№ 767
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Частно наказателно
дело № 20215330207868 по описа за 2021 година
Производството е по реда и условията на чл.243 ал.5 и сл. НПК.
Досъдебното производство е образувано на 25.06.2018г. с
Постановление на прокурор от Районна прокуратура Пловдив за
престъпление по чл.309 ал.1 от НК.
По делото няма привлечено лице към наказателна отговорност.
С Постановление от 21.09.2021год. наказателното производство е
прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от
НПК,както за извършено престъпление по чл.309 ал.1от НК ,така и за
извършено престъпление по 213а ал.1от НК.
Срещу това постановление е подадена жалба до Районен съд-Пловдив
от Т. Й. Ц. ,в която се излагат доводи, че постановлението е
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
Съдът след като се запозна с жалбата, постановлението на Районна
прокуратура-Пловдив за прекратяване на наказателното производство и
досъдебното производство, приема жалбата за процесуално допустима.А,по
съществото си неоснователна.
В хода на досъдебното производство към настоящия момент е установено
следното:
Т.Ц. работел по трудово правоотношение на длъжност „**“ към
търговско дружество „****“ ООД, ЕИК **** на основание сключен трудов
договор № 54/28.12.2017 г. Търговското дружество се представлявало и
управлявало от свидетеля М.Ж.. Свидетелят Т.Ц. отговарял за техническото
обслужване на товарните превозни средства на дружеството, чрез които се
1
извършвала транспортна дейност в Западна Европа, както и организиране
подмяна на шофьорите, които извършвали превозите в чужбина.
На неустановена с точност дата през месец декември 2017 г. - началото
на месец януари 2018 г. поради установени от компетентните власти в
Швейцария технически нередности по управляван от св. Г.П. товарен
автомобил, ползван от дружество „****“ ООД, били наложени глоби в размер
на 2 520 швейцарски франка. Същите били заплатени на 04.01.2018 г.
Отделно била заплатена и сума за отстраняване на техническите
неизправности по превозното средство.
На 03.01.2018 г. било проведено извънредно общо събрание на „****“
ООД гр. Пловдив. Видно от протокола на същото било взето решение
съдружниците в дружеството да направят допълнителни парични вноски в
размер на 9 990 лв. поради необходимост от парични средства. На 04.01.2018
г. сумата била внесена в касата на дружеството с приходен касов ордер от
М.Ж..
За периода от 05.01.2018 г.до 07.01.2018 г. свидетелят Ц. бил
командирован в чужбина със заповед за командировка в чужбина №
1/05.01.2018 г. със задача организация и контрол на транспорта. При това
пътуване свидетелят следвало да закупи годишни винетки за ползваните от
дружеството моторни превозни средства и да остави в офис/апартамент в гр.
Мюнхен, ФР Германия, ползван от дружеството работодател - „****“ ООД,
нари за плащане на наем за този офис. За целта му били дадени на ръка
сумата от 6 900 лв. - „служебен аванс“ срещу издаден разходен касов ордер
/РКО/ от
2018. г. Като Ц. подписал лично РКО за получил сумата. Сумата му била
предадена от свидетелката В.И. също ** в дружеството, но изпълняваща
функции на ** в дружеството.
След завръщане от командировка Ц. отчел единствено сумата от 538,95
лв. като платена в брой от него за различни разходи и сумата от 65,52 лв.
платени от него с различни карти.
След завръщане от командировка св. Т.Ц. продължил да посещава
работното си място и да изпълнява трудовите си задължения.
В периода 19.01.2018 г. - 30.01.2018 г. и в периода 31.01.2018 г. —
01.03.2018 г. свидетелят Т.Ц. излязъл в отпуск по болест.
На 25.01.2018 г. св. Т.Ц. подал молба до управителя на дружество
„****“ ООД - гр. Пловдив с искане да бъде прекратено трудовото му
правоотношение по взаимно съгласие, считано от 01.03.2018 г. на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, а при отказ молбата да се счита за предизвестие на
основание чл. 326 от КТ, като в молбата св. Ц. е посочил, че решението му е
по здравословни причини, а не е свързана по никакъв начин с „работата му“.
На 23.02.2018 г. дружество „****“ ООД - гр. Пловдив чрез процесуален
представител предявило иск против Т.Ц. в размер на 6 900 лв. за осъждане на
Ц. поради за невъзстановяване на сумата от 6 900 лв. предадена като
служебен аванс.
С решение № 4030/26.11.2018 г. по гр. д. № 3085/2018 г. на PC Пловдив
св. Т.Ц. бил осъден да заплати на „****“ ООД сумата от 6 900 лв.,
2
представляваща невъзстановен от ответника Ц. предаден му служебен аванс.
По жалба на св. Т.Ц. било образувано въззивно дело № 606/2019 г. по описа
на ОС Пловдив, който с решение № 831/26.06.2019 г. отменил решението на
PC Пловдив по гр. д. № 3085/2018 г. в частта, с която Ц. е осъден да заплати
на „****“ ООД сумата от 6 900 лв. и е отхвърлил предявения иск. С решение
№ 63/23.06.2020 г. по гр. д. № 4091/2019 г. Върховният касационен съд, ГК,
отменил решение по въззивно дело № 606/2019 г. по описа на ОС Пловдив и
върнал делото за разглеждане от друг състав па ОС Пловдив. При новото
разглеждане на делото с решение № 260551/16.04.2021 г. по в. гр. д. №
1208/2020 г. Окръжен съд Пловдив потвърдил постановеното решение №
4030/26.11.2018 г. по гр. д. № 3085/2018 г. на PC Пловдив. Постановеното
ново въззивно решение не е влязло в сила поради обжалване отново пред
ВКС.
Свидетелят Т.Ц. в показанията си твърди, че управителят на
дружеството М.Ж. обвинил Ц. за направените разходи относно платените
глоби и ремонти на въпросното моторно превозно средство, които възлизат на
около 6 900 лв. Па 10.01.2018 г. Ц. бил извикан в офис па дружеството, където
били управителят М.Ж., синът му Г.Ж. и В.Б. също служител на дружеството.
Ц. твърди, че М.Ж. му предложил през следващите три години да работи за
дружеството докато погаси сумата от 6900 лв., разделена на 36 месечни
вноски. За целта била изготвена запис на заповед за сумата от 6 900 лв. с
падеж 10.01.2021 г. Ц. посочва, че поискал да го обсъди с адвокат, но му било
отказано. Т.Ц. твърди, че би прилепен до стената, а около него се били
разположили горепосочените три лица. М.Ж. му го заплашил, че няма да
напусне помещението докато не подпише въпросната запис на заповед и РКО
за сумата от 6 900 лв. Т.Ц. твърди, че подписал въпросните два документа под
заплаха, а след като напуснал помещението споделил на св. А.Ф., че „..си е
осигурил работа за следващите три години като са го принудили да подпише
запис на заповед за 6 900 лв..“. Т.Ц. посочва, че поискал копие на
документите и такова му било предадено само от записа на заповед, която
прилага и в настоящото производство. Ц. твърди, че на 12.01.2018 г. предал па
**ката В. сумата от 200 лв., която му издала квитанция към ПКО като вписала
„сума по 33“ без да го пита за какво е. В допълнителен разпит Т. Ц. посочва,
че заплахите са били от страна само на М.Ж. и се изразявали в това, че Ж
викал на висок глас, че няма да излезе от стаята докато не подпише. Твърди,
че Г. Ж и В. Б не са го заплашвали, а само са присъствали в стаята с цел да му
внушат страх и да го унижат — „..едва ли не ще му ставам роб и всеки месец
ще му плащам..“. В показанията си като свидетел М.Ж. потвърждава, че Т.Ц.
е бил служител на дружеството, което представлява и към момента се водят
граждански дела относно сумата от 6 900 лв. - невърнат служебен аванс. Св.
М.Ж. отрича Ц. да е подписвал запис на заповед или да е употребена принуда
или заплаха спрямо него да подпише такъв документ и не разполага с
оригинал на такъв документ. По отношение на касовия ордер за сумата от 6
900 лв. твърди, че същият е съставен преди командироването на Ц. в чужбина
за периода 05.01.-
2018. г. М.Ж. посочва, чс поискал от Ц. да върне предадения служебен аванс в
размер на 6 900 лв., но същият посочил, че били заключени в каса в дома
му и бил загубил ключа, а в последствие излязъл в продължителен
3
болничен, след което не се върнал на работа.
Г.Ж. посочва, че знае от баща си М.Ж., че на Т. Ц. е предоставен
служебен аванс за наем и винетки, който не бил върнат от Ц.. Г. Ж твърди, че
обикновено той заплащал по банков път наема в Германия. Посочва, че е
било допуснато недоразумение между него и баща му за заплащане на наема,
като Г. Ж го е бил заплатил предварително, но въпреки това били дадени пари
на Т. Ц. за плащането му. Отрича да знае за съществуването на запис на
заповед и да е присъствал на подписване на запис на заповед и разходен ордер
от Т.Ц.. В.Б. отрича да е присъствал на среща в началото на месец януари
2018 г. в офиса на дружеството на която да са били М.Ж., Г. Ж и Т. Ц., на
която на сила да е бил каран Ц. да подписва запис на заповед или други
документи .
В.И. в показанията си е посочила, че на 05.01.2018 г. е предала на св.
Т.Ц. сумата от 6 900 лв. в брой, за което е изготвила РКО, като ръкописният
текст и подписа за „броил сумата“ са изпълнени от нея,а в графа „получил
сумата“ подписът е на Т.Ц.. Потвърждава, че сумата му е оила предадена като
служебен аванс за закупуване годишни винетки за автомобили и за заплащане
на наем на офис в Германия, който бил в размер на около 1300 евро. В. И.
допълва, че в касата в този ден нямала банкноти в евро и затова сумата му е
била предадена в левове. Посочва, че в последствие Т.Ц. не представил
подробен отчет за изразходваните средства, а и е заявил, „Не съм плащал
нищо. Г. е платил наема по банка, а по отношение на винетките не се знае
колко винетки ще трябват, защото може да се наложи да връщаме бусове..“.
В. И. посочва, че уведомила управителя на дружеството, че Т. Ц. не е върнал
парите. По отношение на ПКО от 12.01.2018 г. В. И. твърди, че Т. Ц. се явил
пред нея и иска да остави едни 200 лв. и че управителя Ж знаел за какво са. И.
твърди, че Ц. и е казал да впише в основание в ПКО сума по 33 /запис на
заповед/ от 10.01.2018 г., като И. издала квитанция на Ц. за сумата от 200 лв.
По отношение на копието на запис на заповед И. твърди, че го е видяла за
първи път при снемане на обяснения в отдел „КГ1“ към ОДМВР Пловдив и
не и е известно кога и при какви обстоятелства е съставен.
В показанията си като свидетел А.Ф. е посочил, че докато са работили
в една стая с Т. Ц. същият не му е споделял да има някакви проблеми с
ръководството на фирмата, не си спомня Ц. да му е казал, че е подписвал
запис на заповед и че му е осигурена работа във фирмата за няколко години
напред. А. Ф. отрича да му е известно Ц. да е бил каран да подписва запис на
заповед, както и да му е правило впечатление да е бил притеснен или да му е
споделял за причини да се притеснява за нещо.
Г.П. потвърждава за наложени глоби в Швейцария в периода края на
2017 г. -началото на 2018 г.
В хода на досъдебното производство били проведени очни ставки
между Г. Ж и Т. Ц., В. И. и Т. Ц., М.Ж. и Т. Ц. /2 пъти/, В. Б и Т. Ц., А. Ф. и Т.
Ц..
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-почеркова
експертиза на копие с недобро качество на представена от Т.Ц. запис на
заповед с посочени място на издаване ф. Пловдив, дата на издаване
4
10.01.2018 г., падеж 10.01.2021 г. и издател Т.Ц. за сумата от 6900 лева. В
заключението на вещото лице е посочено, че ръкописният текст „10.01.2021“
в графа „Падеж“ вероятно е изпълнен от М.Ж.. Ръкописният текст „Т. Й. Ц.“
в графа „Издател:, Подпис:“ и в графа „Настоящият запис на заповед ми бе
предявен на: Подпис“ представлява сбор от букви и щрихи и не може да се
изследва и да се извърши сравнително изследване с почерка на Т.Ц. и не може
да се даде отговор на поставените въпроси. Подписите до ръкописния текст
„Т. Й. Ц.“, положен в същия запис на заповед в фафа Издател:, Подпис:“ и в
графа „Настоящият запис на заповед ми бе предявен на: Подпис“ вероятно са
изпълнени от Т.Ц.. /!
В хода на разследването била назначена и изготвена тройна аъдебно-
иочеркова експертиза на копие на запис на заповед, РКО за сумата от 6 900
лв. от дата 05.01.2018 г. и квитанция. В заключението на вещото лице е
посочено, че ръкописният текст „10.01.2021“ в 1рафа „Падеж“ е изпълнен от
М.Ж.. Подписите до ръкописния текст „Т. Й. Ц.“, положен в същия запис на
заповед в графа Издател:, Подпис:“ и в графа „Настоящият запис на заповед
ми бе предявен на: Подпис“ са изпълнени от Т.Ц.. Ръкописния текст в
разходен касов ордер от г. за сумата от 6 900 лв. е изпълнен от В.И., като в
същия РКО ръкописния текст „Т. Й. Ц.“ е изпълнен от Т.Ц.. В същия РКО
подписът в графа „получил сумата“ е изпълнен от Т. Ц., а в 1рафа „броил
сумата“ от В.И.. Ръкописният текст в квитанция към ПКО от 12.01.2018 г. е
изпълнен от В.И., както и подписът в графа „получил сумата“.
В хода на разследването не е установен, съответно и представен
оригинал на твърдения от Т. Ц. запис на заповед.
Въз основа на събраните доказателства –показания на свидетели и
приобщения по делото писмен материал- представителят на РП-Пловдив е
описал правилно ,точно и ясно установената фактическа обстановка и е
направил извод,че единствения безспорен и категоричен извод е ,че не би
могло да се приеме категорично, че е налице противоправна деятелност,
която да покрива всички признаци от обективна и субективна страна на
престъплението изнудване по чл. 213а, ал. 1 ПК, чл. 309, ал. 1 и ал. 2 от
НК.Този извод се споделя и от настоящия съд.Като направения извод по
настоящето дело е направен след като са събрани всички възможни писмени и
гласни доказателства и се явява и правилен такъв. В постановлението си
представителят на държавното обвинение е направил единствения правилен и
обоснован извод, че в случая не са налице категорични данни за осъществен
състав на престъпление от общ характер и по конкретно по чл. 213а, aл. 1
НК.Обсъдил е подробно доказателствата ,както и елементите на
престъплението по чл. 213а от НК съдържа елементи от състава на
престъпление по чл. 214 НК.Както е обсъдил както от теоритична гледна
точка ,така и обективна и субективна страна.Споделил е в постановлението си
,че основният състав на престъплението по чл. 213а е по ал. 1, като субект на
престъплението може да е всяко наказателно отговорно лице. От обективна
страна, изпълнителното деяние може да бъде осъществено само чрез
действие. То представлява заплашване - застрашаване с бъдещо деяние, което
би се отразило неблагоприятно върху пострадалия или негови близки.
Изпълнителното деяние, изразяващо се в заплашване, има идентично
5
съдържание със заплашването като вариант на принудата по чл. 214, ал. 1 НК,
като различието е в това, че в чл. 213а, ал. 1 НК се изброява какво трябва да е
съдържанието на застрашаването. Средствата, с които деецът предизвиква
страх са изчерпателно изброени: заплашване с насилие, т. е. с физическо
въздействие върху личността, срещу пострадалия или негови ближни;
заплашване с разгласяване на позорящи обстоятелства, т. е. със съобщаване
на трети лица на факти, които могат да накърнят обществената оценка за
пострадалия, като тези факти могат да са свързани с личността на
пострадалия или негови ближни; застрашаване с увреждане на имущество на
пострадалия или на негови ближни, застрашаване с друго противозаконно
действие с тежки последици - тук става въпрос за застрашаване с определено
активно поведение, като не може да се касае за бездействие. Посочил е
изпълнителното деяние ,както и проявните му форми,съответно е направил и
връзката с доказателствата по конкретното дело , а именно ,че единствените
доказателства в тази насока са твърденията на св.Ц., които не се подкрепят
по никакъв начин от другите доказателства - показания на свидетели М.Ж., Г.
Ж, В. Б, В. И.. Като правилно е отразено,че дори и да се приеме, че същите са
заинтересовани от изхода на досъдебното производство .То и показанията на
независимия свидетел ,сочен от Ц. , а именно свидетеля Ф. отрича да е
станал свидетел на такъв разговор или да му е споделено от Ц. за такива
обстоятелства.Тоест изводите са правилни ,обосновани , разследването е
пълно и всестранно , а постановлението е мотивирано.В този смисъл се
явяват неоснователни доводите на Т.Ц. за неправилност и
незаконосъобразност на постановлението на РП-Пловдив.Досъдебното
производство е разследвано обективно ,правните изводи са направени след
събиране на всички доказателства.Изводът не е прибързан , а в резултат на
задълбочено разследване и последваща мотивация.Не се налага отмяна на
постановлението за прекратяване на наказателното производство от дата
21.09.2021г .на РП-Пловдив и връщане на делото за изпълнение на
задължителни указания.
По отношения на твърденията за наличен запис на заповед, и съответно
за осъществено престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, настоящият
представител на РП Пловдив счита следното:
В хода на разследването е приложено копие на запис на заповед с дата
на издаване 10.01.2018 г. Към настоящият момент не е установен и прило/кен
оригинал на документа, което да доказва съществуването на такъв документ.
Съгласно теорията и практиката записът на заповед е ценна книга,
ь(оято материализира парично вземане. Минимално необходими страни при
'^айВса на заповед за две - издател и поемател /кредитор по ценната
книга/./Формата. съдържанието са законово определени - чл. 535 и сл. ТЗ.
Записът па заповед по дефиниция е частен такъв, тъй като е съставен от
частни лице лично.
Обект на документните престъпления по Глава девета от Особе ната част
на НК, каквото е престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК, са обществените отношения,
свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите, като те накърняват
6
реда и правната сигурност на документирането и затрудняват дейността на държавните и
обществени органи, както и отношенията между тях и гражданите. За съставомерностга на
деянието по чл. 309 от НК от обективна страна е необходимо, освен съставянето на
неистински или преправен документ, още и неговата употреба от дееца, за да докаже, че
съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или
задължение или някое правно отношение. Деянието ще бъде довършено, когато документът
е употребен, т. е., когато е осъществена и втората съставка на двуактното престъпление
(Постановление № 3/1982 г. на Пленума на ВС). В хода на разследването от образуване на
досъдебното производство до настоящия момент не са събрани категорични доказателства за
употреба на оригинал на твърдения документ. Видно от представените писмени
доказателства пред гражданските съдилища исковата претенция на ищцовото дружество
„****“ ООД не се основава на издаден запис на заповед, а на други основания.Несъмнено в
настоящият случай се касае за гражданскоправни отношения с имуществен характер развили
се въз основа на съществуващи и прекратени трудови правоотношения между Ц. и „****“
ООД. По преценка на страните, всяка от тях разполага със способите на Гражданския
процесуален кодекс да докаже твърденията си пред граждански съд каквито и действия са
предприети ог страна на „****“ ООД видно от приложените съдебни решения и липсата па
влязло в сила съдебно решение към момента.
В този смисъл изводите на представителят на РП-Пловдив досежно двете
разследвани престъпления –това по чл.309 ал.1 и чл.213а от НК в постановлението са
правилни,мотивирани и след като са събрани всички доказателства по делото.В същото
време е направен и извод ,че в хода на разследването не са събрани доказателства и за други
престъпления по НК.Всичко това води до неоснователно искането за отмяна на
постановлението на РП-Пловдив и връщане на делото .
Предвид изложеното дотук, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура –
гр.Пловдив 21.09.2021год. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 250/2018 год. по описа
на Отдел „Икономическа полиция“ към ОДМВР- Пловдив, водено за
извършени престъпления по чл. 309 ал.1 и чл.213 а от НК.
Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателя и
Районна прокуратура – Пловдив.
Определението не е окончателно и подлежи на протест или
обжалване пред ПОС в 7 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
7
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8