№ 15356
гр. София, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110130533 по описа за 2021 година
Предявени са от ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********
обективно кумулативно съединени установителни искове реда на чл. 422 от ГПК, с правно
основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за установяване съществуването на вземане спрямо ответницата С. Г. З., ЕГН
********** за сумата от 5956,57 лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит № PLUS - 14617922 от 06.03.2017 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, ведно със законна лихва от 10.12.2020 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК) до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 589,63 лв. за периода от
20.4.2019 г. до 13.3.2020 г., обезщетение за забава в размер на 479,93 лв. за периода от
21.4.2019 г. до 10.12.2020 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК), за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.01.2021
г. по ч.гр.д. № 61885/2020 г. по описа на СРС, 65 състав.
В условията на евентуалност предявява осъдителни искове за посочените суми.
Претендира присъждането на разноски по делото.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди в исковата си молба, че на
06.03.2017 г. ответницата е сключила с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор за
потребителски кредит № PLUS - 14617922, по силата на който на ответницата е
предоставена сума в размер на 12 000 лева, представляваща главница и договорна лихва в
размер на 5870,88 лева, като общата стойност на плащанията, които ответницата се е
задължила да върне, в срок до 20.03.2021 г. на 48 броя равни месечни вноски, е в размер на
17 870,88 лева, всяка от които по 372.31 лева. Сочи, че ответницата не е изпълнила в
гореспоменатия срок задължението си за плащане на погасителните вноски, поради което,
на основание чл. 5 от Условия към договора за кредит, е настъпила предсрочна изискуемост,
за настъпването на която ответницата е уведомена с уведомително писмо, получено на
13.03.2020 г. Сочи, че на ответницата е начислена лихва за забава за периода от 21.04.2019 г.
до датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение, в размер на 479,93 лева.
Предвид гореизложеното, моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Ответницата С. Г. З. в срока по чл. 131 ГПК е депозирала писмен отговор. Твърди,
1
че изцяло е погасила задълженията си към кредитора, респективно исковите претенции са
погасени чрез плащане, като сочи доказателства за същото.
С молба с вх. № 60160/06.03.2023 г. ищецът е признал направеното плащане,
претендира само разноски по настоящото дело.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Видно от материалите по ч. гр. д. №61885/2020г. по описа на СРС,65 състав, същото
е образувано по депозирано на 10.12.2020г. заявление от „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу С. Г. З..
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е издадена на
11.01.2021год. като е редовно връчена на длъжника на 04.03.2021год.,който в крок е подал
възражение по чл.414 от ГПК.
На заявителя с разпореждане от 14.04.2021год.,на основание чл.415,ал.1,т.1 от ГПК
са дадени указания ,че може да предяви иск срещу длъжника за вземането си,което
разпореждане му е връчено на 28.04.2021год.
В срок /на 31.05.2021год./ са постъпили доказателства за предявяване на искове
срещу длъжника. Исковете са допустими като предявени в преклузивния срок по чл. 415, ал.
4 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от установяване на вземане заповедното
производство.
С писмения отговор ответникът е представил доказателства ,че е платил
задълженията си :платежно нареждане от 02.09.2021год. за сумата от 5956,57лв. ,главница
20.04.2019год. до 20.03.2021год. ; платежно нареждане от 14.09.2021год. за сумата от
474,87лв. ,законова лихва 20.11.2020год. до 02.09.2021год. ,платежно нареждане от
02.09.2021год. за сумата от 589,63лв. ,договорна лихва 20.04.2019год.,платежно нареждане
от 02.09.2021год. за сумата от 479,93лв. лихва за забава.
Страните не спорят по фактите по делото. Нещо повече, в хода на процеса
ответникът е заплатил изцяло претендираните суми, за които е издадена заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът потвърждава, че към датата на откритото съдебно заседание са погасени
всички претенции ,а съгласно представените платежни нареждания става ясно ,че са платени
,както задълженията за главница ,договорна лихва и обезщетение за забава ,така и законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда 10.12.2020год. до заплащането на
главницата на 02.09.2021год. Направените от страните признания на фактите по делото
съдът намира на основание чл. 175 ГПК за установени по безспорен начин от събрания
доказателствен материал.
Предявените положителни установителни искове по реда на чл.422 от ГПК ,с
правно основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 99 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за
установяване на съществуване на задълженията ,за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.01.2021 г. по ч.гр.д. № 61885/2020 г. по описа
на СРС, 65 състав са неоснователни ,поради настъпилото в хода на делото плащане на
02.09.2021год. и 14.09.2021год.,което съдът на основание чл.235 ,ал.3 от ГПК следва да
съобрази.
Съгласно представените от ответницата платежно нареждане от 02.09.2021год.е
платена главницата от 5956,57лв. за периода 20.04.2019год. до 20.03.2021год. ; с платежно
нареждане от 14.09.2021год. е платена сумата от 474,87лв. ,законова лихва 20.11.2020год. до
02.09.2021год. ,с платежно нареждане от 02.09.2021год. е платена сумата от 589,63лв.
2
,договорна лихва 20.04.2019год.,а с платежно нареждане от 02.09.2021год. е платена сумата
от 479,93лв. лихва за забава.
Следва да се приеме ,че са платени и законните лихви върху главницата от
5956,57лв. за периода 10.12.2020год. до датата на плащането – 02.09.2021год.
Ето защо ,съдът счита ,че понастоящем всички задължения ,за главници ,договорни
и мораторни лихви ,вкл. законната последица са изцяло погасени и предявените искове
подлежат на отхвърляне.
По разноските :
И при този изход на делото само ищецът има право на разноски ,тъй като въпреки
,че ответникът е погасил задълженията си ,с поведението си е станал причина за
образуване на заповедното ,а и настоящото производство ,като плащането е извършено в
хода на исковото производство /на 02.09.2021год. и 14.09.2021год./,образувано въз основа
на искова молба от 31.05.2021год.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски с исковата молба.
В заповедното производство са доказани такива в общ размер от 190,52лв. от които
140,52лв. – д.т. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
В исковото производство разноските възлизат на д.т. от 197,76лв. като следва да се
присъди и на основание чл.78,ал.8 от ГПК възнаграждение за юрисконсулт в минимален
размер от 100лв. или общо в размер на 297,76лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ,ЕИК :
********* със седалище и адрес на управление в гр.София,бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №
25,офис сграда Лабиринт,ет.2 срещу С. Г. З., ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ж.к.
“Свобода“ ,бл.8,вх.Г,ет.6,ап.70 положителни установителни искове, по реда на чл. 422 от
ГПК ,с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане спрямо ответницата С. Г. З.,
ЕГН ********** за сумата от 5956,57 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № PLUS - 14617922 от 06.03.2017 г., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ведно със законна лихва от 10.12.2020 г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 589,63 лв. за периода от 20.4.2019 г. до 13.3.2020 г.,
обезщетение за забава в размер на 479,93 лв. за периода от 21.4.2019 г. до 10.12.2020 г. за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
11.01.2021 г. по ч.гр.д. № 61885/2020 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА С. Г. З., ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София, ж.к. “Свобода“
,бл.8,вх.Г,ет.6,ап.70 да заплати „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ,ЕИК :
********* със седалище и адрес на управление в гр.София,бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №
25,офис сграда Лабиринт,ет.2 ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 190,52лв.
,представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата в размер на
297,76лв. ,представляваща деловодни разноски в исковото производство .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3