№ 995
гр. Варна, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20253100501661 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Н. Х. срещу Решение №
260009/12.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 16307/2020 г. по описа на Районен
съд - Варна, Х състав, с което 1/ е оставено без разглеждане искането й по чл.
250 ГПК за допълване на Решение № 260431/11.11.2022 г. като Т. Н. Г. бъде
осъдена да заплати на М. Н. Х. и законна лихва върху присъдената сума от 33
100 лева за уравняване на дяловете им, считано от датата на влизане в сила на
Решение № 260431/11.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и
2/ оставена без уважение молбата й по чл. 247 от ГПК отправена в условията
на евентуалност за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №
260431/11.11.2022 г., като се осъди Т. Н. Г. да заплати на М. Н. Х., законна
лихва върху сумата от 33 100 лева за уравняване на дяловете им, считано от
датата на влизане в сила на Решение № 260431/11.11.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното решение. Претендира се отмяна на решението и
вместо него постановяване на друго, с което да бъде допълнено
1
първоинстанционното решение, така както е поискано, а в условията на
евентуалност същото да бъде поправено по реда на чл. 247 от ГПК.
Въззиваемата Т. Н. Г. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор
по така подадената жалба, с който изразява становище за неоснователност на
същата.
По отношение на въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е
постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от
законен състав, поради което се явява валидно. При наличие на твърдение за
непроизнасяне на цялото искане и за допусната очевидна фактическа грешка
в решението по извършване на делбата, то и актовете постановено по реда на
чл. 250 от ГПК и по реда на чл. 247 от ГПК са допустими.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството по гр.д. № 16307/2020 г. по описа на ВРС е образувано
по иск на М. Н. Х. против Т. Н. Г. за делба на съсобствени недвижими имоти. С
Решение № 262734/01.11.2021 г. са допуснати до делба следните недвижими
имоти: СО № 10135.3513.165.1.28 по КК на гр. Варна, представляващ
апартамент № 52, находящ се в гр. Варна, ***** с площ от 58.52 кв.м, ведно с
прилежащото му избено помещение и с 1.4567 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж и СО № 10135.2558.36.5.46 по КК на гр.
Варна, представляващ апартамент 46, находящ се в гр. ***** с площ от 87.80
кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 46 с площ от 3.85 кв.м. и
0.7592 % ид.ч. от общите части на сградата между съсобствениците при
следните квоти: 1/2 ид.ч. за М. Н. Х. и 1/2 ид.ч. за Т. Н. Г..
2
С влязло в законна сила Решение № 260431/11.11.2022 г. делбата е
извършена по следния начин: в дял на М. Н. Х. е възложен на основание чл.
349, ал. 2 от ГПК СО № 10135.3513.165.1.28 по КК на гр. Варна,
представляващ апартамент № 52, находящ се в гр. Варна, ***** с площ от
58.52 кв.м, ведно с прилежащото му избено помещение и с 1.4567 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж, а в дял на Т. Н. Г. е възложен
на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК СО № 10135.2558.36.5.46 по КК на гр.
Варна, представляващ апартамент 46, находящ се в гр. ***** с площ от 87.80
кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 46 с площ от 3.85 кв.м. и
0.7592 % ид.ч. от общите части на сградата, като Г. е осъдена да заплати на Х.
сумата от 33 100 лева за уравнение на дяловете, на основание чл. 349, ал. 2 от
ГПК.
С Решение № 260005/19.01.2024 г. е прогласено настъпилото по право
обезсилване на Решение № 260431/11.11.2022 г., в частта, с която в дял на Т. Н.
Г. е възложен на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК СО № 10135.2558.36.5.46 по
КК на гр. Варна, представляващ апартамент 46, находящ се в гр. ***** с площ
от 87.80 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 46 с площ от 3.85
кв.м. и 0.7592 % ид.ч. от общите части на сградата, както и в частта, с която Т.
Н. Г. е осъдена да заплати на М. Н. Х. сумата от 33 100 лева за уравнение на
дяловете, на основание чл. 349, ал. 6 от ГПК, като делбеният имот е изнесен на
публична продани, като получената от публичната продан сума да бъде
разпределена както следва: 24,1% от общата сума да се заплати на М. Н. Х. и
75,9% от сумата да се заплати на Т. Н. Г..
С Решение № 755/04.07.2024 г. по в.гр.д. № 670/2024 г. по описа на ВОС,
г.о. е отменено Решение № 260431/11.11.2022 г. по гр.д. № 16307/2020 г. по
описа на ВРС, X състав като е отхвърлена молбата на М. Н. Х. за прогласяване
настъпилото по сила на закона обезсилване на решение № 260431/11.11.2022 г.
по гр.д. № 16307/2020 г. по описа на ВРС, X състав в частта, в която е поставен
в дял и собственост на Т. Н. Г., следния недвижим имот: Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 10135.2558.36.5.46 по КК и КР на гр. Варна,
представляващ апартамент в гр. Варна, *****, като този недвижим имот бъде
изнесен на публична продан и от получената при проданта цена, да й се
изплати сумата от 33100.00лв. В мотивите на решението на въззивния съд е
отразено, че ВРС извършва делбата по реда на чл. 353 ГПК, като некоректно
се посочва разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК. Именно и поради тази
3
причина в решението по втората фаза на делбата не се посочва в какъв срок
следва да бъде извършено плащането на сумата за уравнение на дяловете и
какви са последиците при неизпълнение в срок.
С молба с вх. № 263654/15.10.2024 г., уточнена с молба от 08.01.2025 г.
на М. Н. Х. се претендира допълване на Решение № 260431/11.11.2022 г. по
гр.д. № 16307/2020 г. по описа на ВРС, X състав като насрещната страна бъде
осъдена да заплати законна лихва върху сумата от 33 100 лева за уравнение на
дяловете, считано от влизане в сила на решението и в еветуалност да се
допусне поправка по реда на чл. 247 от ГПК на очевидна фактическа грешка в
горното решение, като Т. Н. Г. бъде осъдена да заплати законната лихва върху
сумата от 33 100 лева за уравнение на дяловете, считано от влизане в сила на
решението.
За да се произнесе настоящият състав на ВОС, от фактическа страна
съобрази следното:
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от
първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от
мотивите на осн. чл. 272 от ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
достигна до следните правни изводи:
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКАНЕТО С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 250
ОТ ГПК:
Съобразно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от ГПК страната може да
поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото
й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването
на решението или от влизането му в сила.
В конкретния случай се претендира допълване на Решение №
260431/11.11.2022 г., което е влязло в законна сила на 07.12.2022 г. Същото е
обжалваемо и е връчено на молителката на 15.11.2022 г., следователно срокът
й за депозиране на претенцията по чл. 250 от ГПК изтича на 15.12.2022 г.
/работен ден/. Молбата на Х. е подадена на 15.10.2024 г., т.е. след
законоустановения срок, поради което се явява просрочена и следва да бъде
оставена без разглеждане.
4
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКАНЕТО С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 247
ОТ ГПК:
Според правната доктрина очевидна фактическа грешка е всяко
несъответствие между изразената в мотивите воля на съда и нейното външно
отразяване в диспозитива на съответния съдебен акт.
В конкретния случай в мотивите на решението по извършване на
делбата, първоинстанционният съд е възложил процесните имоти между
съделителките по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК, като е осъдил Г. да заплати на
Х. сумата от 33 100 лева, но не е формирал изводи за дължимостта или не на
законна лихва върху присъдената сума. Съответно и не е налице
възпроизвеждане в диспозитива на крайния съдебен акт по отношение на
претенцията по чл. 86 от ЗЗД. Т.е. не е налице несъответствие между
действителната воля на съда и нейното външно проявление в диспозитива на
постановеното решение, поради което и не е налице допусната очевидна
фактическа грешка от съда досежно законната лихва върху сумата от 33 100
лева, дължима за уравнение на дяловете.
С оглед изложеното молбата на М. Х. с правно основание чл. 247 от ГПК
се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважнение.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС
въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да
бъде изцяло потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260009/12.05.2025 г., постановено
по гр.д.№ 16307/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, Х състав, с което 1/ е
оставено без разглеждане искането й по чл. 250 ГПК за допълване на Решение
№ 260431/11.11.2022 г. като Т. Н. Г. бъде осъдена да заплати на М. Н. Х. и
законна лихва върху присъдената сума от 33 100 лева за уравняване на
дяловете им, считано от датата на влизане в сила на Решение №
5
260431/11.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 2/ оставена
без уважение молбата й по чл. 247 от ГПК отправена в условията на
евентуалност за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №
260431/11.11.2022 г., като се осъди Т. Н. Г. да заплати на М. Н. Х., законна
лихва върху сумата от 33 100 лева за уравняване на дяловете им, считано от
датата на влизане в сила на Решение № 260431/11.11.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6