№ 397
гр. Пазарджик , 08.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Д. Бишуров
СъдебниЕкатерина Иванова
заседатели:Палешникова
Мариана Николова Герова
при участието на секретаря Ива Чавдарова
и прокурора Б. А.ов Петков (РП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Д. Бишуров Наказателно дело от общ
характер № 20205220201520 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Непълнолетният подсъдим Д. Д. К. - редовно уведомен от предходното
съдебно заседание, се явява лично. Явява се и неговият защитник ДП адв.А.
П..
В залата се явява Д. Г. К. в качеството на баща и законен представител
на непълнолетния подсъдим.
Частния обвинител и граждански ищец Б. К. В. – редовно уведомен от
предходното съдебно заседание, се явява лично и с повереника си адв.Н. К.,
надлежно упълномощен.
Явяват се свидетелите Г. Д. К. и Н. Н. Р..
Не се явява свидетелят Е. Т. Ш. – нередовно призован. Призовката е
върната в цялост с отбелязване, че лицето живее и работи в чужбина от
година, а на адреса не са били открити други живущи близки, които да
получат призовката. По разпореждане на съда е изискана справка за
задгранични пътувания на свидетеля Ш., като от постъпилата такава се
установява, че последното регистрирано излизане от негова страна от Р
1
България е на 04.11.2020г. и до момента няма данни за завръщане. По
разпореждане на съда е изготвена призовка и същата е изпратена на
началника на РУ на МВР - Септември с искане да се направи опит да бъде
връчена, ако не лично на свидетеля Ш., то на негови близки родственици.
Постъпила е докладна записка от полицейски служител в РУ на МВР -
Септември, от която се установява, че на адреса на свидетеля Ш. не е намерен
никой. Разговаряно било с намерена негова съседка, която е посочила, че той
и цялото му семейство са в чужбина.
За РП-Пазарджик се явява прокурор П..
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин съдия, не са налице процесуални
пречки. Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Уважаеми господин съдия, считам, че не са налице
процесуални пречки и моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
Г. Д. К. – на 25 години, от гр.Пазарджик, българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, брат на
подсъдимия.
На свидетеля се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.
СВ.Г.К.: Искам да бъда свидетел по делото.
Н. Н. Р. – на 15 години, от гр.Пазарджик, българин, български
гражданин, неженен, учащ, неосъждан, без родство с подсъдимия.
2
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелят Р. напусна залата.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Г.К.:
СВ. Г.К.: На 13-ти март миналата година брат ми се обади по телефона
и каза, че има проблем и че искали едни момчета да го бият. Това стана към
21ч. Аз си бях вкъщи. Брат ми каза, че отива към училище „Петър Берон“. Аз
тръгнах от нас пеш и тръгнах натам, като по пътя срещнах двама приятели,
които миналия път бяха тук -са В. и Н.С.. Качихме се в колата „Субару“ на В.
и отидохме в училището. Там бяха К.Б. и А.Р.. Те са наши познати, но бяха в
училището. Брат ми и той беше вече там. След това пристигнаха с кола Б. В.,
Б.П., А.П. и Е.Ш. май беше. От там понеже са приятели и са тренирали заедно
по джудо моят брат с Б. В. и аз не мислех, че ще има някакви проблеми и им
казвам: „Идете се разберете настрани като приятели. Тренирате заедно,
излизате заедно по кафета, имате много обши неща, всеки ден сте заедно“. Те
се дръпнаха настрани на около 15 метра встрани. Ние бяхме от едната страна,
те от другата и взеха да си говорят. Ние вече си хванахме наш мохабет и
въобще не сме отразили какво става. Докато си говорим се чу патърдия. Беше
далече и тъмно и не се виждаше какво става там. Аз се затичах да видя какво
става и бяха се сбутали и сбили. Б. беше легнал на земята и си беше опрял
главата на оградата. Не мога да кажа дали е бил с лице към оградата или с
темето към оградата. Беше настрани. Понеже аз от навършването на 18-
годишна възраст работя като охрана и съм бил на курсове по предаване на
първа спешна медицинска помощ и вдигнах момчето. Огледах го. Той беше
почти в несвяст. Вдигнах го и всичко беше наред. Отидох до магазина, първо
ги сложих на една пейка, това няма да го забравя и им казах: „Приятели сте,
за какво е нужно това да го правите“. Б. каза „Да“, той каза „Да“ и си стиснаха
ръцете. От там хванах Б. под ръка, отидохме до магазина и купихме лед и
вода. Дадох му да пие вода, сложих му лед на главата, защото беше ударен по
бузата или по главата. След това веднага аз набрах баща му, защото с баща му
се познаваме и сме приятели от преди това. Обадих му се и всичко беше
нормално. Обясних му цялата ситуация. После той почна да звънна по
телефона и да вика по мен защо съм го направил това и защо съм бил там и
не съм го спрял и т.н. Аз не знаех как да процедирам и му затворих телефона
3
и си тръгнах. Тогава аз не съм казвал на К.: „Къде си, слизай да те смачкам, да
те бия“. Не е имало такова нещо. Имаше разговор между нас около 30
минути, 4-5 пъти си звъняхме, той ми звъня по телефона, аз му звънях и най-
накрая той ми звънна и каза: „Ти си виновен за всичко“. Аз викам: „За кое
съм виновен, че помогнах на детето ти ли? Затова ли съм виновен?“. Аз не
съм виновен за това, което е станало между тях двамата. Чух от други страни,
че е казано, че аз съм насъсквал нещата, но това не е вярно. Приключихме
разговорите с К.В.. После аз се прибрах и се изкъпах и излезнах с В., А.Р. и
Н. С. да си обикаляме из града. Брат ми се прибра и каза, че после ще излиза.
Не знам вече къде е отишъл и ми се обажда после брат ми пак и казва, че: „На
Б. баща му слезна от колата и ме подгони да ме бие“. Аз съответно вече бях
излезнал. Бяхме в кв.Запад тогава. Брат ми каза, че са го подгонили при
„Аглаята“. От там запалихме колата и тръгнахме. Видях брат ми и Н.Р.. Те
бяха, както е кафе „Аглая“ и продължаваш напред, там има баничарница и
малко по-надолу към „Жълтите“ бяха. Спрях при тях да видя какво има.
Погледнах брат ми и нямаше нищо по-сериозно по него. К. го подгонил и го
ударил 2-3 пъти, защото брат ми имаше охлузване по главата и по гърба. Това
ми го каза. Тогава ги видях охлузванията по главата на брат аз за първи път.
Не видях нищо, което да е фрапантно. В този момент пристигна колата на
Е.Ш.. Колата спря при нас. В нея бяха Б.П., К.В. и хората, които изредих
одеве. Първият човек, който излезе, докато аз се бях навел над брат ми, брат
ми беше седнал на една малка пейка и изядох аз 2-3 удара отзад в главата от
Е.Ш.. После К. дойде и се опита да ме подсече, обаче не се получиха нещата.
Аз го хванах през кръста да не ме удря и му казах: „Ти може да си ми баща, аз
не искам да ти посягам“. Аз му направих захват като за джудо хвърляне, но не
съм го хвърлял. Казах му: „Ти може да си ми баща“. Може да попитате и
самия К. и сина му. Те са свидетели също на това. Б. дойде да спре баща си да
ме бие. Патърдията приключи. Качиха се те в тяхната кола, а ние в нашата
кола и това беше.
След това от една година насам има многократни заплахи от тяхна
страна. Тях ще ги представим по-късно по делото със снимков материал как
пращат хора да ни заплашват.
Когато Б. дойде в училището за първи път и минаваше през входа да
влиза в училището, аз никога не съм му казвал: „Ей, Б., как ще те бия и ще те
4
скъсам“. Когато отидоха Б. и брат ми по-настрани, те си говореха не повече от
10 минути. През това време имаше случай, когато аз казах: „Айде, разберете
се вече и да си ходим“. Репликата: „Ще се биете или ще се целувате“ не съм я
казал. Наистина не се виждаше нищо. Чу се патърдия, чу се блъскането на
оградата, защото тя се клати и от ламарините се чу. По земята стъпки и
удряне се чу. Нормално е да се чуят стъпки, когато има словесен контакт, в
тъмното не можеш да видиш. Не мога да определя какви стъпки са се чули.
Не се вижда нищо там. Б. е паднал, защото явно са се сбили или сбутали. Аз
питах брат ми и той нищо не ми каза. Каза: „Б. ми посегна, аз му посегнах,
това стана, ние сме приятели и ще се оправим“. „Ние сме приятели и ще се
оправим“, ама стигнахме до тук. Б. имаше нараняване някъде в бузата, беше
му подуто. Друго нараняване не съм видял. Брат ми имаше нараняване на
ръката отгоре на дланта ли, не мога да кажа с точност. Имаше одраскано.
Имаше кръвотечение май. Не съм сигурен, но мисля, че имаше. По лицето
брат ми имаше охлузвания. Беше червен. Като се е сбил човек, става
охлузване. Не е нещо фрапантно, което да привлече око или да е за болница.
В училището той беше червен като човек възбуден след сбиване. Като го
видях след случката с К.В., беше с охлузвания на главата и на гърба. Аз ги
видях охлузванията на гърба, защото се съблече, дръпна си тениската нагоре
и ми показа. Каза, че К. е спрял и го е подгонил и го е ударил. Не ми е казал с
какво го е ударил.
След като беше паднал Б. в училището репликите: „Ще запомните братя
К.и“ или „Вече няма да се подигравате с братя К.и“ аз лично не съм чул някой
да ги казва.
Травмата по ръката на брат ми беше на дясната ръка. Н.С. беше с В.С..
След като брат ми се обади отидох с тях двамата в училището. Ние се
срещнахме преди училището случайно при компютри „Инвейдър“. Преди
това имахме уговорка да излизаме, но не съм им се обаждал по телефона
обаче да дойдат ме заберат и да идем в училището.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Н.Р.:
СВ. Р.: Аз не бях свидетел пряко на случката с двамата. Бяхме се
разбрали с Д. същата вечер да излезнем и той ми звънна към 21.30-21.40ч. и
каза, че ще дойде да ме забере от нас. Аз живея близо до химическото чистене
5
на „Найчо Цанов“. Мислехме да отидем да си вземем закуски. Тръгнахме към
закуските на кв.Запад, които са денонощни – тези, които вечер работят.
Отидохме и казаха, че още няма закуски и да минем след 15-20 минути. Ние
през това време решихме да се разкарваме на някъде и тръгнахме и
излезнахме на главната на бул.“Христо Ботев“ при „Жълтите“. Отсреща спря
кола и от нея слезнаха на Б. баща му, който дойде при нас. Бащата започна да
вика на Д.: „Ела тук да те видя мъж ли си“ и започна да го заплашва.
Уплашихме се, все пак сме по-малки. Обърнахме посоката. Не сме побегнали.
Ние се движихме от закуските към главната, бяхме излезнали на главната и
като ги видяхме обърнахме обратно в посока „Аглая“. От там бащата на Б.
настигна Д. и го удари няколко пъти в гърба и мисля, че го изрита. От там Д.
се свлече на земята. Аз извиках: „Какво правите, бе“. Те ме погледнаха и от
там станахме и започнахме да бягаме. Те не ни подгониха. Д. звънна на брат
си. Той дойде след 4-5 минути. Погледна го дали е добре. През това време те
дойдоха и слезнаха от колата. Е.Ш. нападна Г.К., удари го няколко пъти. От
там Г. го бутна настрани и Е. повече не търгнна. Дойде бащата на Б. и изрита
Г.К. в крака като подсечка. От там Г. се обърна и го гушна и му каза нещо от
сорта: „К., ти можеш да си ми баща, не е хубаво това да го правиш“ и се спря.
Повече нямаше нищо. Имаше някакви заплахи, но нормално. Качиха се те в
колата и тръгнаха.
Аз в училището „Петър Берон“ не съм бил. Д. започна да ми обяснява и
знам, че от преди това имат проблеми с Б.. Карат се. Доколкото знам, Б. се
заяжда с Д.. Не знам защо. Той си знае. Разбрах, че искали да се разберат,
обаче Б. налетят на Д. и това е. Не го е набил като му е налетял. Доколкото
знам, го е ударил няколко пъти, Д. му отвърнал и от там Г.К. ги разтървал.
Разбрали се. Г.К. е звъннал на баща му. Уж се разбрали, ама след това защо са
станали тези проблеми не знам да спира на главната и да налита на бой на Д..
Когато дойде да ме забере Д.К., изглеждаше наред, с повдигнат адреналин,
изплашен, но наранявания по лицето не е имал. По ръката не мога да си
спомня дали е имал наранявания. Като го нападна и го удари К.В., доколкото
си спомням, го удряше в гърба, а не в главата. В лицето не го е удрял. Той му
дойде в гръб. С юмруци го удари, имаше и удари с крака. 2-3 удара с юмрук е
имало и един шут накрая. Той се свлече надолу. Падна на земята на колене.
Е.Ш. го знам аз. Той е боксьор. Висок е към 1.75 м., малко по-висок е от
6
мен и е към 60-65 кг. Г.К. според мен е 100 кг. Според мен е висок Г. към 1.70
м. Е.Ш. като удари Г., Г. го избута само с ръка. Нищо повече. Но Вие както
казахте, разликата в килограмите им е голяма и като го бутне друго си е. Той
като знае какво може да му причини и няма смисъл да му налита.
ПРОКУРОРЪТ: Относно свидетеля Ш., моля, на основание чл.281 от
НПК да бъдат прочетени показанията му, дадени в ДП, а също така ще Ви
моля да допуснете очна ставка между свидетелите Н.С. и Г.К., тъй като между
техните показания има съществени противоречия и основно в това чия е била
инициативата и какъв е бил поводът да отидат в двора на училището. Видно
от показанията, дадени пред Вас от Н.С., същият е казал, че инициатор е бил
Г.К., който разговарял с брат му и точно поради този въпрос, тъй като станало
въпрос за неразбирателство между подсъдим и пострадалия и заплахи във
„Фейсбук“ от Б. и трябвало да отида, за да се разберат двамата помежду си.
АДВ. К.: По искането за очна ставка, моля, да се уважи. Аз смятам, че не
основание чл.139 ал.7 от НПК е възможно да се направи видео или
аудиоконференция, тъй като лицето се намира извън страната и по тези
правила такъв разпит може да бъде осъществен. Свидетелят е очевидец и аз
имам данни, че може да съдейства. Той живее в Швейцария и с оглед
изясняване на обективната истина мисля, че трябва да бъде разпитан. Даваме
съгласие за четене на показанията от ДП.
АДВ. П.: Защитата не дава съгласие за четене показанията на свидетеля
и държим на разпита му в съдебно заседание, доколкото в миналото съдебно
заседание бяха изнесени данни от свидетели, които го познават и които
казаха, че за Великден той ще си е тук. Даже си спомням, че Вие казахте, ако
могат да се свържат с него и да предоставят телефон, за да се свържем по
телефона с него. Държим на разпита на свидетеля в съдебна зала, тъй като
един от основните принципи е да възприемем непосредствено показанията от
свидетелите. По отношение искането на представителя на държавното
обвинение за очна ставка не възразявам и предоставям на съда. Представям
днес два писмени документа, които моля да допуснете и приемете, а именно
СМУ на Г. Д. К. № 56/2020г., както и амбулаторен лист № 94/17.03.2020г.,
които потвърждават показанията на Г.К. от днешното съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че представените документи не са относими
7
към предмета на доказване и не следва да бъдат приемани.
АДВ. К.: Аз също считам, че са неотносими и не следва да се приемат.
Съдът, като съобрази направените доказателствени искания и най-вече
това за провеждане на очна ставка, намира за необходимо да проведе
допълнителен разпит на свидетеля Г.К., едва след което да се произнесе по
искането за очна ставка. Относно искането за провеждане на разпит на
свидетеля Ш. чрез видеоконференция съдът също намира, че на този етап не
следва да се произнася, като ще стои това на обсъждане в един по-късен
момент. Относно искането за прочитане показанията на свидетеля Е.Ш. съдът
намира, че ще следва да остави същото без уважение, тъй като те могат да
бъдат прочетени само в хипотезата на чл.281 ал.5, във вр. с ал.1 т.5 от НПК,
но в днешното съдебно заседание една от страните, а именно защитника на
подсъдимия, не даде съгласие за четене на тези показания. Съдът намира, че
представените днес две писмени доказателства са необходими за приемане
като такива по делото, а колко те са относими и как ще бъдат ценени съдът
ще се произнесе с крайния съдебен акт.
По изложените до тук съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: днес представените
СМУ № 56/20г., касаещо свидетеля Г. Д. К. и амбулаторен лист №
94/17.03.2020г., отново касаещ Г. Д. К..
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА допълнителен разпит на свидетеля Г.К..
Пристъпи се към допълнителен разпит на свидетеля Г.К.:
СВ. Г.К.: Сигурен съм, че когато брат ми се обади и каза, че някой иска
да го бие в училището, а бях долу в гаража пред нас. Категоричен съм за това.
Половин час преди това може да съм бил в колата на В., но в момента, в който
ми се е обадил бат ми, не. Не е възможно да съм бил тогава в колата с моите
8
приятели.
ИЗЯВЛЕНИЕ НА Ч.О. И ГР.ИЩЕЦ Б. В.: Аз си писах повече от два
пъти с Е.Ш. по месинджъра чрез „Фейсбук“ и за миналото дело и за днешното
го питах дали ще си идва и той каза, че няма да си идва. Не съм го питал
обаче дали има намерения да се прибира покрай Великденските празници.
Поемам ангажимент да го попитам дали има намерение да се прибира покрай
Великденските празници и да Ви уведомя.
Съдът намира, че искането на прокурора за поставяне в очна ставка на
свидетеля Г.К. и свидетеля Н.С. е основателно и следва да бъде уважено.
По тези съображения и на основание чл.143 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА очна ставка между свидетеля Г.К. и свидетеля Н.С., която
ще бъде проведена в следващото съдебно заседание след призоваване на
свидетеля С..
Доколкото днес частният обвинител и гражданският ищец пое
задължение да се свърже със свидетеля Е.Ш. и да установи дали същият
възнамерява да се прибере за предстоящите Великденски празници в
България, при което ако това се случи, съдът е в състояние да насрочи делото
за разглеждане, когато свидетелят ще бъде в България и да го разпита лично
и непосредствено, което пък на този етап означава, че все още не следва де се
произнася по искането за разпит на свидетеля чрез видеоконференция.
За провеждане на допусната очна ставка и евентуален разпит на
свидетеля Ш. съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 19.04.2021г. от 14.00 часа, за която
дата и час частният обвинител и граждански ищец и повереникът –
уведомени. Подсъдимият и защитникът – уведомени. Родителят на
подсъдимия - уведомен. Свидетелят Г.К. – уведомен. Да се призове
свидетелят Н.С.. Да се призове отново свидетелят Е.Ш..
9
УКАЗВА на частния обвинител и граждански ищец, че не по-късно от 7
дни, считано от днес, следва да направи опит да осъществи контакт със
свидетеля Ш., за да установи дали се очаква неговото завръщане в България
по време на Великденските празници.
УКАЗВА на повереника на частния обвинител, че непосредствено след
получаване на тази информация същата следва да бъде сведена до знанието на
съда.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 14.13 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10