Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 29.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 8499 по описа за 2017г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422,
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.327, ал.1 ТЗ с цена на иска 3744,00 лв. и
чл.422, вр.чл.415 ГПК , вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 674,23 лв.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от
Б. АД, ***, със седалище и адрес на управление:***, адм.сграда
***, представлявано от Х.Г.Б.- изпълнителен директор против ***, ***, със
седалище и адрес на управление:*** представлявано от М.И.Б.- управител, в която
твърди, че страните по делото са били в трайни търговски отношения, произтичащи
от покупко-продажба на продукти за растителна защита, тор и др. Твърди, че през
2014г. е извършена доставка на продукти за растителна защита, въз основа на
която е издадена данъчна фактура за дължими суми. Твърди, че за извършената
доставка, ищеца е издал данъчна фактура №22401/09.11.2015г. в размер на 3 744
лв. Твърди, че съгласно товарителца №4268968, статус на товарителца
№4268968 и Манифест №4268968 стоките са предадени на ответника, но въпреки
предоставените условия за отложено плащане "А." ЕООД, с *** не е
извършило плащане на падежа, което е довело до преустановяване на отношенията
между страните. Твърди, че падежът на задължението по фактура
№22401/09.11.2015г. е 30.11.2015г., т.е. от 01.12.2015г. задължението е
изискуемо, а длъжникът е в забава за плащане. Твърди, че към настоящия момент,
плащане по това задължение не е получено от ищеца. Излага съображения, че
съгласно разпоредбите на ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му и дължи обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва от деня на забавата. Твърди, че
"***, с *** не е изпълнило задължението си по горепосочената данъчна
фактура на падежа, следователно длъжникът е в състояние на забава считано от
датата, следваща датата на падежа по фактурата и иа
основание чл.86 от ЗЗД дължи на ищеца обезщетение за забавено изпълнение по
фактура №22401/09.11.2015г. Твърди, че тъй като дължимите суми не са били
заплатени на падежа ищеца депозирал заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и е образувано ч.гр.д. №7068/2017г. по описа на
Районен съд – Плевен, по което е издадена заповед за изпълнение за сумата от
3744 лв., представляваща неизплатена доставка на продукти за растителна защита
по фактура №22401/09.11.2015г., ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от общо на 674,23 лв, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение по фактура №22401/09.11.2015г., в размер на
законната лихва върху главницата за периода от деня следващ датата на падежа по
фактурата до изготвяне на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение -
07.09.2017г. Срещу издадената заповед за изпълнение, длъжникът подал
възражение. Моли да бъде за установено по отношение на ответника ***, с ***,
със седалище и адрес иа управление:***,
представлявано от управителя М.И.Б., че дължи на ищеца сумата от 3 744 лв.,
представляваща неизплатена доставка на продукти за растителна защита по фактура
№22401/09.11.2015г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване
на заявлението, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от общо на
674,23 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение по фактура
№22401/09.11.2015г., в размер на законната лихва върху главницата за периода от
деня следващ датата на падежа по фактурата до изготвяне на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 07.09.2017г. Претендира направените
деловодни разноски.
В законовия срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който
взема становище, че исковата претенция е изцяло неоснователна. Твърди, че както
в направеното възражение по ч.гр.д. №7068/2017г. по описа на PC-Плевен е
заявил, така и с настоящия отговор отново заявява, че ответника по делото не е извършил
доставка на стоката, посочена в представената от ищцовото
дружество фактура №22401/09.11.2015г. и покупко-продажба на тази стока не е
извършена. Моли да бъде отхвърлен иска. Претендира направените деловодни
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно
между страните и се признава от ответника по делото, че Б. АД и А. ЕООД са били
в трайни търговски взаимоотношения. Този факт се установява и от представените
Фактура № 10000023025/21.12.2015г. и извлечение от банкова сметка *** Б. АД от 23.12.2015г. в което е отразено получено плащане по
издадената фактура. Фактурата е подписана за получател от Г.Б..
Видно от Фактура № 10000022401/09.11.2015г., същата е издадена от Б. АД
в качеството на доставчик на А. ЕООД в качеството на получател за 400 литра Глифозат С 360/200 л. варел/ за общата сума от 3744 лв. с
включен ДДС. Като получател във фактурата е посочен Г.Б., но липсва подпис за
получател.
Установява се от
Товарителница № 4268968/17.09.2014г., че Б. АД е изпратил на получател Г.Б. в
с.Опанец 2 опаковки с общо тегло 400,00.
Видно от Статус на товарителница № 4268968 доставката по товарителницата
е получена от Г.Б. на 18.09.2014г. в с.Опанец, срещу подпис, неоспорен от
ответника, че е положен от лицето Г.Б..
Съдът възприема
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като обективно, обосновано,
безпристрастно и компетентно. От него се установява, че Б. АД е издал фактура №
10000022401/09.11.2015г. В счетоводството на ищеца фактурата е осчетоводена
като вземане от клиент по аналитичната партида на ***. Начислен е и ДДС по
фактурата. Фактурата е включена в дневник за продажбите за данъчен период от
01.11- 30.11.2015г. Фактурата е издадена във връзка с осъществена доставка на
описаната в нея стока, изпратена чрез куриерска фирма на дата 17.09.2014г., а
значително по-късното издаване на фактурата е в резултат на организационни
проблеми с персонала на доставчика към процесния период. В счетоводството на
ответника са осчетоводени две фактури № 100000016720/16.09.2014г. на стойност
2397,60 лв., заплатена по банков път от ответника на ищеца, както и фактура №
10000023025/21.12.2015г. на стойност 1824,00 също заплатена по банков път от
ответника. Фактура № 10000022401/09.11.2015г. не намира отражение в
счетоводството на ответника и не е ползван данъчен кредит за нея, не е включвана
в дневниците за покупки. По твърдения на ответника, оригиналът на фактурата не
се намира в счетоводството му. Лихвата за забава върху сумата от 3744,00 лв. по
процесната фактура, считано от датата на падежа 30.11.2015г. до 07.09.2017г. е
в размер на 675,27 лв. Редовността на счетоводните записвания на страните може
да се установява само за конкретни документи. Относно издаването на процесната
данъчна фактура за доставка на стока от ищеца през 2014г. през 2015г.
експертизата счита, че това противоречи на ЗДДС, тъй като срока за издаване на
данъчен документ е 5 дни от датата на сделката. Това противоречие е валидно и
за Закон за счетоводството, тъй като приходи и разходи се признават км момента
на тяхното възникване- един от основните принципи в този закон.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно
чл. 327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго. Съгласно чл.303а, ал.3 ТЗ Ако не е уговорен срок за плащане,
паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на
фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата
или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или
поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва
да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо
че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.
Общите
предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ са
следните: Да е налице облигационно отношение (правомерен юридически акт, от
който да възниква задължение за изпълнение), Да е налице неизпълнение (пълно или частично),
Реалното изпълнение да е възможно. Те
трябва да са кумултативно налични, за да бъде уважен искът за реално
изпълнение.
По делото
се доказа наличието между страните на валидно облигационно правооотношение по
договор за търговска продажба. Договора е неформален, тъй като между липсва страните
писмен договор. Не се спори между страните, обаче, че те са били в трайни
търговски взаимоотношения. Този факт се установява и от представената Фактура №
10000023025/21.12.2015г. и извлечение от банкова сметка *** Б. АД от
23.12.2015г., както и от отразените в приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза други търговски взаимоотношения между страните по делото.
Спорна
между страните е дължимостта на плащането по
процесната фактура № 10000022401/09.11.2015г. Ответника оспорва твърдяната
покупко-продажба на стоките, описани в процесната фактура. Съдът намира
възраженията на ответника за липса на сделка по покупко-продажба между страните
по делото за неоснователни. Установи се, че към процесния период страните по делото
са били в трайни търговски взаимоотношения, осъществявани от името на ответника
***чрез лицето Г.Б., за което не е спорно, че е служител на ответното
дружество. Установи се, че ищеца е изпратил чрез куриерска фирма на Г.Б. и
доставката е получена от него на 2 опаковки на общо количество от 400,00 на дата
18.09.2014г. Количеството на изпратената стока съвпада с отразеното количество
на доставена от ищеца на ответника стока, описана в процесната фактура № 10000022401/09.11.2015г., а именно 400 литра
Глифозат С 360/200 л. варел/. Стоката е получена от Г.Б.
на 18.09.2017г. именно в периода, в който между страните са били в установени
трайни търговски взаимоотношения, осъществявани чрез посоченото лице. Видно е
от приетата по делото експертиза, че в същия период/ около 18.09.2014г./ между
страните е била сключена и друга сделка по покупко-продажба на стока, за която
стока е издадена фактура 10000016720/16.09.2014г., която фактура е заплатена от
ответника по делото. Неоснователни са развитите от процесуалния представител на
ответника съображения, че вероятно получената по процесната товарителница стока
е именно фактурирана в процесната фактура. Претендираната сума за извършена
доставка на стока на 18.09.2014г. е в размер на 3744 лв. и количеството на
стоката в процесната фактура съвпада с количеството на стоката съгласно
товарителницата от 18.09.2014г. Опаковките също съвпадат като брой -2 броя по
200 литра. Посочената фактура №10000016720/16.09.2014г. е на различна стойност-
2397,60 лв.
Задължението
на ответника-купувач да плати цената става изискуемо след предаването на
стоката. Съдът намира, че от представената товарителница се доказа предаване на
стоката. Стоката е получена от лицето Г.Б., за което не е спорно между
страните, че е служител на ответното дружество, както и че останалите търговски
взаимоотношения между страните по делото са осъществени именно чрез Г.Б..
От приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че процесната фактура е
осчетоводена в счетоводството на ищеца по делото, включена е в дневник за продажбите
и е начислен ДДС. В счетоводството на ответника липсва осчетоводяване на процесната
фактура № 10000022401/09.11.2015г., както и извършено плащане на сумата от 3744
лв. Отрицателния факт(липсата на счетоводно записване), обаче не съставлява
доказателство, а е липса на доказателство за каквото и да било. На
осчетоводяване съгласно чл. 4, ал.1, т.1 от ЗСч(обн.,
ДВ бр.98/16.11.2001 г. ......изм. и доп., бр.50/30.05.2008 г. в сила от
30.05.2008 г. - действащ момента на подписване на договора за правна защита и
съдействие, впоследствие изменен/допълнен) е подлежала самата сделка за покупко-продажба, тъй като е
следвало да бъде извършено текущо начисляване на разход, произтичащ от сделка и
събитие - в случая това е самото сключване на договора за покупко-продажба на
определена стойност, независимо от момента на получаването или плащането на
паричните средства, т.е. счетоводно отразяване е следвало да намери още самото
сключване на договора, а не издадената фактура. Тук е мястото да бъде обсъдено,
че процесната фактура е издадена значително време след сключване на договора за
покупко-продажба/страните са били в трайни търговски взаимоотношения, който
факт не е спорен между тях/ и извършването на доставката, която се установи от
представената и неоспорена товарителница от 18.09.2014г. Този факт на
по-късното издаване на фактурата, обаче не води до опорочаване на самата
сделка, а сочи единствено на неспазване на законови норми за срочното издаване
на фактура. Това може да доведе до ангажиране на административната отговорност
на ищеца от неизпълнение на законовите му задължения, но не може да аргументира
недължимост на престацията по сключен договор и
извършена доставка. Доказателство за осъществен факт би могло да бъде само
налично счетоводно записване, а липсата на счетоводно записване може да бъде
само основание за ангажиране на административно наказателна отговорност по
ЗСч., ако разбира се, се установи, че не е осчетоводена дадена стопанска
операция и съответният и първичен счетоводен документ. Съдът приема, че
осчетоводяването на процесната фактура в счетоводството на ищцовото
дружество, въпреки, че тя е издадена по-късно от осъществената сделка, е
доказателство за осъществената сделка. Фактурата е осчетоводена, включена е в
дневник за продажбите и е начислен дължимия ДДС.
Тъй като в
исковата молба се твърди наличието на отрицателен факт - неплащането по
фактурата, задължението за доказване на това плащане е на ответника по аргумент
на чл. 154 от ГПК. Не са ангажирани доказателства от страна на ответното дружество.
Липсват и твърдения в посочения смисъл.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.422,
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.327, ал.1 ТЗ се явява основателен и доказан
в предявения си размер и като такъв следва да бъде уважен, в едно със законната
лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 11.09.2017г..
Доколкото
се касае за неизпълнение на парично задължение ответникът дължи заплащането и
на съответната лихва за забава. Съгласно чл.303а, ал.3 ТЗ Ако не е уговорен
срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок
от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на
получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или
когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или
услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката
или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.
По делото се установи, че доставката е извършена на 18.09.2014г., а процесната
фактура е издадена на 09.11.2015г., като по делото не се установи същата да е
била получена от ответника по делото. Не се представи и покана за изпълнение.
Съгласно горепосочената норма, ответника е изпаднал в забава след изтичане на
14-дневния срок след извършената доставка на 18.09.2014г., т.е. от 02.10.2014г.
Ищеца по делото претендира лихва за забава от по-късна дата, а именно от
изтичане на посочения срок за плащане в процесната фактура – 30.11.2015г. от
приетата по делото експертиза се установи, че лихвата за забава върху сумата от
3744 лв., за периода от 30.11.2015г. до 07.09.2017г. е в размер на 675,27 лева.
Предвид изложеното, предявения иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК , вр.чл.86 ЗЗД се явява основателен и доказан в целия си предявен размер от 674,23 лв.,
поради което следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността
на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си
размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в
общ размер от 138,36 лв. за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК, ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за
държавна такса, депозит за ВЛ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 411,40 лв./111,40
лв.+200 лв. +100лв./
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.327, ал.1 ТЗ по отношение на ответника ***, ***, със седалище
и адрес на управление:*** представлявано от М.И.Б.- управител, че ДЪЛЖИ на
кредитора Б. АД, ***, със седалище и адрес на управление:***, адм.сграда ***, представлявано от Х.Г.Б.- изпълнителен
директор сумата 3744,00 лева, представляваща стойността на извършена
доставка на продукти за растителна защита, доставени съгласно товарителница №
4268968 на 18.09.2014г., по Фактура № **********/09.11.2015г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 4641/12.09.2017г. по ч.гр.д.№7068/2017 по
описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника ***, ***, със седалище и адрес на управление:***
представлявано от М.И.Б.- управител, че ДЪЛЖИ на кредитора Б. АД, ***,
със седалище и адрес на управление:***, адм.сграда ***,
представлявано от Х.Г.Б.- изпълнителен директор сумата 674,23 лева, представляваща
лихва за забава върху сумата от 3744,00 лв. за периода от 30.11.2015г. до
07.09.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4641/12.09.2017г.
по ч.гр.д.№7068/2017 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ***, ***, със
седалище и адрес на управление:*** представлявано от М.И.Б.- управител ДА ПЛАТИ
на Б. АД, ***, със седалище и адрес на управление:***, адм.сграда
***, представлявано от Х.Г.Б.- изпълнителен директор сумата от 138,36 лв.
направени разноски за производството по ч.гр.д.7068/2017 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ***, ***, със
седалище и адрес на управление:*** представлявано от М.И.Б.- управител ДА ПЛАТИ
на Б. АД, ***, със седалище и адрес на управление:***, адм.сграда
***, представлявано от Х.Г.Б.- изпълнителен директор, сумата от 411,40 лв.
направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, депозит за ВЛ и ДТ.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: