Р Е
Ш Е Н
И Е
№442, 18.10.2019г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На трети октомври две
хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Ганка Атанасова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 705 по описа за 2019г. на РРС
Предявени са обективно съединени искове по
чл.422 ГПСК и в условията на евентуалност по чл.79 ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „ОТП Факторинг
България“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на отв.В.м.Д.,
че дължи на ищеца сумата от 928.50лв.- главница, сумата 190.28лв.-договорна
лихва от 20.06.14г. до 23.04.15г., сумата 90лв. дължима такса, сумата 2.08лв.
лихва върху цялата главница от 08.04.15г. до 23.04.15г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 24.04.15г., както и разноските по
заповедното и исковото производства. Праводателят на ищеца-Банка ДСК ЕАД е депозирал заявление по чл.417 ГПК.
Образувано е ч.гр.д.№760/15г. на РРС. Издадена е заповед за незабавно
изпълнение №1135/27.04.15г., която е връчена при условията на чл.47 ал.5 ГПК,
като на банката са дадени указания да предяви установителен иск. В едномесечният
срок встъпилият в правата на банката кредитор е предявил установителен иск.
Ищецът
твърди, че на 11.02.13г. ответникът е сключил с Банка ДСК ЕАД договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица /DSK
MaxiCard/ в размер на
1000лв., с падеж-всяко 20число на месеца. Уговорен е ГПР от 26.46%. Общата
дължима сума е 1131.84лв.,като изчисленията са направени при условие че кредита
бъде усвоен незабавно и изцяло за срок от 1 година и ще се погасява на 12 равни
месечни вноски от по 93.57лв. първа вноска с падеж 11.03.13г. и последна с
падеж 11.02.14г. Поради спиране на обслужването на кредита през четири поредни
месеца поне с минималните за револвиране суми, считано от падежната дата,
банката се е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
За настъпилата предсрочна изискуемост длъжникът е уведомен от по реда на ГПК
чрез залепване на уведомление от нотариус.
На
09.05.2016г. между Банка ДСК ЕАД и ищеца е сключен договор за цесия на пакет от
вземания, в който е включено и вземането на банката към ответника. Цедента е
упълномощил цесионера от негово име да уведоми длъжника за извършената цесия.
За извършената цесия кредитора чрез ищеца е уведомил ответника. Ако съдът прецени,
че ответникът не е надлежно уведомен, то ищеца моли съда да приеме, че
ответникът е уведомен за цесията с исковата молба. Въз основа на издадения
изп.лист праводателят на ищеца е образувал изп.д№192/15г. по описа на ЧСИ
Г.Солаков, който е връчил ПДИ, ведно със заповедта за незабавно изпълнение при
условията на чл.47 ал.5 ГПК. Ако съдът приеме уведомяването на ненадлежно, то
исковата молба да се счита за уведомление.
В
условията на евентуалност ако съда прекрати производството по
предявения установителен иск по чл.422 ГПК като недопустимо или ако отхвърли
иска като неоснователен поради липса на надлежно обявена предсрочна
изискуемост, то предявява ОСЪДИТЕЛЕН
ИСК за сумата от 928.50лв. главница, ведно със законната лихва,считано
от предявяването на иска до окончателното й изплащане, сумата
190.28лв.-договорна лихва от 20.06.14г. до 23.04.15г., сумата 90лв. дължима
такса, сумата 2.08лв. лихва върху цялата главница от 08.04.15г. до 23.04.15г., Сочи
аналогични мотиви относно уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост и
за цесията. Представя договор за кредитна карта,нот.покана,изп.лист,договор за
цесия,приложение към договора за цесия, уведомление за цесия,обратни разписки,
погаситеен план и ГПР, ОУ, молба до ЧСИ.
Ответникът
В.М.Д. е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК. Назначеният му особен
представител счита исковете допустими, но неоснователни. Ищецът се позовава на
извършена цесия, без да представя доказателства за уведомяването на длъжника,
за да има действие спрямо него.Счита, че е налице изтекла погасителна давност.
Твърди, че не е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като длъжника не е
уведомен за това, а правото на кредитора е упражнено преждевременно. Не
възразява на исканите доказателства, като също има въпрос към вещото лице.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№760/2015г.
по описа на РРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по
заповедта за незабавно изпълнение.
На
11.02.2013г. Банка ДСК ЕАД е сключила с ответника договор за издаване и обслужване
на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица /DSK
MaxiCard/ в размер на
1000лв., с падеж-всяко 20число на месеца. Уговорен е ГПР от 26.46%. Общата
дължима сума е 1131.84лв.,като изчисленията са направени при условие че кредита
бъде усвоен незабавно и изцяло за срок от 1 година и ще се погасява на 12 равни
месечни вноски от по 93.57лв. първа вноска с падеж 11.03.13г. и последна с
падеж 11.02.14г. В погасителния план е посочен фиксиран лихвен процент 21.95%. Поради
спиране на обслужването на кредита през четири поредни месеца поне с
минималните за револвиране суми, считано от падежната дата, банката се е
възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. За
настъпилата предсрочна изискуемост длъжникът е уведомен от по реда на ГПК чрез
залепване на уведомление от нотариус.
На
09.05.2016г. между Банка ДСК ЕАД и ищеца е сключен договор за цесия на пакет от
вземания, в който е включено и вземането на банката към ответника. Цедента е
упълномощил цесионера от негово име да уведоми длъжника за извършената цесия.
За извършената цесия кредитора чрез ищеца е уведомил ответника. Ако съдът
прецени, че ответникът не е надлежно уведомен, то ищеца моли съда да приеме, че
ответникът е уведомен за цесията с исковата молба. Въз основа на издадения
изп.лист праводателят на ищеца е образувал изп.д№192/15г. по описа на ЧСИ
Г.Солаков, който е връчил ПДИ, ведно със заповедта за незабавно изпълнение при
условията на чл.47 ал.5 ГПК.
По
делото е назначена ССЕ според, която ответникът е усвоил пълния размер на
кредита, чрез тегления от АТМ и чрез POS устройство при търговец.Това е станало в периода
20.02.13г.-22.02.13г. Ответникът е направил 5 вноске, на дати различни от тези
по погасителния план. Последното плащане от ответника е от 06.04.14г., като
общо внесените по договора суми от него са в размер на 503.95лв. Размерът на
дължимата главница е 928.20лв., договорната лихва е в размер на 190.28лв. от 20.06.14г.
до 23.04.15г.,наказателната лихва за забава върху цялата главница е 418.38лв./416.30лв.+2.08лв./
и 90лв. дължими такси
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи: Установителните
искове са недопустими.
Първоначалния титуляр на вземането
е банка, която заради привилегията на банките по смисъла на чл.417
ал.1 т.2 ГПК, се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, и е образувала изпълнителното дело под номер 760 по описа за 2015г. на
ЧСИ Г.Солаков. След образуването на изпълнителното дело, вземането по него е
прехвърлено чрез цесия на друг титуляр – ищеца, който обаче не е
банкова институция. Той като цедент не разполага с възможността да
инициира, а още по– малко, да провежда незабавно изпълнение по реда на чл. 417
и следващите от ГПК, при което не може да упражни и право на иск по чл. 422 от ГПК по отношение на вземане, предмет на такава заповед. Няма данни заповедта за
незабавно изпълнение да е обезсилена или да е отменено разпореждането на съда
за допускане на незабавното изпълнение. По въпроса за процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по
чл.422 ал.1 ГПК в случаите на настъпило универсално или частно правоприемство
след издаване на заповедта за изпълнение, и кои са легитимираните страни в
производството, в т.10б от ТР №4/18.06.14г. на ВКС, ОСГТК е прието, че при
частно правоприемство на страната на заявителя, основано на договор за цесия,
настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран да предяви иска
по реда на чл.422 ал.1 ГПК, е и цесионерът при спазване на срока по чл.415 ал.1 ГПК - това е общият принцип. Съгласно т.4г от ТР №4/18.06.14г. на ВКС, ОСГТК в
хипотезата на чл.417 т.2 ГПК, при която възможността за снабдяване със заповед
за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от сметка произтича от
особеното качество на кредитора (банка, държавно учреждение, община), то и
неговият правоприемник - универсален или частен- трябва да притежава същото
качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение въз основа на издадения
в полза на праводателя му документ; противното би означавало да се заобиколи
закона чрез издаване на заповеди за незабавно изпълнение в полза на субекти
извън изрично посочените в него, за които законодателят е предвидил този
облекчен ред за събиране на вземанията им. Тъй като производството по чл.422 ГПК е продължение на заповедното производство и в него се проверява възникнало
ли е изпълнителното основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за
която т.4г от посоченото ТР изисква специално качество на кредитора към момента
на подаване на заявлението, това ограничение за специалното качество на
кредитора следва да се приложи и в исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК,
когато заявителят е цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за
незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист.
Следователно когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на
основание чл.417 т.2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на
договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение,
цесионерът, който няма качество банка, не е легитимиран да предяви иска за
установяване на вземането по реда на чл.422 ал.1 ГПК. В това отношение , трайната
практика на съдилищата, вкл. ВКС, е последователна. /решение № 1/01.02.2017г.
ВКС по т. д.№ 3228/2015 г., ТК, 2 т.о., ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д.№4/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.
Производството по установителните искове
следва да се прекрати, като заповедта за незабавно изпълнение се обезсили и една
тогава, съдът пристъпи към разглеждането по същество на съединените осъдителни
такива.
Между „Банка ДСК„ЕАД и ответника
има сключен и породил действие договор
за револвиращ банков кредит, под формата на кредитна карта, сключен
на дата 11.02.2013г. Подписът на ответника в графа „клиент” на
договора не е спорен, същият е получил
изискуемата преддоговорна информация, и общи условия към договора, за
което получаване се е подписал. Ответникът е получил и кредитна карта с лимит от 1000лв.,
като в случай , че го усвои изцяло и незабавно, се
задължава да го върне, заедно с фиксирана лихва, на 12 броя месечни
вноски с точно определена стойност съгласно погасителния план, и при годишен
процент на разходите в размер от 26.46 % .
Ако кредитът не бъде усвоен изцяло, за връщането му важат правилата на
чл.28 и сл. от ОУ – банката определя ежемесечно
минимално револвираща сума за внасяне, и датата на това внасяне
(падежна дата); при невнасяне на пълния размер на минималната погасителна
вноска в четири последователни месеца, банката като кредитор има едностранното
право (чл.31.33 от ОУ) да „превърне“ кредита, както и кредити по други договори
между същите страни, в предсрочно изискуемо вземане, както и да начисли в
тежест на ответника специална, предвидена в тарифата на банката, такса
„нереволвиране“. В специалните условия е определена месечна падежна дата–
двадесето число на месеца, следващ датата на конкретната транзакция.
Кредитния лимит се намалява със сумите на транзакциите и начислените в тежест
на длъжника такси и лихви. Лихвата се начислява ежедневно върху използваната
чрез транзакции част от лимита, като, очевидно, не може да бъде определена
предварително по размера си .
На
датата на сключването на договора, със сумата на лимита 1000 лева, е заверена
банковата сметка на ответника. Лимита е усвоен изцяло, съгласно заключението на вещото лице. Тоест, са се сбъднали
допусканията, при които е в сила първоначалния погасителен план и същият е
приложим изначално в отношенията между страните.
Тук
съдът следва да отбележи , че договорът, от който ищецът черпи права,
съставлява комплексен банков продукт, който има белезите както на стандартните
потребителски кредити – възможност за изначално усвояване в определен
размер и предварително уговорени дати на връщане, така и тези
на револвиращите кредити, типично обслужвани чрез кредитна карта
- изначална неопределеност на размера на усвояваните от
длъжника суми до определена горна граница (лимит) и на
датата на това усвояване, а оттам – и на дължимата за връщане вноска. Доколкото
договорът е озаглавен да е за кредитна карта
с револвиращ ефект и такава е получена от ответника, следва да се
приеме, че за усвояването и връщането на усвоената част от лимита, важат
правилата на чл.25 и следващите от ОУ.
В тази връзка обаче, с оглед датата на сключването на
договора , 11.02.2013г., важат за него правилата на ЗПК, в редакцията му,
обнародвана в ДВ, бр.58 от 30.07.2010г., ответникът има качеството
на потребител по смисъла на чл.9, поради което за съответствието на
договора с правилата за потребителската защита, съдът следи служебно.
Договорът за кредит е недействителен на основанието по чл.22 във връзка
с чл.11 ал.1 т.9 и т.9а ЗПК, тъй като в него реално липсва уговорен лихвен
процент. Б договорната бланка са посочени три вида променлив лихвен процент /стандартен,
с надбавка риск или при обезпечение залог/, като страните не са уговорили нито
един от тях. Отделно в ОУ са посочени различни начини на олихвяване
на заемната сума, в зависимост от точността на изпълнението, като липсва ясно
посочен критерий за приложимост на различните лихвени проценти, а оттам – и на
размера на дължимите за погасяването суми, който са в пряка зависимост от
метода, по който банката изчислява лихвения процент.
Недействителност
на договора се релевира и заради неспазване изискванията на чл.11
ал.1 т.11 ЗПК– в ОУ са предвидени различни лихвени проценти, но липсва посочване
на последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Освен недействителността на договора като
основание за неоснователност на исковете, следва да се отбележи и липсата на
уведомление за обявена предсрочна изискуемост. По делото е приложена нотариална
покана, която е била връчена чрез залепването на уведомление от нотариус. Представеното
уведомление е шаблонно и общо, като в него липсва конкретика. Не се сочат причините,
поради които банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и кога е сторила
това. Не е посочила конкретна дължима главница, но е упоменала, че върху
главницата се дължи лихва за забава. На длъжника е предоставен 7 дневен срок да
погаси просрочените си задължения. Така изготвеното уведомление, дори да бе
връчено лично на ответника, пак не би могло да доведе до наличието на обявена
предсрочна изискуемост.
Отделно
при връчването на нотариалната покана, нотариусът не е спазил разпоредбата на
чл.50 ЗННД. Същият е възложил на определен служител в нотариалната кантора да
връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл.37-58 ГПК. По
делото липсват доказателства къде съответният служител е залепил уведомлението,
за да може съдът да прецени дали има редовно връчване по чл.47 ал.5 ГПК, в
редакцията от 2009г.
Предвид
горното няма как да се приеме, че по отношение на длъжника такава изискуемост е
настъпила без изрично уведомление от страна на банката.
В договора отсъства и изрично уговорена дата
на прекратяване, респ. дата на краен падеж на всички вземания по договора –
единствената уговорка за крайна дата е посочването в условията за издаване и
обслужвания на кредитната карта, че същата има срок на валидност 3
години, но пък има в общите условия уговорка /чл.17 ал.2/, че
картата може да бъде преиздавана, ако клиентът на подаде искане за прекратяване
на договора /каквото липсва/ или са налице условията на чл.74
от ОУ. Договорът „е валиден до прекратяването му по някой от
начините, предвидени в общите условия“, но такива не бяха доказани, предвид
горната констатация. Тоест, не се установи нито предсрочна изискуемост на
сумите по договора, нито изтичането на срока, нито настъпването на друго
основание кредиторът да търси плащане на всички дължими суми по него .
Предвид
изложеното, съдът намира предявените осъдителни искове за неоснователни.
С оглед изхода от спора, на ищеца не се
следват разноски.
Воден от изложеното и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО исковете на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, район Оборище, бул.Княз Александър Дондуков №19 ет.2,
да се признае за установено спрямо В.М.Д. ***, ЕГН **********
съществуването на вземане на ищеца за следните суми по договор от дата 11.02.2013г.
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ ефект, за
които е издадена и заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
по частното гражданско дело №1140/15г. по описа на РРС:928.50лв.–
главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед - 24.04.2015г, до окончателното
изплащане на вземането;190.28 лева – „редовна“ лихва за периода от 20.06.2014г
до 23.04.2015г.; 2.08лв.– лихва върху цялата главница за периода от 08.04.2015г
до 23.04.2015г, и 25 лева такси и 300лв. разноски.
ОБЕЗСИЛВА заповед за незабавно
изпълнение №1140/27.04.2015г, издадена по частното гражданско дело №760/2015г.
на РРС, и изпълнителния лист от дата 27.04.2015г., издаден по същото
дело.
ОТХВЪРЛЯ
ОСЪДИТЕЛНИТЕ ИСКОВЕ на „ОТП Факторинг България” ЕАД, гр.София, ЕИК *********, адрес на управление в София, р-н Оборище, бул. Княз Александър Дондуков №19
ет.2, да бъде осъден В.М.Д. ***, ЕГН **********, да
заплати на ищеца следните суми по договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ ефект от 11.02.13г.: 928.50лв.–
главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед - 24.04.2015г, до окончателното
изплащане на вземането;190.28 лева – „редовна „ лихва за периода от 20.06.2014г
до 23.04.2015г.; 2.08 лв. – лихва върху цялата главница за периода от
08.04.2015г до 23.04.2015г.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд-Разград в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: