№
10
Силистра, 13.01.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в публично
заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ДОБРИНКА СТОЕВА
при секретаря Ели Н. като
разгледа докладваното от съдия
Стоева гр. д. № 312 по описа за
2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от
ГПК.
С решение № 346/30.09.2019г., постановено по гр.д. № 849/2019г. по описа на СРС, са отхвърлени предявените от М.И.В.
искове против ЗК „16 ДЕКЕМВРИ“ - с.Гарван, обл.Силистра, с ЕИК *********, за признаване
за незаконно на уволнението й, за отмяна на Заповед №69/12.04.2019г. на
председателя на кооперацията, за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност - “чистачка” и „отчетник през жътвените кампании и изнасяне на
продукция“ в ЗК “16 декември“, и ответникът да бъде осъден да й заплати
обезщетение за незаконното й уволнение за времето, през което е останала без
работа, в размер на 3 552 лева, за период от 6 месеца, считано от 15.04.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от 11.06.2019г. до окончателното изплащане
на задължението. Осъдил е М.И.В. да заплати на ЗК „16 ДЕКЕМВРИ“-с.Гарван,
обл.Силистра, с ЕИК *********, сумата от 500 лева- разноски по гр.д.№
849/2019г. по описа на СРС.
Недоволна от
решението, е останала М.И.В., която го обжалва в законоустановения срок. Счита,
че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли съда да го
отмени и да постанови друго, с което да уважи претенциите й. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Ответната страна ЗК
„16 ДЕКЕМВРИ“ - с.Гарван, обл.Силистра, счита е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като обсъди
жалбите, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявени са искове с
правно основание чл.344,ал.1, т. 1,2 и 3 във връзка с чл.225,ал.1 от КТ.
Не спори между страните, че трудовото правоотношение между тях е възникнало, подписвайки на 15.11.2016г. срочен Трудов договор № 266 /стр.7 от делото/. Ищцата е приела да изпълнява длъжността „чистачка“, при договорено работно време от 8 часа дневно. С допълнително споразумение от 12.04.2018г. е променена заеманата длъжност, като към вече поетите задължения на чистачка са добавени и задълженията на „отчетник през жътвените кампании и изнасяне на продукция“.
Ищцата твърди, че при
уволнението й не е спазена разпоредбата на чл. 333 КТ, тъй като по време на
връчване на заповедта за уволнение тя е била в болничен. Тя обаче не е била в
болничен към 15.03.2018г, когато й е било връчено предизвестието за прекратяване на трудовия договор
поради намаляване обема на работа /стр. 10 от делото/.
Прекратяването на
договора настъпва с изтичането на дадения срок по предизвестието. Правото на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение е потестативно и поражда действие с достигането на
писменото изявление до адресата.Този е правнорелевантният момент, към който следва да се
преценява законността на изявлението и към този момент следва да се извършва
преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то. Издадената
след това заповед за прекратяване на трудовото правоотношение няма
конститутивно действие, а има само констативен характер. /В този смисъл е Р. №
559/09.07.2010 г. по гр. д. № 650/2009 г. IV г. о. на ВКС, Р. № 264 от
10.06.2015 г. на ВКС, IV г. о., ГК, Р. № 94 от 28.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2623/2013 г., IV г. о./.
След като към момента,
в който е връчено предизвестието на М.В., тя не е започнала ползване отпуск
поради болест, то за работодателя не е имало задължение да иска разрешение за
уволнението й. Следователно
не е налице нарушение на разпоредбата
на чл. 333 КТ искът подлежи на
разглеждане по същество.
В тежест на
работодателя е да докаже в хода на процеса соченото от него в заповедта основание
за уволнение - намаляване обема на работа.
Ищцата сочи като порок
на процесната заповед, че в същата е посочено само „поради намаление обема на
работа“ без да са изложени мотиви за това. Следва да се има предвид обаче, че
когато в заповедта за уволнение не са посочени причините за намаляване обема на
работа, то няма пречка това да се направи от работодателя в хода на процеса,
при възложена му доказателствена тежест в тази насока, както е в случая.
При намален обем на
работата, работодателят има право да пристъпи и към изготвяне на нов, по-свит,
по-малък щат, съответстващ на по-малкия обем на работата. При изготвяне на този
нов щат може да извърши сливане, изменение, трансформиране и др. подобни
промени в някои длъжности. Това са въпроси на негова преценка с оглед на
по-рационална и управленски по-целесъобразна организация на труда и производството,
наложена от настъпилия спад в обема на производствената и служебна дейност в
предприятието. Тази преценка не е въпрос на законност, а на целесъобразност и
поради това не подлежи на съдебен контрол. Въпрос на законности на съдебен
контрол е доколко реално е налице намаляване на обема на работата, дали е взето
решение по надлежния ред и от компетентния орган за намаляване на персонала.
При съкращаване на
щата се премахват за в бъдеще отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите. За разлика от съкращаването на щата, намаляването на
обема на работа, като основание за уволнение, предпоставя намаляване на общия
обем на работа и на общия брой на персонала.
В случая съдът счита, че
е доказано приложеното от работодателя основание за уволнение на ищцата -
намаляване на обема на работа. Този извод на съда се подкрепя от
доказателствата по делото. От приложената Аналитична оборотна ведомост за
синтетична сметка 303 „Готова продукция растениевъдство“ за периода 1.01.17г. –
31.12.17г. и аналогична ведомост за периода 1.01.18г. – 31.12.18г. е видно, че количествата
готова продукция, преминали през кантара на кооперацията през 2017г. е
13 771 368,50 кг., а през 2018г. – 8 313 436,90 кг., т.е.
налице е намаление на обема на работа не само на кантара, но и в кооперацията
като цяло.
Тъй като основната
длъжност на ищцата е „чистач“ и тя е единствена при работодателя, следва да се
има предвид намаляване обема на работа в контекста на тази длъжност.
Работодателят сочи, че стаите за почистване са намалели от четири на две,
предвид извършени и други съкращения на длъжности от администрацията –
счетоводител и гл. счетоводител, което не се оспорва в хода на процеса. Една от
съкратените е именно св. Стоянова, която е била главен счетоводител в
кооперацията и в свидетелските си показания изрично сочи този факт. На съда
също е известен този факт във връзка с делото на другия съкратен служител,
където става ясно, че счетоводното обслужване на кооперацията е възложено на
външна счетоводна фирма. При това положение безспорно е налице намаление по
обем на трудовите функции на длъжността "чистачка", която е заемала
жалбоподателката.
В хода на процеса ищцата
прави възражения за фиктивност на извършеното съкращение в щата, което СРС правилно
е разглеждал във връзка с направеното възражение за липса на подбор. Първоинстанционният съд е посочил, че това
възражение не е заявено с исковата молба и поради настъпилата преклузия не го разглежда като
самостоятелно основание за отмяна на уволнението.
Видно от представеното
щатно разписание /стр.37/, действащо в периода 18.10.2018г,- 01.09.2018г. , ищцата
е единствената работничка, която заема длъжността „хигиенист, кантарджия“. Служителката З.И.Й. заема длъжността „ОТ,
каса, дел.“. Със Заповед №176/12.06.2018г. на председателя на кооперацията /стр.
56/ й е възложено да изпълнява и задълженията на „кантарджия“ по време на
жътвената кампания на есенници. Ищцата твърди, че работодателят е следвало да
извърши подбор именно между нея и тази служителка.
УС на кооперацията, в
свое решение от 15.03.2019г., е приел ново щатно разписание, според което
длъжността „чистачка“ е съкратена. Задълженията на кантарджии по време на
жътвената кампания на есенници, съгласно Заповед № 116/12.06.2019г. на
председателя на кооперацията, са възложени на Д.Ж.Д. и З.И.Й.. Д.Д. е назначена
на длъжността „полевъден работник, но й е възложено да изпълнява и функциите на
отчетник при жътвени кампании и изнасяне на продукция, видно от представеното
Допълнително споразумение №1/23.04.2019г. /стр. 62/.
Правилна СРС е приел,
че съгласно така изложените факти е налице трансформиране на заеманата от
ищцата длъжност, тъй като нейните трудови функции са разпределени между други
служители. Длъжността „чистач“ не съществува, като няма пречка работодателят да
възложи тези функции по съвместителство на друго лице от останалия персонал. Задълженията
на „отчетник при жътвени кампании и изнасяне на продукция“ е разпределена между
посочените по-горе служителки. От свидетелските показания на Н.С. и от
обясненията на председателя на кооперацията, става ясно, че тези задължения
нямат постоянен характер, а са кампанийни. Поради това не са обособени като
отделна длъжност, а се съвместяват от други служители. Това проличава и от
трудовия договор на ищцата, в който изрично е посочено трудовото й
възнаграждение, дължимо за 1 час. По същия начин е оформено и допълнителното
споразумение на Д.Д.
Служителките, на които
е възложено да изпълняват трудовите функции и на „отчетник при жътвени кампании“,
изпълняват съвсем различни трудови функции от тези на ищцата. З.Й. е касиер.
Очевидно е, че при това положение работодателя не може да извърши подбор между
лицето, заемащо длъжността „касиер“, и това, заемащо длъжността „чистачка“.
Работодателят е задължен да извърши подбор в случаите, когато е налице сходство
в длъжностите, но не и когато е налице съществено различие в трудовите функции.
В
този см. и Решение №
1853 от 14.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2002 г., III г. о
Налага се извода, че
задължения на ищцата като чистач и отчетник са възложени на други служители, от
което следва, че е налице трансформация на длъжността. /В този смисъл е и
Решение №404/06.01.2014г. на ВКС по гр.д.№1968/201Зг./. От това следва, че
възраженията на ищцата за фиктивност на извършеното съкращение в щата е
неоснователно.
СОС счита за
необходимо да отбележи, че е напълно несъстоятелен поддържаният от процесуалния
представител на ищцата довод за отмяна на уволнението поради неизвършен подбор
от работодателя. Съдебната практика е категорична, че когато се съкращава
единствена бройка, работодателят няма задължение да извършва подбор.
Предвд всичко изложено
до тук се налага извод, че СРС правилно е отхвърлил предявения иск за отмяна на
уволнението. Предвид неоснователността на главния иск, правилно е отхвърлил и
акцесорните искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и
за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение.
Съобразно изхода на
процеса пред настоящата инстанция, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати
на ответната страна сумата от 300 лв. – заплатен адвокатски хонорар, видно от
договора за правна помощ на стр.18 от делото.
Мотивиран от
гореизложените съображения, СОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 346/30.09.2019г., постановено по гр.д. № 849/2019г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА М.И.В. да
заплати на ЗК „16 ДЕКЕМВРИ“-с.Гарван, обл.Силистра, с ЕИК *********, сумата от 300
/триста лева/ лв.- разноски по делото, направени пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване при условията на чл. 280 ГПК пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
По в.гр.д. № 312/2019 г.
Не съм съгласна с решението по
следните съображения:
1. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение няма мотиви;
2. Нарушена е закрилата по чл.33, ал.1, т.4 от КТ, защото тя се прилага
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. В случая заповедта е с
отбелязано връчване 15.04.2019 г., като в трудовата книжка също е вписано
15.04.2019 г. (лист 26 от първоинстанционното дело), а отпускът по болест
изтича на 21.04.2019 г. Недопустимо е работничката да губи 6 дни трудов стаж;
Чл. 335, т.1 от КТ се прилага само ако работникът е на работа в деня на
изтичане на предизвестието, която дата в процесния случай пък е 14.04.2019 г.;
3. Работодателят твърди, че същата е само „чистач“, но Допълнителното
споразумение от 12.04.2018 г. сочи комбинирана длъжност „чистачка и отчетник“,
която е отразена в трудовата книжка (също лист 26) и в поименното щатно
разписание от 2018 г. (лист 38 – „хиг.кантар“). Трудовото правоотношение на коя
длъжност е прекратено?
4. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е „намаляване
обема на работа, но коя работа от комбинираната длъжност не става ясно.
Представените щатни разписания сочат „съкращение в щата“ и очевидно се смесват
двете основания.
Поради изложените нарушения
уволнението е незаконно и предявените искове следва да се уважат.
14.01.2020 г. Съдия В.
Александрова: