РЕШЕНИЕ
№ 1142
гр. Бургас, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Б.а
Димитър П. С.
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20222100501571 по описа за 2022 година
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод
въззивна жалба вх.№26765/26.07.2022г., подадена от Б. В. Б., ЕГН **********, чрез адв.
Георги Стоянов - БАК, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Васил Левски“ №16, ет.2, офис 210,
срещу Решение №1619/21.07.2022г., постановено по гр.д.№3313/2022г. по описа на Районен
съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е отхвърлил исковете на Б. В. Б. за
осъждане на ответната Главна дирекция „Гранична полиция“ -МВР на РБ /ГДГП-МВР/, да
му заплати сумата от 695.98 лева, представляваща сбор от неплатени възнаграждения за
извънреден труд от 83.80 часа, положен в периода 12.06.2019г.- 09.07.2020г., ведно с
мораторна лихва в размер на 160.34лева, начислена върху всяко от неплатените месечни
възнаграждения за извънреден труд за периода от съответния падеж до 26.05.2022г., както и
законната лихва върху сборната главница, начиная от 27.05.2022г. до окончателното й
изплащане.
Със същото решение, съдът е осъдил ищеца да заплати на ГДГП-МВР, деловодни разноски
в размер на 100 лева.
С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в
1
противоречие с материалния закон.
На първо място излага становище във връзка с извода на съда, че при липса на правна
уредба за преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен, не следвало да се
прилага чл.9, ал. 2 от НСОРЗ. Посочва, че горният извод бил в противоречие с установената
съдебна практика. Развива подробни съображения в тази насока.
Навежда доводи относно изложеното в мотивите на решението, че дори да се приеме, че
уредбата на КТ, респ. НСОРЗ е приложима за служителите на МВР, при определената по
чл.140, ал.1 от КТ нормална продължителност на работното време през нощта – до 7 часа и
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен 1.143, преизчисляването било с цел
парично компенсиране на работещите нощем (имащо отношение единствено към
заплащането на нощния труд, но не и към натрупване на часове, чието надвишаване да
акумулира извънреден труд).
Твърди, че работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24
часови смени, се изчислявало сумарно за тримесечен период (чл.187,ал.3 от ЗМВР).
Подчертава, че часовете, получени над определената за месец или за тримесечие норма
(след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл.9,ал.2 от НСОРЗ), се явявали
извънреден труд. Цитира съдбена практика на ВКС (Решение№540/07.07.2010г. по
гр.д№895/2019г. на ВКС, ІV-то г.о.).
Жалбоподателят намира, че неправилно районният съд възприел становището на
проф.Мръчков относно паричното компенсиране на работещите нощем (посредством
увеличение на часовата ставка и посредством преизчисляване на нощните часове в дневни).
Заявява, че заплащането на нощния труд по 0.25 лева на час не изключвало парично
компенсиране на извънредния труд, тъй като това били различни основания (Решение
№14/27.03.2012г.по гр.д.№405/2011г. на ВКС, ІV-то г.о; (Решение №14/27.03.2012г. по гр.д.
№405/2011г. на ВКС, ІV-то г.о). Навежда доводи относно приложимата методика на
изчисление на възнаграждението за извънреден труд на служителите в МВР.
Жалбоподателят посочва, че през процесния период действали Наредба №8121з-
776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-36/07.01.2020г., издадени на основание чл.187, ал.9
ЗМВР съгласно които, при сумирано отчитане на работното време, не се предвиждало
отработените часове нощен труд да се преизчисляват с коефициент 1.143., но празнотата в
специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, следвало да бъде преодоляна чрез
прилагане съответните норми на НСОРЗ.
Излагат се аргументи във връзка с постановеното от Съда на Европейския съюз решение от
24.02.2022г. по дело С-262/2020г., по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит по
гр.д.№606/2019г. Посочва се, че съгласно т.1 от цитирания акт на СЕС, Директива
2003/88/ЕО (чл.8 и чл.12, б.,,а“), не налага приемането на национална правна уредба,
предвиждаща нормалната продължителност на нощния труд на служителите от публичния
сектор да е по-кратка от предвидената за тях през деня. С оглед спецификата на
служебените правоотношения, следвало да бъдат предвидени компенсаторни механизми.
Излагат се аргументи. Навеждат се доводи относно приложение разпоредбата на чл.9, ал.2
2
от НСРЗ. Посочва се, че съгласно заключението на вещото лице по извършената по делото
експертиза, дъплнителното възнагрлаждение за положен ношен труд, преизчислен с
коефициент 1.143, възлизало на сума в размер на 695.98 лева.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което
предявените искови претенции да бъдат уважени като основателни. Претендира се
присъждане на направените в производството по делото разноски, включително и пред
въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор от въззиваемия.
Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в
срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за валидно и
допустимо.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал исковете като такива с правно основание чл. 178, ал.1, т.3 от
ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба, подадена от Б. В. Б.,
чрез пълномощника адв.Г. С., срещу Главна Дирекция „Гранична полиция“-МВР /ГДГП-
МВР/, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 700
лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 82 часа, за
периода от 12.06.2019г.-09.07.2020г., ведно с мораторна лихва за забава за периода
01.07.2019г.-26.05.2022г. в размер на 130 лв., както и законната лихва върху присъдената
сума от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е полагал труд на длъжността „старши полицай“ в
ГЛС при ГПУ „Летище Бургас“ към РДГП „Аерогари“, ГДГП-МВР, където е полагал труд
на 12-часови работни смени, по график, вкл. за времето през от 22,00часа до 06,00 часа през
периода12.06.2019г.-09.07.2020г.
Посочва се, че за периода е положил общо 952 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 възлиза на 1088 часа дневен труд. Сочи, че това преизчисляване води до
1088 часа труд, като разликата от 136 часа следва да бъде допълнително заплатен от
ответника. Посочен е размерът на задължението – 816 лв., изменен в с.з. чрез намаляване на
претенцията на 619,26 лв.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът
е държавен служител по служебно правоотношение. Сочи, че законодателят изрично е
регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа
на всеки 24 часов период и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд,
попадащ извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при
положение, че има действащи специални норми. Твърди, че през исковия период в
3
действалите Наредба № 8121з-592 и Наредба № 8121з-776 е посочено, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 6 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Сочи че заплащането на
положения от ищеца нощен труд е извършено правилно по смисъла на Заповед № 8121з-
791/28.10.2014 г. В отговора се посочва, че и положеният от ищеца труд по време на
официалните празници също е заплатен при спазване на формулата, намерила отражение в
заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017г.
За установяване на твърдените от страните обстоятелства по делото са представени писмени
доказателства, вкл. е прието заключение по СИЕ.
В съдебно заседание, проведено пред първата инстанция на 21.07.2022г., ищецът е изменил
претенцията си /чрез намаляване/ на 695,98 лв. за положен нощен труд от 83,80 часа, ведно с
мораторната лихва в размер на 160,34 лв. Производството е прекратено до първоначално
предявения размер.
Безспорно е между страните обстоятелството, а и се установява от доказателствата по
делото, че през процесния период са били в служебно правоотношение. Друго безспорно
обстоятелство е полагането на нощен труд от страна на ищеца.
Пред първата инстанция е изготвена и приета СИЕ, от неоспореното заключение, на която се
установява, че през процесния период, ищецът е положил 586 часа нощен труд. Преизчислен
в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд от 586 часа става на 669,80 часа. Разликата
между преизчисления и отчетения по протоколи положен труд е 83,80 часа, а общият размер
на трудовото възнаграждение за извънреден труд от 83,80 часа възлиза на 685,95 лв. Според
заключението на ВЛ посочената разлика в часовете между преизчисления с коефициент
1,143 и отчетения по протоколи нощен труд, не е отчетена и не е заплатена от работодателя
като извънреден труд.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд
(178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР).
Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
4
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от
01.08.2016 г. до 12.12.2017 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
(обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г.
на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр.
59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е
възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била
отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
(обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно
действието във времето на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът
намира, че в рамките на процесния исков период от са действали, както следва: 1) за периода
от 01.08.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за
периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3)
за периода от 02.08.2016 г. до 12.12.2017 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно
който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен
труд се преизчисляват с коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-
5
592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата на
специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените
нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която
следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище
би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, съдът намира за неоснователни
изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения в чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че исковата претенция за
заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по основание. От приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния период от време
ищецът е положил нощен труд в размер на 586 часа, преизчислени с коефициент 1, 143 и
приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 669,80 часа, като разликата от
83,80 часа експертизата отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за
положен труд и не е начислен, съответно – не е изплатен по платежни бележки. Изрично в
заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин дължимата сума за
положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на
сума в размер на 695,98 лева.
Поради гореизложеното исковата претенция за заплащане на положен извънреден труд,
получен в резултат на приравняване на нощен труд към дневен за процесния период се явява
основателна за сумата от 695,98 лв., поради което следва да бъдат уважени изцяло, ведно с
акцесорната претенция за законна лихва от датата на падежа на всяко задължение до
подаване на исковата молба в размер на 160,34 лв. и законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба.
За пълнота, следва да се посочи, че Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20,
образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит, е в полза на горните
мотиви. В решението е прието, че чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88ЕО не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
6
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от
нормалната продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в
полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд. Именно предвид
липсата на предвиден адекватен механизъм за компенсиране на служителите в МВР, който
да не ги поставя в по – неблагоприятно положение от работниците и служителите, полагащи
труд по общото трудово законодателство, както и отчитайки тежестта, обществената
значимост и правата на служителите в МВР, настоящият състав намира, че именно
прилагането на трудовото законодателство осигурява прилагането в пълнота на
европейското законодателство в рамките на процесната хипотеза.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, в
посочения по-горе смисъл.
При този изход на спора, в полза на въззивника Б. се следват направените от него съдебно-
деловодни разноски за производството в двете съдебни инстанции в общ размер от 800 лв. -
адвокатски хонорар. Представени са доказателства за заплащането му. На основание чл.78,
ал.6 ГПК въззиваемата страна следва да понесе разноските за държавна такса по делото в
общ размер от 150 лв., от които 100лв., за производството пред първата инстанция и 50 лв.
за производството пред въззивната инстанция, както и за възнаграждение на вещото лице в
размер на 200 лв., платено от бюджета на съда, които следва да бъдат заплатени по сметка
на БРС и БОС в полза на бюджета на съдебната власт.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1619 от 21.07.2022 г. постановено по гр.д. №3313/2022г. по описа на
Районен съд Бургас, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ -МВР с адрес гр. София, бул.“Мария
Луиза“ №46, представлявана от Директора гл. комисар Деян Моллов, да заплати на Б. В. Б.
ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Васил Левски“ №16, ет.2, офис 210
сумата от 695.98 лв /шестстотин деветнадесет и пет лв. лв. и 98 ст./, представляваща
неплатено възнаграждение за извънреден труд от 83 часа, положен в периода 12.06.2019
год. - 09.07.2020год., ведно с мораторна лихва в размер на 160,34 лв. /сто шестдесет лв. и
34 ст./, начислена върху всяко от неплатените месечни възнаграждения за извънреден труд,
за периода от съответния падеж до 26.05.2022г., както и законната лихва върху сборната
главницата, начиная от 27.05.2022 год. до окончателното й изплащане, както и направените
в двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски в общ размер от 800
/осемстотин/лв. - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР с адрес гр. София, бул.“Мария
7
Луиза“ №46, представлявана от Директора гл. комисар Деян Моллов, да заплати по сметка
на Бургаския окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 50 лв.,
дължима държавна такса за въззивното производство, и по сметка на Районен съд Бургас,
дължима сума за първоинстанционното производство в размер на 100 лв. и сумата от 200
лв., заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8