Р Е
Ш Е Н
И Е № 260059
гр. Пловдив, 21.12.2020 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети
граждански състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две
хиляди и двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка Белева
при секретаря Мила Тошева, като
разгледа докладваното от съдията Белева в.гр.д. № 483/2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ответника по спора П.
на РБ. Решение № 260001 от 11.08.2020 г., пост. по гр.д. № 428/2020 г. на
Окръжен съд – Хасково в частта, с
която П. на РБ. е осъдена да заплати на Н.Г.Н.,
ЕГН – ********** на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 90 000 лв. , претърпени от Н. в резултат
на повдигнато и поддържано от П. незаконно обвинение за извършено престъпление
по чл . 195 ал. 2 т. 3 и т. 4, предл. първо от НК – за което е оправдан с
влязла в сила на 07.10.2019 г. присъда по нохд № 583/2018 г. на РС – С.. Поддържат се от въззивника оплаквания за
неправилност на решението в насока че размера на присъденото обезщетение не е в
справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД – прекомерно завишен, и се иска неговото
намаляване.
По жалбата е депозиран отговор от
въззиваемия Н.Г. чрез процесуалния му представител адвокат Д.Т.. Поддържа че
жалбата е неоснователна, а решението – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено. Процесуалното представителство се осъществява на основание чл. 38
ал. 1 т. 2 от ЗА, като в тази връзка адвокатът изрично заявява да не
претендира възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА за настоящата инстанция.
Съдът установи следното:
Производството пред ОС – Хасково е
образувано по предявен от Н.Г.Н., ЕГН – **********
срещу П. на РБ. иск с правно основание
чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ и с цена 128 000 лв. - досежно
претендираните неимуществени вреди от
незаконно повдигнато и поддържано от П. срещу него обвинение за извършено
престъпление по чл. 195 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 и т. 4, предложение първо и
предложение второ вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК - за което
наказателното производство е приключило с признаването му за невиновен с влязла
в сила на 07.10.2019 г. присъда по нохд № 583/2018 г. на РС – С..
По
делото е безспорно установено следното:
На 28.01.2009 г. ищецът Н.
е привлечен като обвиняем по ДП № 33/2009 г. на описа на ВОП – П. за
престъпление по чл. 195 ал. 2 вр. ал. 1 т.3, т. 4 предл. 1 и предл. 2 вр. чл.
194 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК – за това че на 30 – ти срещу 31 –
ви юли 2006 г., заедно и с други лица в съучастие помежду си и възползвайки се
от служебното си положение са отнели 53
броя 27 – инчови телевизори „ Д. „ от влакова композиция, намираща се на седми
гаров коловоз на жп г. С., с намерение
противозаконно да ги присвоят, като кражбата е в големи размери;
На 28.12.2010 г. отново е привлечен като обвиняем по същото досъдебно
производство – поради частично прекратяване на наказателното производство по
отношение на един от обвиняемите;
На 12.05. 2011 г. от ВОП – П. е внесен
обвинителен акт в РС – С. и образувано нохд № 383/2011 г. по описа на този съд. Съдебното производство е
протекло в пет заседания и е приключило с оправдателна присъда № 550/14.11.2011
г., която е потвърдена от ОС – Хасково по негово нохд № 703/2011 г. и е влязла
в сила на 31.01.2012 г.;
Впоследствие – по искане на Г.п. на РБ. за
възобновяване на нохд № 383/2011 г. по описа на РС – С. по реда на чл. 422 ал. 1 т.5 вр. чл.348 ал. 1 т. 2 вр. ал. 3 т.
2 от НПК е образувано наказателно дело № 1478/2012 г. на ВКС, II
н.о., по което с Решение № 462/19.4.2013 г. е отменена постановената по
нохд 383/2011 г. на РС - С. оправдателна
Присъда № 550/ 14.11.2011 г.,нохд № 383/2011 г. е възобновено и върнато за
разглеждане от друг състав на съда;
Поради самоотводи на всички съдии от състава
на РС – С. делото е изпратено за разглеждане на РС – Х. и образувано нохд №
690/2013 г.. Във второто съдебно заседание по делото съдът го е прекратил –
като е приел да са налице данни за извършено деяние по чл. 321 вр.чл.93 т. 20
от НК , и го е изпратил на С. п. – С.;
С Постановление от 10.05.2014 г. на прокурор
от С. п. е отказано досъдебното производство да бъде прието по компетентност -
поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер от
компетентността на С.та п., и материалите по делото са изпратени на РП – С. за
внасяне на обвинителен акт;
Обвинителен акт е внесен от РП – С. в РС – С.
и по него е образувано нохд № 795/2014 г. По това дело са проведени петнадесет
съдебни заседания в периода март 2015 г. – октомври 2017 г., като на последното
заседание от 18.10.2017 г. е постановена оправдателна присъда. Същата е
протестирана от П., образувано е въззивно нохд № 343/2018 г. по описа на ОС –
Хасково, приключило с връщане на делото на РС – С. и същото преобразувано под №
583/2018 г. на РС – С.;
Нохд № 583/2018 г. на РС – С. е протекло в 7
съдебни заседания / проведени в периода декември 2018 г. – май 2019 г./ и
приключило с оправдателна Присъда № 29/09.05.2019 г.. По протест на П. срещу
тази присъда е образувано внохд № 399/2019 г. по описа на ОС - Хасково, по
което е постановено окончателно Решение № 124/7.10.2019 г. и оправдателната
присъда е влязла в сила на 7.10.2019 г..
Така обща продължителност на наказателното
преследване – досъдебна и съдебна фаза, от 10 години и 8 месеца. Наложената мярка
за неотклонение за целия период на наказателното производство е „подписка“.
Съгласно представеното свидетелство за съдимост ищецът не е осъждан.
Ищецът
твърди че за времето на воденото срещу него наказателно производство претърпял
редица унижения и страдания. Изпитвал силно безпокойство, срам, страх, дори
ужас за по нататъшната си съдба, за своето и на семейството си бъдеще.
Притеснявал се от тежестта на повдигнатите му обвинения и се е страхувал заради
размера на предвидените за тях наказания. Вследствие дадената медийна разгласа
на обвинението и наказателното производство срещу него, то станало достояние не
само на близки и познати, но и на неограничен кръг лица.Станал мнителен, лесно
раздразнителен, необщителен, затворил се в себе си, приятели и близки започнали
да странят от него. Страдал от безсъние, загубил апетит. Постепенно изпаднал в
пълна изолация и самоизолация. Бил уволнен от заеманата работа – началник граничен
преход товарна жп г. – С., и така лишен от средства за издръжка – своята и на
разширеното си семейство. Затънали в заеми към роднини и приятели. Нямал
никакво самочувствие като глава на семейство, съпруг, баща и дядо. Не могъл да
изпълни и моралните си задължения да подпомага възрастните родители на съпругата си, които починали в
хода на наказателното преследване. Името, авторитета и достойнството, градени с
години, били унищожени. Емоционално и психически бил
напълно сринат. През цялото времетраене на наказателното производство живял в
постоянен стрес – 10 години и 8 месеца. Изпаднал в дълбока депресия. Увредило
се сериозно и физическото му здраве – в хода на незаконното му преследване по
процесните обвинения заболял от диабет,
хипертония и хипертонично сърце.
От П. е депозиран отговор за неоснователност
на иска. Възраженията са че евентуално претърпени от ищеца неимуществени вреди
не са в пряка причинна връзка с обвинението и конкретно тези досежно
заболяванията му диабет и хипетронично сърце – във вр. посочената в
медицинската документация наследствена обремененост на ищеца, и досежно
уволнението – за което работодателят не е действал при условие на обвързана
компетентност. Задълбочаването на негативните изживявания във вр. с медийната
разгласа също се счита да не е в отговорност на държавата, тъй като не П. е
била източника на изнесената в пресата информация.
Според показанията на разпитаните свидетели Н.
П. Н. / съпруга на ищеца / и П. С. К. – без родство, /приятел и колега на ищеца / още в края на
2006 г. в дома му бил направен обиск, като бил и призоваван и разпитван като
свидетел, а в началото на 2009 г. му било повдигнато и обвинение. Още отпреди
повдигане на обвинението ищецът бил силно стресиран. След повдигане на
обвинението изпаднал в депресия, не можел да спи, не можел да се храни. Това му
състояние се задълбочило след медийните публикации и след всяка такава се
влошавало. Близки и познати се дистанцирали от него, отбягвали и цялото им
семейство. От своя страна ищецът изпитвал силен срам и също странял от колеги и
познати в града. Започнал да вдига кръвно, получил и диабет. В работата бил
подлаган на натиск да напусне, 2 – 3 пъти бил викан в *** Т. п. в П. с искания
да подаде молба за напускане.
Установен е и факта на разгласяване на
повдигнатите обвинения и воденото наказателно производство в регионален за С. и
района седмичник – вестник С.м., в които публикации ищецът е посочен с лично и
фамилно име. Публикациите са периодично тиражирани в период 2011 г. - 2018 г., отразена е през 2019 г. и
оправдателната присъда.
Установено е че на 10.07.2012 г. трудовото
правоотношение на ищеца от заеманата преди повдигането на незаконното обвинение
длъжност „ началник граничен преход С. „ е прекратено на основание чл. 331 ал.
1 от КТ – отправено от работодателя и прието от работника предложение за
прекратяване на трудовия договор срещу шест брутни месечни работни заплати.
Несъмнено след това той е бил назначен на длъжност „ експерт, граничен преход в
Б.Ц.П./ С. / „ – доколкото е било отправено от работодателя на 05.05.2015 г.
предложение по чл. 331 от КТ за прекратяване
на трудовото му правоотношение от тази длъжност, което явно не е било прието от
ищеца. Липсва издадена във връзка с това предложение уволнителна заповед, а
трудовия му договор от длъжността „ експерт, граничен преход в Б.Ц.П./ С. / „ е
прекратен със Заповед
12/1.2.2016 г. - също на основание чл. 331 ал. 1 от КТ срещу получено
обезщетение от 4 брутни месечни работни заплати. Не са представени доказателства, установяващи
кога е сключен трудовия договор с ищеца за длъжността „експерт, граничен преход
в Б.Ц.П./ С. “.
Представени са ЕР на ТЕЛК, от които се
установява че през 2008 г. ищецът е диагностициран със заболяване Неинсулинозависим
захарен диабет тип 2 ИНЗТ без КДС, а
през 2012 г. - и със заболяване Хипертонична сърдечна болест - вследствие които
си заболявания е с оценка на работоспособността
31%. Според епикриза на л. 71 от първоинстанционното дело е пролежал в
клиниката по ендокринология към МУ – С. в периода 29.09.2014 г. – 02.10.2014 г.
и му е поставена диагноза: Затлъстяване, неинсулинозависим захарен диабет.
Диабетна полиневропатия. Артериална хипертония. Дислипидемия.
При така установеното окръжният съд е приел
искът за доказан по основание. Приети са за безспорно установени всички възведените
от ищеца неимуществени вреди и пряката им причинна с незаконното наказателно
преследване. Прието е че освен обичайните вреди за всеки подложен на такова
преследване човек, ищецът е претърпял и специфични неимуществени вреди – заболял
от диабет, високо кръвно налягане и хипертонично сърце, като и двукратно е прекратено
трудовото му правоотношение - като функция от незаконно повдигнатото обвинение.
Относно размера са съобразени всички факти и обстоятелства, обуславящи по –
висок размер обезщетение а именно: Обвинението е за тежко умишлено престъпление
по смисъла на чл. 93 т. 7 от ДР на НК, като е отчетено и естеството му;
Продължителността на воденото наказателно производство – почти 11 години, надхвърлящо
разумната продължителност и неговия ход - което неминуемо е увеличило в
значителна степен интензитета на търпените от ищеца негативни преживявания с
оглед несигурността от развитието и изхода по разследването и производството
при всяко поредно връщане и внасяне на обвинителен акт в съда и необходимостта
от извършване на допълнителни процесуални действия с негово участие; Изключителната
упоритост на П. – във връзка с възобновяването на приключилото наказателно
производство по нохд № 383/2011 г. и протестирането на оправдателните присъди; Чистото
съдебно минало на ищеца; Продължителната медийна разгласа – през целия период
на наказателното преследване, с посочване името на ищеца в публикациите; Загуба
на работата му – през 2012 г. и втори път през 2016 г. Съобразявайки всички
тези обстоятелства е прието от първоинстанционния съд че търпените неимуществени
вреди са продължителни, интензивни, методични и в значителен обем - до степен
да са придобили изключителен характер,
поради което справедливия размер обезщетение за тях – обичайни и специфични, е
присъдената сума от 90 000 лева.
От жалбоподателя П. на РБ. решението
се оспорва само досежно размера. Поддържа се че справедливостта по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързана с преценка на всички конкретно съществуващи релевантни факти и
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне на
обезщетението за всеки отделен казус, като то не следва да бъде източник на
неоснователно обогатяване. В настоящия случай се счита съдът да не е отчел
следните правно релевантни факти: Продължителността на наказателното
производство да е обусловена от неговата правна и фактическа сложност – предвид
характера на обвинението и обстоятелството че то се е водило и срещу още
четирима подсъдими, както и че продължителността сама по себе си не е основание
за увеличаване размера на обезщетението в геометрична прогресия, а
продължителността следва да отчита във връзка с прякото нейно значение във
всеки конкретен случай – досежно естеството на вредите и личността на увредения;
Не е съобразена взетата спрямо ищеца най - лека мярка за неотклонение – подписка.
Възразява се още да са неправилни изводите на съда уволнението на ищеца и
заболяванията му диабет и хипертонично сърце да са в пряка причинна връзка с
повдигнатото обвинение – уволнението е на основание чл. 331 ал. 1 от КТ, а
заболяванията – диагностицирани през 2008 г. – преди повдигане на обвинението,
като и те да са по причина наследствена обремененост - видно от медицинската
документация. Така преценката на съда за справедливо обезщетение в присъдения
размер е неправилна, тъй като търпяните от ищеца страдания, унижения, негативни
емоционални изживявания не надхвърлят обичайните такива и няма доказателства –
при лежаща върху ищеца доказателствена тежест, наказателното преследване да е
причинило специфични вреди - увреда на физическото и психичното му здраве и
лишаване от правото му да работи и реализира доходи.
Относно медийната разгласа се възразява че информацията за публикациите не е
била предоставена от П. и че последната не следва да носи отговорност за
начина, по който представителите на медиите интерпретират и отразяват делото.
Възразява се още че макар съдът да е посочил че съобразява и икономически
условия и жизнен стандарт в страната в периода на наказателното преследване на
практика този обществен критерий не е отчетен с обжалваното решение.
Във връзка с така изложеното се поддържа че обезщетението
е присъдено в размер несъответен / силно завишен / на действително претърпените
вреди, поради което същият се явява несправедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и
следва да бъде намален. В съдебно заседание се взема становище че справедливото
обезщетение е половинато от присъденото - до размер 45 000 лева.
Няма
спор че искът е доказан по основание. Безспорно
установен е фактическия състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ - повдигнато и
поддържано от П. незаконно наказателно преследване срещу ищеца, претърпени от
него неимуществени вреди и пряка причинна връзка между преследването и вредите.
Безспорно
установени са възведените от ищеца неимуществени вреди от обичаен порядък за
всеки, подложен на незаконно наказателно преследване човек – срам, страх и притеснения от повдигнатите и
поддържани обвинения, страх от осъждане,
злепоставяне пред близки и познати, накърняване на доброто име и
достойнството, социална изолация и самоизолация – за които дори не е необходимо
нарочно доказване, но в случая са и установени от показанията на свидетелите Н.
Н. и П. К.. Извода на първостепенния съд в тази насока е правилен.
Неправилно обаче e прието
незаконното наказателно преследване да е причинило на ищеца и спецефични неимуществени вреди, изразяващи се във
влошаване на физическото му здраве до степен придобиване на тежки заболявания с
траен и необратим характер – казаните по горе диабет, артериална хипертония и
хипертонично сърце, както и че по причина на наказателното преследване и за
целия период на неговата висящност ищецът е бил лишен от възможността да работи
и да реализира средства за своята и на семейството си издръжка. Както
основателно се поддържа от въззивника пряката причинна връзка между
наказателното преследване и заболяванията не се установява по делото – при
лежаща върху ищеца доказателствена тежест за нейното пълно и главно доказване.
Факта на диагностицирането им по време на досъдебното и съдебно производство
сам по себе си, както и във връзка с
показанията на свидетелите - лица без съответната
компетентност, не са достатъчни и надлежни доказателства, обосноваващи несъмнен
извод в тази насока. Прекратяването на трудовите договори на ищеца не е при
условия на обвързана компетентност, а по преценка на работодателя, като и в случая те са осъществени на основание чл.
331 ал. 1 от КТ - и със съгласието на
ищеца срещу получаване на обезщетение – шест и четири брутни работни
заплати. Освен това за периода от възбуждане на наказателното преследване през
януари 2009 г. до второто уволнение на 01.02.2016 г. ищецът е работил на
заеманата преди обвинението длъжност, съответно на сходна такава. Като така оставането
му без работа и средства от и след февруари 2016 г. дори и да се приеме да е
във връзка с наказателното преследване / с оглед показанията на свидетелите и
предвид ноторния факт да е обичайно нагласата на работодателя да е негативна –
особено при престъпление, извършено във връзка със заеманата длъжност, както и
че подсъдимо за тежко умишлено престъпления лице по принцип изпитва трудности при намиране на
работа / не е за целия период на наказателното производство.
Правилно са съобразени от
първоинстанционния съд всички безспорно установени по делото факти и
обстоятелства - посочени по горе, обуславящи извод за по висок размер
обезщетение - тежестта на вмененото престъпление по смисъла чл. 93 т. 7 от ДР
на НК, както и че то е при злоупотреба със служебно положение,
продължителността на наказателния процес и неговото развитие, отразяването му в
местна печатна медия – множество статии
през целия 11 – годишен период, чистото съдебно минало на ищеца. Доколкото
медийната разгласа е именно за процесното наказателно производство е без
значение възражението на въззивника че информацията за него не се установява да
е била подадена от П.. Неоснователно е и възражението че след като публикациите
са само в регионален за С. и района вестник вредите от тях са по малко
интензивни, тъй като обвинението е станало достояние на по ограничен обществен
кръг. В случая – както правилно е преценил и окръжния съд, следва да се има
предвид че в по малко населените места / каквото е С. / медийната разгласа
придобива особено и негативно значение с оглед по лесната разпознаваемост на
техните жители и конкретно на ищеца като адресат на публикациите – за разлика
от сравнителната анонимност на големите градове. Неоснователно е и поддържаното
че продължителността на наказателното производство в случая не обосновава извод
за по – висок размер обезщетение. В рамките на този почти 11 годишен период процесът
е воден активно и са извършвани множество процесуални действия с участието на
ищеца, които са задълбочили интензитета на негативните негови емоционални изживявания, като правилно е отчетен и начина по който процекът се е развил
в съдебната му фаза и изключителната упоритост на П. при поддържане на
обвинението. Основателно е поддържаното
от въззивника възражение при определянето на размера да не е съобразена от съда
наложената мярка за неотклонение. В случая тя е
най леката – подписка. От повдигането на обвинението до влизане в сила
на оправдателната присъда ищецът не е търпял мерки на процесуална принуда „
задържане под стража „ и приравнената към нея „ домашен арест.“
При така установеното настоящата
инстанция намира жалбата за частично основателна. По посочените мотиви и
съобразявайки индивидуалните критерии – действителния размер на моралните вреди
с оглед вида, характера, тежестта,
интензитета и продължителността на негативните изживявания и страдания, както и
обществените критерии - икономическите
условия и жизнения стандарт в страната за релевантния период, съдът намира че
справедливото обезщетение за ищеца е в размер на сумата 50 000 лева.
С оглед този резултат решението се
отменя и в частта, с която П. на РБ. е осъдена да заплати на процесуалния
представител на ищеца адвокат Д.Т. възнаграждение за разликата от 2 030 лв.
до присъдените 3 230 лева.
С оглед изложеното обжалваното
решение като правилно се потвърждава до този размер, а в частта за разликата
над 50 000 лв. до присъдените 90 000 лв. се отменя и в тази част
искът като неоснователен се отхвърля.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И
Отменя
Решение № 260001 от 11.08.2020 г., пост. по гр.д. № 428/2020 г. на Окръжен съд
– Хасково в частта, с която П. на РБ.
е осъдена да заплати на Н.Г.Н., ЕГН – **********
на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди -
претърпени вследствие повдигнато и поддържано от П. срещу Н. незаконно
обвинение за извършено престъпление по чл . 195 ал. 2 т. 3 и т. 4, предл. първо
от НК – за което е оправдан с влязла в сила на 07.10.2019 г. присъда по нохд №
583/2018 г. на РС – С., за разликата от
50 000 лева до присъдените 90 000 лева и в тази част Отхвърля иска като неоснователен.
Отменя Решение № 260001 от 11.08.2020
г., пост. по гр.д. № 428/2020 г. на Окръжен съд – Хасково в частта, с която П. на РБ. е осъдена да заплати на адвокат Д.П.Т.,
ЕГН - ********** възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА за
разликата от 2 030 лева до 3 230 лева.
Потвърждава Решение № 260001 от
11.08.2020 г., пост. по гр.д. № 428/2020 г. на Окръжен съд – Хасково в останалата обжалвана част – с която П.
на РБ. е осъдена да заплати на Н.Г.Н.,
ЕГН – ********** на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени вследствие повдигнато и поддържано от П. срещу
Н. незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 195 ал. 2 т. 3 и т. 4,
предл. първо от НК – за което е оправдан с влязла в сила на 07.10.2019 г.
присъда по нохд № 583/2018 г. на РС – С., в размер на 50 000 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 07.10.2019
г. до окончателното изплащане.
Решението може да се обжалва пред
Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: