№ 141
гр. П., 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Стоянка Ст. К.ва
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20245200500068 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение
№1169/01.11.2023 г., постановено по гр.д. № 20215220103705 Пазарджишкият
районен съд е отхвърлил иска на К. Н. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес
в с. М., общ. К., ул. "Р." № 10, и В. Н. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес
в гр. Б., ул. "Ш." № 44, против М. К. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. "Т." №
31, за унищожаване на основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 27 от
ЗЗД на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 24 от 27.07.2020 г., том V, рег. № 7265, н.д. 761 на
нотариус А.И., вх. № 448/27.07.2020 г., акт № 168, том 15 на съдията по
вписванията при РС - П., с който К. Н. Т. лично за себе си и като
пълномощник на сестра си В. Н. Т. е продал на М. К. К. собствената на Т. 1/2
идеална част от УПИ VI-25 в квартал 5 по плана на с. К., общ. С., ул. "П." 8, с
площ 615 кв.м., заедно с притежаваната от двамата продавачи масивна
жилищна сграда с площ 80 кв.м. и лятна кухня със застроена площ от 24
кв.м., намиращи се в дворното място, като сключен при условията на измама.
Отхвърлил е иска на К. Н. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес в с.
М., общ. К., ул. "Р." № 10, и В. Н. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
Б., ул. "Ш." № 44, против Ф. Я. Я., ЕГН **********, с адрес в с. К., общ. С.,
ул. "Т. и ч." № 7, за признаването на ищците за собственици по наследство на
1/2 идеална част от УПИ VI-25 (парцел шести за имот с планоснимачен номер
1
двадесет и пет) в квартал 5 (пети) по плана на с. К., общ. С., ул. "П." 8, с площ
615 кв.м., при съседи: УПИ ХП-22, УПИ V-24, УПИ ХШ-25 и улица, заедно с
масивна жилищна сграда с площ 80 кв.м. и лятна кухня със застроена площ от
24 кв.м., намиращи се в дворното място, и за осъждането на ответника да им
предаде владението на описания имот.
Оставил е без разглеждане иска, предявен от М. К. К. против К. Н. Т. и
В. Н. Т. за осъждането на ответниците да и заплатят сумата 9700 (девет
хиляди и седемстотин) лв., представляваща дадена без основание цена по
описания в решението договор за покупко-продажба.
Оставил е без разглеждане иска, предявен от Ф. Я. Я. против К. Н. Т. и
В. Н. Т. за осъждането на ответниците да му заплатят сумата 24000 (двадесет
и четири хиляди) лв., представляваща стойността на подобрения, направени в
описания по-горе имот.
Осъдил е К. Н. Т. и В. Н. Т. да заплатят поравно на Ф. Я. Я. сумата 3000
лв., представляваща разноски по делото.
Осъдил е К. Н. Т. и В. Н. Т. да заплатят поравно на М. К. К. сумата 2128
лв., представляваща разноски по делото.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от К. Т. и В. Т. в частта, с която районният съд е отхвърлил
предявените от ищците искове с изложени оплаквания за
незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че неправилно районният съд е
приел, че при измамата невярната представа не се отнася до съдържанието на
сключения договор, тъй като страната съзнавала ясно какво е съдържанието
на договора, но действала със съзнанието, че последиците от сключването му
няма да настъпят. Цитира се практика на ВКС, според която погрешната
представа на едната от страните относно съдържанието и предмета на
договора е достатъчно основание за неговото унищожаване по чл.29 от ЗЗД.
Необходимо било да е налице формирана невярна представа за
действителното положение у лицето, което следва да направи изявление за
сключването на сделката. Това заблуждение можело да се отнася до всички
елементи на фактическия състав на сделката. Измамата като основание за
унищожаемост на сделката следвало да е опорочила волята на лицето така, че
ако то е действало, съзнавайки действителното положение, никога не би
сключило такава сделка. Измамата следвало да бъде изрично отграничена от
привидните сделки по чл.26, ал.2 от ЗЗД и различието между тях на първо
място се отнасяло до правните им последици: привидните сделки били
нищожни, докато договорите, сключени при измама, били унищожаеми. По-
важното било обаче, че при измама невярната представа била създадена у
една от страните, за да бъде мотивирана да сключи сделката, докато при
2
привидната сделка измамата винаги била насочена към трети лица, т.е. не се
желаят правните последици, а е създадена само привидност за наличие на
договор. Жалбоподателят твърди, че районният съд, макар и очертал
предмета на спора, не е разгледал предявения иск съобразно изискванията на
чл.27 вр.чл.29 от ЗЗД, каквато правна квалификация бил дал на спора.
Изводите му не били в съответствие нито с дадената правна квалификация,
нито с установените юридически факти, от които следвали съответни правни
изводи. Съдът не бил взел предвид и не бил изложил мотиви относно
психичния мир на Тренчев и не бил отговорил на въпроса дали той е лесно
внушаем и манипулируем. В заключение се твърди, че районният съд се е
произнесъл по непредявен иск, като бил обсъдил института на привидните
сделки и съчетанието на привидна със симулативна сделка.
Искането е обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да
бъде постановено ново, с което предявените от К. и В. Тренчеви искове да
бъдат уважени с присъждане на разноските за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от М. К. К. и
Ф. Я. Я. чрез техния процесуален пълномощник с искане решението на
районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно с
присъждане на разноските за тази инстанция. Изложени са подробни доводи
относно правилността на решението, предмет на въззивно обжалване.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
селото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в
съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против М. К. и Ф. Я. ищците К. и В. Т.и са
твърдели, че през лятото на 2020 г. К. Т. правил ремонт на останалата в
наследство от неговия баща къща в с. К., която притежавал в съсобственост
със сестра си – ищцата В. Т.. При ремонта му помагали срещу заплащане
С.Л.Д. и неговият брат. Станало дума за затрудненото финансово положение
на Т. и за желанието му да стегне къщата и да си направи баня и С. му казал,
че има приятел, който има заложна къща в гр. П. и давал много хубави заеми
срещу залог, при който К. можел да заложи самата къща. Свързал го със
собственика на заложната къща, с когото се договорили ищецът да заложи
имота си в полза на негов човек, което трябвало да стане пред нотариус.
Собственикът на заложната къща обяснил на Т., че формално ще прехвърлят
имота като залог на негова приятелка, но имотът си оставал негов и той
можел да продължи да си живее там и да прави ремонт, а когато се издължи,
щели да му го прехвърлят отново. Ищецът се съгласил, разказал всичко това
на сестра си и тя му дала пълномощно, с което да се разпорежа и с нейния дял
3
от имота. Така на 27.07.2020 г. С. завел Т. при нотариус, където го чакало
момиче, приблизително на възрастта на Т., което се представило като Мария.
Двамата обяснили на Т., че каквото и да му прочете нотариусът, то щяло да
бъде само формално и прикривало залога. Дали му сумата 10 500 лв. На
връщане с автомобила на С. спрели пред магазин, от който, по препоръка на
С., Т. решил да си купи маратонки, защото неговите собствени били вече
овехтели. Слезли от колата и тръгнали, но по пътя към магазина С. казал, че
си е забравил телефона и се върнал в автомобила. Когато и ищецът се върнал,
установил, че от автомобила липсва суичърът му, в който се намирали парите
и телефонът му. С. се тюхкал изненадан, но Т. разбрал, че всичко това е
организирана измама. Тя завършила с осъдителна присъда за С. Д. по НОХД
1169/ г. на Районен съд - П.. С нотариалния акт от 27.07.2020 г. ищецът бил
продал на К. своя и на сестра си дялове от наследствения им имот - двуетажна
масивна къща, лятна кухня и дворно място, за сума, посочена в нотариалния
акт като 5500 лв. Твърдял е, че сделката била сключена чрез умишлено
въвеждане на Т. в заблуждение от ответницата К.. Само три месеца след това
К. продала имота на другия ответник - Ф. Я.. Твърдял е, че умишлените
действия на К. с помощта на С. Д. били създали у Т. невярна представа не за
съдържанието на договора, а за това, че последиците му няма да настъпят.
Според ищеца имотът трябвало да обезпечава заем и волята на Т. не е била да
прехвърли правото си на собственост на друг. Така той въвел и сестра си в
заблуждение, че само залага къщата.
Иска се унищожаване на договора, сключен с нотариален акт № 168,
том 15, вх. № 448 от 27.07.2020 г. на нотариус А.И., на основание чл. 29, ал. 1
във връзка с чл. 27 от ЗЗД.
Съединен с иска за унищожаване на сделката е и втори иск - за
признаване за установено по отношение на втория ответник Ф. Я., че ищците
са собственици на имота и се иска тяхното осъждане да предаде владението
на ищците на основание чл. 108 от ЗС.
В срока по чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори от
ответниците. М. К. счита иска за изцяло неоснователен. Отрекла е да познава
С. Д. и да е уверявала ищеца в описаните в исковата молба обстоятелства - че
получава заем или че каквото и да му прочете нотариусът, ще бъде само
формално и ще прикрива залог. Твърдяла е, че не познава лицето, което е
придружавало ищеца при сделката, и не е разговаряла с него. Продажната
цена според нея била 9700 лв. и била изплатена напълно на Т.. Той имал ясна
представа за вида и последиците на договора, в подкрепа на което бил и
фактът, че веднага след сделката той напуснал имота, изобщо не се е връщал
в него и не е предприемал каквито и да било действия да го ремонтира, а едва
година и половина след сделката се решил, че е измамен. Тези действия
4
според ответницата представлявали потвърждаване на сделката по смисъла на
чл. 35, ал. 2 от ЗЗД, дори ако тя е унищожаема.
Ответникът Ф. Я. също е изразил становище за неоснователност на
исковете и за недопустимост на иска с правно основание чл. 108 от ГПК,
поради това, че Я. се легитимирал като собственик и липсвала една от
предпоставките за уважаването на иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Твърдял е, че знаел от К. Т., че имотът се продава, но докато реши да го купи,
разбрал, че е продаден на М. К.. Свързал се с нея, уточнили условията и
сключили сделката, но когато след 20 дни Я. се свързал с Т. във Фейсбук, за
да го попита на кого се води партидата за тока, ищците се ядосали, че са го
продали на безценица, когато научили за каква сума го е купил Я.. На
разговора присъствали както сестрата на Т., така и съпругата на Я.. Заявил е,
че е извършвал наложителни ремонтни дейности по имота.
Двамата ответници са предявили насрещни искове срещу ищците при
условията на евентуалност, ако главният иск бъде уважен. Ищците по
насрещните искове молят ищците по първоначалните искове да бъдат
осъдени да заплатят на К. на осн. чл. 34 от ЗЗД сумата общо 9700 лв.,
представляващи продажна цена на имота, а на Я. - на осн. чл.72, ал. 2 от ЗС
сумата от 33650 лв., предявена като частичен иск от общо 10000 лв.,
представляваща стойност на извършения ремонт - труд и материали,
изброени по пера в насрещната искова молба. В хода на делото размерът на
иска е увеличен на 24000 лв. Ф. Я. е направил и възражение за право на
задържане на имота на осн. чл. 72, ал. 3 от ЗС до заплащането на
подобренията.
В срока по чл.131 от ГПК по насрещните искове са постъпили отговори
от К. и В. Т.и на всеки от двата насрещни иска. По иска, предявен от М. К., те
са заявили, че на първо място, не разполагат с отговора на исковата си молба
и ако в него липсва изрично оспорване на иска, то би следвало да се счита, че
К. признава иска и тогава нейният иск под условие - ако искът срещу нея бъде
уважен - нямал изрична и ясна претенция и бил недопустим. Изложили са
доводи за недължимост на връщането на сумата 9700 лв. като продажна цена:
твърдели са, че тя не е била получена като такава, а като заем; липсвало
отпаднало основание, тъй като такова изобщо не е имало. Заявявили са, че не
оспорват самото нотариално производство, но Т. е бил със съзнанието, че
каквото и да му се прочете, то е само формално. Заявил е, че е неоснователно
искането за изслушването му по реда на чл. 176 от ГПК, тъй като той ясно е
дал отговор каква сума е получил, съответно че не е получил сумата 9700 лв.
като продажна цена. Представя справка от Агенцията по вписванията, от
която е видно, че както М. К., така и свидетелят У., когото тя ще води,
участват в множество имотни сделки.
5
По иска на Ф. Я. са заявили, че е недопустим, защото той следва да се
води срещу праводателя на ищеца М. К.. Ако искът бил допустим, то ищецът
следвало да изясни дали има качеството на владелец и дали е извършил
ремонтите. Ответниците са твърдели, че в договора между Я. и К. е
предвидена неустойка за съдебно отстраняване и тази претенция следвало да
се насочи срещу продавача. Не ставало ясно как е била определена частичната
претенция от 10 000 лв. и на кои подобрения отговаряла, какъв бил правният
интерес от воденето на иска; според ответниците състоянието на имота към
момента нямало отношение към предявения от Т.и иск.
Безспорно е установено по делото, че на 27.07.2020 г. с нотариален акт
№ 24 от 27.07.2020 г., том V, рег. № 7265, н.д. 761 на нотариус А.И., вх. №
448/27.07.2020 г., акт № 168, том 15 на съдията по вписванията при РС - П., К.
Н. Т. лично за себе си и като пълномощник на сестра си В. Н. Т. е продал на
М. К. К. собствената на Т. 1/2 идеална част от УПИ VI-25 в квартал 5 по плана
на с. К., общ. С., ул. "П." 8, с площ 615 кв.м., заедно с притежаваната от
двамата продавачи масивна жилищна сграда с площ 80 кв.м. и лятна кухня
със застроена площ от 24 кв.м.
В нотариалния акт е посочена цена по сделката в размер 5500 лв., К. Т.
твърди, че е получил общо 10 500 лв., а К. - че са му дадени 9 700 лв.
На 24.11.2020 г. М. К. е продала на Ф. Я., жител на с. К., същия имот
при посочена в нотариалния акт цена от 7000 лв. Безспорно е установено по
делото, че Я. е започнал да ремонтира сградата, като по делото пред районния
съд е прието заключение на вещо лице по допусната техническа експертиза,
от което се установява, че разноските по ремонта, извършен от Я., възлизат
общо на 5531,67 лв.
Безспорно е установено по делото, че М. К. към момента на сделката е
била управител на офис на заложна къща, чийто собственик бил (чрез
търговско дружество) мъжът, с когото тя съжителствала на съпружески
начала. В същата заложна къща работел и свидетелят К. У.. К. Т. бил доведен
в заложната къща от свидетеля С. Л., който познавал У., с цел да поиска
съдействие - К., който имал нужда от пари, "да продаде или да заложи
къщата". Този факт се установява от разпита на свидетеля Спар Л., който е
заявил пред районния съд, че не знае какво са се договорили У. и Т. след
първоначалния разговор, проведен пред него.
С влязло в сила споразумение от 30.09.2021 г., постигнато по НОХД №
20215220101169 по описа на Пазарджишкия районен съд, С. Л. и неговият
брат Н. Л. са осъдени на лишаване от свобода по 11 месеца, отложено за
изпитателен срок от 3 години и 11 месеца, за кражба на сумата от 9400 лв., 1
бр. суитчер на стойност 42.90 лв. и 1 бр. мобилен телефон на стойност 194.50
6
лв. или обща стойност на откраднатото имущество в размер на 963740 лв.,
отнето от владението на К. Т. без неговото съгласие, с намерението незаконно
да го присвоят, като преди споразумението са възстановили сумата на Т..
Установява се от приложените като доказателство по делото 2 бр.
разпечатки от имотния регистър, че и М. К., и К. У. са били нееднократно
страни по сделки с недвижими имоти, които са купували и по-късно
продавали от и на трети лица.
За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд са
допуснати и изслушани свидетелски показания, които обаче районният съд не
е ценил в обжалваното решение като е приел, че гласните доказателства са
недопустими на основание чл.164, ал.1, т.2 от ГПК. Този извод би бил
правилен, ако се касае за гласни доказателства, събрани с цел да се
опровергае съдържанието на официален документ. ВКС приема обаче в
своята практика, че свидетелските показания са винаги допустими, когато
страните ги сочат за установяване на обстоятелствата около сключване на
договора, респ. за мотивите им да се обвържат с определена сделка (В този
смисъл - Решение № 12 от 31.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2000/2018 г., IV г.
о., ГК,). В този смисъл настоящият съдебен състав цени само онази част от
свидетелските показания, която се отнася до обстоятелствата, при които е
сключена сделката и мотивите на страните да се обвържат с нея.
От показанията на свидетеля В.С., който заявява, че живее на
съпружески начала с ищцата Т., се установява, че той бил чувал, че К. искал
да заложи имота и В. направила пълномощно на брат си за залог. Свидетелят
предполага, че Т. е искал да заложи имота за пари. Свидетелят придружил В.
Т. до нотариус в гр.Нови пазар, където било изготвено пълномощното, което
брат й искал, за да може да се разпорежда с имота. Свидетелят С. присъствал,
когато нотариусът прочел на В. какво пише в пълномощното и там пишело, че
става въпрос за покупко-продажба и не пишело нищо за залог. В. отишла с
мисълта, че ще заверява пълномощно за залог, но подписала изготвеното и
прочетено пълномощно доброволно.
От показанията на свидетеля М.Р.М. се установява, че ищецът К. Т.
живее в дома на сестра си В. и нейния фактически съжител В.С.. Свидетелят е
чувал, че К. иска да направи ремонт на имота в с. К. и му били нужни пари,
затова искал да заложи този имот, но това не станало.
От показанията на свидетеля С. Д. се установява, че завел К. при негов
познат – К., защото К. искал да продаде или заложи къщата си. Заложната
къща на К. била близо до кантората на нотариуса. Завел К. при К., за да го
информира.
От показанията на свидетелката Ш.А. – съпруга на ответника Ф. Я. – се
7
установява, че тя и съпругът й през 2020 г. купили от М. къща. След
покупката Ф. се обадил на К. да го пита на чие име се води партидата за тока.
Разговорът се провел в нейно присъствие с камера през Фейсбук.
Свидетелката чула, че К. се ядосал, когато разбрал, че къщата била продадена
на Ф. за малко пари, но все пак честитил на ответника покупката и му
казал:“вие вече сте я взели“. Показанията на тази свидетелка се потвърждават
от изявлението по реда на чл.176 от ГПК на ищеца Т., който потвърждава, че
Я. му се обадил да го пита на кого се води партидата за тока и на разговора
присъствала и ищцата Т..
От показанията на свидетеля К. У. се установява, че работи във фирма
„Ш. бет“, която била заложна къща, познава М. К. и знае, че през 2020 г. е
закупила къща от К. Т.. К. Т. бил заведен в офиса при свидетеля от С. Д.. При
тази среща ищецът К. казал на свидетеля У., че има къща за продаване.
Свидетелят разбрал, че К. не живее в тази къща, а и когато лично я видял,
установил, че не става за живеене, защото нямала врати и прозорци, покривът
бил срутен и къщата била напукана от едната страна. След огледа във
фирмата решили, че имотът може да бъде купен с инвестиционна цел.
Свидетелят бил назначен на трудов договор в заложната къща, а мъжът на М.
бил управител.
От показанията на свидетеля Ц.А. се установява, че е приятел на М. К. и
живее с нея на съпружески начала. Свидетелят разбрал от К. У., че къщата в
с.К. се продава и дал на М. пари – 9700 лв. – да я купи. Имотът бил продаден
от мъж, на когото свидетелят не знае името и от сестра му. В този имот не
живеел никой и тъй като бил занемарен, решили да го продадат. Свидетелят
решил да го купят, защото имотът бил евтин.
Анализът на свидетелските показания дава основание на въззивния съд
да приеме за установено, че мотивът на купувача М. К. да сключи договора за
покупко-продажба е, че ще го закупи на изгодна цена като инвестиция. В
подкрепа на този извод е и фактът, че скоро след покупката същият имот е
продаден на втория ответник Ф. Я. на по-висока от покупната цена.
Мотивът на ищците Т.и да сключат сделката е получаването на пари, от
които са имали нужда. Безспорно е установено от свидетелските показания,
че К. Т. не е живеел в процесния имот нито преди, нито след сключването на
договора за покупко-продажба. Установено е също, че не е извършвал ремонт
в този имот след продажбата му.
От приетото по делото пред районния съд експертно заключение от
вещо лице – психиатър се установява, че към датата на сключване на сделката
от К. Т. той е страдал от личностно разстройство смесен тип, което обаче не е
било пречка да разбира свойството и значението на постъпките си и е можел
8
да ръководи действията си. Вещото лице е посочило, че това заболяване не е
предпоставка да лиши Т. от способност да се грижи за интересите си, да
взема адекватни решения и да сключва правни сделки. Вещото лице
установява, че К. Т. е осъзнавал ситуацията, в която е попаднал и
личностовите му особености не са му пречели да предвиди вредата от
поведенческите прояви на лицата, с които е участвал в сделката на 27.07.2020
г. Той е бил в състояние да предвиди крайния резултат от участието си в
правните процедури.
Експертизата е приета в съдебно заседание и не е оспорена от страните,
поради което съдът я кредитира като компетентно и изчерпателно изготвена.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не се
констатират пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
В тази връзка съдът намира за неоснователен доводът във въззивната жалба,
че районният съд се е произнесъл по непредявен иск. Районният съд е сезиран
с иск с правно основание чл.27 във връзка с чл.29 от ЗЗД, изразяващ се в
искане да бъде унищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 24 от 27.07.2020 г., том V, рег. № 7265, н.д.
761 на нотариус А.И., вх. № 448/27.07.2020 г., акт № 168, том 15 на съдията
по вписванията при РС - П., с който К. Н. Т. лично за себе си и като
пълномощник на сестра си В. Н. Т. е продал на М. К. К. собствената на Т. 1/2
идеална част от УПИ VI-25 в квартал 5 по плана на с. К., общ. С., ул. "П." 8, с
площ 615 кв.м., заедно с притежаваната от двамата продавачи масивна
жилищна сграда с площ 80 кв.м. и лятна кухня със застроена площ от 24
кв.м., намиращи се в дворното място, като сключен при условията на измама.
Именно по този иск се е произнесъл и районният съд.
Другият иск, с който е бил сезиран с първоначалната искова молба и по
който се е произнесъл, е искът с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от
ищците Т.и против ответника Ф. Я..
Доколкото районният съд е обсъждал хипотезата на чл.26, ал.2 от ЗЗД,
той го е направил с цел да отграничи основанията за нищожност от
основанията за унищожаемост на договорите, когато се отнася до договор, за
който се твърди, че е сключен при условията на измама и различията му с
привидните договори.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Основният довод във въззивната жалба е, че районният съд бил приел,
че при измамата невярната представа не се отнася до съдържанието на
сключения договор, тъй като страната съзнавала ясно какво е съдържанието
9
на договора, но действала със съзнанието, че последиците от сключването му
няма да настъпят, а съдебната практика приемала, че невярната представа
трябвало да бъде създадена и относно съдържанието на договора. Всъщност
причината за впечатлението на жалбоподателите за невярна интерпретация от
страна на районния съд на хипотезата на чл.29 от ЗЗД се състои в хаотичния и
непоследователен преглед на практиката на ВКС по въпросите за
унищожаване на договорите, сключени при измама. Това обаче не прави
съдебното решение неправилно като краен резултат.
В Решение № 193 от 30.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1025/2012 г., IV г.
о., ГК, а и в множество други свои решения ВКС приема, че въвеждането в
заблуждение се изразява в умишленото предизвикване, създаване и/или
поддържане у измамената страна на невярна представа относно определени
обстоятелства. Тези обстоятелства, които другата страна или третото лице
умишлено е изопачило, понякога могат да са елементи от фактическия състав
на сделката, поради което въвеждането в заблуждение може да е относно
нейното съдържание, респ. относно вида и характера й. Тъй като измамената
страна е дееспособно лице, което разбира свойството и значението на своите
действия и може да ги ръководи, то обикновено (и поначало това е
принципно така при формалните сделки) е наясно какви са видът, характерът
и съдържанието на сделката, но е въведено в заблуждение относно правните
последици, които ще настъпят след сключването (извършването) й.
Вследствие умишлено предизвиканата и/или поддържаната у него невярна
представа, което го е подтикнало, мотивирало ("подвело", какъвто е
терминът, употребен в чл. 29 от ЗЗД) да сключи (извърши) сделката, това
лице погрешно счита, че типичните правни последици на сделката няма да
настъпят или от нея ще настъпят други правни последици. Поради това,
неосъществените впоследствие правни очаквания, представляващи мотивите
за сключването (извършването) на сделката, когато са плод на умишлено
създадената невярна представа у измамената страна относно правните
последици на сделката чрез изопачаването им от другата страна или от
третото лице, са от съществено значение за измамата, тъй като именно тези
мотиви са израз на опорочената воля на измамената страна, която ако не би
била въведена в такова заблуждение, не би сключила (извършила) сделката.
Това тълкуване на хипотезата на чл.29 от ЗЗД, дадено в цитираното по-
горе решение на ВКС, е и рамката, при наличието на която въззивният съд
трябва да прецени налице ли е измама при сключването на договора за
покупко-продажба от 27.07.2020 г. Отговорът на този въпрос е отрицателен. В
първоначалната искова молба се твърди, че сделката е сключена чрез
умишлено въвеждане на Т. в заблуждение от ответницата К. относно вида на
сделката, която се извършва. Според ищеца имотът трябвало да обезпечава
10
заем и волята на Т. не е била да прехвърли правото си на собственост на друг.
Така той въвел и сестра си в заблуждение, че само залага къщата. Заявява, че
при сключването на договора той е съзнавал напълно ясно какво е
съдържанието на договора, който сключва, но е действал под влияние на
невярната представа, че последиците от така сключения договор няма да
настъпят.
Въззивният съд приема така изложените в исковата молба твърдения за
недоказани. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не
може да се направи извод, че Т. е договарял било със свидетеля У. в офиса на
заложната къща, било с ответницата К., че сумата, която ще получи, ще се
счита за заем, при връщането на който собствеността върху имота ще му бъде
върната. Изобщо липсват каквито и да било доказателства, че Т. е договарял с
когото и да било от ответниците сключването на договор за паричен заем. От
свидетелските показания не се установява страните да са се договорили на Т.
да бъде дадена в заем сума в размер на 9700 лв. (както твърди свидетелят
Ц.А.) или 10500 лв., както ищецът твърди в исковата молба, или пък в размер
на 5500 лв., както е посочено в нотариалния акт за покупко-продажба, която
сума да бъде върната в определен срок след получаването й от
заемополучателя и този договор да бъде обезпечен било чрез залог на
притежавания от Т. и сестра му недвижим имот в с.К., било чрез сключването
на договор за покупко-продажба с обещанието, че след връщането на заема
собствеността върху имота ще им бъде върната (фидуциарна сделка,
сключването на която по принцип не е забранено от закона, но скючването на
договор за покупко-продажба на недвижим имот като обезпечение на договор
за заем противоречи на императивната норма на чл.152 от ЗЗД).
Напротив, от показанията на свидетеля У. се установява, че още при
първата му среща с ищеца Т. той му казал, че има имот за продаване. От
показанията на свидетеля С. пък се установи, че когато отишли с Т. при
нотариус, за да изготви пълномощно в полза на Т. и нотариусът прочел на
глас, че става въпрос за покупко-продажба на имота в с.К., ищцата Т.
подписала доброволно пълномощното, независимо от това, че отишла с
идеята да упълномощи брат си да заложи имота. На свой ред пък управителят
на заложната къща също разбрал, че имало имот за продажба в с.К., който
решил да закупи заради изгодната цена. При липсата на каквито и да било
доказателства, че ищците и първата ответница или нейният брачен съжител са
договаряли сключването на договор за заем, не може да се направи извод, че
ищците са били умишлено заблудени както за съдържанието на договора,
който сключили на 27.07.2020 г., така и за неговите последици. Не може също
така да се приеме за доказано, че трети лица или първата ответница по
сделката са мотивирала ищците да сключат този договор. Фактът, че след
11
продажбата на имота ищецът Т. не е стъпвал в него, нито е предприел
действия за неговия ремонт след получаването на парите, може да бъде
разглеждан като косвено доказателство за това, че ищецът е бил напълно
наясно с вида на сключения от него договор, а именно, че имотът е продаден
и той вече не е негов собственик. Липсват също така както твърдения, така и
доказателства, че Т. е предприел действия по връщане на сумата, получена от
него при сключването на сделката, както би било редно, ако е имал
съзнанието, че е получил сумата в заем, а не като цена на продадения имот.
Неоснователно е и твърдението във въззивната жалба, че ако районният
съд е бил обсъдил приетата по делото психиатрична експертиза за експертна
оценка на психичното състояние на Т. към момента на сключване на сделката,
щял да стигне до заключение, че той е лесно манипулируем, което пък би
било доказателство, че той е бил заблуден относно съдържанието и
последиците от сключената сделка.
Напротив, експертното заключение на вещото лице е, че Т. е осъзнавал
ситуацията, в която е попаднал и личностовите му особености не са му
пречели да предвиди вредата от поведенческите прояви на лицата, с които е
участвал в сделката на 27.07.2020 г. Той е бил в състояние да предвиди
крайния резултат от участието си в правните процедури.
В заключение следва да се приеме, че предявените от К. и В. Т.и искове
се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилно като краен резултат съдебно решение, което следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците следва да бъдат
присъдени деловодни разноски за тази инстанция в размер на 1800 лв. за
всеки един от тях или общо 3600 лв., заплатени съгласно приложените 2 бр.
фактури.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1169/01.11.2023 г., постановено по гр.д. №
20215220103705 по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА К. Н. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. М., общ. К.,
ул. "Р." № 10, и В. Н. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б., ул. "Ш."
№ 44, да заплатят на М. К. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. "Т." № 31,
12
деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 1800 (хиляда и
осемстотин) лева.
ОСЪЖДА К. Н. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. М., общ. К.,
ул. "Р." № 10, и В. Н. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б., ул. "Ш."
№ 44, да заплатят на Ф. Я. Я., ЕГН **********, с адрес в с. К., общ. С., ул.
"Т. и ч." № 7, деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 1800
(хиляда и осемстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13