Решение по дело №304/2021 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№478/11.6.2021г. 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесети май, две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора	Савов	изслуша докладваното
от съдия	СВЕТОМИР БАБАКОВ
по адм. дело № 304 по описа на съда за 2021 г.

                                                  

Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 от АПК и е образувано по исковата молба на Г.А.Г.,***  чрез адв. В.С. ***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 31.10.2019-22.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда, до крайното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в резултат на пребиваването му в Затвора Пазарджик. Посочено е, че в килиите е бил настанен при условията на пренаселеност, липсва санитарен възел, хигиената е лоша, има гризачи, дървеници и хлебарки. Твърди се, че от тавана има течове, по стените- мухъл. Нямало достатъчно естествена светлина и чист въздух. В килията живеел съвместно с роми и търпял допълнителни вреди заради тяхната култура. Имало и един осъден на доживотен затвор в коридора, от когото всички били стресирани.  Заради нарушения на отделни хора, два пъти била  спирана цялата кабелна на етажа.От тези условия в Затвора Пазарджик, на ищеца са причинени неимущестени вреди- обида, огорчение, стрес, притеснение, чувство за малоценност и принуда да търпи неща, противни на волята му.

В съдебно заседание, ищецът Г.Г. – редовно призован, се явява лично и не се представлява.

Ответникът по иска - ГД “Изпълнение на наказанията” гр. София - редовно уведомена, се представлява от юрк. Р., който оспорва жалбата. Счита се, че ответникът е изпълнил своите задължения и няма налице незаконосъобразни действия насочени към ищеца. Моли се да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че искът е неоснователен и недоказан.

 Административен съд гр. Пазарджик като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът Г.А.Г. търпи наказание лишаване от 20 г., наложено му с присъда на ОС Бургас в Пазарджишкия затвор.

Видно от справка Вх. № 4013/26.04.2021 г., в периода 31.10.2019- 14.04.2020 г. същият е бил настанен в спално помещение 605 с размери 20,38 кв. м. и санитарен възел с размери 1,95 кв.м., заедно с още 9 лишени от свобода.

В периода 14.04.2020 г. до 15.03.2021 г., ищецът е бил настанен в спално помещение 403 с площ от 25,90 кв. м. и санитарен възел от 2 кв.м., заедно с още 5 лишени от свобода.

От 15.03.2021 г. до 22.03.2021 г., ищецът е бил настанен в спално помещение № 907 с площ от 22,54 кв. м. санитарен възел от 1,54 кв. м., заедно с още 4 лишени от свобода.

Видно от представената по делото справка с вх. № 3482/12.04.2021 г. всички помещения са разположени обновен коридор след основен ремонт. След ремонта няма нито едно констатирано счупване на прозорци, а дограмата е обновена с ПВЦ дограма със стъклопакет. Всяко спално помещение разполага със собствен санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода. Обновени са настилки и облицовки, тоалетни чинии, мивки, аксесоари за баня. Няма констатирани течове от тавана и мухъл в нито едно помещение. Всички спални помещения имат достъп до чист въздух и естествена светлина.

В Затвора Пазарджик, редовно се извършвали мероприятия по дезинфекция, дератизиция и дезинсекция, като за целта се ползвали услугите на специализирани в тази дейност дружества.

Приготвянето на храната в затворническата кухня е съобразено със стандартите за годишна бюджетна издръжка, а храната е съобразена за химичен и калориен състав.

Представена е справка с наложените на ищеца дисциплинарни наказания, като са приложени и заповедите, с които те са наложени.

Представена е справка за движението на лишените от свобода в Затвора Пазарджик за периода 2008-2020 г.

Приложено е и становище относно увреждане на сградния фонд в затвора Пазарджик от лишени от свобода.

От показанията на св. И. се установява, че в процесния период заедно с ищеца са били винаги през килия. В килията на ищеца било мръсно, имало влага, имало и дървеници. Спирали кабелната телевизия, когато наказват някого. Ищецът бил настанен с преобладаващо повече роми в килиите от 8 и 6- ти отряд.

 

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, който регламентира отговорността на държавата за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията за нарушения на чл. 3. За да бъде приета основателност на иска за вреди, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Последната се предполага до доказване на противното по силата на въведената оборима презумпция с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

Предвид очертания от ищеца предмет на иска се претендират неимуществени вреди, причинени от лошите хигиенно - битови условия, с които са му причинени вреди, тъй като е бил подложен на жестоко, нечовешко и унизително отношение. Посочено е, че вредите произтичат от нечовешките условия на пребиваване, а именно пренаселеност в килиите, недостатъчно пространство, гарантирано за всеки затворник, и липсата на санитарно-хигиенни условия.

Така предявения иск съдът счита за частично основателен и доказан.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат: 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Както е видно от събраните по делото писмени доказателства, за  периода от 31.10.2019- 14.04.2020 г.- т.е за 166 дена ищецът е живял при условията на пренаселеност, като е пребивавал на по- малко от 4 кв. м. жилищна площ.

За периода  14.04.2020 г. до 15.03.2021 г., ищецът е пребивавал в килия с площ от 23,90 кв.м. /като се приспадне санитарния възел/, заедно с още 5 лишени от свобода. Излиза, че, за този период, ищецът е пребивавал на жилищна площ от 3,98 кв. м., което е пренебрежимо малко отклонение от минимално допустимата жилищна площ от 4 кв.м. От друга страна за този период, ремонтът в Затвора Пазарджик е бил довършен, ищецът е живял в изцяло ремонтирани и обновени помещения и на би следвало да се приеме, че минималното отклонение от 0,02 кв. м. му е създало някакъв съществен жилищен дискомфорт. Ето защо следва да се приеме, че ответникът не е извършил нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС за този период.

Считано от 15.03. 2021 г. ищецът е настанен в помещение, в което му се е подало по- голяма от 4 кв.м. жилищна площ.

Не се установи нарушение на чл. 20 ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като за периода, в който е пребивавал в Затвора Пазарджик ищеца, в килиите е имало изграден санитарен възел и течаща топла и студена вода. Не се установиха други нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. От коментираните по- горе справки, се установи, че помещенията са били със сменена дограма, осветени и проветрени, като не е констатиран случай на влага или мухъл. За ответника не е предвидено нито в ЗИНЗС, ППЗИНЗС или друг нормативен акт и задължение за осигуряване на безплатна кабелна телевизия на лишените от свобода, респективно няма как да е извършено нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС със спирането на кабелната телевизия за дисциплинарни нарушение. Както се каза, от приобщените по делото справки се установи, че помещенията в Затвора Пазарджик са ремонтирани и твърденията за мухъл по стените и течове останаха недоказани. В Затвора Пазарджик, редовно се извършвали мероприятия по дезинфекция, дератизиция и дезинсекция, като за целта се ползвали услугите на специализирани в тази дейност дружества, като в тази връзка справката, представена от ответника оборва показанията на св. И..

Пак от справка с вх. № 3482/12.04.2021 г. се доказа, че храната в Затвора Пазарджик е съобразена с изискванията за калориен и химичен състав, а в тази насока са и показанията на св. И., поради което твърденията в исковата молба се явяват недоказани.

Твърди се в исковата молба, че в коридора имало осъден на доживотен затвор, който нямало какво да губи, поради което всички останали лишени от свобода били стресирани от него. Твърденията в тази насока освен че останаха недоказани, не се сочат и конкретни прояви на въпросния осъден, които ответникът да е бездействал да предотврати, за да се обсъжда нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Присъждането на обезщетение само заради наличие на осъден на доживотен затвор сред контактните с ищеца лица, би било в драстично противоречие с чл. 4 от Закона за защита от дискриминация. Видно от справката за правното му положение, самият ищец е с наложено наказание лишаване от свобода в немалък размер за едно от най- тежките възможни престъпления- квалифицирано умишлено убийство, което наказание  по пътя на неговата логика, би могло да стресира лишени от свобода с по- леки присъди.

 По подобен начин стоят нещата си с твърденията на ищеца, че в килията му има роми- етническата принадлежност на неговите съкилийници, няма как да обоснове допълнително обезщетение, най- малкото поради забраната за това в чл. 6 ал.2 от КРБ.

 

Отчитайки Доклада за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно който относно жилищната площ на задържан в затворническите институции, от нетната площ се изключва единствено площта на санитарния възел, се стига до извода, че лишеният от свобода в период от около два месеца е пребивавал в килия № 512 е живял в условия на пренаселеност. Площта, която може да обитава един човек в тези помещения е по-малка от минимално допустимата в размер на 4 кв. м., а видно от обсъдените по-горе писмени доказателства, лишеният от свобода е пребивавал на площ под 4 кв. м. Този факт, сам по себе си е достатъчен, за да се направи извод, че ответникът, чрез неговите служители не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на затворниците и в частност на ищеца минимална свободна жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за самото му съществуване нужди като спане, преобличане и хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага.

Обсъждайки посочените по-горе обстоятелства и периода, за който по делото са събрани доказателства на търпене на вредите (времето, през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство), характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение, искът следва да бъде уважен в размер на 1350 /хиляда триста и петдесет/ лв.  Дължи се и  законната лихва върху уважения размер на иска, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В този размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част същият следва да се отхвърли.        

С оглед на изложеното, на основание чл. 284 от ЗИНЗС, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на Г.А.Г.,*** чрез адв. В.С. *** сумата от 1350 /хиляда триста и петдесест / лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 31.10.2019- 14.04.2020 г. от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на същата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.А.Г. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в останалата част за сумата над 1350 /хиляда триста и петдесет / лева, както и за периода 15.04.2020- 22.03.2021 г. до предявения размер от 50 000 /петдесет хиляди/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд гр. Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                  СЪДИЯ: