Р Е Ш Е Н И
Е № 4303
гр. Пловдив 12.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Величка Динкова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14727 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от “Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, против
против И.А.Ц., с която е предявен иск с правно основание чл.
422, ал.1 във вр. с чл. 415 ГПК за признаване на установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер от 1878
лв. – главница по договор за кредит №***от 13.03.2017 г., за която е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5814/2018 г. по описа
на ПРС.
С влязло в сила на 12.06.2019 г.
определение производството е частично прекратено по отношение на предявения иск
с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415 ГПК за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер от 4438,99 лв. – главница по договор за кредит №***от
13.03.2017 г., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 5814/2018 г. по описа на ПРС по отношение на сумата от 2560,99 лв., представляваща разлика между
присъдената в заповедното производство главница в размер от 4438,99 лв. и
претендираната в настоящото производство главница в размер от 1878 лв. Прието е недопустимост на изменение на
исковете в осъдителни, което е възприето от въззивния съд.
Предмет на производството е
предявен от “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, против против
И.А.Ц., с която е предявен иск с
правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415 ГПК за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер от 1878 лв. – главница по договор за кредит №***от 13.03.2017
г., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 5814/2018 г. по описа на ПРС.
Ищецът твърди, че на 13.03.2017
г. в качеството на заемодател е сключил
договор за заем с ответника в качеството на заемател, по силата на който на
последния е предоставена сумата в размер от 2000 лв., които ответникът е
следвало да върне в срок от 36 месеца, ведно с договорно възнаграждение, като
общият размер на подлежащата на връщане сума е в размер на 3513,24 лв. Сочи се,
че е избран и допълнителен пакет услуги с възнаграждение в размер от 1558,80
лв. Ответникът е платил обща сума в размер от 741,93 лв., като е останала
дължима сума в размер от 4438,99 лв., разпределена както следва: сумата от
1878 лв.- главница, сумата от 1218,69 лв.- договорно
възнаграждение и сумата от 1342,30 лв.- възнаграждение за закупен допълнителен
пакет услуги. Твърди се, че поради
неизпълнение на задълженията по договора, той е обявен за предсрочно изискуем
на 14.11.2017 г. Депозирано е заявление за издаване на заповед за изпълнение
за дължимите по договора суми, ведно със
законна лихва, което е уважено и са присъдени разноски. Тъй като заповедта е връчена при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК възникнал интерес от
установителни искове за съществуване на вземанията. Въз основа на изложеното се моли предявеният
иск да се уважи, като се претендират разноски.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на особения представител на ответника, който оспорва иска.
Твърди, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие с
императивната норма на чл. 22 ЗПК, като посочва изрично основания за
недействителност. Оспорва, като нищожно споразумението за допълнителен пакет
услуги, като противоречащо на императивните разпоредби на чл.10, ал. 2 пр. 2 ро
и чл. 10а, ал.3 и 4 ЗПК и като заобикалящо закона. Сочи, че са налице
неравноправни клаузи в договора. Оспорва ответникът да е уведомяван за
предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит. С оглед подробно изложените в отговора
възражения моли предявеният иск да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
На 10.03.2017 г. ответникът е подал
искане до ищеца за отпускане на потребителски кредит със зададени параметри.
Ответникът декларирал възможност и желание за закупуване и на пакет от
допълнителни услуги и е предоставил на финансовата институция и данни за
финансовото си състояние. На 13.03.2017 г.
между ищеца в качеството на кредитор и ответника в качеството на
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги при следните параметри: сума на
кредита – 2000 лв.; срок на кредита 36 месеца, размер на месечна вноска по
кредита – 97,59 лв., ГПР – 49,89 % и ГЛП – 41,17%, лихвен процент на ден 0,11 и
обща дъжима сума по кредита 3513,24 лв. Параметрите по избрания и закупен пакет
допълнителни услуги са
следните: 1558,80 лв.- възнаграждение за
закупен пакет и 43,30 лв.- размер на вноската. Общото задължение по договора и
споразумението към датата на сключването им е 5072,04 лв., общ размер на
погасителната вноска 140,89 лв. и дата на погасяване -20-ти ден на месеца.
Съгласно подписаните общи условия по договора за кредит – чл.12.3 в случай, че
клиентът просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,
без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента уведомление, покана ,
предизвести или други. Съгласно чл. 12.4 при прекратяване на договора за потребителски
кредит на основание чл. 12.3 от ОУ, клиентът дължи остатъчните и непогасени
вноски по погасителния план, включващи и
възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и
таксите, дължими по реда на чл. 17.4.
Приет е по делото подписан от клиента
погасителен план, в която е отразен дата на плащане на вноската, като са
индивидуализирани вноските, както следва: размер на главница, размер на лихва,
размер на вноска по кредита, размер на вноска по закупен пакет от допълнителни
услуги и общ размер на месечната вноска. Доказва се превеждането на
предоставената в заем сума в размер от 2000 лв. по съответната сметка.
Подписан е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информаиця
за потребителските кредити.
На 14.11.2017 г. е изготвено уведомително писмо до ответника за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, като
липсват данни същото да е връчено.
Прието е като доказателство извлечение по сметка към процесния договор за
потребителски кредит, от което е видно, че ответникът е платил обща сума в
размер от 741,93 лв., с която са
погасени четири вноски изцяло и петата частично по Договора за потребителски кредит. Последното
плащане, направено от ответника е от дата 25.07.2017 г., като към датата на
изготвяне на писмото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, са
изминали повече от 30 дни забава на повече от една погасителна вноска. Останалата
част от сумата е за погасяване на задължения по договор за допълнителен пакет
услуги, който не е предмет на настоящото производството, доколкото
производството в тази част е прекратено поради липса на пълен идентитет със
заявеното в заповедното производство.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да се уважи предявения иск,
ищецът следва да докаже
фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на
сключен договор за заем, изпълнение на договорните си задължения за
предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникнало задължение
за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже, че договорът е
предсрочно прекратен, каквито твърдения са изложени в исковата молба.
Като потребител ответникът разполага със защитата
срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът
следи служебно. Доколкото съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и за
действителността на сключения договор за заем, то в тежест на ищеца е да докаже, че са спазени приложимите към процесния договор за
потребителски кредит императивните законови изисквания, както и че клаузите на
договора, касаещи основните му параметри са индивидуално договорени.
Между ответника и ищеца са възникнали правоотношения
по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора. В случая е ирелевантно дали
датата на договора е посочена в началото или в края на договора за кредит,
доколкото същата няма данни да е изписана допълнително и е удостоверена с
подписа на ответника. Ответникът изрично е посочил, че приема общите условия,
като е подписал същите, поради и което няма пречка част от изискуемото към
договора съдържание да е уговорено в приложените и подписани от страните общи
условия.
В процесния договор, кредиторът е посочил
лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема,
като освен договорна лихва липсват други
уговорени плащания по договора за заем,
които евентуално да бъдат предвидени и посочени като такива, включени в ГПР.
Съгласно чл. 10, т.9 договорът за
потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията
за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, които е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени
проценти. Внимателния прочит на разпоредбата налага извода, че пълната редакция
на текста е свързана с възможността за промяна на уговорения първоначално
лихвен процент. В случая такъв е уговорен като постоянен, а не променлив - поради
което е достатъчно да бъде посочен размера на същия, което е сторено в
договора. Не намира приложение и разпоредбата на чл. 10, т.9а от ЗПК. Страните
са подписали погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, каквото е
законовото изискване на чл. 11, т.11 ЗПК при договори за кредит с фиксиран
лихвен процент.
С оглед гореизложеното по повод
съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между ответника
и ищеца съдът счита, че са спазени
императивните изисквания на ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит
не е недействителен поради нарушение на
разпоредбите на ЗПК.
Не следва да се обсъждат
възраженията на особения представител на ответника, касащи сключения договор за
допълнителни услуги и закупения пакет, доколкото същият не е предмет на
настоящия спор.
Следва да се обсъдят възраженията
на ответника, че не е налице обявена от ищеца предсрочна изискуемост на
договора за кредит.
С оглед задължителните указания
по тълкуването на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции по т. 18 от
ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК,
фактическият състав, пораждащ възможността кредитора да получи предоставена
главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника срок налага
позоваване на две предпоставки: обективен факт, уговорен като основание за
едностранно изменение на договора, и упражнено от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника.
Независимо от обстоятелството, че
ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
даденото в цитираното ТР разрешение за необходимостта преди подаването на
заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита
кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери приложение по
аналогия. Същото следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната
изискуемост на задължения по договор за банков кредит /който по същността си е
договор за заем/, но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на
разсрочени парични задължения по други договори, по които престацията на
кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено.
Не съществуват правно-логически аргументи, които да са основание за различно
третиране на предсрочната изискуемост на кредитите /заемите/, отпускани от
небанкови финансови институции/ и тези, отпускани от търговските банки. Няма
основание заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1
ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде
освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно
изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение
спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя
сметка и на собствен риск. Отделно - кредитополучателите по договори, сключени
с небанкови финансови институции, биха били поставено в по-неблагоприятно
положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.
Поради изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че и при вземания по договор за кредит с
кредитор финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, съдържащ клауза за
предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски, предсрочната
изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на
заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление трябва да е достигнало до
длъжника. Срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от
съдържанието на договора за кредит, поради което за промяната му е необходимо
не само наличие на договорна клауза, но и изявление на правоимащия /кредитор/,
че се възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда
действие, ако банката, съответно финансовата институция, изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. В този смисъл е и
Решение № 3 от 17.04.2019 г. на ВКС по т.
д. № 1831/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Николай Марков, в което се приема, че предсрочната
изискуемост на вземането по договор за заем за потребление по чл. 240 от ЗЗД,
уредена в нормата на чл. 71 от ЗЗД, представлява преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно
волеизявление, което обаче следва да достигне до насрещната страна и поражда
действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.
В настоящия случай не се установява при
условията на пълно и главно доказване приложеното към исковата молба уведомление
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до ответника –
кредитополучател на посочената в уточнителната молба дата, нито да е налице
фингирано връчване, доколкото липсват доказателства това уведомление да е
изпратено по пощата или по друг начин.
В Тълкувателно решение № 8/2017
от 02 април 2019 г. по т.д. № 8/2017 г. по описа на ОСГТК се приема, че
предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което
произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на
предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания,
възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения
позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на
което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. В така цитираното Тълкувателно решение №
8/2017 от 02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 не е изследван въпроса „Може ли обявяването
на кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване на препис от
исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК и приложеното към нея изявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем и представлява ли това факт, който
трябва да бъде съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК“, предвид вече приетото
в т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Доколкото този въпрос не е обсъждан в по – късно постановеното тълкувателно
решение, то следва към настоящия момент да се приложат разпоредбите на
действащото предходно тълкувателно решение.
В постановената след 02.04.2019
г. съдебна практика на ВКС се приема, че в случай, че не се установи по делото
по предявен иск по чл. 422 ГПК, че на длъжника е връчено уведомление за
предсрочна изискуемост, то предявените искове следва да се уважат до размера на
падежиралите вноски, въпреки че съгласно
Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г.
на ОСГТК на ВКС разбиране, че решението на съда трябва да отразява правното
положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на
съдебното дирене. (В този смисъл Решение
№ 3 от 17.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1831/2017 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Николай Марков).
Предвид гореизложеното съдът
счита, че предявеният иск за установяване на главница в размер на 1878 лв. се
явява частично основателен до размера от 1436,51 лв.- вноските за главница по
договора за кредит с настъпил падеж към датата на приключване на съдебното
дирене. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1878 лв.-
главница искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1, ал.3 и ал.4 ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция. Ищецът претендира и е
представил доказателства за разноски в заповедното производство в размер от 140,78
лв., от които по съразмерност следва да му се присъди сумата от 45,97 лв. В
исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на 726,78 лв., включващи сумата от 540 лв.-
заплатен депозит за особен представител, сумата от 86,78 лв.- държавна такса и
сумата от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл. 78, ал.8 във вр. с чл. 25 от НАРЕДБА за заплащането на правната
помощ, от които по съразмерност следва да му се присъди сумата от 235, 19 лв.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.А.Ц., ЕГН **********,*** дължи на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53 Е, вх.В сумата
в размер от 1436,51 лв. – неплатена падежирала главница по договор за кредит №***от
13.03.2017 г., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 5814/2018 г. по описа на ПРС , като ОТХВЪРЛЯ поради липса на обявена предсрочна изискуемост
предявения от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК ********* против И.А.Ц., ЕГН ********** иск за признаване на установено,
че се дължи сумата от 441,49 лв., представляваща разлика между сумата от 1878
лв. и 1436,51 лв., за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5814/2018 г. по описа
на ПРС.
ОСЪЖДА
И.А.Ц., ЕГН **********,*** да заплати на на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ № 49,
бл.53 Е, вх.В, ет.7 сумата от 45,97 лв. – разноски по съразмерност по ч.гр.д. №
5814/2018 г. по описа на ПРС и сумата от 235,19 лв. – разноски по съразмерност
по гр.д. № 14727 по описа за 2018 г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала.
ПМ