П Р О Т О К О Л
гр. Хасково, 21.11.2023 година
Административен
съд Хасково, в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
При
участието на секретаря Мария Койнова
и
прокурора
сложи
за разглеждане адм. дело № 1140 по описа за 2023 година,
докладвано
от съдия Росица
Чиркалева
На
именното повикване в 10.00 часа се явиха:
ОСПОРВАЩИЯТ ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ ХАСКОВО, не се явява и не изпраща процесуален представител.
ОТВЕТНИКЪТ по оспорването ОБЩИНСКИ СЪВЕТ - СВИЛЕНГРАД, редовно призован за днешното съдебно заседание по ел. поща, не изпраща процесуален представител.
Съдът докладва: От М.Д. – Началник отдел „Правен“ в Община Свиленград, като пълномощник на ответника е постъпила молба вх.№8873/20.11.2023г., ведно с доказателства. Сочи се служебна ангажираност на пълномощника на ответника за днешното съдебно заседание, като с молбата се прави искане за прекратяване на производството и се сочи недопустимост на направеното оспорване. Излагат се аргументи, че със Заповед №АК-04-13/17.10.2023г. Областен управител на Област Хасково е върнал за ново обсъждане оспореното с настоящото производство Решение №1443/27.09.2023г., обективирано в Протокол №69 от проведено заседание на Общински съвет Свиленград на 27.09.2023г., предвид което се претендира недопустимост на съдебното оспорване, с оглед правомощието на областния управител да упражни контрол по законосъобразност, чрез две от предоставените алтернативни възможности, а именно: или оспорване по съдебен ред на съответния акт или връщането му за ново обсъждане от общинския съвет. Претендира се, с депозираната пред АдмС- Хасково заповед, областния управител да е обективирал воля за връщане на решението за ново обсъждане. В тази връзка се сочи, че Общински съвет Свиленград е приел ново Решение №1494/25.10.2023г., като се претендира, на съдебен контрол да подлежи именно това решение, а не процесното. Излагат се и други доводи за недопустимост на съдебното оспорване, като се сочи, че решението в частта му на т.1 не носи белезите на индивидуален административен акт, доколкото с т.1 се приема Програма за управление и разпореждане с общинска собственост, която не подлежи на самостоятелно оспорване, като се цитира съдебна практика в тази насока. Претендира се, решението в т.2 и т.3 да не съдържа волеизявление за управление на общинско имущество, а със същото да се изразява едно бъдещо намерение в тази насока. В този смисъл като обжалваем се сочи крайният акт. В случай, че съдът не сподели доводите за недопустимост на оспорването се излагат аргументи относно неговата неоснователност и се иска същото да бъде отхвърлено, като се сочи, че оспореното решение е правилно, законосъобразно, съобразено с целта на закона, и при гласуването му са спазени материалния и процесуалния закон. Претендират се и разноски, като се представя списък за такива, в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложените в молба вх.№8873/20.11.2023г. доводи за недопустимост на оспорването на Областен управител на Област Хасково, обективирано в Заповед №АК-04-13/17.10.2023г., намира, че ход на делото не следва да се дава в днешното съдебно заседание, поради наличие на процесуална пречка и недопустимост на съдебно-административното производство, съгласно разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК.
На първо място, намира аргументите, изложени относно наличие на волеизявление на Областен управител на Област Хасково за връщане на процесното Решение №1443/27.09.2023г. на Общински съвет Свиленград за неоснователни. В депозираната пред съда Заповед №АК-04-13/17.10.2023г., волеизявление в тази насока липсва. Същата заповед е изпратена на Общински съвет Свиленград за сведение, видно от писмо рег.индекс: ВЖМ-231/18.10.2023г. на Общински съвет Свиленград. Последното обстоятелство се установява и от писмо вх.№8423/07.11.2023г. на Областен управител на Област Хасково, в което се сочи, че оспореното решение не е било връщано за ново обсъждане от Общински съвет Свиленград, а същото е оспорено единствено по съдебен ред пред АдмС – Хасково със заповедта, инициирала настоящото производство. Ето защо, посочените основания за недопустимост на съдебното оспорване във връзка с предприето от областния управител връщане за ново обсъждане са неоснователни.
Съдът обаче намира за основателни останалите аргументи изложени в молба вх.№8873/20.11.2023г. за недопустимост на процесното оспорване.
Следва да се посочи, че процесното решение съдържа три точки. С т.1 се добавя ново Приложение с №1з „Описание на имотите - публична общинска собственост, с НТП - водоем, които Община Свиленград ще отдава под наем през 2023г.“ в Програмата за управление и разпореждане с общинска собственост за 2023г. С т.2 се дава съгласие да бъдат отдадени под наем чрез публичен търг с явно наддаване, за отдаване под наем за срок от 10 години посочените имоти, а с т.3 се упълномощава Кмет на Община Свиленград, да проведе процедура чрез публичен търг с явно наддаване, по реда на Глава VІІ, Раздел ІІ от НПУРОбИ №2 на Община Свиленград.
С оглед цитираната в молбата съдебна практика на ВАС, а именно: Определение №8291/29.09.2022г. по АД №8324/2022г.; Определение №9499/15.09.2015г. по АД №9674/2015г.; Определение №506/18.01.2016г. по АД №13754/2015г.; Определение №14788/30.11.2020г. по АД №12390/2020г.; Определение №10094/01.07.2019г. по АД №6443/2019г., съдът намира оспорването по т.1 за недопустимо, доколкото същото касае приемане на Приложение към Програма за управление и разпореждане с общинска собственост, която програма съобразно трайната съдебна практика няма самостоятелно правно значение и не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, тъй като със същата не се създават права и задължения за трети лица, стоящи извън общинската администрация. Същата трайно се приема от съдебната практика за вътрешнослужебен акт, с организационен характер към органите на съответната община и има характер на акт, чрез който заинтересованите лица да се запознаят с намеренията на общината по отношение на разпореждане и управление на общинската собственост за съответната година. Приемането на съответната програма не изключва възможността за промяна в намеренията на общината, нито освобождава общинския съвет да постанови конкретни решения по чл.21, ал.1, т.8 от ЗОС по повод придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, предвид което, решенията за приемане или изменение на същата не съставляват индивидуален административен акт и не подлежат на обжалване.
Съдът намира за основателно и възражението за недопустимост на оспорването на процесното решение по отношение на т.2 и т.3 от същото. От съдържанието на решението в тези точки е видно, че със същите не се създават каквито и да било конкретни права и задължения нито за общината, нито за трети лица, относно имоти – общинска собственост. Независимо от посочването, че решението е взето на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, в същото липсва волеизявление за разпореждане или управление с посочените общински имущества. Съдът намира, че решението по т.2 и т.3 изразява принципно съгласие на общинския съвет за бъдещо управление на посочените общински имоти от страна на кмета на общината, и не съставлява конкретен акт на управление и разпореждане със същите. В този смисъл и Определение №9217/03.10.2023г по АД №8525/2023г. . на ВАС и Определение №7594/10.07.2023г. по АД №6219/2023г. на ВАС.
В действителност, съгласно Тълкувателно решение №5 от 10.12.2008г., по Тълкувателно дело №20/2007г. на ВАС, областният управител може да упражнява контрол по законосъобразност по всички решения на общинските съвети, които имат характеристиката на индивидуални, общи или нормативни актове, включително и решенията по чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, касаещи придобиването, стопанисването и разпореждането с общинско имущество чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл.45, ал.4 от ЗМСМА, във вр. с чл.32, ал.2 от Закона за администрацията. Това правило обаче не е абсолютно и изключение от същото е налице по отношение на актовете по чл.21, ал.5 от АПК, съгласно която разпоредба не са индивидуални административни актове волеизявления по действията и бездействията, когато са част от производства по издаване или изпълнение на общи административни актове, или са част от производства по издаване на нормативни актове.
Настоящият
съдебен състав намира, че оспореното решение по т.2 и т.3, като част от
процедурата по отдаване под наем на имоти общинска собственост, носи
характеристиките именно на акт по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК.
Ето защо, като се има предвид, че с процесното решение, във всички негови оспорени части, не се създават права или задължения и непосредствено не се засягат права и свободи, и законни интереси на отделни граждани или организации, съдът намира, че същото не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, вр. чл. 21, ал.1 т.8 от ЗМСМА, което от своя страна води на извод за липсата на годен за атакуване административен акт. Последното обстоятелство, съгласно чл.159, т.1 от АПК е предпоставка за недопустимост на съдебното оспорване, ето защо оспорването следва да бъде оставено без разглеждане, а производството прекратено.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ОСТАВЯ без разглеждане оспорването на Областен управител на Област Хасково, обективирано в Заповед №АК-04-13/17.10.2023г., срещу Решение №1443/27.09.2023г., обективирано в Протокол №69 от проведено заседание на Общински съвет Свиленград на 27.09.2023г.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.159, ал.1 от АПК производството по АД №1140/2023г. по описа на АдмС – Хасково.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Заседанието приключи в 10.29 часа.
Протоколът се изготви на 21.11.2023 г.
СЪДИЯ:
Секретар: