Определение по дело №37796/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1100
Дата: 10 януари 2023 г. (в сила от 10 януари 2023 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20221110137796
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1100
гр. София, 10.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110137796 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на Р. В. Р., А. Т. Р. и Р. Х. Р. срещу „Първа
инвестиционна банка“ АД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея
искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С исковата молба и отговора страните са представили документи, които са
допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства.
Искането на страните за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е основателно,
защото поставените задачи са допустими, относими и необходими за изясняване на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.03.2023 г. от 09:30 часа, за когато да
се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищците –
и препис от отговора на исковата молба и приложенията.
УКАЗВА на ищците в срок до датата на откритото заседание изрично да посочат
каква част от процесните вземания от 950 евро и 50 евро претендира всеки от тях, в случай
че съдът не приеме наличието на активна солидарност.
УКАЗВА на ищците в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение изрично да посочат дали е налице висящо наказателно производство /в
досъдебна или съдебна фаза/ относно твърдяното от тях документно престъпление и ако да –
да посочат номер и година на производството и орган, пред който е висящо.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и
отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба
и отговора на исковата молба, при депозит в размер на 600 лв., вносим от страните поравно
/300 лв. – от ищците, и 300 лв. – от ответника/ в 1-седмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение.
1
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
Магдалена Запрянова Маджарова, със специалност: счетоводство и контрол, която ДА
СЕ ПРИЗОВЕ незабавно за откритото заседание.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
документите по делото, както и след проверка в счетоводството на ответника, както и че
следва да представи заключението най-малко 1 седмица преди датата на откритото
заседание.
УКАЗВА на ответника, че следва да съдейства на вещото лице за изготвяне на
заключението, като му предостави достъп до счетоводството си и предостави всички
поискани от вещото лице документи, като в противен случай съдът може да приеме за
доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки за събиране на допуснати
доказателства.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от Р.
В. Р., А. Т. Р. и Р. Х. Р. срещу „Първа инвестиционна банка“ АД с искане за осъждане на
ответника да заплати на ищците при условията на активна солидарност следните суми: 950
евро – недължимо платени договорни лихви по Договор за комбиниран ипотечен кредит за
покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция № 336-796/15.12.2012
г. за периода от 15.12.2012 г. до 11.07.2022 г., ведно със законната лихва от 12.07.2022 г. до
окончателното плащане; 50 евро – недължимо платена годишна такса за управление на
кредита за периода от 15.12.2012 г. до 11.07.2022 г., ведно със законната лихва от 12.07.2022
г. до окончателното плащане. Претендират разноските по делото.
Ищците твърдят, че договорът е сключен с „МКБ ЮНИОНБАНК“ АД, чийто
универсален правоприемник е ответникът, като Р. В. Р. и А. Т. Р. са кредитополучатели, а Р.
Х. Р. – солидарен длъжник. Излагат, че сумата по кредита е в размер на 49 000 евро, но те са
усвоили само 40 000 евро, а сумата от 9 000 евро е останала неусвоена поради извършено
документно престъпление, за което има висяща прокурорска преписка. Сочат, че ответникът
едностранно е увеличил месечната анюитетна вноска и те я заплащали, въпреки че не били
предварително уведомени за повишаване на лихвения процент. Считат, че по този начин
месечните вноски започнали да покриват по-малка част от главницата, поради което
годишната такса за управление била увеличена в сравнение с първоначално договорените
условия на кредита. Сочат, че клаузите на т. 1.6.2., т. 1.7., т. 1.8.2.1., т. 1.8.2.2. и т. 1.8.3. са
неравноправни и нищожни. Изтъкват, че първите две клаузи не дават яснота относно метода
за определяне размера на базовия лихвен процент по кредита, като боравят с неясния израз
„базисни точки“. Посочват, че клаузите за лихвата са неравноправни, защото дават право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи
да се откаже от договора, като окончателно определената цена е значително завишена в
сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Излагат, че петте клаузи са
неравноправни, защото позволяват на търговеца или доставчика да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Твърдят, че
оспорените клаузи не са индивидуално договорени, а разпоредбите на чл. 144, ал. 2 и ал. 3
ЗЗП са неприложими, защото договорът не е безсрочен и за ищците не е предвидена
възможност да го прекратят. Сочат, че в случая не са били налице основания за повишаване
на базовия лихвен процент, защото всички външни индекси след подписването на договора
са спаднали драстично, което е предполагало намаляване на лихвата, но банката не е
спазила собствената си методология за изчисляване на базовия лихвен процент. Евентуално
сочат, че лихвата е била неправилно изчислена. Считат, че плащането на суми по
нищожните клаузи е извършено при начална липса на основание. Искането за солидарно
присъждане на сумите обосновават при твърдения, че през исковия период тримата са
заплащали вноските по кредита заради уговорената в договора тяхна солидарност за
заплащане на сумите по кредита, от която считат, че произтича и активната им
солидарност.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва да е извършвано увеличение на
вноските и таксата за управление по кредита. Твърди, че ищците са изпратили до него
запитвания във връзка с неравноправни и нищожни клаузи, на които ответникът е отговорил
с покана за преразглеждане на условията по договора за кредит и намаляване на лихвения
процент поради значително по-ниските нива на лихвите спрямо прилаганите към датата на
сключване на договора, но те не се явили за преразглеждане на клаузите, а предявили
настоящите искове. Счита, че разликата се дължи на промяна на индекса EURIBOR, стоящ
извън волята на банката, спрямо датата на изготвяне на погасителния план, поради което
може да се постигне ефект на възстановяване на надплатените по погасителния план суми
съобразно плаващия компонент чрез сключване на анекс и подписване на нов погасителен
план. Оспорва да са налице неравноправни клаузи, уреждащи дължимата по кредита лихва.
Твърди, че тя представлява сбор от два компонента – променлив /6-месечен EURIBOR/ и
постоянен /730 базисни точки/, като вторият компонент не означава базов лихвен процент, а
е определен в т. 4.6. от договора и в случая се равнява на 7.3 %. Счита, че в случая е
приложимо изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. Оспорва по договора да се прилага
референтна лихва по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗЗП, от което да следва необходимост от
посочване на методика. Оспорва твърденията, че клаузите не са индивидуално уговорени и
поради това нищожни. Изтъква, че те са индивидуално договорени, ясни и разбираеми.
Оспорва, че клаузата за наказателна лихва е неравноправна, като излага, че тази лихва се
определя от дължимата договорна лихва, увеличена с 10 %. Изтъква, че в случая по кредита
не е начислявана наказателна лихва, защото не са допускани просрочия. Излага, че
обективираните в договора и общите условия клаузи са действителни, поради което
страните дължат добросъвестното им изпълнение. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В доказателствена тежест на ищците е да установя следните обстоятелства:
извършена от тях в полза на ответника престация на определено благо – парични суми в
размер на 950 евро и на 50 евро; получаване на сумите от ответника; наличие на основание
за активна солидарност.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже наличието на правно основание за получаване на процесните суми, което предполага
да установи: наличието на валидно облигационно отношение, възникнало по силата на
Договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи,
ремонт и реконструкция № 336-796/15.12.2012 г. и включващо в съдържанието си валидни
клаузи за договорна лихва и такса управление; че клаузите за договорна лихва и такса
управление са индивидуално уговорени; че договорната лихва и таксата управление през
периода от 15.12.2012 г. до 11.07.2022 г. са изчислени правилно и в съответствие с
постигнатите уговорки.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, че таксата управление през
исковия период е изчислена правилно и в съответствие с постигнатите уговорки, както и че
клаузите относно договорната лихва и таксата управление са индивидуално уговорени.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
3
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4