Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ….
гр. София, 24.10.2025г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о, 5 състав, в
публично съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Д.Шулева, като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело № 5585 по описа за 2021 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от М.Т.Т.
против Е.И.М. и И.Д.М. искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр чл. 535 от ТЗ, вр. чл. 537 от ТЗ.
Ищцата
твърди, че на 30.03.2020 г. ответникът Е.И.М.
издал в нейна полза два записа на
заповед на обща стойност от 30 000 лв., а ответницата И.Д.М. била авалист по
записите на заповед. Сумите по записите на заповед следвало да бъдат платени на
30.09.2020 г. Тъй като ответниците не изпълнили задълженията си по записите на
заповед, ищцата се снабдила със заповед по чл.417 от ГПК срещу тях по чгр.д. №
53816/2020 г. на СРС, ГО, но ответниците подали възражение срещу заповедта,
поради което същата не могла да влезе в сила. По изложените съображения ищцата
моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че дължат
солидарно сумата от 30 000 лв., от която 20 000 лв. по запис на заповед,
издаден на 30.03.2020 г., и 10 000 лв. по запис на заповед, издаден на
30.03.2020 г., ведно със законата лихва, считано от 03.11.2020 г. до
окончателното изплащане. Претендира направените в исковото и в заповедното
производство разноски.
Ответниците
оспорват исковете. Твърдят, че към исковата молба не са приложени записите на
заповед, на които се позовава ищцата, поради което не могат да преценят тяхната
редовност и тяхната стойност, нито какво точно задължение е поето с тях и кога
трябва то да бъде изпълнено. Твърдят, че записите на заповед не са им били
предявени. Оспорват да имат парично задължение към ищцата. На следващо място
оспорват редовността на записите на заповед. Ответницата М. оспорва да е
подписала записите на заповед в качеството на авалист. Оспорват размера на исковете.
Оспорват да са получили сума от 30 000 лв. от ищцата. Твърдят, че не е
установено каузално правоотношение, въз основа на което да са издадени записите
на заповед. Молят съда да отхвърли исковете и да им присъди направените по
делото разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 04.12.2020 г. по чгр.д. № 53816/2020
г. на СРС, ГО, 42 състав, е издадена заповед по чл.417 от ГПК, с която е
разпоредено длъжниците Е.И.М. и И.Д.М. солидарно да заплатят на М.Т.Т. сумата
от 30 000 лева, представляваща задължение по два записа на заповед, а именно за
сумата от 20 000 лв. по запис на заповед, издаден на 30.03.2020 г., с падеж
30.09.2020 г., и за сумата от 10 000 лв. по запис на заповед, издаден на 30.03.2020
г., с падеж на 30.09.2020 г., ведно със законата лихва, считано от 03.11.2020
г. до окончателното изплащане.
С исковата молба по настоящото дело не са
представени нито оригиналите на двата записа на заповед от 30.03.2020 г., нито
техните копия. Вместо това ищцата е заявила, че записите на заповед са
приложени по чгр.д. № 53816/2020 г. на СРС и въз основа на тях е била издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. С исковата молба е поискано
прилагането на чгр.д. № 53816/2020 г. по описа на СРС към настоящото дело.
Видно
от приложеното чгр.д. № 53816/2020 г. на СРС в него се съдържат копия на два записа на заповед от 30.03.2020
г. В едното копие на запис на заповед от 30.03.2020г. е посочено, че ответникът
Е.И.М. се е задължил да заплати на М.Т.Т. сумата от 10 000 лв. на 30.09.2020 г.,
както и че това задължение е авалирано от ответницата И.Д.М.. Във второто копие на запис
на заповед от 30.03.2020г. е посочено, че ответникът Е.И.М. се е задължил да
заплати на М.Т.Т. сумата от 20 000 лв. на 30.09.2020 г., както и че това
задължение е авалирано от ответницата И.Д.М..
По
искане на ответницата И.Д.М., с определение от 05.01.2024 г., на основание
чл.193, ал.1 от ГПК, е открито производство по оспорване автентичността на
записите на заповед в частта, относно положените от нея подписи, и е указано на
ищцата да осигури достъп на вещото лице от графологическата експертиза до
оригиналите на записите на заповед.
От заключението на
графологическата експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно
дадено, се установява, че на вещото лице – графолог С. Ц. не
са представени оригиналите на записите на заповед, тя се е запознала единствено
с ксерокопия на записите на заповед, находящи се по приложеното чгр.д. №
53816/2020 г. на СРС. Вещото лице е посочило в заключението, че подписите върху
копията на записите на заповед за авалист представляват ксерокопия на подписи,
които не са изпълнени от ответницата И.Д.М..
В първото съдебно
заседание по делото от 20.03.2024 г., по искане на ответниците, направено още с
отговора на исковата молба, е задължена ищцата, на основание чл.183, ал.1 от ГПК, да представи оригиналите на записите на заповед, но до приключване на
устните състезания по делото, тя не
представи оригиналите на посочените документи.
При
така събраните по делото доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр.чл. 535 от ТЗ, вр. чл. 537 от ТЗ.
За да бъдат
уважени исковете трябва да бъдат ангажирани доказателства за: 1/съществуването
на записите на заповед от 30.03.2020 г., които да съдържат предвидените от закона
реквизити и да са със съдържанието, посочено в исковата молба; 2/за обстоятелството,
че ответникът М. е издател на записите на заповед, а ответницата М. е авалирала
записите на заповед; 3/за обстоятелството, че е настъпил падежът по записите на
заповед.
По
делото не са представени оригиналите
на записите на заповед от 30.03.2020 г. По искане на ответниците, в първото
съдебно заседание от 20.03.2024 г., е задължена ищцата, на основание чл.183,
ал.1 от ГПК, да представи оригиналите на записите на заповед, но до приключване
на устните състезания, тя не представи оригиналите на тези документи, нито ги е
представила пред вещото лице-графолог за изготвяне на заключение по делото.
Нещо
повече, в съдебно заседание от 30.10.2024 г. пълномощникът на ищцата в
пренията по съществото на спора заяви, че записите на заповед са били
представени по заповедното дело, след което „следите им се губят“. Чгр.д. №
53816/2020 г. по описа на СРС е приложено по настоящото дело, но в него се
съдържат единствено копия на записите на заповед, което става ясно от
заключението на графологическата експертиза, което съдът кредитира като комптентно
и обективно дадено.
Тъй
като оригиналите на записите на заповед не са представени, на основание чл.183,
ал.1 от ГПК, копията следва да бъдат изключени от доказателствата по делото.
При липса на оригиналите на записите
на заповед от 30.03.2020 г. по делото не бе доказано да съществуват записи на
заповед с посоченото в исковата молба съдържание, поради което предявените искове
като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Необосновано
е становището на пълномощника на ищцата, изразено в пренията по съществото на
спора, че е доказано съществуването на оригиналите на записите на заповед, тъй
като били представени пред заповедния съд от адв. Е.П. и заповедният съд вече се бил запознал с тях и
издал заповед по чл.417 от ГПК. В
заповедното производство адвокат Е.П. е депозирала молба на 02.12.2020 г., в
която е твърдяла, че представя пред съда оригиналите на записите на заповед. Заповедният
съд в това производство обаче проверява единствено от външна страна редовността
на документа, т.е дали същият съдържа
изискуемите от закона реквизити и дали върху гърба му има отбелязване за извършени плащания, но не
изследва неговата истинност, тъй като не разполага с такава възможност – не
може да назначи графологическа експертиза в това производство. Едва в състезателното
исково производство по чл.422, ал.1 от ГПК може да бъде извършена проверка дали
действително съществува такъв документ в оригинал, както и да се провери автентичността
на документа, каквото искане относно положения от ответницата М. подпис бе
направено по делото, но оригиналите на двата записа на заповед не бяха
представени.
По изложените съображения, поради
липса на доказателства за съществуването на оригинали на записите на заповед с
посоченото в исковата молба съдържание, предявените искове като неоснователни
следва да бъдат отхвърлени.
По
разноските:
Ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответниците, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 2500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.Т.Т., ЕГН **********, от гр.София, съдебен адрес: ***, офис 5,
против Е.И.М., ЕГН **********, и И.Д.М., ЕГН **********, двамата със съдебен
адрес: *** – за адв.В., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.
535 от ТЗ, вр. чл. 537 от ТЗ, за установяване по отношение на ответниците Е.И.М.,
ЕГН **********, и И.Д.М., ЕГН **********, че дължат солидарно на М.Т.Т., ЕГН **********,
сумата от 30 000 лв., от която 10 000 лв., дължима по запис на заповед от 30.03.2020
г., и 20 000 лв., дължима по запис на заповед от 30.03.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК от 04.12.2020 г. по чгр.д. № 53816/2020 г. на СРС, ГО, 42 състав,
ведно със законната лихва, считано от 03.11.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
М.Т.Т. да заплати на Е.И.М. и И.Д.М., на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 2500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :
.