Решение по дело №1133/2021 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 182
Дата: 13 май 2022 г. (в сила от 13 юни 2022 г.)
Съдия: Наталия Семова Райкова Атанасова
Дело: 20214310101133
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Ловеч, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. В.
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20214310101133 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно съединени положително установителни искове с правно основание чл.415,
ал.1, т.1 във връзка с чл.422, ал.1 от Граждански процесуален кодекс ГПК/.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника си юрисконсулт Полина Балабанова срещу Миглена Даринова В. от
гр.Ловеч, в която изтъква, че на 13.08.2018 год. между „Сити Кеш"ООД като Заемодател и М. Д. В. като Заемател
е сключен Договор за паричен заем с №202055, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ и Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно сключения договор за паричен заем,
Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 500,00 лв.,
представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „Размер на отпуснатия заем". С
подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същия е сключен на основание отправено искане
за заем от страна на Заемателя, чиито параметри и условия са описани в предоставения от Заемодателя на
Заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които Заемателят се е
запознал подробно и с които се е съгласил изрично и безусловно. С полагането на подписа си на Договора за
паричен заем, Заемателят, е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя. Така
предоставянето на посочената в поле „Размер на отпуснатия заем" сума съставлява изпълнение на задължението
на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на заемодателя погасителни
вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща
на Заемодателя съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя.
Годишният процент на разходите по заема е фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на
приложимите Общи условия същият не може да бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Страните
са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 95,70 лв. Така, страните са договорили
общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 595,70 лв., която е платима на 43 броя равни
седмични погасителни вноски, всяка в размер на 25,00 лв. при първа погасителна вноска 20.08.2018 год. и
последна погасителна вноска с падеж на плащане 10.06.2019 год.
1
Позовава се на Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, съгласно които, в
случай, че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя
обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано
от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание
цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 82,21 лв. за периода
от 11.06.2019 год. до датата на подаване на заявлението в съда.
На 03.07.2020 год. е подписано Приложение №1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия)
от дата 24.09.2019 год. между „Сити Кеш"ООД, ЕИК : ********* и „Агенция за събиране на вземания"ЕАД, ЕИК
: *********, по силата на което вземанията на „Сити Кеш" ООД срещу М. Д. В., произтичащи от Договор за
паричен заем №202055 от дата 13.08.2018 год. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството-кредитор. Общите условия по договора за заем
съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Сити Кеш"ООД, чрез пълномощника
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
Заявява, че Приложение №1, представляващо неразделна част от договора за прехвърляне на вземания, е
представено само с данните на длъжника М. Д. В., тъй като данните на останалите длъжници са защитени
съгласно Закона за защита на личните данни /чл.2, ал.2, т.2, 3, 5 във връзка с чл.23, ал.1, 2, 3, във връзка с чл.26,
ал.2 от ЗЗЛД/.
С изрично пълномощно законният представител на „Сити Кеш"ООД е упълномощил „Агенция за
събиране на вземания"ЕАД в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 24.09.2019
год. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка.
По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД от „Сити Кеш"ООД чрез „Агенция за събиране на вземания"ЕАД до
ответника е изпратено уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-СТК/202055 от дата 08.07.2020 год. за извършената
продажба на вземането чрез „Български пощи“ЕАД на посочения в договора за кредит адрес като постоянен
такъв. Пратката не е потърсена от длъжника.
Пояснява, че заемателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към ищцовото дружество, поради
което и последното възниква правен интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред, като за целта е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника М. Д. В..
Съдът е уважил претенцията им и по образуваното Ч.гр.дело № 20214310100284 по описа на PC Ловеч, ГО, 4
състав е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение. Това обуславя правният им
интерес от подаването на настоящата искова молба.
Предвид изложеното претендира от длъжника М. Д. В. да заплати на „Агенция за събиране на
вземания"ЕАД, ЕИК : *********, сума в общ размер на 412,78 лева, от които главница 330,57 лева, ведно със
законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер
на 82,21 лева.
Моли да бъдат призовани на съд и след като се запознае с всички доказателства по делото и се убеди във
верността на твърденията им да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по
отношение на ответника М. Д. В., ЕГН- **********, с постоянен адрес : гр.******, че същата дължи на „Агенция
за събиране на вземания"ЕАД, ЕИК : ********* следните суми :
330,57 (триста и тридесет лева и 57 стотинки), представляващи главница за периода от 31.12.2018 год. до
10.06.2019 год.;
82,21 (осемдесет и два лева и 21 стотинки) - обезщетение за забава за периода от 11.06.2019 год. до датата
на подаване на заявлението в съда;
законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане
2
на задължението.
Моли за присъждане и на разноските, направени в хода на заповедното производство, на основание чл.78,
ал.8 ГПК, както и тези, в хода на настоящото производство - заплатената от ищцовото дружество държавна такса,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева, на основание чл.78, ал. 8 ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба не е представен от ответницата.
В хода на исковото производство ищецът, редовно призован, не изпраща представител, но с писмена
молба вх.№3374/18.04.2022 год., чрез пълномощника си юрисконсулт И.Н. моли съда да даде ход на делото в
отсъствие на техен представител. Поддържа исковата молба по съображенията, изложени в нея, като моли съда да
уважи предявените от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД срещу М. Д. В. установителни искове като признае
за установено, че тя дължи на ищеца всички присъдени суми, съгласно издадената Заповед за изпълнение по
Ч.гр.дело №284/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч. Моли да им се присъдят и разноските по делото, за които
прилага списък по чл.80 от ГПК по делото. В случай, че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски
от ответника в настоящото дело и същите са в размер над минималния адвокатски хонорар, прави възражение, на
основание чл.78, ал.5 от ГПК, и моли съда да намали същия до размера на нормативно установения минимален
размер на адвокатския хонорар.
Ответницата, редовно призована, се явява лично като оспорва предявената срещу нея искова претенция,
заявявайки, че не дължи претендираната в исковата молба сума. Категорично заявява, че няма договорни
отношения със „Сити Кеш“ООД и по никакъв начин не е уведомена, че има задължения към това дружество.
Оспорва всички тези доказателства и твърди, че е жертва на измама. Счита, че са й поправили данните по лична
карта, за което е подала жалба в Полицията и има образувано досъдебно производство №20214310100284 по
описа на РП-гр.Ловеч.
Пълномощникът на ответницата адв.М. от АК-гр.Ловеч пледира за отхвърляне на исковата молба като
неоснователна и недоказана като присъди на доверителката й направените по делото разноски, съгласно списък
на разноските по чл.80 от ГПК. Счита, че по делото е безпорно установено, че М. Д. В. не е сключила Договор за
паричен заем №202055, не е подавала молба и не е подписвала и не се е съгласявала с Погасителен план и Общи
условия и най-важното не е получавала сумата по процесния заем. Аргументира се с ангажираните в хода на
исковото производство гласни доказателства, от които се установява, че заемът представен на името на М. Д. В. е
получен от трето лице – служител на „Сити Кеш“ООД, който е внасял и частично погасителните вноски и в нито
един момент не е предавал пари или документи на доверителката й. Чак когато ответницата е била потърсена от
кредитора за неплатени вноски е установила, че има кредит на нейно име.
Настоящият съдебен състав като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както
и доводите на страните /на ищеца с писмено становище, чрез процесуалните му представители, а на ответницата
лично и чрез пълномощника й/, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно
убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
приема за установени следните факти :
Видно от служебно изисканото и приложено като доказателство по делото Ч.гр.дело №284/2021 год. по
описа на РС-гр.Ловеч е, че въз основа на заявление, подадено на 29.012021 год. от „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД е издадена в негова полза Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№196/09.02.2021 год. срещу длъжника М. Д. В. от гр.Ловеч в размер на сумата 412,78 лева, включваща главница в
размер на 330,57 лева за периода от 31.12.2020 год. до 10.06.2019 год.; 82,21 лева обезщетение да забава за
периода от 11.06.2019 год. до 29.01.2021 год. – датата на подаване на заявлението в съда, законна лихва от
29.01.2021 год. до изплащане на вземането, както и сумите 25 лева държавна такса и 50 лева възнаграждение за
юрисконсулт, представляващи разноски по делото.
Тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК М. Д. В. е възразила, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение, то видно от разпореждане №732/07.05.2021 год., заповедният съд е указал на
заявителя, че на основание чл.415 от ГПК, може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок като
3
довнесе дължимата държавна такса. Указал е на заявителя, че ако не представи доказателства /копие от искова
молба със съответния щемпел, отразяващ завеждане на иска пред съответния съд/, т.е. че е предявил иска си в
срок, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Препис от цитираното по-горе разпореждане е връчен на заявителя на 07.05.2021 год. и получен от
юрисконсулт И.Н. на 20.05.2021 год., видно от разписката по заповедното производство, а исковата молба, с която
настоящият съдебен състав е сезиран е с вх.№3752/17.06.2021 год., поради което съдът приема, че е подадена в
преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК, и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна и
недоказана.
Ищцата е подала молба за сключване на Договор за паричен заем №0288062 от 13.08.2018 год. до „Сити
Кеш“ООД в размер на сумата 500 лева, брой вноски 43, в която молба са изписани личните й данни, данни за
нейната месторабота, приходите, които има, допълнително лице за контакт. Молбата е подписана от
заемоискателя М. Д. В., с изписване и на трите й имена.
Налице е Договор за паричен заем №202055 към искане №0288062 с дата на сключване 13.08.2018 год., в
гр.Ловеч, сключен между заемодателя „Сити Кеш“ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, ул.“Славянска“№29, ет.7 и заемателя М. Д. В., с постоянен адрес : с.Дойренци, Община-гр.Ловеч,
ул.“Александър Стамболийски“№40. Съгласно параметрите на договора, посочени в чл.3, ал.1-ал.12, размерът на
отпуснатия заем е 500 лева, а размерът на погасителната вноска : 3х3.90 лв. и 40х14,60 лв. За ден на плащане на
вноските е определен понеделник, като вноската е седмична. Видно от чл.3, ал.5 на договора е, че Годишният
процент на разходите на заема е 49.75%, а броят на вноските 43, при Фиксиран годишен лихвен процент 40,08%.
Датата на първото плащане е 20.08.2018 год., а датата на последното – 10.06.2019 год. Общата сума за плащане е
в размер на 595.70 лева. Видно от чл.4, ал.1 на договора е, че заемателят М. Д. В. с полагането на подписа си по
настоящия договор удостоверява, че надлежно е получила в брой заемната сума в размер на 500 лева съгласно
параметрите, посочени в чл.3 от настоящия договор и се задължава да я заплати на заемодателя „Сити Кеш“ООД,
в сроковете и условията, описани по-горе, в приложения погасителен план и в Общите условия към договора за
заем. Следващата ал.2 на чл.4 предвижда, че с подписването на настоящия договор страните декларират, че
същият е сключен на основание отправено на 13.08.2018 год. искане за заем от заемателя към заемодателя
№0288062, чийто параметри и условия са описани в предоставените на заемателя от заемодателя Стандартен
европейски формуляр и Общи условия към договор за заем, с които заемателят се е запознал подробно и с които
се е съгласил изрично и безусловно. От чл.7, ал.1 се установява, че в случай на забава на която и да е погасителна
вноска, заемателят дължи за нея обезщетение в размер на законната лихва за забава, за всеки просрочен ден,
считано от датата на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване. Заемателят се е съгласил, видно от
чл.7, ал.2 на договора, че в случай на неизпълнение на задължението си за заплащане на дължимите погасителни
вноски, заемодателят да бъде задължен да направи разходи за събиране на просрочените вземания във вид на
телефонни разговори, лични посещения и изпращане на писма, с които да уведоми заемателя за некоректното му
поведение.
Страните са се съгласили, видно от чл.7, ал.4 на договора, че всички начислени задължения по настоящия
договор /главница, дължимата към момента договорена лихва, обезщетение за забава и дължими неустойки/ да
станат автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на две месечни погасителни вноски.
Заемателят декларира, че безусловно се съгласява с написаното в предходното изречение, без да е необходимо
заемодателят да го уведомява допълнително и изрично в случай на настъпване на визираните събития. При
настъпване на събитието по настоящата алинея, заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна
изискуемост, без да уведоми заемателя затова, в размер на 20% от дължимата сума по настоящата алинея.
За изпълнението на договора страните са се съгласили, видно от чл.12, да се прилагат Общите условия към
договор за заем, с които заемателят подробно се е запознал и от които е получил екземпляр при сключването на
Договора за заем, като според чл.13 за всички неуредени в настоящия договор и Общи условия въпроси
приложение следва да намери действащото българско законодателство. Всички въпроси, възникнали във връзка с
изпълнението на договора, се решават по споразумение между страните, а при непостигане на съгласие – по
съдебен ред.
Договорът е подписан от страните – заемодател и заемател, с изписване и на двете имена на страните – за
заемодател П.Н., а за заемател – М.В..
4
Представен е Погасителен план към Договор за заем №202055 – Приложение 1, в който са посочени
началния и краен падеж, дължимите анюитетни вноска по главница, лихва, неустойка, който Погасителен план
също е подписан от заемодателя П.Н. и заемателя М.В., с изписване на име и фамилия на същите.
Представени са Общи условия по Договор за заем, в сила от 01.05.2016 год., в които е посочен какъв е
предмета на договора, а именно : заемодателят отпуска на заемателя потребителски заем, съгласно действащото
българско законодателство, като заемодателят е длъжен да предостави на отсрещната страна по Договора
уговорената сума за ползване, а заемателят да я върне в уговорените размер, начин и срокове, като отпускането на
заема се извършва само въз основа на писмен Договор, одобрен и подписан от страните. В Раздел III са посочени
какви са правата и задълженията на страните, като видно от чл.4, ал.1 е, че заемодателят се задължава да
предостави на заемателя заемната сума при условията на договора. Заемателят, съгласно чл.6, ал.1 се задължава
да върне на заемодателя дължимата сума заедно със съответния ГПР, уговорен между страните при сключването
на Договора за заем, както и съгласно следващата ал.2 да спазва сроковете за плащане на всяка погасителна
вноска, уговорени като размер и падеж на плащане в Погасителния план, като първата погасителна вноска трябва
да се извърши не по-късно от 7 дни, считано от датата на подписване на Договора при ежеседмично погасяване на
заема; 14 дни, считано от датата на подписване на Договора при двуседмично погасяване на заема; 30 дни,
считано от датата на подписване на Договора при ежемесечно погасяване на заема. В Раздел VI, чл.10, ал.1 е
предвидено, че заемодателят има право едностранно да обяви своето вземане, в това число дължимите и
изискуеми непогасена главница, дължимата към момента договорена лихва, неустойки и обезщетения, за
предсрочно изискуемо в целия му размер при неплащане в срок от 4 погасителни вноски, считано от падежа на
четвъртата вноска, при ежеседмично погасяване на договора за заем; 3 погасителни вноски, считано от падежа на
третата вноска, при двуседмично погасяване на договора за заем; 2 погасителни вноски, считано от падежа на
втората вноска, при ежемесечно погасяване на Договора за заем. Страните са се съгласили, видно от Раздел VII,
чл.11, че заемодателят има право да развали Договора за заем едностранно с едноседмично писмено предизвестие
до заемателя при условията на чл.87, ал.1 от ЗЗД, както и в случаите, в които Договорът за заем не е обезпечен по
някой от начините, посочени в чл.9, ал.2 от ОУ, или чл.6.2 от Договора за кредит, когато обезпечението по
кредита стане недостатъчно и след покана, не бъде допълнено в срок. Съгласно чл.13 в случай на обявяване на
предсрочна изискуемост от страна на заемодателя, всички дължими и изискуеми вземания на заемодателя към
заемателя стават незабавно и автоматично предсрочно изискуеми в целия им размер, в това число дължимите и
изискуеми непогасени главница, дължимата към момента договорена лихва, неустойки и обезщетения.
Следващият чл.14, ал.1 гласи, че при разваляне на договора, както и в случай, че заемодателят упражни правото
си да обяви Договора за заем за предсрочно изискуем, заемателят дължи на заемодателя еднократна неустойка в
размер на 20% от непогасеното остатъчно задължение по Договора за заем, в това число непогасените главница,
договорена лихва и неустойка по чл.9, ал.2 от настоящите Общи условия, в случай, че има начислена такава.
От чл.25 се разбира, че за неуредените въпроси в Договора и в Общите условия се прилагат разпоредбите
на гражданското законодателство на Република България, като във всеки конкретен договор между заемодателя и
заемателя могат да се предвидят и специфични клаузи, доколкото не противоречат на действащото
законодателство.
Общите условия по Договора за заем са подписани от заемодателя и заемателя.
Сключен е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 24.09.2019 год., сключен
между „Сити Кеш“ООД, като продавач и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, като купувач, със следния
предмет : продавачът регулярно, за срока на договора, ще прехвърля на купувача портфейли от вземания,
отговарящи на критериите по т.2.5 и произходящи от договори за потребителски кредит по смисъла на Закона за
потребителския кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях,
като вземанията ще бъдат индивидуализирани в Приложение 1. Всеки нов портфейл от вземания, предмет на
прехвърляне се индивидуализира от страните в ново Приложение №1 със съответната нова дата, като с неговото
подписване, то става неразделна част от настоящия договор. От т.4.4 на този Рамков договор се установява, че в
срок от 3 работни дни, след подписване на съответното Приложение №1, продавачът се задължава да предостави
на купувача писмено потвърждение за сключената конкретна цесия, съгласно императивната норма на чл.99, ал.3
от ЗЗД, като формата и съдържанието на потвържедието се съгласува между страните и представлява Приложение
№4 към настоящия Рамков договор.
5
Като доказателство по делото е представено Приложение №1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „Сити Кеш“ООД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД на
24.09.2019 год., в което под №163 е изписано името на М. Д. В. с общо дължима сума към датата на цесията
/03.07.2020 год./ 397,43 лева.
С Потвърждение за извършената цесия на парични вземания, на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, „Сити
Кеш“ООД е потвърдил извършената цесия на всички вземания, цедирани от това дружество на „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД, съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. Вземанията
са индивидуализирани в Приложение №1/24.09.2019 год., представляващо неразделна част от Рамков договор за
продажба и прехвърляне на взамения /цесия/ от 24.09.2019 год.
Николай Пенчев Пенчев, в качеството му на законен представител на „Сити Кеш“ООД е упълномощил
„Агенция за събиране на вземания”ЕАД да уведоми от името на „Сити Кеш“ООД всички длъжници
/кредитополучатели, солидарни длъжници, поръчители и всички трети задължени лица/ по всички вземания,
които дружеството е цедирало, съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен
на 24.09.2019 год. между „Сити кеш“ООД, в качеството си на „Продавач“ и „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, в качеството си на „Купувач“. Горепосочените права се предоставят на упълномощения, по повод
изпълнение на законово задължение на упълномощителя по чл.99, ал.3 от ЗЗД, във връзка със сключен Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 24.09.2019 год.
За целта до ответницата М. Д. В. е изпратено уведомително писмо изх.№УПЦ-П-СТК/202055 от 08.07.2020
год., с което от „Сити Кеш“ООД, чрез „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, я уведомява за извършената цесия,
на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, като кредиотр по вземането съгласно Договор за потребителски кредит №202055,
сключен със „Сити Кеш“ООД, по силата на който е получила кредит в размер на 500 лева следва да се счита
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД. Към 08.07.2020 год. задължението й възлиза на 397,43 лева, като
ответницата е пприканена е в срок до 15 дни от получаване на настоящата покана да погаси дължимата сума към
„Агенция за събиране на вземания”ЕАД или да се свърже с тях на посочен телефонен номер, тъй като в противен
случай ще бъдат предприети спрямо нея всички допустими от закона действия : образуване на гражданско дело,
снабдяване с изпълнителен лист, стартиране на изпълнително производство пред Съдебен изпълнител, като всяко
предприето от тях действие би увеличило значително нейното задължение с направените разходи по образуване
на изпълнително дело. Това уведомително писмо е изпратено на ответницита на посочения в договора
постоянен адрес в с.Дойренци, Община-гр.Ловеч, с препоръчана пратка, с известие за доставяне, чрез „Български
пощи”ЕАД, но е върнато в цялост, с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.
С Постановление изх.№1417/04.01.2022 год. Прокурор при РП-гр.Ловеч, на основание чл.375 от НПК, е
предложил на РС-гр.Ловеч да освободи Христина Василева Цанкова, родена на 28.05.1981 год. в гр.Ловеч, ЕГН-
**********, постоянен адрес : с. Дойренци, Област-гр.Ловеч, ул.Васил Данков“№29, заявен адрес за призоваване
: с.Умаревци, Област-гр.Ловеч, ул.“Дунав“№15, от наказателна отговорност за извършено престъпление по
чл.316, пр.1 във връзка с чл.309, ал.1 от НК, затова, че на 13.08.2018 год. в гр.Ловеч, офис „Сити Кеш“ООД-
гр.София, пред Павлина Илиева Н. – офис мениджър, съзнателно се ползвала от неистински частни документи –
Договор за паричен заем №202055/13.08.2018 год. с приложения – Молба за сключване на Договор за паричен
заем, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и Общи
условия към Договор за заем, Погасителен план към Договор за заем, като от нея за самото им съставяне не може
да се търси наказателна отговорност, с налагане на административно наказание по чл.78а от НК.
Със съдебно решение №29/10.03.2022 год. по н.адм.х.дело №1/2022 год. РС-гр.Ловеч е признал Христина
Василева Цанкова от с.Дойренци, Област-гр.Ловеч, ул.“Васил Данков“№29, ЕГН-**********, за виновна в това,
че на 13.08.2018 год. в гр.Ловеч, офис на „Сити Кеш“ООД-гр.София, пред Павлина Илиева Н. – офис мениджър,
съзнателно се ползвала от неистински частни документи – Договор за паричен заем №202055/13.08.2018 год. с
приложения – Молба за сключване на Договор за паричен заем, Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити и Общи условия към Договор за заем, Погасителен план
към Договор за заем, като от нея за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност –
престъпление по чл.316, пр.1 във връзка с чл.309, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК я е
освободил от наказателна отговорност. Наложил е на същата административно наказание – Глоба в размер на
1 500 лева, която да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.
6
От заключението на вещо лице Н.Р. по допусната съдебно-икономическа експертиза, което съдът
приема като компетентно изготвено и безпристрасно депозирано, още повече, че не е оспорено от
страните в настоящия исков процес, се установява, че през периода от 20.08.2018 год. до
07.10.2019 год. по процесният заем са постъпили 770 лева за погасяване на задълженията. С
внесените суми напълно са погасени задълженията за договорена лихва – 95,70 лева и за неустойка
– 479,30 лева. В периода след датата на цесията – 03.07.2020 год. не са регистрирани плащания по
процесния заем от страна на заемополучателя. Експертът е изчислил, че остатъкът от
задължението на ответницата по горепосочения паричен заем е 330,57 лева – главница. При ищеца
са начислявани лихви за забава на плащането върху задължението по главницата /330,57 лева пред
периода от 11.06.2019 год. до 28.01.2021 год.(датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) ежемесечно. Начислените дължими лихви за забава /ОЛП+10 пункта
надбавка/ са, както следва : за периода от 11.06.2019 год. до 03.07.2020 год. /датата на цесията/ -
66,86 лева и за периода от 04.07.2020 год. до 28.01.2021 год. /датата на подаване на заявлението/ -
15,35 лева или всичко начислена лихва за забава 82,21 лева.
По молба на ответната страна, съдът е допуснал назначаването и на съдебно-графологична
ексертиза с вещо лице С.П., от която се установява, че подписите в позиция „Заемател“ и
„Заемоискател“ върху Договор за паричен заем №202055 към искане №0288062/13.08.2018 год.,
Погасителен план към Договор за заем №202055, Молба за сключване на Договор за паричен заем
№0288062/13.08.2018 год. и Общи условия по догово рза заем са копия на подписи, които не са
положени от М. Д. В.. Ръкописно изписаните имена „М.В. и М. Д. В.“ върху Договор за паричен
заем №202055 към искане №0288062/13.08.2018 год., Погасителен план към Договор за заем
№202055 и Молба за сключване на Договор за паричен заем №0288062/13.08.2018 год. са копия на
ръкописни текстове, които не са изписани от М. Д. В.. Ръкописно изписаните лични данни на
ответницата М. Д. В. върху Молба за сключване на Договор за паричен заем №0288062/13.08.2018
год. не са изписани от нея.
От показанията на свидетелката Дияна Мариян Дичева – дъщеря на ответницата, които
съдът преценява с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост по чл.172 от ГПК, се разбира, че с майка й работели на морето през лятото и
като се прибрали тя й казала, че са й звъннали по телефона от Колцентъра за този кредит.
Обсъдили в къщи това, че тя няма нищо такова и като си дошли в гр.Ловеч, отново й се обадили по
телефона и тогава разбрали, че е изтеглила кредит на 18 август, въпреки, че по това време били на
море. Разговаряли с Христина Цанкова, която им обяснила, че е изтеглила кредит на името на
майка й, за да си заведе децата на море. Впоследствие нещо се объркала и не си завела децата на
море. Търсили я, но не им се обадила и така до сега. Свидетелката бе категорична, че майка й не е
подписвала никакви документи и не е давала съгласие за тегленето на този кредит. Всичко това се
случило през 2018 год.
В показанията си свидетелката П. Ил. Н. заяви, че работи от 5 години във фирма „Сити
Кеш“ООД, като офис-мениджър в Регионален център-гр.Ловеч и е запозната с процесния договор.
Това се случило на 13.08.2018 год. При тях консултантка била Христина Цанкова, която донесла
молба, подписана от М.В. и казала, че жената има нужда от кредит, тя е била техен клиент.
Входирали молбата и я изпратили на Колцентъра-гр.София, където са я одобрили. Молбата била
подписана и заплатили сумата на лицето. Свидетелката си спомни, че било към 13:00 часа на обяд,
когато се върнала в офиса и ответницата М.В. й казала, че не се е подписвала на договора, не е
взимала никакви пари, после Христина й обяснила, че имали уговорка да си разделят на половина
7
парите от изтегления кредит. Свидетелката твърди, че се наложило да направи разследване и на
други клиенти, тъй като имала съмнение, че Христина Цанкова е ощетила и други лица, съответно
уведомила и колегите си от Корпоративната банка, като Цанкова била освободена. Свидетелката
си спомни, че Христина й казала, че ходила до дома на Миглена, тъй като имат такава опция.
После да й даде парите веднага. Тя дала парите на Христина, но не си спомни каква точно сума й е
дала. Миглена имала един кредит и нямало как да има друг. Първият кредит е изплатен и е бил със
същия консултант Христина Цанкова.
По обективно кумулативно съединените положително установителни искове с правно
основание чл.415, ал.1, т.1 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК.
При наличието на тези факти съдът приема, че е сезиран с обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.1 във връзка с
чл.422, ал.1 от ГПК.
Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за
изпълнение, а именно : наличие на облигационна връзка между страните, от която да е възникнало
задължението на ответницата за заплащане на търсената сума, както и изпълнение на задълженията
по договора, т.е. че е предоставил дължимата сума; настъпване на предсрочна изискуемост,
включително датата и начина на уведомяване на ответницата за това; точният размер на главното и
на акцесорните задължения за процесните периоди от време.
Съдът след цялостен анализ на приобщените чрез способите на ГПК доказателствени
средства приема за установено, че се касае за облигационни отношения по Договор за паричен заем
№202055 към искане №0288062 с дата на сключване 13.08.2018 год. Законодателят в ЗЗД е уредил реда за
сключване на договорите, като видно от чл.8 на този закон е, че договорът е съглашение между две или повече
лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Нормата на чл.14 предвижда, че
договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя, като в случаите, когато
предложението включва общи уловия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите
условия - чл.16, ал.1 от ЗЗД.
В Особената част на ЗЗД, уреждаща отделните видове облигационни договори, в разпоредбата на чл.240,
ал.1 от ЗЗД е посочено, че с договора за заем, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
По правната си същност договорът за заем е реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от
фактическия състав на сделката - договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума,
респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по делото, не е достатъчно
заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да се задължи да я върне. Фактът,
че е сключен договор за заем, подлежи на пълно и главно доказване. Писмена форма за действителност е
предвидена само по отношение уговорката за евентуално дължима от заемателя лихва - арг. на чл.240, ал.2 от ЗЗД
и е препоръчителна, с оглед евентуален правен спор между страните – чл.164, ал.1, т.3 от ГПК.
Съдът приема, че след като в чл.7, ал.1 на Договор за паричен заем №202055 към искане №0288062 с дата
на сключване 13.08.2018 год., на който се позовава ищецът, за да докаже, че е има ликвидно и изискуемо вземане
спрямо ответницата, има постигната договореност, че в случай на забава на която и да е погасителна вноска,
заемателят дължи за нея обезщетение в размер на законната лихва за забава, за всеки просрочен ден, считано от
датата на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване, то писмената форма на договора е
задължителна по силата на чл.240, ал.2 от ЗЗД. Дори и да са представени като писмени доказателства Договор за
паричен заем №202055 към искане №0288062 с дата на сключване 13.08.2018 год., Погасителен план към Договор
за заем №202055 – Приложение 1, Молба за сключване на Договор за паричен заем №0288062/13.08.2018 год.,
Общи условия по Договор за заем, в сила от 01.05.2016 год., всичките подписани от заемодател и заемател, то в
хода на настоящия исков процес се доказа безпорно от съдебно-графологичната експертиза, неоспорена от ищеца,
8
че подписите в позиция „Заемател“ и „Заемоискател“ върху всички тези документи, са копия на подписи и не са
положени от ответницата М. Д. В.. Това се отнася не само до подписите, но и до ръкописното изписване имената
на М.В. и М. Д. В. върху Договор за паричен заем №202055 към искане №0288062 с дата на сключване
13.08.2018 год., Погасителен план към Договор за заем №202055 – Приложение 1 и Молба за сключване на
Договор за паричен заем №0288062/13.08.2018 год. Вещото лице-графолог, след използване метода на разделен
анализ и сравнително графическо изследване на общите и частни графически признаци между подписите и
ръкописния текст, е установило, че ръкописно изписаните лични данни на М. Д. В. върху Молба за сключване на
Договор за паричен заем №0288062/13.08.2018 год., не са изписани от М. Д. В..
В този смисъл и съдът счита, че след като ответницата не е подписала всички тези писмени документи тя
не е страна по Договора за паричен заем, той не е породил валидно правно действие спрямо нея, в който смисъл и
не може да се претендира каквато и да е сума по главница, обезщетение за забава, законна лихва за забава от
датата на подаване на заявлението в РС-гр.Ловеч до окончателното изплащане на задължението от нея.
Съдът кредитира с доверие като обективно и непротиворечиво дадени показанията на св.П.Н., която бе
категорична, че в Регионален център-гр.Ловеч на фирма „Сити Кеш“ООД, където работи като офис-мениджър
техен консултант е лицето Христина Цанкова. Именно тя донесла подписана от М.В. молба с искане за отпускане
на кредит. Впоследствие, след като се оказало, че Христина Цанкова е ощетила и други лица, била освободена.
След служебно направена справка към 13.05.2022 год. - датата на постановяване на настоящото съдебно
решение в ЕИСС/ се установи, че Решение №29/01.03.2022 год., постановено по н.адм.х.дело №1/2022 год. на РС-
гр.Ловеч, с което Христина Василева Цанкова от с.Дойренци, Област-гр.Ловеч, ул.“Васил Данков“№29, ЕГН-
**********, е призната за виновна в това, че на 13.08.2018 год. в гр.Ловеч, офис на „Сити Кеш“ООД-гр.София,
пред Павлина Илиева Н. – офис мениджър, съзнателно се ползвала от неистински частни документи – Договор за
паричен заем №202055/13.08.2018 год. с приложения – Молба за сключване на Договор за паричен заем,
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и Общи условия към
Договор за заем, Погасителен план към Договор за заем и на основание чл.78а от НК е освободена от наказателна
отговорност, като й е наложено административно наказание – Глоба в размер на 1 500 лева, която да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, е влязло в законна сила на 20.04.2022 год. След като именно
това лице е осъдено с влязло в сила решение на РС-гр.Ловеч и то за престъпление по чл.316, пр.1 във връзка с
чл.309, ал.1 от НК за съзнателно ползване на неистински частни документи, включая й процесния Договор за
паричен заем №202055/13.08.2018 год., с приложения – молба за сключване на Договор за паричен заем, Общи
условия към Договор за заем, Погасителен план към Договор за заем, то това решение на РС-гр.Ловеч, съгласно
чл.300 от ГПК, е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
По изложените съображения исковият съд намира, че след като ищецът не проведе доказване на
релевантния факт – сключване на валидна облигационна сделка, по която ответницата да е заемател, както и не е
доказа съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно
: наличието на облигационна връзка между страните, от която да е възникнало задължението за
ответницата за заплащане на търсената сума, то исковата претенция с правно основание чл.415,
ал.1, т.1 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК се явява изцяло неоснователна и недоказана и като такава
следва да бъде отхвърлена от съда.
По разноските.
При този изход на процеса неоснователна и недоказана се явява и претенцията на ищеца против
отвеницата за заплащане на сторените в настоящото исково и в заповедното производство, поради което същата
следва да бъде отхвърлена като неосноватена и незоказана.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ответницата М. Д. В.
сумата 490 лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК,
включваща 300 лева адвокатско възнаграждение, 10 лева депозит за призоваване на свидетел и 180 лева депозит
за вещо лице по съдебно-графологичната експертиза.
Водим от изложеното, съдът
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
чрез пълномощника си юрисконсулт Полина Балабанова срещу ответницата М. Д. В., ЕГН-**********, с
постоянен адрес : гр.******, иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК, по силата
на който съдът да признае за установено по отношение на ответника М. Д. В., ЕГН- **********, с постоянен
адрес : гр.******, че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания"ЕАД, ЕИК : ********* следните суми :
330,57 (триста и тридесет лева и 57 стотинки), представляващи главница за периода от 31.12.2018 год. до
10.06.2019 год.;
82,21 (осемдесет и два лева и 21 стотинки) - обезщетение за забава за периода от 11.06.2019 год. до датата
на подаване на заявлението в съда;
законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане
на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
чрез пълномощника си юрисконсулт Полина Балабанова срещу ответницата М. Д. В., ЕГН-**********, с
постоянен адрес : гр.****** за заплащане на сторените в настоящото исково производство и в заповедното
производства, съдебно-деловодни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника
си юрисконсулт Полина Балабанова да залати на ответницата М. Д. В., ЕГН-**********, с постоянен адрес :
гр.****** сумата в размер общо на 490 /четиристотин и деветдесет/ лева, представляваща направени в
настоящото исково производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно
представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, включваща 300 лева адвокатско възнаграждение, 10 лева
депозит за призоваване на свидетел и 180 лева депозит за вещо лице по съдебно-графологичната експертиза.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по Ч.гр.дело №284/2021 год. по описа на
РС-гр.Ловеч.




Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10