бъде именно
постановяването на настоящото решение.
По разноските: Производството по реда на чл.127, ал.2 СК има характер
на спорна съдебна администрация и така налага кумулативното произнасяне
по всички предвидени в закона въпроси, в интерес на детето. Ето защо
нормите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК не се прилагат пряко, а разноските остават
за страните, както са направени, в производството пред първата инстанция
(Тълкувателно решение №3/27.06.2024г. по тълк. д. №3/2023г. на ОСГК на
ВКС; Определение №385 от 25.08.2016г. по ч.гр.д.№ 3423/2015г. на ВКС; и
други). Поради това не се следва ревизирането им въпреки резултата от
въззивното обжалване.
С оглед изхода по спора пред въззивния съд майката следва да бъде
освободена от задължението за държавна такса за издръжката, което следва да
бъде възложено на бащата в размер на 388.80лв., на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
Относно разноските пред въззивния съд, съобразно ТР №3/27.06.2024г.
по тълк. дело №3/2023г. на ОСГК на ВКС, такива в полза на въззивната, респ.
на въззиваемата страна, се дължат при напълно основателна жалба. Случаят по
делото е такъв с оглед резултата от въззивно обжалване, поради което на
въззивницата следва да бъдат присъдени сторените от разноски: 12.50лв. – за
държавна такса пред ВОС; 400лв. – депозит за СПсЕ; и 600лв. – адв. хонорар
без възражение за прекомерност, или общу сумата от 1012.50лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №3017 от 08.08.2024г. по гр. дело 16137 за
2023г. на ВРС, 10-ти състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето Д. С. Д., ЕГН**********, на майката В. К. И., ЕГН**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Д. С. Д., ЕГН **********, при
майката В. К. И., ЕГН**********, на адрес: село О., община Б., ул. „Д.“
№36.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето Д. С. Д., ЕГН
**********, с бащата С. Д. С., ЕГН **********, както следва:
1/ всяка нечетна календарна седмица на месеца, от 13:00часа в петък (но
не по-рано от приключване на учебните занятия на детето в училище) до 19.00
16
часа в неделя, с преспиване при бащата;
- всяка четна календарна седмица в ден сряда от 18.30часа до 18.45часа
общуване чрез „Вайбър“, „Месинджър“ или други сходни онлайн приложения,
за което майката се задължава да съдейства технически;
2/ за рождения ден на детето – всяка нечетна година от 17:00часа (но не
по-рано от края на учебните занятия в училище) до 20:30 часа на същия ден; а
всяка четна година – на следващия ден след рождения ден на детето, също за
времето от 17:00часа (но не по-рано от края на учебните занятия в училище)
до 20:30часа на същия ден;
3/ за Коледните празници (24.-28.12.) – за времевия диапазон от 10.00
часа на 24.12. до 18.00 часа на 28.12 на всяка четна година, с преспиване при
бащата; на новогодишните празници (29.12.–02.01.) на всяка нечетна година
за времето от 10.00 часа на 29.12. до 18.00 часа на 02.01., с преспиване при
бащата;
- по Великденските празници - всяка нечетна година от 10:00часа на
Разпети петък до 18:00ч. на Велики понеделник, с преспиване при бащата,
4/ един месец през лятната ваканция на детето, през месеците юли и
август, които да бъдат разпределени така: за периода от 01.07 до 16.07 и от
01.08. до 16.08 на всяка нечетна година и за периода от 15.07. до 31.07 и от
15.08. до 31.08 на всяка четна година, считано от 10.00 часа на първия ден до
18.00 часа на последния ден, с преспиване при бащата;
като при осъществяване на режима във всичките му части:
- бащата следва да взема детето от дома на майката (или от
учебното заведение в съответните случаи) и да го връща в дома на майката;
- режимът през празничните дни и ваканциите е с предимство пред
ежемесечния редовен режим.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН**********, да заплаща издръжка в полза на
детето Д. С. Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
В. К. И., ЕГН **********, в размер на 270.00лв. на месец, с падеж 5-то число
на месеца, за който се дължи, считано от постановяване на настоящото
решение до настъпване на законово основание за промяна или отпадане на
задължението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
пълното й изплащане, на осн. чл.143 от СК.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН**********, да заплати на В. К. И.,
ЕГН**********, сумата 1012.50лв. – направени разноски пред ВОС по
изцяло основателната й въззивна жалба.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН**********, да заплати в полза на Бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВОС, сумата 388.80лв. – държавна такса по
определената от ВОС издръжка на детето, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от
ТДТ по ГПК.
17
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18