Решение по дело №2256/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 885
Дата: 24 юни 2025 г.
Съдия: Иванка Иванова
Дело: 20231000502256
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 885
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в публично заседание на десети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Петя Алексиева

Иванка Иванова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20231000502256 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 ГПКчл.273 ГПК.
С решение № 260713/15.05.2023 г., постановено по гр. д. № 8743/2020
г. по описа на СГС, I ГО, 9 състав, „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е
осъден да заплати на С. К. К., на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.45, ал.1
ЗЗД, сумата от 130 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от
увреждания, причинени на 29.04.2020 г. в гр. София, от виновно
проитвоправно поведение на Ж. К. С. – водач на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № ***, чиято гражданска отговорност е
била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника
„Дженерали Застраховане“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 17.08.2020 г. до окончателното й заплащане, както и да заплати
сумата от 212, 70 лв., представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди от същото увреждащо събитие, ведно със законната
лихва, считано от 17.08.2020 г. до окончателното й заплащане, като са
отхвърлени предявените от С. К. К. против „Дженерали Застраховане“ АД, с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за разликата над 130 000 лв. до пълния
предявен размер от 200 0000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение от горепосоченото застрахователно събитие. Ответникът е
осъден да заплати на адв. Я. Д. Д., сумата от 8 397, 57 лв., на основание чл.78,
ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, както и да заплати по сметка на СГС, на основание чл.78,
ал.6 ГПК, сумата от 5 250 лв. – държавна такса и сумата от 586, 66 лв. –
разноски по делото. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 126, 55 лв. – разноски по делото.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен
1
предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, е
депозирана въззивна жалба от ищеца С. К. К.. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Счита, че
определеното от съда обезщетение за претърпени неимуществени вреди е
занижено. Решаващият съд не е отчел пожизненият характер на травмата и
негативната медицинска прогноза, дадена от вещото лице д-р П. по
изслушаната съдебно-медицинска експретиза. Към датата на инцидента
ищецът е бил на 19 години. Установените по делото травматични увреждания
от процесното ПТП са причинили на ищеца разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Продължителен е възстановителният период – 12
месеца. Установеното от вещото лице намаление на слуха за високи честоти,
което влиза в допустимите граници, е възможно да прогресира до увреда на
слуха, налага регулярни прегледи при УНГ специалист. Поддържа, че
получената от ищеца тежка черепно - мозъчна травма и последиците от нея
обуславят уважаване на предявения иск в пълния предявен размер. С
определеното от решаващия съд обезщетение не е отчетена негативната
прогноза в състоянието на ищеца – постконтузионна исхемия – недостатък в
кръвоснабдяването, което съставлява усложнение от тежката черепно –
мозъчна травма. Това състояние е невъзстановимо и подлежи на по –
нататъшно проседяване. Моли съда да отмени решението в обжалваната част,
като уважи изцяло предявения иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРХОВАНЕ“ АД.
Депозирана е въззивна жалба и от ответника срещу горепосоченото
съдебно решение в частта, с която е уважен предявения иск. Счита, че по
делото не е доказано по категоричен начин, че водачът на товарния автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № ***, което в пряка и
непосредствена причинна връзка и да е довело до настъпване на процесното
ПТП и реализирането на вредоносния резултат. Счита, че основна причина за
реализиране на процесното ПТП са субективните действия на водача,
навлязъл в кръстовището по време на забранителен за него сигнал на
светофарната уредба. Всички останали действия на водачите, дори и да са
били противоправни, не биха могли да доведат до настъпване на инцидента,
поради което не съставляват условия, без които ПТП не би настъпило. Тъй
като не е доказано по делото навлизането на застрахования при ответника
водач в кръстовището на червен светофар, не са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността му. Излага съображения, че показанията на
свидетеля Ж. К. С. – водач на горепосочения товарен автомобил, са по –
достоверни от показанията на свидетелите, които водят дела с ответника.
Излага съображения, че неправилно е приложена нормата на чл.52 ЗЗД, тъй
като определеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено по
размер. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли
изцяло предявения иск. Претендира сторените във въззивното производство
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищеца, с който я оспорва. Излага съображения, че
механизмът на ПТП е установен по делото, като не е възможно и двамата
участници в ПТП да са навлезли в кръстовището на разрешен сигнал. Счита,
2
че решаващият съд законосъобразно е преценил достоверността на
ангажираните по делото свидетелски показания, а определеното
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
не е завишено по размер. Моли съда да потвърди решението в обжалваната
част.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СГС е сезиран с обективно и субективно субективно съединени
искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на
29.04.2020 г., около 22.50 ч., в гр. София, товарен автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № ***, управляван от Ж. К. С. се е
движил по ул. „Околовръстен път“, с посока от ул. „Проф. Александър Танев“
към бул. „Св. Климент Охридски“. В района на кръстовището с ул. „Бизнес
Парк София“, преминавайки на забранителен червен светофарната уредба,
станал причина и реализирал ПТП с правомерно насрещнодвижещият се лек
автомобил марка „БМВ“, модел 320 Д, рег. № ***, управляван от Н. Н. Л..
ПТП е настъпило по изключителна вина на водача на товарния автомобил Ж.
К. С.. В резултат от ПТП ищецът получил тежки травматични увреждания,
поради което му е оказана спешна медицинска помощ в ЦСМП „Аджибадем
Сити Клиник“, МБАЛ „Токуда“. Бил в безсъзнание, тежко общо състояние –
коматозно състояние, поставена била шийна имобилизация. Бил с отслабено
дишане, разкъсно-контузна рана в областта на окосмената част на главата в
ляво, охлузвания по двете подбедрици. Бил хоспитализиран по спешност в
Неврохирургия, както и бил приведен в реанимация за спешни
реанимационни мероприятия. След проведени множество изследвания и
консултации, въз основа на които на ищеца била поставена следната
окончателна диагноза: тежка черепно-мозъчна травма; кома; разкъсно-
контузна рана в лява фронтална кост, фрактура на париетална кост с
подлежащ епидурален хематом и фрактура свеноидална кост вдясно;
двустранни контузионни промени в белия дроб; петехиален кръоизливи в
центрум семиовале – аксионална увреда; охлузвания по двете подбедрици.
След изписване от болничното заведение, ищецът провеждал контролни
прегледи, при които ЕЕТ находката останала негативна. При ищеца било
налице постоянно главоболие, лесна уморяемост и трудна концентрация.
Понастоящем ищецът продължавал антиконвулсивна терапия и режим на
покой. В резултат от получените от ищеца травми претърпял неимуществени
вреди с висок интензитет. Ищецът трябвало да следва щадящ режим без
натоварване, поради което не бил състояние сам да задоволява ежедневните
си битови потребности, а се е нуждаел от чужда помощ. Ищецът бил под
наблюдение и с придружител. Изпитвал непрестанни силни болки, които се
засилвали и при най-лекото движение. И понастоящем изпитвал силно
главоболие, замаяност, прималяване, чувство на дезориантираност и лесна
уморяемост. Преди инцидента водел активен начин на живот, а след това се
ограничила социалната му активност, станал напрегнат, тревожен и потиснат.
Чувствал се непълноценен и в тежест на близките си. Загубил здравия си сън,
страхувал се от силни звуци и автомобили. Лечението му продължавало и
понастоящем и било свързано с много разходи. Общият им размер към
момента на завеждане на делото възлизат на 802, 70 лв., уточнени по отделни
3
имуществени пера. За товарния автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер“, рег. № *** е била налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество към момента на ПТП. С
писмо от 14.08.2020 г. е уведомил ответника за настъпилото застрахователно
събитие, който отказал изплащане на застрахователно обезщетение. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата
от 150 000 лв., част от общо вземане в размер на 200 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, сумата от 802, 70 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумите, смитано от 17.08.2020 г. до окончателното изплащане.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба ответника, с който я оспорва. Излага съображения, че предявеният иск е
неоснователен. счита, че по делото не са ангажирани доказателства за
наличието на противоправно деяние, извършено от застрахования при
ответника водач. Счита, че претендираното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е завишено по размер. Оспорва наличието на причинна
връзка между инцидента и сторените от ищеца разходи, обезщетение за които
претендира по делото. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба
от ищец, с която оспорват възраженията на ответника и поддържа заявените
фактически твърдения.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК не е постъпил допълнителен писмен
отговор от ответника.
Видно от представения по делото констативен протокол № К-135 на
29.04.2020 г., около 22.50 ч. , в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, в района
на кръстовището с ул. „Бизнес парк София, е настъпило ПТП с участието на
товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № ***,
собственост на „Бергер Кар“ ООД и управляван от Ж. К. С. и лек автомобил
марка „БМВ“, модел 320 Д, рег. № ***, собственост на Е. Ч. Л. и управляван
от Н. Н. Л.. От инцидента са пострадали 4 лица, сред които и ищеца С. К. К.,
пътник в лекия автомобил, настанен в „Аджибадем Сити Клиник болница
„Токуда“, с работна диагноза – фрактура свода на черепа, кома, с опасност за
живота. Като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че на 29.04.2020 г.,
около 22.50 ч., в гр. София, товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер“, рег. № ***, управляван от Ж. К. С., се е движил по ул.
„Околовръстен път“, с посока от ул. „Проф. Александър Танев“, към бул. „Св.
Климент Охридски“, като в района на кръстовището с ул. „Бизнес парк
София“ участва в ПТП с насрещно движещия се в посока от бул. „Св. Климент
Охридски“ към ул. „Васил Радославов“ лек автомобил марка „БМВ“, модел
320 Д, рег. № ***, управляван от Н. Н. Л.. В резултат от удара лекия автомобил
марка „БМВ“, модел 320 Д се отклонил и се ударил в бетонен постамент и в
метална предпазна ограда на паркинг от фирма „Ауто Бавария“. Образувано е
досъдебно производство. В протокола е удостоверено, че за товарния
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ е представена
застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответника със срок на действие 30.09.2019 г. – 29.09.2020 г.
На 24.5.2020 г. при ответника е постъпила претенция от ищеца за
заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с горепосоченото ПТП
4
в размер на 200 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от
510 лв. – обезщетение за имуществени вреди.
С писмо от 17.08.2020 г. ответникът е уведомил ищеца, че не
разполага с категорични доказателства за отговорността на застрахования при
ответника водач и не може да изплати обезщетение на увреденото лице.
По делото е представена справка от извършена проверка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно която за товарния автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № *** е налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, със срок на действие
30.09.2019 г. – 29.09.2020 г.
От проведения разпит по делегация пред РС-Бургас на свидетеля Ж.
К. С. се установява, че е участвал в ПТП, настъпило на 29.04.2020 г. на
кръстовището на бул. „Околовръстен път“ и ул. „Бизнес Парк София“, в гр.
София. Другият автомобил, който участвал в инцидента бил марка „БМВ“,
комби, сив на цвят. Пътят не бил мокър, не бил замръзнал, бил изчистен. ПТП
настъпило на самото кръстовище. Видимостта била добра, пътната обстановка
била нормална, нямало интензивно движение. Състоянието на пътя било
добро. Осветеността също била добра. Пътят бил прав, имало пътни знаци и
маркировка. Единствено преди кръстовището нямало маркировка. То било
регулирано със светофар. Приближавал се към светофара и за неговата посока
светел зелен светофар. Видял, че от отсрещната страна чакали автомобили за
завиване наляво, които стояли на място. На около 4-5 метра преди
кръстовището светнал жълт сигнал на светофара. В това време видял, че
другият автомобил бил пред него и навлизал в кръстовището. Опитал се да го
избегне с рязък завой надясно, но другият автомобил се движил много бързо и
не успял да го избегне. Той продължил в посоката на движение на свидетеля.
Пътното платно, на което настъпил инцидента, било от 4 ленти, като
свидетелят се движил във втората лента. ПТП настъпило в третата лента.В
самото кръстовище нямало очертания. Лекият автомобил марка „БМВ“ се
движил в лентата за завиване наляво, която била единствената лента. Движил
се със скорост около 60 км/ч. Другият автомобил влязъл в кръстовището с
висока скорост. Тръгнал рязко от място. и да искал да спре, нямало как да го
направи, тъй като управляваният от него автомобил бил товарен, който бил
натоварен с авточасти. Спрямо управлявания от свидетеля автомобил ударът
бил челен, а за другия участник ударът бил между предна дясна и задна дясна
врати. След този автомобил имало друг автомобил, в който били приятели на
момчетата от БМВ-то. Този автомобил бил още на светофара и не би
преминал стоп линията. Не е сключвал споразумение с пострадалия С. К.,
нито е сключвал споразумение. Управляваният от свидетеля автомобил бил
марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с товароносимост 3, 5 т. Бил натоварен
с около 1, 5 т., не повече. Инцидентът настъпил около 22.30 - 23 ч., при добра
видимост и наличие на осветление. На кръстовището имало светофар. Двата
автомобила били един срещу друг. Свидетелят възнамерявал да продължи
направо, а другият автомобил бил в лентата за завиване наляво и съответно се
движил в наляво. БМВ-то влязло рязко в кръстовището. Свидетелят не е
видял дали има брояч на светофарната уредба. Видял, че за неговата посока
светофарът светел със зелена светлина и навлязъл в кръстовището на жълт
светофар. След удара лекият автомобил марка „БМВ“ се спрял в един бетонен
блок до светофара, а управлявания от свидетеля автомобил спрял в другия
5
автомобил и се бил изместил малко в страни. Имало пострадали при
инцидента – водачът и тримата пътници в лекия автомобил марка „БМВ“.
Извадени били в безсъзнание. Слязъл от буса и се опитал да изкара
пострадалите. Инцидентът настъпил, тъй като другият автомобил навлязъл в
кръстовището на червен сигнал на светофара, пресякъл пътя му и му отнел
предимство
От показанията на разпитания пред СГС свидетел Г. С. П. се
установява, че бил свидетел на ПТП, настъпило в района на кв. „Младост“,
Околовръстен път, на кръстовището до киното, през м.03.2020 г., около 22 ч.
Свидетелят бил автомобила, който бил зад участник в ПТП-то, на светофара,
зад автомобила. движили се в посока „Младост“, завивали наляво, идвайки от
Околовръстен път, от ИКЕА и завивали наляво към кв. „Младост“ на
кръстовището имало светофар, който бил с работещ брояч. Светофарът бил с
червен сигнал. Чакали доста време, докато светне зелен сигнал. Спрели на
светофара и чакали. Като светнал зелен сигнал на светофара, автомобилът
пред него тръгнал, после тръгнал и автомобила, в който бил свидетеля. В този
момент от дясната страна изненадващо навлязъл бус. Свидетелят не го видял
преди това, а в момента, когато бил в близост до предния автомобил, който
бил ударен странично лекия автомобил марка „БМВ“, трета серия от 2002-
2003 г. Свидетелят познавал ищеца, били от доста време в една компания.
Били на светофара около 20-30 секунди. Лекият автомобил марка „БМВ“
навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофара. След удара лекият
автомобил марка „БМВ“ бил в най-дясната страна спрямо платното, по което
се движил бусът. Там имало паркирани автомобили и „БМВ“-то се ударило в
оградата и там спрял. Бусът бил зад него. Освен ищеца пострадали още 3
момчета, които били в същия автомобил марка „БМВ“ – Е., Н. и А.. Давали са
показания в полицията. Движението в деня на инцидента било спокойно. В
тяхната посока за движение имало една-две коли по Околовръстен път. На
мястото на инцидента имало осветление, било светло. Свидетелят видял
идващия автомобил, когато бил тръгнал да навлиза в кръстовището. Бил
между двете платна – между насрещното и неговото платно за движение.
Когато бил между мантинелите, тогава видял другия автомобил, който дошъл
изневиделица. Бусът се движил в лява лента. Като видял лекия автомобил
марка „БМВ“, се опитал да го избегне надясно, но се пресрещнали, след което
последвал удар. Участъкът, в който настъпил инцидента, бил прав. Не видял
насрещно идващия автомобил.
От показанията на свидетеля Н. Г. Д. – роднина на ищеца (ищецът е
негов племенник), се установява, че знае за настъпилия на 30.04.2020 г.
инцидент, при който пострадал ищецът. От бащата на ищеца узнал за
катастрофата Видял ищеца малко преди изписването му, тъй като не
разрешавали на никой друг освен на родителите му, да го посещават. Ищецът
дълго бил в реанимация. Ищецът бил зле физически и психически. Извели го с
инвалидна количка, не го познал, трудно говорел, не се сещал за думи, не
можел да се изкаже, целият бил в рани, бинтове и шевове. След изписването
му, бил на легло. Не можел да става, бил обслужван на легло, използвали
памперси за възрастни. Превозили го с линейка до дома му, защото не
трябвало да има сътресения при транспортирането му. Ищецът живеел заедно
с родителите му и сестра му. Не може да се самообслужва, нуждаел се от
чужда помощ за къпане, обличане, придвижване в апартамента. Майка му и
6
баща му го обслужвали, редували се. Майка му ползвала отпуск, след това –
баща му. Свидетелят разговарял с родителите на ищеца всеки ден, два-три
пъти седмично се виждал с тях. Имал смущения в краткосрочната памет –
задавал едни и същи въпроси, не си спомнял, че вече са говорили по даден
въпрос. Не се сещал за някои думи, изпитвал затруднения да се изкаже. Преди
инцидента никога е нямал такива проблеми. Преди инцидента бил много
жизнерадостен понастоящем бил по-добре, можел да се изразява. Ищецът
имал проблем със слуха. Оплаквал се, че чува някакви шумове, което го
изнервяло и напрягало. Състоянието на ищца след катастрофата било такова,
че се чувствал по – изнервен в изказа си, в комуникацията с околните. Станал
много затворен човек. Преди инцидента винаги се виждал с приятели, имал
много приятели от училище, излизали редовно на разходка, на кафе, а сега
единствено с родителите и близките си излизал, затворил се в себе си.
Съдът изцяло възприема показанията на свидетеля Д., ценени по реда
на чл.172 ГПК. Показанията му са логични и последователни. Същият има
преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата, за които е
разпитан, като същите изцяло кореспондират с останалите ангажирани по
делото доказателства. Не са събрани доказателства, които да разколебаят
доказателствената им стойност или да ги опровергаят.
От заключението на вещото лице д-р Л. Н. П. – неврохирург, се
установява, че в резултат от настъпилото ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: тежка черепно - мозъна травма, включваща:
линейна разкъсно - контузна рана челно ляво,; линейни неразместени
фрактури на десните слепоочна, теменна и клиновидна кости; максиларен,
етмодиален и сфеноидален хемосинуси, епидурален хематом в дясно
слепоочно с газова колекция; контузионни точковидни локуси в дясна част на
центум семиовале; пунктиформено контузионно огнище в мозъчния ствол на
ниво мезенцефалон в ляво; тежки количествени промени на съзнанието – кома
с ГКС 6 точки. Получил е двустранни промени в белия дроб; хемотимпанум в
дясно ухо; травмени охлузвания по двете подбедрици. Тежката черепно-
мозъчна травма съставлява разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Двустранните промени в белия дроб съставляват разстройство на
здравето, временно неопасно за живота, хемотимпанум в дясно ухо съставлява
разстройство на здравето, временно неопасно за живота и травмените
охлузвания по двете подбедрици са с характеристика на болка и страдание за
период от 7-10 дни. Вещото лице приема, че травматичните увреждания са в
пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП, настъпило на
29.04.2020 г. За двустранните белодробни промени само има вероятност да се
дължат на прекарани възпалителни промени от пневмония или друг подобен
процес. След инцидента ищецът е изпаднал в безсъзнание и е бил в кома –
продължително състояние на безсъзнание. Вещото лице е пояснило, че кома
възниква, когато част от мозъка е повредена, временно или постоянно. Това
увреждане води до загуба на съзнание, невъзможност за събуждане и
нечувствителност към стимули като болка, звук и светлина. В периода след
извеждането му от кома и седатиране ищецът е изпитвал болки, които обаче са
били регулярно овладявани в голяма степен от обезболяващи медикаменти. От
линейната разкъсно -контузна рана челно ляво зарастването на кожата е
пълно, останал е белег, т. нар. посттавматичен цикатрис с депигментация,
който е козметичен дефект, макар да е в окосмената част на главата.
7
Възстановяването при фрактурите на черепната основа настъпва в рамките на
12 месеца. Изпълването на синусната кухина с кръв се диагностицира като
хемосинус. Наличието на кръв в синуса обуславя опасност от инфекции и
последяващо компрометиране на лигавицата, с която са постлани. При
адекватно лечение – тампонада при необходимост, антибиотици, увредата
хемосинус отзвучава напълно. При ищеца контролните КТ са показвали
резорбция на хемосинусите, като на КТ от 19.05.2020 г. те отсъстват като
находка. Епидуралните хематоми са кръвни колекции в пространството между
черепа и мозъка. Поради бързото си развитие на сравнително малка площ те са
особено застрашителни за живота на болния, особено при наравяването на
ствола или разклоненията на артерия менингеа медия. В случая кървенето е
било основно от диплоичната зона на костите и това е причината хематова да
е с малки размери и слаба компресия, което дало възможност да се изчака
преди провеждане на оперативна интервенция. Наличието на газова колекция
означава комуникация с външната среда, което е предпоставка за навлизане на
бактерии и инфекция. Затова на ищеца е назначена тройна антибиотична
терапия. Епидуралните хематоми с малък размер, които са подлежащи на
консервативно лечение, се резорбират и отзвучават за период от 7 - 30 дни.
При ищеца този хематом е отзвучал и на контролния КТ на главата от
19.06.2020 г. отсъства като находка. Вещото лице е пояснило във връзка с
контузионни лукоси в дясна част на центрум, че при ищеца травмата е
причинила нараняване на стената на някои от малките съдове, намиращи се в
дясната зона на семиовалния център и се е получило миниатюрно
кръвоизлияние, причинило появата на няколко точковидни хиперденсни зони,
еквивалент на мозъчна контузия. Тези контузии отчвучават и се резорбират за
период от 7 до 30 дни. На КТ от 12.05.2020 г. това контузионно огнище не се
вижда. При ищеца лезията при пунктиформено контузионно огнище в
мозъчния ствол на ниво мезенцефанол е точковидна и не е причинила
невлологичен ефект, а на контролния КТ на главен мозък от 12.05.2020 г. е
отзвучала напълно. При Глазгоу кома скала най-тежкото състояние е 3, а
нормалния статус е 15 точки. Най-тежкото състояние е от 3 до 8 точки,
средно тежкото състояние е от 8 до 12 точки, а лекото е от 12 до 14 точки.
Оценката 15 точки е в норма. В случая състоянието на ищца е оценено на 6 –
тежко състояние, кома. В това състояние ищецът е бил до 01.05.2020 г., 14.30
ч., след което е бил екстубиран, в съзнание, контактен, отговарял с единични
думи. В следващите дни състоянието му се е подобрявало и стабилизирало и е
достигнало 14-15 т. При извършеното КТ на 19.06.2020 г. е установена по –
ясно дехинирана хиподенсна зона фронтално, субкортикално. Тази
хиподенсна зона е еквивалент на т. нар. Постконтузионна исхемия –
недостатък в кръвоснабдяването, което е усложнение от тежката черепно-
мозъчна травма Тази увреда би могла да е невъзстановима напълно и трябва
да се проследява с по – нататъшни образни изследвания – КТ или МРТ.
Вещото лице е пояснило, че хемотимпанум означава наличието на кръв в
тъпанчевата кухина на средното ухо и е в резултат най-често от фрактура на
черепната база. Появява се кървене и се изисква незабавно внимание на
специалист, тъй като с течение на времето човекът започва да страда от
поредица от симптоми, които могат да варират от леки болки в ухото до
загуба на слуха. При личния преглед ищецът се оплаква от постоянен шум в
дясното ухо след травмата при процесното ПТП. На 12.05.2022 г. е извършено
8
аудиографско изследване, на което се отчита намаление на слуха за високи
честоти, което влиза в допустими граници и разчитането на аудиограмата е:
касае се за социално адекватен слух. Възможно е прогресиране на увредата на
слуха и това е предмет на регулярни прегледи при УНГ специалист. Вещото
лице приема, че сумата от 120 лв. за извършване на ЕЕТ и преглед при проф.
Рашева са необходими за лечението и възстановителния процес; сумата от 80
лв. за болничен транспорт с дата 20.05.2020 г., което е два дни слез
изписването на ищеца на 18.05.2020 г. Сумата от 510 лв. – за персонлен
сестрински пост в болница „Токуда“ е по желание на пациентите или техните
близки и не е наложителен при лечението на пациентите.
В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че при
постъпването му в болница ищецът е бил интубиран, на изкуствена
белодробна вентилация, на медикаменти, които се дават в такива случаи, за да
поддържат жизнените показатели и на следващия ден е бил събуден от тази
кома, която в началото е била причинена от самата травма, а след това е
продължила с медикаменти, за да се успокои мозъкът – да няма голяма обмяна
и да се нуждае от по – малко вещества. Коматозното състояние е преодоляно
медикаментозно, с изкуствена белодробна вентилация и с медикаменти. На
следващия ден медикаментите са били спрени и ищецът е изведен от кома и
съзнанието се връща. При прегледа на ищеца вещото лице не е открило
неврологична симптоматика. Ищецът има оплаквания от пищене на дясното
ухо. На скенера от 19.06.2022 г. е установена постконтузионна исхемия, която
трябва да се проследи във времето. Понастоящем няма клинична изява.
Вещото лице приема, че шумът в ушите може да е от травмата, тъй като има
фрактури вдясно, слепоочна кост, теменна кост. Със скенер е установено, че
вътрешното ухо е запълнено с кръв и течност, поради което шумът е свързан с
тази травма. Този шум не може да се измери, но аудиограмата показва, че
слухът е занижен в известна степен, макар да е в социално допустими
граници. Белегът в окосмената част на главата, който се вижда, е 6 см.
Пред СГС е изслушана авто - техническа експертиза. От
заключението на вещото лице Х. И. И. се установява, че механизмът на ПТП е
следният: на 29.04.2020 г., около 22.50 ч., в гр. София, по платното за
движение на ул. „Околовръстен път“, с посока от ул. „Проф. Александър
Танев“ към бул. „Св. Климент Охридски“, се движи товарен автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № ***, управляван от Ж. К. С. водачът
управлява автомобила в трета от четирите ленти по посока на движението си,
смитано от дясно на ляво. В района на кръстовището, образувано от
пресичането с ул. „Бизнес парк София“, водачът продължава направо, като
скоростта му на движение е 66 км/ч. според показанията на водача навлиза на
жълт сигнал на светофара в района на кръстовището. Платната за движение на
ул. „Околовръстен път“ са със суха пътна настилка, видимостта е чрез улични
лампи. Движението през кръстовището е регулирано със светофарна уредба,
работеща в режим със смяна на светлинните сигнали. В същото време в
платното за насрещно движение на ул. „Околовръстен път“, в неговата най -
лява пътна лента, която е предназначена за ляв завой и навлизане в ул. „Бизнес
парк София“, се движи лек автомобил марка „БМВ“, модел 320 Д, рег. № ***,
управлява от Н. Н. Л.. Водачът спира автомобила зад стоп линията, като
потегля на зелен сигнал, съгласно свидетелските показания, за да извърши
маневра „ляв завой“. При ускоряването си е достигнал скорост от 39 км/ч.
9
траекториите на движение на двете ППС се пресичат и настъпва сблъсък в
кръстовището, като товарният автомобил с предната си част удря странично
лекия автомобил марка БМВ з дясната му част в зоната на предната и задната
врати. При удара последният се завърта в посока, обратна на посоката на
движение на часовниковата стрелка, достигайки до бетонен фундамент,
разположен вдясно от платното да движение. Автомобилът се удря с
предното си ляво колело във фундамента и продължавайки движението си, с
предната си част удря металната предпазна ограда на фирма „Ауто Бавария“.
Товарният автомобил след инициалния удар продължава движението си
напред и надясно, следвайки лекия автомобил марка „БМВ“, при достигането
на който настъпва втори удар между процесните превозни средства – предната
част на товарния автомобил и задната част на лекия автомобил марка „БМВ“.
В направлението, в което се движи товарният автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Спринтер“, след края на зеления сигнал първо е подаден жълт сигнал с
продължителност 3 секунди, след което е подаден червен сигнал. В
направлението, в което се движи лекият автомобил марка „БМВ“, модел 320
С, зелен сигнал се подава 2 секунди след подаден червен сигнал за движещите
се в направлението на товарния автомобил. Лекият автомобил марка „БМВ“,
модел 320 Д, е спрял пред стоп линията си, скоростта му е 0 и се намира на 34,
5 м. от мястото на удара. До мястото на удара се движил ускорително, като в
момента на удара е достигнал скорост от 39 км/ч или 10, 83 м/с. Достигнал е
мястото на удара за 6, 37 сек. В момента, в който лекия автомобил потегля от
стоп линията, товарният автомобил се е намирал на отстояние от 116, 76 м. и
приблизително 101 м. преди линията в момента, в който лекият автомобил е
пресякъл неговата стоп линия и е навлязъл в кръстовището. Ако товарният
автомобил е навлязъл в кръстовището на жълт сигнал, то лекият автомобил е
навлязъл в кръстовището на червен сигнал. Ако лекият автомобил е навлязъл
в кръстовището на зелен сигнал, то товарният автомобил навлиза в
кръстовището на червен сигнал. Основната причина за настъпване на
произшествието е субективните действия на водача, навлязъл в кръстовището
по време на червен сигнал за него. Товарният автомобил марка „Мерцедес“ы
модел „Спринтер“ се е движил със 66 км/ч, при допустима скорост от 50 км/ч,
ограничена с пътен знак В26 Ако водачът се е движил с разрешената скорост
от 50 км/ч, удар не би настъпил при същите условия и реакция на водача,
защото лекият автомобил марка „БМВ“, модел 320 Д е щял да премине преди
него. Водачът на лекия автомобил към момента на потегляне за ляв завой ,
като първа спряла кола, е имал възможност да види и възприеме намиращият
се на 117 м. от мястото на удара и на 101 м. преди стоп линията товарен
автомобил. Имал е възможност за наблюдава движението на насрещния
товарен автомобил и действията на водача му.
В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че ако водачът
на товарния автомобил е бил бдителен, управлявал е автомобила с
разрешената скорост и предприеме маневра за аварийно спиране в момента, в
който той е представлявал опасност за влизащия друг автомобил в
кръстовището, ПТП не би настъпило. Не е възможно товарният автомобил да
е навлязъл в кръстовището на жълт сигнал на светофара, а лекият автомобил в
същото време да е на зелен сигнал на светофара.
След изслушване на експертното заключение е разпитана
свидетелката Х. С. Л.. От показанията й се установява, че знае за процесното
10
ПТП, настъпило на 29.04.2020 г. Била в автомобила, който се движил след
автомобила, в който пътувал ищеца. Движили се две коли, пътували от ж. к.
„Красно село“, към ж. к. „Младост“ и на светофара на кино Арена на ж. к.
„Младост-4“ предприели ляв завой. Светофарът работел. Тъй като сигналът
на светофара бил червен, автомобилът спрял. След като потеглили настъпил
удар между автомобила пред тях е бус. Товарният автомобил бил в
насрещното платно, движел се в противоположната посока за ищеца. Те били
на светофара, за да предприемат маневра ляв завой . Идвали от ИКЕА.
Изчаквали на червен сигнал на светофара. Нямало други автомобили и
свидетелката добре виждала светлините на светофара. Светел червен сигнал.
На светофара имало брояч. Останали на светофара около 40 секунди. Когато
светнал зелен сигнал на светофара, потеглили. Свидетелката била сигурна за
това, че потеглили при зелен сигнал на светофара. Автомобилът пред тях
тръгнал и настъпил страничен удар с буса, след което ударил лекия автомобил
и отзад, тъй като автомобилът отхвръкнал, след което се забил в бетонен
бордюр с телена ограда. Движили се непосредствено след лекия автомобил.
След удара останали на място. Пострадали четиримата в лекия автомобил.
Свидетелката познавала ищеца, били от една компания, излизали заедно в
продължение на 4 години. В деня на инцидента излезли заедно. Участъкът от
пътя бил прав и осветен. Имало видимост напред, тъй като нямало завои.
Нямало други автомобили в насрещното платно освен товарния бус.
Свидетелката не видяла буса, който се движил в насрещното платно. Видяла
го непосредствено преди удара.
В проведеното на 09.03.2023 г. открито съдебно заседание, на
основание чл.214, ал.1 ГПК съдът е допуснал изменение на предявения иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди чрез увеличаване на
неговия размер от 150 000 лв. на 200 000 лв.
Във въззивното производство е представен заверен препис от
протокол от проведеното на 13.03.2025 г. открито съдено заседание по НОХД
№ 14616/2023 г. по описа на СРС, НО, 103 състав. от него се установява, че
съдът е одобрил споразумение за прекратяване на наказателното
производство, на основание чл.384 НПК. Със споразумението Ж. К. С. се е
признал за виновен в това, че на 29.04.2020 г., около 22.50 ч., в гр. София, при
управление на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег.
№ ***, движейки се по ул. „Околовръстен път“, с посока на движение от ул.
„Проф. Александър Ганев“, към бул. „Св. Климент Охридски“ и в района на
кръстовището с ул. „Бизнес парк София“, е нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в ЗДвП, както следва: чл.6, т.1 ЗДвП; чл.12, ал.1
ЗДвП; чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП; чл.31, ал.7 ППЗДвП, като навлязъл в
кръстовището при забранителен червен сигнал на светофарната уредба в
посока направо към бул. „Св. Климент Охридски“, движейки се със скорост
от порядъка на 74 км/ч и е реализирал ПТП с насрещно движещия се лек
автомобил марка „БМВ“, модел 320 Д, рег. № ***, с водач Н. Л., който се
движил по ул. „Околовръстен път“ с посока към ж. к. „Младост“, извършващ
маневра „ляв завой“ към ул. „Бизнес парк София“ от ляво надясно спрямо
посоката на автомобил марка „Мерцедес“, водел „Спринтер“, рег. № ***, и по
непредпазливост е причинил на лицата в лек автомобил марка „БМВ“, модел
320 Д, рег. ***, телесни повреди на 4 лица, сред които на С. К. К., пътник в лек
автомобил марка „БМВ“, модел 320, рег. № ***, средна телесна повреда по
11
смисъла на чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна
травма със счупване на черепните кости вдясно слепоочно и теменно, с
подлежащ епидурален кръвоизлив и контузионни промени в мозъка, което
реализира медико – биологичния признак „разстройство на здравето,
временно опасно за живота“ и средна телесна повреда по смисъла на чл.129,
ал.2 вр. ал.1 НК, изразяваща се в контузия на белия дроб, което реализира
медико-биологичния призна „разстройство на здравето, временно опасно за
живота“, за което е ангажирана наказателната му отговорност.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхождат
от легитимиранa страна, като същите са процесуално допустими. Разгледани
по същество, жалбата на ищеца е частично основателна, а жалбата на
ответника е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото
доказателства се установи, че към датата на ПТП гражданската отговорност
на водача на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. №
***, е застрахована при ответника по имуществена застраховка „Гражданска
отговорност. Обект на застраховате по тази застраховка е отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, съгласно нормата на чл.429, ал.1, т.1 КЗ.
Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на
чл.477 КЗ са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или
ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е
необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по
изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно
средство. В случая посоченият автомобил е управляван от водача без
противопоставянето на собственика.
През време на действието на застрахователния договор – на
29.04.2020 г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската
отговорност на който е покрита от ответника. Причина за настъпилото ПТП е
неизпълнение на задълженията на виновния водач, регламентирани в чл.61 т.1
ЗДвП, чл.12, ал.1 ЗДвП, чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, чл.31, ал.7 ППЗДвП, като
водачът на товарния автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. №
***, е навлязъл в кръстовището при забранителен червен сигнал на
светофарната уредба в посока направо към бул. „Св. Климент Охридски“,
движейки се със скорост от 74 км/ч и разрешена скорост от 50 км/ч., като
реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил марка „БМВ“, модел
320 Д, рег. ***, в резултат от което е пострадал ищецът, като пътник в
посочения лек автомобил.
Наказателната отговорност на виновния водач е ангажирана с
12
одобрено от съда споразумение. Съгласно нормата на чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Тази
норма намира приложение и по отношение на одобреното от съда
споразумение за решаване на делото, на основание чл.383, ал.1 НПК, тъй като
то има последиците на влязла в сила присъда. С посоченото споразумение е
установена вината на водача на лекия на товарния автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № ***, участието му в настъпилото на
29.04.2020 г. ПТП, както и противоправността на деянието.
Нормата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния
водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на застрахователно
обезщетение на пострадалото лице за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди.
Жалбоподателят – ответник релевира оплакване, че по делото не са
установени предпоставките за ангажиране на отговорността му, тъй като не е
установено противоправното поведение на застрахования в дружеството
водач.
Предвид обстоятелството, че е ангажирана наказателната
отговорност на водача на товарния автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер“, рег. № ***, посредством одобреното от наказателния съд
споразумение, оплакването на жалбоподателя – ответник в тази насока се
явява неоснователно.
Доводите на жалбоподателя – ответник относно извършената от
решаващия съд преценка на доказателствената стойност на ангажираните
свидетелски показания по делото относно механизма на ПТП също са
неоснователни. Решаващият съд е извършил задълбочен анализ на
ангажираните гласни доказателствени средства, като е ценил тяхната
достоверност във връзка с останалите ангажирани по делото доказателства.
Изводите на решаващия съд относно механизма на ПТП и причините за
настъпването му му изцяло кореспондират с ангажираното във въззивното
производство одобрено от съда споразумение.
Налице е спор между страните относно размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Справедливостта, като
критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно
понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 50033 от 25.07.2023 г. на
ВКС по т. д. № 299/2022 г., ТК, II ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК,
прилагането на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетение за неимуществени
вреди от причинени в резултат на деликт телесни увреждания и свързаните с
тях болки и страдания е обусловено от съобразяване на определени критерии
13
– момента на причиняване на уврежданията, обстоятелствата, възрастта и
общественото положение на пострадалия. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени
вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение
да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния
спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите,
характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и
продължителността на болките и страданията, да отчете дали те продължават
да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази
продължителността и начина на лечение, да прецени какви са прогнозите за
здравословното състояние на увреденото лице, да съобрази общественото
възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие
на обществото в държавата. Задълбоченото изследване на общите и
специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират
съдържанието на понятието „справедливост“, е гаранция за постигане на
целта на чл.52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта
неимуществени вреди.
В разглеждания случай в резултат от настъпилото на 29.04.2020 г.
ПТП ищецът е получил изключително тежки травматични увреждания - тежка
черепно-мозъчна травма със счупване на черепните кости вдясно слепоочно и
теменно, с подлежащ епидурален кръвоизлив и контузионни промени в
мозъка, както и контузия на белия дроб и др., описани по – горе, довели до
състояние на кома и наложили оказване на спешна медицинска помощ.
Травматичните увреждания на ищеца са създали временна опасност за живота
му. За периода 30.04.2020 г. – 18.05.2020 г. е проведено болнично лечение на
ищеца. По време на болничния престой са проведени редица изследвания,
подробно описани в изготвената епикриза, назначена е медикаментозна
терапия, като лечението на ищеца е продължило в домашни условия, с дадена
препоръка болният да е с придружител и под наблюдение. След изписване на
ищеца същият е бил на легло, не е можел да се самообслужва, нуждаел се е от
чужда помощ в ежедневието, която е оказвана от неговите родители. Предвид
тежестта на травматичните увреждания, е налице необходимост от
проследяване на общия неврологичен статус на ищеца. Изключително
продължителен е възстановителния период при ищеца – 12 месеца. При ищеца
са налице трайни последици от получените при процесния инцидент
травматични увреждания. Установената постконтузионна исхемия,
съставляваща недостатък в кръвоснабдяването на засегнатия участък от
мозъка, представлява усложнение от тежката черепно-мозъчна травма. Това
усложнение налага проследяването му за в бъдеще посредством образни
изследвания – КТ или МРТ. Установеното наличие на кръв в тъпанчевата
кухина на средното ухо при фрактурата на черепната база (хемотимпанум), е
довело до продължаващите и понастоящем оплаквания при ищеца от шум в
дясното ухо, в резултат от процесното ПТП. Макар при разчитането на
аудиограмата на ищеца да е прието, че въпреки констатираното намаление на
слуха за високи честоти се касае за социално адекватен слух, то е налице
вероятност от прогресиране на увредата на слуха, което от своя страна е
предмет на регулярни прегледи при УНГ специалист. Тежки и трайни са
емоционално-психологическите последици от травмата при ищеца. След
изписването му от болница не разпознал свидетеля Д., трудно намирал думи,
14
не успявал да ги изкаже точно, имал паметови смущения, каквито преди
инцидента е нямал. В последствие това състояние е преодоляно. Ищецът се
променил след инцидента – от жизнерадостен и общителен, станал много
затворен, изнервен, напрегнат. Престанал да общува и да излиза с приятели,
прекарвал изцяло времето си с родителите си. Така начинът му на живот е
трайно променен. При ищеца е настъпила промяна в емоционално-
психологическото му състояние. Налице е необходимост от системно
проследяване на здравословното му състояние, с оглед опасността от
възникване на допълнителни усложнения. От травмите е останал видим белег
на главата – посттравматичен цикатрикс с депигментация, който съставлява
козметичен дефект, макар да е в окосмената част на главата. Към момента на
ПТП ищецът е бил в изключителна млада и неукрепнала възраст – 19 години.
Предвид изложеното, съобразявайки се с принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, конкретните обществено
- икономически условия към момента на настъпване на ПТП, установените
застрахователни лимити, както и задължителните разяснения, дадени с ППВС
№ 4/23.12.1968 г., съдът счита, че справедливото обезщетяване на ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди възлиза на 150 000 лв., което ще
възмезди ищеца в най - пълна степен за претърпените от него болки и
страдания във връзка с настъпилите при процесното ПТП тежки травматични
увреждания и последиците от тях.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично,
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за разликата над 130 000 лв. до 150 000 лв., като на ищеца
следва да се присъди сумата от още 20 000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.08.2020 г. до
окончателното изплащане, като в останалата обжалвана част решението
следва да се потвърди.
По разноските по производство:
Предвид обстоятелството, че процесуалният представител на
жалбоподателя – ищец е осъществявал безплатна правна помощ, съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 09.06.2025
г. и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.3 ГПК в полза на адв. Я. Д. Д.
следва да се присъди сумата от 2 200 лв. – адвокатско възнаграждение.
В полза на адв. Я. Д. Д. следва да се присъди сумата от още 2 200 лв.
– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
производството пред СГС.
Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която в
тежест на ищеца е възложена сумата над 75, 58 лв. до 126, 55 лв. – разноски в
производството.
На основание чл.78, ал.6 ГПК „Дженерали Застраховане“ АД следва
да заплати сумата от 400 лв. – държавна такса за въззивно обжалване, а по
сметка на СГС – сумата от 800 лв. – държавна такса и още 90, 11 лв. – съдебни
разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
15
ОТМЕНЯ решение № 260713/15.05.2023 г., постановено по гр. д. №
8743/2020 г. по описа на СГС, ГО, 9 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният иск от С. К. К., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „ДЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 68, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.45 , ал.1 ЗЗД – за
заплащане на сумата над 130 000 (сто и тридесет хиляди) лв. до 150 000 (сто и
петдесет хиляди) лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди от настъпило на 29.04.2020 г.
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, както и В ЧАСТТА, с която С. К. К., ЕГН **********, е
осъден да заплати на „ДЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
сумата над 75, 58 (седемдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки) лв. до
126, 55 (сто двадесет и шест лева и петдесет и пет стотинки) лв., на основание
чл.78, ал.3 ГПК – разноски в производството, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, с
адрес гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, да заплати на С. К. К., ЕГН
**********, с адрес *** и съдебен адрес гр. София, ул. „Алабин“ № 36, ет.2 –
адв. Я. Д., на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от още
20 000 (двадесет хиляди) лв., разликата над 130 000 лв. до 150 000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди от настъпило на 29.04.2020 г. застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва, считано от 17.08.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ДЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, с
адрес гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, да заплати на адв. Я. Д. Д.,
САК, с адрес гр. София, ул. „Алабин“ № 36, сумата от 2 200 (две хиляди и
двеста) лв., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ във въззивното производство, както и сумата от още 2 200 (две хиляди
и двеста) лв., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.3 ГПК,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
производството пред СГС.
ОСЪЖДА „ДЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, с
адрес гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, да заплати, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, по сметка на АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ, сумата от 400
(четиристотин) лв., представляваща държавна такса за въззивно обжалване,
както да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, сумата от още
800 (осемстотин) лв., представляваща държавна такса и още 90, 11
(деветдесет лева и единадесет стотинки) лв. – съдебни разноски, съразмерно с
уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260713/15.05.2023 г., постановено по
гр. д. № 8743/2020 г. по описа на СГС, ГО, 9 състав, В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
16


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17