мотиви
Обвинението срещу Р.Р.А. е по чл.210,ал.1,
т.1, във вр. с чл.209,ал.1, във вр. с чл.20,ал. 2, във вр. с ал.1 от НК, за това,
че на 26.06.2018г. в гр.К., обл.С. З.,
в съучастие като съизвършител с
неустановени по делото лица, действали като извършители, с цел да набави за
себе си и неустановените лица имотна облага, единият от които се представил за
длъжностно лице- служител на МВР, да поддържат възбуденото от тях заблуждение у
М. С.М., относно основанието за предаване на парична сума, а именно, че се
провежда полицейска операция за задържане на „телефонни“ измамници и че сумата
ще послужи за залавяне на престъпниците от органите на МВР и с това и причинил
имотна вреда в размер на 8 800,00(осем хиляди и осемстотин) лева.
В съдебното заседание подсъдимият признава за доказани
фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт на Районна прокуратура-К.,
като производството се проведе по реда на глава 27 от НПК.
От събраните в хода на наказателното производство доказателства съдът установи следното: На 26.06.2018г. М. С.М. била на работното си място в гр.К. в
магазин „У.“ , собственост на „К.“АД гр.К.. Преди обед в около 10.30 часа тя
започнала да звъни на непълнолетния си син А.М., който по това време бил сам
вкъщи в дома им в гр.К.. М. звъняла няколко пъти на мобилния му телефон, но
същия бил изключен. Притеснена от това обстоятелството, същата отишла в дома
им, намиращ се на бул.„К. А. Б.“№** в град К.. Влизайки в жилището същата
открила сина си в една от стаите в момент на броене на пари, като в същото
време детето държало и говорело по домашния стационарен телефон.М. взела
телефона от ръцете му и го затворила. Започнала да го разпитва какво прави и
детето й обяснило, че на домашния телефон му се обадил мъж, който се представил
за полицейски служител и му обяснил, че трябвало да се дадат пари, за да се
окаже съдействие на полицията за залавяне на телефонни измамници. Докато
двамата разговаряли домашният телефон звъннал. М. вдигнала и отсреща се обадил
мъж, който се представил за полицай от криминална полиция от РУ-К.,
представяйки се с името Т.Т.. Същият й казал, че номера на домашния й телефон е
намерен в материали на група „ало измамници“ и че най-вероятно някой от
последните ще им звънне, за да се опита да ги измами с цел да получи от тях
парични суми. Така нареченият полицейски служител призовал св.М. да окаже помощ
и съдействие с цел да бъдат заловени
измамниците. Във връзка с това същата заявила, че ще окаже съдействие и
предоставила на човека, с когото разговаряла,номера на мобилния си телефон.
Почти веднага след това домашният й стационарен телефон звъннал, като от среща й
се обадил непознат мъжки глас, който веднага започнал да й отправя заплахи, че
ако веднага не му бъдат дадени пари, щял да влезе в дома им, тъй като знаел
къде живеят и щял да ги убие. Уплашена св.М. затворила домашния телефон, при
което звъннал мобилния й телефон и отсреща бил мъжа, който й се представил
преди това полицейски служител. Той й казал тя да се съгласява с всичко, което
искат „ало измамниците“, за да могат полицейските служители да ги заловят.
Казал й да събере всички налични пари в дома си, да ги увие в найлонова торба и
да ги сложи в хладилника си, за да не можели измамниците да засекат парите с
някаква машина, която ги засичала по нишката на банкнотите. Св.М. събрала
всички налични в дома си спестявания, сложила ги в найлонова торба и ги
прибрала в хладилника. Общата сума била 8 800 лева в различни по номинал
банкноти.През цялото време тя поддържала разговор по телефона с мнимия
полицейски служител. М. му казала, че иска да се обади на съпруга си, но същия
й обяснил, че полицията сама ще намери и доведе в дома им съпруга й. Обяснил й
също, че двата входа на жилищния блок, в който тя живее, са блокирани от
полицаи, които били в очакване да хванат „ало измамниците“. В този момент
отново звъннал стационарният телефон, като предишния мъжки глас с агресивно
поведение й обяснил, че ако до 10 минути не даде всички пари, които има вкъщи,
ще влезе там и ще ги изколи. М. държала в този момент мобилния телефон до ухото
си и чула ,че „полицаят“ й казал да извади от хладилника парите и да ги хвърли
през терасата на жилището си, като й дал указания след това тя да се прибере на
безопасно място в банята, защото можело да има стрелба при задържане на
измамниците. Свидетелката извадила торбичката с пари от хладилника и ги
изхвърлила през терасата, след което със сина й бързо влезли в банята на
апартамента. Хвърлените в торбичката пари били взети от подблоковото
пространство, намиращо се под терасата на апартамента на св. М., от подсъдимия Р.Р.А..
Тези негови действия били наблюдавани от св.М. О.- озеленител към Община-К., който
в това време работил там с храсторез. Подсъдимият се появил минута след като М.
изхвърлила торбата с парите и дори попитал св.Огнянов: „-Жената изхвърли ли
торбата?“, след което Огнянов му показал къде е паднала торбата и А. я взел.
През това време „полицаят“ поддържал разговора с М. по мобилния телефон, като й
обяснявал, че са задържали двама от измамниците, но третия се е измъкнал и тя и
детето й трябва да останат още малко в банята. Свидетелката чула, че се тропа
на входната им врата и казала това по телефона на „полицая“. От своя страна той
й казал да стои с детето си в банята и по никакъв повод да не излиза оттам и да
не отваря. В следващия момент в апартамента влязъл съпругът на М., тя му
разказала какво се случило и прекъснали телефонния разговор с „полицая“. Едва
тогава свидетелката осъзнала, че е станала жертва на измама и подала сигнал на
тел. 112.
В хода на разследването бил установен човекът, който взел
изхвърлената торба с парите от св.М.- Р.Р.А. ***. Към момента, в който е бил
установен същият вече е бил задържан, във връзка с други случаи на телефонни
измами, в Следствен арест град С.. Същият доброволно заявил устно пред
полицейски служител от РУ- К.- св.Г. Д., в проведена беседа, че от 14.05. 2018г.
до 24.07.2018г. е работил за лице, познато му под името „П.“,като е вземал под
негово ръководство пакети от различни градове/Карнобат, Стара Загора, К.,
Хасково, Кърджали/, включително и
взетата, изхвърлена от св.М., торба със сумата от 8800лв. Отнасял ги в
гробищния парк на гр.В. Т., където ги оставял в място, наречено от него
„скривалището“, а пак там намирал възнаграждението, оставено му от лицето
познато му като „Павлов“. Същият е заявил, че знаел от „П.“, че пакетите
съдържат пари и документи.
От посочените доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прави следните изводи:
С горното деяние Р.Р.А. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.210,ал.1, т.1,
във вр. с чл.209,ал.1, във вр. с чл.20,ал. 2, във вр. с ал.1 от НК.
В зависимост от специфичните особености на различните видове
посегателства, очертани в раздел ІV от Глава пета на Особената част на НК,
различаваме три вида измами. В случая се касае до квалифицирана измама по
чл.210,ал.1,т.1 от НК във връзка със субекта и по- точно когато деецът се е
представил за длъжностно лице.
Измамата е налице тогава, когато деецът, с цел да набави за
себе си или за другиго имотна облага, възбуди или поддържа у някого
заблуждение. Характерна особеност от обективна страна е, че актът на
имуществено разпореждане от страна на измаменото лице се осъществява поради неговата
неправилна представа относно правното основание или условията за това
разпореждане.
В случая измамните действия се изразяват във въвеждане, а
впоследствие и в поддържане на заблуждение у св.М. М., относно основанието за
предаване на парична сума, а именно- че се провежда полицейска операция за
задържане на „телефонни“ измамници и че сумата ще послужи за залавяне на
престъпниците от органите на МВР, която сума подсъдимия е получил лично.
Мотивирана именно от неговите действия и тези на съучастниците
му, пострадалата е извършила имущественото разпореждане, слекоето А. се е
разпоредил с тях.
Налице е и причинната връзка между деянието и престъпния
резултат. Последният- имотната вреда, настъпва като пряко следствие от
имущественото разпореждане, осъществено от измаменото лице/даването на 8800 лв.
от св.М./, а разпореждането пък е следствие от неправилната представа на това
лице относно основанието или условията на разпореждането.
Измамата е извършена в съучастие с други, неустановени по
делото лица, като извършител. Същите са имали общ умисъл относно извършване на
престъплението, разпределението на ролите и участието им в него, като са
действали в съучастие, което обуславя приложението на чл.20, ал.2, във вр. с ал.1
от НК.
От субективна страна А. е действал при форма на вината пряк
умисъл, по смисъла на чл.11,ал.2 от НК- съзнавал е общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял тяхното
настъпване. Налице е и съставомерната цел- намерението противозаконно да присвои
отнетите вещи.
Имайки предвид изложените дотук мотиви и на основание
цитирания по-горе законов текст съдът счита, че Р.Р.А. следва да бъде признат
за виновен по предявеното му обвинение и наказан.
За отегчаващи вината му обстоятелства съдът приема недобрите
характеристични данни и обремененото съдебно минало, а като смекчаващи вината му
такива- критичното отношение към извършеното деяние и пълното съдействие за
разкриване на деянието.
Следователно наказанието
му следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства към
предвидения в закона минимален размер и
с приложение на чл.58а,ал.1 от НК, а именно- една година лишаване от свобода.
За поправянето и преди всичко за превъзпитанието на Р.Р.А. съдът
счита, че така наложеното наказание не трябва да се изтърпява ефективно, а изпълнението
му, на основание чл.66 от НК, следва да бъде отложено за срок от три години.
Налице са основанията на чл.25,ал.1, във връзка с чл.23,ал.1
от НК за кумулиране на така определеното наказание на подсъдимия А. с
наказанията, наложени му по НОХД №1405/2018г. по описа на РС-Сливен и
НОХД№2456/2018г. по описа на РС-Стара Загора, като следва същия да изтърпи едно
общо наказание до размера на най-тежкото от тях, а именно- три години лишаване
от свобода, чието изтърпяване, на основание чл.66,ал.1 от НК, следва да се
отложи за срок от пет години.
Налице са основанията от така определеното общо наказание да
бъде приспаднато времето, през което Р.Р.А. е бил с МН„Задържане под стража“,
МН„Домашен арест“ или е изтърпявал наказание лишаване от свобода или пробация,
по който и да е от съдебните актове, включени в съвкупността.
С деянието си подсъдимият е причинил на гражданския ищец и частен
обвинител М. С.М. *** имуществени вреди в размер на 8800 лева и на основание чл.45
и следващите от ЗЗД й дължи обезщетение в същия размер, ведно със законната
лихва, считано от датата на непозволеното увреждане- 26.06.2018 год.
Подсъдимият следва да заплати държавна такса върху уважената
част на гражданския иск в размер на 352 лв., а на гражданския ищец и частен обвинител
М. С.М.- направените от нея разноски по делото в размер на 500
лв./възнаграждение за повереник/.
Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: