О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 9.02.2021
г. Гр.
Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА
ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 9
февруари 2021 г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ
ЕНЧЕВА
гр. дело № 3685 по описа за 2020 година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от „Селена Т“
ЕООД, в която твърдят, че били кредитор на солидарните длъжници „ИДИЦА“ ЕООД с
ЕИК ********* и адрес на управление в гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“
№ 165 и И.Г.М. ЕГН-********** с адрес ***, като притежавали вземане срещу
горните длъжници, което възлизало на: главница в размер на 19 000 лв., ведно
със законна лихва, считано от 01.04.2016 г. до окончателното и плащане,
неустойка в размер на 3571,43 лв., договорна лихва в размер на 650 лв., както и
присъдени разноски по изпълнителен лист и такси и разноски по изпълнението в
размер на 1227,57 лв.
За събирането на това вземане
било образувано изп. д. № 106/2016г по описа на ЧСИ Атанаска Пътникова с peг. №
764, съгласно Удостоверение изх. № 1206/09.03.2020 г. Вземането произтичало от
Договор за прехвърляне на вземане от 14.04.2016 г., съгласно който закупили
част от вземането на «Финанс груп 1» ООД с ЕИК *********, като на 15.04.2016 г.
длъжниците били уведомени за това прехвърляне на вземане. Праводателят на ищеца
черпил правата си от изпълнителен лист от 06.04.2016 г., издаден по ЧГД
1537/2016 г. по описа на СтРС.
Видно от гореизложеното, ищецът
бил кредитор на горепосочения длъжник.
На 20.05.2019 г., т.е. след
възникването на вземането на дружеството, ответникът И.Г.М. и неговата съпруга
Цанка Стоянова М. дарили на своята дъщеря Д.И.М. ЕГН ********** - трето лице по
смисъла на чл. 135, ал.2 от ЗЗД - свой недвижим имот, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА,
с идентификатор 68850.513.261.1.1
/шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет; точка; петстотин и
тринадесет; точка; двеста шестдесет и едно; точка; едно; точка; едно/, находящ
се в гр. Стара Загора, община Стара Загора, област Стара Загора, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
43/25.05.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК; Последно изменение със
заповед: 18-3049- 20.03.2009г. на Началник на СГКК - Стара Загора; с адрес на имота:
гр. Стара Загора, п.к. 6000, ул. „КОЗЛОДУЙ" № 8 /осем/, етаж 1-първи,
апартамент 1-едно. Самостоятелният обект се намира в сграда № 1 /едно/,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.513.261 - /шестдесет и осем
хиляди осемстотин и петдесет; точка: петстотин и тринадесет; точка; двеста
шестдесет и едно/; Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент;
Брой нива на обекта: 1-едно, Посочена в документа площ: 100.00 /сто/ кв.м.
квадратни метра. Прилежащи части: мазе югозападно и таван-югозападен, Ниво:
1-едно; Съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: няма, Под
обекта: 68850.5 13.261.1.3, Над обекта: 68850.513.261.1.2, съгласно описание по
схема на СГКК, а съгласно описание по документи за собственост описаният
самостоятелен обект представлява: САМОСТОЯТЕЛНО ЖИЛИЩЕ-апартамент, заемащо
целия първи етаж /реално единственото жилище на първия етаж/, находящо се в
ЗАПАДНАТА ДВУЕТАЖНА ДВУФ АМИЛНА ЖИЛИЩНА СТРАДА С ГАРАЖ в ПРИЗЕМА, находяща се в
гр. Стара Загора, ул. „Козлодуй“ № 8 - осем, построена с отстъпено право на
строеж върху съсобствено ДВОРНО МЯСТО, находящо се в град Стара Загора, на ул.
Козлодуй №8 — осем, на основание Строително разрешение № 268 от 02.07.1985 г.
на Община Стара Загора и която сграда представлявала „заварен стоеж“ по смисъла
на пар. 21 от ЗР на ЗУТ, съгласно Удостоверение № 19-49-9 от 08.05.2019г на
Община Стара Загора\ с площ на дворното място от 300 кв.м.-триста квадратни
метра, а по скица с площ от 281 кв.м.-двеста осемдесет и един квадратни метра, представляващо
имот с планоснимачен номер 127-сто двадесет и седем, в парцел V- 127,132- пети
за имоти с планоснимачни номера сто двадесет и седем и сто тридесет и две. в
квартал 204-двеста и четири по плана да град Стара Загора, целият парцел с площ
от 560кв.м.-петстотин и шестдесет квадратни метра, при граници на дворното
място: от двете страни улици и парцел № IV-124, парцел VI-131, имот
планоснимачен № 125 и имот планоснимачен № 128; който апартамент бил със
застроена площ от 100 кв.м. сто квадратни метра, и се състои от: дневна,
столова, бокс, две спални, баня, тоалетна, коридор и две тераси, при граници на
апартамента: от четири страни - двор и стълбищна клетка; заедно с
принадлежащото му едно избено помещение с югозападно изложение, с площ от 14,82
кв.м. - четиринадесет цяло и осемдесет и две стотни квадратни метра, при
граници на избеното помещение: от юг и запад- двор; от север - стълбище: от
изток - мазе на И. Стоянов; заедно с принадлежащото му едно таванско помещение
с югозападно изложение, площ от: 11,20 кв.м. - единадесет цяло и двадесет
стотни квадратни метра, при граници на таванското помещение: от юг и запад -
двор; от север - стълбище от изток - таван на И. Стоянов; заедно с припадащата
му се 1/2 - една втора идеална част от едно общо избено помещение за парно
отопление, както и ползуването на стълбището и общите части на сградата,
съгласно чл. 38 от ЗС и заедно с припадащите му се съответни идеални части от
общите части на сградата съгласно чл. 38 от ЗС и заедно с припадащите му се
идеални части от отстъпеното право на строеж върху дворното място.
С извършването на посоченото
правно действие, имуществото на ответника и длъжник на ищцового дружество И.Г.М.
се намалявало, което увреждало интересите на ищеца, тъй като поставя в опасност
удовлетворяването на посочените по-горе вземания на „Селена Т“ ЕООД.
Ответникът И.Г.М. знаел, че извършвайки горепосоченото правно
действие увреждал интересите на кредитора, защото от една страна не извършил
достатъчно плащания към кредиторите си, за да погаси горепосочените си дългове,
а от друга страна се разпоредил със свое имущество (подробно описания по-горе
недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност) по начин, който
намалявал обема на притежаваните от него активи и съответно намалявал обема
имущество, от което кредиторите биха могли да се удовлетворят. За увреждането
на интересите на дружествата-кредитори знаело и третото лице (негова дъщеря),
защото същото било сред лицата по чл. 135. ал. 2 от ЗЗД и знанието й се
предполагало въз основа на въведената от закона презумпция.
Моли съда като има предвид
гореизложеното, както и че от двамата прехвърлители само И.Г.М. бил длъжник, да
обяви за недействителна спрямо кредитора „Селена Т“ ЕООД, с ЕИК *********,
извършената от ответника И.Г.М. разпоредителна сделка (дарение) на подробно
описания по-горе недвижим имот, в полза на ответницата и трето лице по смисъла
на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, Д.И.М. ЕГН ** 11257578, с постоянен адрес ***, за
½ /една втора/ идеална част от
същия имот, както и да присъди направените по делото разноски, солидарно от
двамата ответника.
В едномесечния срок по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор от И.Г.М.
и Д.И.М., в който заявяват, че предявеният иск е неоснователен както по
основание, така и по размер, като изцяло оспорва същия.
Ищцовото дружество предявило
иск по чл. 135 ЗЗД, твърдейки че с извършената разпоредителна сделка (дарение)
било увредено, тъй като възможността му да удовлетвори едно свое хипотетично
вземане била намалена. Твърдяло се, че вземането му произтича от договор за
заем, който в последствие частично бил цедиран на няколко различни дружества.
Преди въпросната цесия, заемодателят се снабдил със заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, както и с изпълнителен лист. По заповедното
производство не постъпило възражение нито от главния длъжник по вземането ЕТ „Идица-М-И.М.“,
нито пък от ответника И.М.. В резултат на това, заповедта за незабавно
изпълнение, както и изпълнителният лист са влезли сила. В последствие вземането
било цедирано на няколко различни дружества, всяко от които, включително и
първоначалния кредитор, предявило аналогичен на настоящия иск.
Във връзка с гореописаната
фактическа обстановка изразява следното становище.
Договорът за заем бил нищожен
поради незавършен фактически състав. Нито ЕТ „Идица-М-И.М.“, нито пък И.Г.М.
реално получили въпросната сума в заем. За да бъде валидно сключен договорът за
заем, задължителен елемент от фактическия състав на сделката била реалното
предаване на сумата от заемателя на заемодателя. В настоящия случай нито ЕТ „Идица-М-И.М.“,
нито пък И.М. (като физическо лице) получили въпросната сума.
Причината поради, която
ответното дружество (респективно съдлъжникът) не подали възражение против
издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, била уговорката между
страните, че сумата ще бъде предоставена само ако заемодателят предварително се
снабди с изпълнителен лист за претендираната сума. В тази връзка нито ЕТ“Идица-М-И.М.“,
нито пък И.Г.М. възразили в срока и в рамките на заповедното производство - те
очаквали да получат сумата в последствие. Липсата на възражение обаче, не
променяло факта, че ответникът не получил сумата по договора за заем. Това обстоятелството,
лесно може да бъде установено. „Заемната сума“ задължително следвало да бъде
изплатена по банков път. Доколкото подобно плащане не било извършвано, нямало
как ищцовото дружество да разполага и да представи съответните банкови платежни
нареждания.
Липсва реално предаване на
заемна сума по цитирания от ищцовото дружество договор за заем, съответно
същият е недействителен. Твърдяното задължение не съществува, а това води и до
неоснователност на предявения иск.
Договорът за цесия също бил
недействителен. За да бъде валиден този договор, следва цедираното вземане
реално да съществува. Предаването на сумата не било осъществено и нямало как да бъде прехвърлено едно
несъществуващо вземане.
На следващо място, договорът
за цесия бил недействителен, тъй като цената по този договор била уговорена под
условие - ще бъде платена, ако и само след като вземането бъде събрано. Такава
уговорка в рамките на договор за прехвърляне на вземане била недействителна.
Възмездността на договора за цесия предполага действително плащане на цената, а
не хипотетично или алеаторно такова.
Извън гореизложеното, и на
самостоятелно основание, предявеният иск бил неоснователен, тъй като било
налице достатъчно друго имущество на „длъжниците“, което би могло да
удовлетвори въпросното вземане. Факт било обаче, че ищцовото дружество не търси
реално парично изпълнение на „вземането си“, а се фокусира върху принудително
изпълнение върху процесния имот. Този факт също бил лесно установяем - в
рамките на изпълнително дело № 106/2016 г. на ЧСИ Атанаска Пътникова ищцовото
дружество многократно имало възможността да удовлетвори твърдяното вземане, или
поне част от него. Независимо от това, в рамките на изпълнителното дело,
взискателите заявявали (и това е документирано), че не желаели разпределение на
парични суми по изпълнителното дело. Целта била ясна — изкуствено увеличаване
на така или иначе несъществуващото задължение и в крайна сметка насочване на
изпълнението, именно към процесния имот.
В обобщение и видно от
гореизложеното, не било налице увреждане на кредитора. Всички страни били
напълно наясно с факта, че заемната сума не била предадена нито на ЕТ „Идица-М-И.М.“,
нито пък на И.Г.М. като физическо лице. Очевидно било, че след като не бил
налице дълг, нямало как да бъде налице нито „знание“, нито „увреждане“ от
страна на ответниците.
Молят съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Молят съда да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
От обстоятелствата
изложени в исковата молба се налага извода, че предявеният иск е с правно
основание чл. 135 от ЗЗД. В това производство ищецът следва да докаже,
че е кредитор на ответника (в настоящия случай и
качеството цесионер), както и че със сделката, която иска да
бъде обявена за недействителна, същият е увреден и в случай, че сделката е
възмездна – че приобретателят по тази сделка е знаел за увреждането. Знанието на третото
лице (съдоговорител на длъжника) подлежи на доказване, ако увреждането
произтича от двустранна възмездна сделка. В случай, че третото лице е роднина
(низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника) знанието се предполага до
доказване на противното. Ответниците
следва да оборят
презумпцията за знание или да докажат
насрещните си възражения – за липса на дълг и невалидна цесия. Ответниците следва да докажат всички твърдени в
отговора обстоятелства.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните
предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и
десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба
не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се
ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи
заплащане на държавна такса в половин размер.
НАПЪТВА страните към
медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на
спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни да
постигнат споразумение. Спорът може да
бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна
спогодба.
Съдът счита, че
следва да приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба документи,
тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК. Искането
на ответниците за съединяване на висящи дела по чл.213 от ГПК следва да се
направи по гр.д.№ 3683/2020г. по описа на РС-Стара Загора, тъй като същото е
образувано първо и по него би могло да се прецени дали съединяването на
посочените дела е в интерес на процесуалните действия, срокове и интереси на
страните.
Ето защо, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото: Копие
от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 157, т. I, per. № 3513, н.д. №
96 от 20.05.2019 г. на Нотариус Радка Богданова, per. № 435 на НК, вписан в
СлВп - Стара Загора, вх. Peг. № 4683 и Дв. Вх. peг. № 4653 от 20.05.2019 г. Акт
№ 113, том XIII, дело № 2764/2019г; Удостоверение изх. № 7975/ 31.05.2019,
издадено по изп. д. № 106/2016г. по описа на ЧСИ Атанаска Пътникова с peг. №
764 на КЧСИ; Изпълнителен лист от
06.04.2016 г. издаден по ЧГД № 1537/2016 г. по описа на СтРС; Договор за
прехвърляне на вземане от 14.04.2016 г. с Уведомление.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за съединяване на посочени в отговора образувани в РС Ст.Загора
граждански дела.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на
страните да сочат гласни доказателства.
НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа
експертиза, като вещото лице, след като се запознае с
доказателствата по делото, и извърши проверка в счетоводствата ищеца и на
ответника, да отговори на въпросите поставени от
ответниците в отговора.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице: ДАНИЕЛА
ВЪЛЧЕВА ДЕМИРЕВА-ГЮРОВА.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на
експертизата в размер на 200 лв., платими от ответниците в 3 дневен срок и в
същият срок да представят по делото банковото бордеро.
ВНАСЯ делото в открито
съдебно заседание и НАСРОЧВА същото
за 16.03.2021
г. от 11.00 ч.,
за която дата да се призоват страните, като на ищеца се изпрати копие от
отговора на ответника.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на
страните.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: