РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Сандански, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20221250200343 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. К. К., ЕГН – **********, с адрес – гр.
С********* , ул.”Ш*********“ № *, против Наказателно постановление
№ 21-0339-000598/01.06.2021г. на Началник РУ към ОДМВР - Б*******, РУ
С*********, с което на жалбоподателя за извършени от него нарушения по
чл.25, ал.2 , чл.123, ал.1, т.3, б.В и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание
чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4, чл.175, ал.1, т.5 и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП
е наложено административно наказание “Глоба”, съответно: в размер на 200
/двеста/ лева – за първото нарушение, 200/двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за 3 месеца – за второто и 10/десет/ лева – за
третото нарушение.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност
на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се явява лично и
с надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Дава
обяснения по случая. В хода на делото по същество, процесуалният
1
представител на жалбоподателя моли съда да отмени атакуваното НП, като
излага подробни съображения в подкрепа на становището си.
Административно-наказващият орган и Районна прокуратура –
Б*******, ТО - С*********, редовно и своевременно призовани, не
ангажират представители по делото и не изразяват становище по жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства подробно описани в
протоколите от съдебни заседания, както и гласни такива.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и закона, постанови следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество -
основателна.
Съдът, след преценка на събраните доказателства по делото, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
На 25.05.2021 година длъжностно лице при РУ – С********* –
актосъставителят А. Ш., в присъствието на свидетеля Б. Б., съставил на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение Серия GA
№ ******, затова, че на същата дата – 25.05.2021г. в 19.00 часа в гр.
С********* по бул.“Е******“ в посока към гр. С*********, на около 50
метра преди бензиностанция „Л******“, управлява личния си лек автомобил
марка „Х.“ с лег. № *******, като водача преминава в съседна пътна лента,
като отнема предимството на идващия зад него лек автомобил марка „Н.“ с
рег. № ****** и се блъска в него, като реализира ПТП с материални щети по
двата автомобила. Водачът не остава на място до идването на компетентните
органи /Пътна полиция/, както и водачът не представя КТ към СУМПС, с
което нарушил разпоредбите на чл.25, ал.2 , чл.123, ал.1, т.3, б.В и чл. 100,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е връчен лично на жалбоподателя срещу негов
подпис в деня на съставянето му и подписан от него без възражения.
Въз основа на този акт Началник РУ към ОДМВР - Б*******, РУ
С********* е издал атакуваното НП № ****************/01.06.2021г., с
което на жалбоподателя за извършени от него нарушения по чл.25, ал.2 ,
чл.123, ал.1, т.3, б.В и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр.
ал.1, т.5, пр.4, чл.175, ал.1, т.5 и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено
2
административно наказание “Глоба”, съответно: в размер на 200 /двеста/ лева
– за първото нарушение, 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца – за второто и 10/десет/ лева – за третото нарушение.
НП е връчено лично на жалбоподателя на 04.07.2022г., видно от
отбелязването в разписката върху самото НП, приложено по делото.
В законовия срок е депозирана разглежданата в настоящото
производство жалба.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на
актосъставителя Ш. и свидетеля по акта Б., както и от обясненията на самия
жалбоподател и разпитаните в качеството на свидетели по искане на
жалбоподателя лица: М. С. и С. И.. Свидетелите Ш. и Б. сочат, че към
момента на проверката жалбоподателя е извършил вменените му нарушения.
Същевременно, в показанията си свидетелите твърдят, че не са присъствали и
не са констатирали на място процесното нарушение, а същите са били
сигнализирани за станалото ПТП от оперативния дежурен при РУ –
С********* след подаден сигнал от „Приемен блок“ на болницата в гр.
С********* относно лице, пострадало от ПТП. Сочат също, че тъй като не са
присъствали на място при установяване на нарушението, са съставили АУАН
въз основа на снети обяснения от участниците в ПТП.
Независимо от горното, НП се явява незаконосъобразно, поради
следните съображения.
В настоящият случай преценката на свидетелските показания не доказва
извършването на релевираното съставомерно деяние от страна на
административно-наказващия орган. Всестранният, пълен и обективен анализ
на събрания доказателствен материал, обосновава изводи за недоказаност на
релевираното нарушение на ЗДвП. По делото не са представени
доказателства, които да установят, че жалбоподателя на процесната дата и час
„водача преминава в съседна пътна лента, като отнема предимството на
идващия зад него лек автомобил марка „Н.“ с рег. №******** и се блъска в
него, като реализира ПТП с материални щети по двата автомобила“. В
случая, наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.103, ал.1 от
НПК да докаже предявените обвинения и констатациите на същия очевидно
се основават на предположения. Действително, правната фикция по чл.188,
ал.1 от ЗДвП, предвижда такава възможност, но при безспорно установено
3
нарушение, извършено при управление на собствения на съответното лице,
автомобил. Както се посочи, такива доказателства в настоящия казус не са
представени от административно- наказващия орган, комуто принадлежи
доказателствената тежест за установяване на нарушенията.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав приема, че
събраните в хода на административно наказателното производство
доказателства са крайно недостатъчни да се приеме, че жалбоподателя
виновно е осъществил състава на посоченото в наказателното постановление
нарушение.
Следва да се отбележи също, че производствата от административно-
наказателен характер имат санкционен характер и като такива оказват
съществено неблагоприятно влияние в правната сфера на нарушителите,
поради което правилата, по които се развиват, са разписани с императивни
правни повели. Основополагащо място сред тези правила заема разпоредбата
на чл.53 от ЗАНН, вменяваща задължение на компетентния наказващ орган да
установи по категоричен начин деянието, извършителят и вината му, преди да
пристъпи към приложение на санкционния състав. В случая липсват каквито
и да е доказателства, въз основа на които актосъставителят е приел за
осъществена отразената в акта за установяване на административно
нарушение фактическа обстановка. При извършената проверка на място не са
снети обяснения от свидетели – очевидци на нарушението /свидетелски
показания на други очевидци от нарушението на едно от най - оживените
места в гр. С********* – бул.“Е******“/, които не са свързани по никакъв
начин с участниците в инцидента и са напълно безпристрастни и
непредубедени свидетели. Изводите на административно-наказващия орган
досежно авторството на деянието не почиват на конкретни факти. В тежест на
административно-наказващия орган законодателят е възложил процесуалното
задължение да установи с допустимите от закона средства факта на
нарушението и самоличността на извършителя, като противното винаги води
до незаконосъобразност на наказателното постановление. АУАН е съставен
от лица, които не са очевидци на извършеното нарушение. В тази посока са и
показанията на актосъставителя Ш., както и свид.Б., които заявяват, че на
място са установили само едното ППС, участвало в ПТП, както и, че
жалбоподателя е пристигнал по-късно на място, след като е бил до Спешен
център, тъй като не се е чувствал добре. Действително по делото се установи,
4
че е настъпило ПТП, че двамата водачи са участвали в него, че са нанесени
щети, не се доказа безспорно обаче нито механизмът на сблъсъка, нито че
жалбоподателят е извършител на нарушение по чл.25, ал.2 и чл.123, ал.1, т.3,
б.В от ЗДвП.
По делото липсват доказателства, от които да се направи категоричен
извод, че действително на процесната дата жалбоподателя при извършване на
маневра „водача преминава в съседна пътна лента, като отнема
предимството на идващия зад него лек автомобил марка „Н.“ с рег. №
****** и се блъска в него, като реализира ПТП с материални щети по двата
автомобила“, както и това, че действително между участниците в ПТП е
имало разногласия, тъй като, както съдът посочи по-горе свидетелите Ш. и Б.
не са присъствали на място при констатиране на административното
нарушение, поради което последните не са имали възможността да установят
дали действително между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с настъпилото ПТП. Освен това, както
актосъставителят, така и свидетелят по акта не са констатирали нарушението
на място при неговото извършване, напротив същите са били информирани за
това от оперативния дежурен при РУ – С********* след подаден сигнал от
„Приемен блок“ на болницата в гр. С********* относно лице, пострадало от
ПТП.
По отношение на другото административно нарушение, посочено в
пункт 3 от НП – по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това че жалбоподателя не е
носил контролния талон от СУМПС, съдът счита, че извършването и на това
нарушение не бе доказано по безспорен и несъмнен начин от
административно наказващия орган, върху който лежи това задължение.
В конкретния казус не бе доказано по безспорен начин извършеното
административно нарушение, както от обективна, така и от субективна
страна. По делото липсват доказателства, от които да се направи категоричен
извод, че действително на процесната дата жалбоподателя е управлявал
собствения си лек автомобил, като не е носил контролния талон от СУМПС,
тъй като нито един от свидетелите в показанията си пред съда не посочи, че е
установено такова нарушение.
По гореизложените съображения съдът намира, че от представените по
делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства не се
5
установява по безспорен начин, че именно жалбоподателят е извършител на
нарушенията, за които му е наложено административно наказание и именно
той, с поведението си като водач на МПС, е предизвикал ПТП. В този смисъл,
настоящият състав намира, че не е доказано от обективна и субективна страна
жалбоподателят да е извършил вменените му нарушения, поради което
издаденото НП следва да бъде отменено изцяло.
Видно от приложения в кориците на делото 1 бр. договор за правна
защита и съдействие – л.25 от делото, по делото са били направени разноски
от жалбоподателя, представляващи адвокатски хонорар в размер на
400.00/четиристотин/ лева.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Последният чрез адвоката си е направил изрично искане за присъждане на
разноски в размер на 400 лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от
жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна
защита и съдействие, приложен по делото, е удостоверено възнаграждението
да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си
размер.
Разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН препраща към тази на чл.143, ал.1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т.6 от допълнителните разпоредби
на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно, в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административно
наказващият орган, а това е РУ – С********* към ОДМВР – Б******* /като
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР
– Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния
административен съд/.
Водим от горното, и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №
**********/01.06.2021г. на Началник РУ към ОДМВР - Б*******, РУ
С*********, с което на жалбоподателя И. К. К., ЕГН – **********, с адрес –
гр. С********* , ул.”Ш*********“ №*, за извършени от него нарушения по
чл.25, ал.2 , чл.123, ал.1, т.3, б.В и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание
чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4, чл.175, ал.1, т.5 и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП
е наложено административно наказание “Глоба”, съответно: в размер на 200
/двеста/ лева – за първото нарушение, 200/двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за 3 месеца – за второто и 10/десет/ лева – за
третото нарушение.
ОСЪЖДА РУ – С********* към ОДМВР – Б******* , да заплати на
И. К. К., ЕГН – **********, с адрес – гр. С********* , ул.”Ш*********“ №*,
сумата от 400(четиристотин) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването
на страните пред Административен съд - Б*******.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7