Р Е Ш Е Н
И Е
№….
гр. София, 07,03,2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на единадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря
Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова, гр. дело №6869 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от Ю.К.С. срещу М.И.- М.НА В.Р.иск, с правна
квалификация чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сума
в размер на 40000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за
периода от 19,05,2017год. до датата на исковата молба.
Излагат се съображения, че на 19,05,2017год. ищцата е била приета за
лечение в М.И.на МВР, с болничен престой до 29,05,2017год., в който период е
осъществено противоправно деяние от страна на служители на ответника по повод
невярна диагноза, респективно непровеждане на препоръчително оперативно лечение
на увреден десен бъбрек на ищцата.
Навеждат се доводи, че ищцата била лишена от качествено лечение. Излагат се съображения,
че престоят в болницата е причинил на ищцата
съществени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
битови неудобства.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата
претенция.
Ответникът-М.И.-М.НА В.Р.в указания
законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за
неоснователност на исковата претенция. Оспорва възникването на фактическия
състав на деликтната отговорност съобразно чл. 49 от ЗЗД. Твърди на ищцата да е осигурено адекватно и навременно лечение,
съобразено с установените медицински стандарти. При условията на евентуалност
сочи на прекомерност на претендираното обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира
разноски.
Третото лице помагач
- З. „Б.В.И.Г.“ не излага становище по исковата претенция.
При така
изложеното след като обсъди доказателствата по делото и на
осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, а и от
представената по делото епикриза от М.И.– МВР, Клиника по вътрешни болести,
пулмология, фтизиатрия и клинична алергология /л.67/ се установява ищцата да е
постъпила в М.И.- М.НА В.на 19,05,2017г. и е била изписана на 29,05,2017г.
Видно от епикризата ищцата е постъпила
по спешност с оплаквания от задух,
фебрилитет иотпадналост с давност 2-3 седмици преди хоспитализиране.
Поставена е диагноза „ХДН I-II СТ. ХОББ ГР. С ПО ГОЛД В
ИЗОСТРЯНЕ СЪСТОЯНИЕ СЛЕД БТЕ (1998 г.). ОГРАНИЧЕНА СЛЕДПНЕВМОНИЧНА
ПНЕВМОФИБРОЗА, ХРОНИЧНО БЕЛОДРОБНО СЪРЦЕ“, посочени са придружаващи заболявания
„ИБС. ЛПХБ. АХ II СТ
ХИДРОНЕФРОЗА В ДЯСНО I-IV. ХРОНИЧЕН ПИЕЛОНЕФРИТ. ДИВЕРТИКУЛИ НА СИГМАТА“. Дадени са препоръки за медикаментозно лечение,
посочено е, че няма настъпили усложнения, състоянието на ищцата е стабилно и е
била изписана с подобрения. Видно е да са извършени множество клинични и
лабораторни изследвания по време на болничния престой. В частта на консултация
със специалист-уролог се посочва, че от направен КТ на корем и малък таз са
получени данни за високостепенна хидронефроза и силно редуциран паренхим, без
наличие на конкремент по хода десен уретер. Констатирана е необходимост от извършването на КТ с и.в. контраст и
бъбречна сцинтиграфия в планов порядък. Посочено е в момента да не се налага
дезобструкция на десен бъбрек. В заключението на епикризата е посочено, че във
връзка с установената високостепенна хидронефроза на десен бъбрек, установена
още пред 2014г. е желателно да се осъществи перфузионна сцинтиграфия на
бъбреци, след което да се прецени необходимостта от урологично оперативно
лечение. Това изследване е било препоръчано още през 2014г., което към момента
на приемането на ищцата в болницата не е било предприето. По отношение на
ищцата са проведени лабораторни изследвания на 19,05,2017г., 20,05,2017г., 22,05,2017г.,
23,05,2017г., 26,05,2017г., както и инструментални изследвания – функционално
изследване на дишането, ЕКГ, Рьо графия на бял дроб и сърце, КТ на торакс,
абдомен и малък таз, УЗИ на коремни органи. Проведени са били консултации със
специалист – кардиолог, акушер-гинеколог, нефролог, алерголог, гастроентеролог
и уролог. Предписано е медикаментозно лечение.
По делото е представен констативен протокол за
извършена проверка № КП 27-295/09,08,2017г. на изпълнителна агенция „Медицински
одит“ /л.119/, в който е посочено, че протокола се съставя за 63г. пациентка с
белодробни, сърдечно-съдови и бъбречни хронични заболявания - Хронична
обструктивна белодробна болест, усложнена с Хронична дихателна недостатъчност
I-II степен, Исхемична болест на сърцето, Артериална хипертония II степен,
Хроничен пиелонефрит и Хидронефроза в дясно. На 19.05.2017г. е хоспитализирана
по спешност в М.И.на МВР, по повод на болки в сърдечната област и затруднено
дишане, транспортирана от екип на ЦСМП - София град. Приета е в Отделението по
пулмология и фтизиатрия в увредено общо състояние с данни за декомпенсирана ХДН
и ХОББ в изостряне. В хода на болничния престой са извършени
клинико-лабораторни, образни и функционални изследвания и са осъществени
консултации с различни специалисти, с оглед диагностично уточняване на
пациентката. Проведено е комплексно лечение, съобразно клиниката и резултатите
от изследванията и консултациите, включващо кислородтерапия, антибиотик
Медаксон, кортикостероид, вентолин, нофилин, квамател, зибор, верапамил,
хлофазолин. Пациентката е изписана на 29.05.2017 г. е обладяна бронхопулмонална
симптоматика, рекомпенсирани дихателни нарушения, постигнат добър контрол върху
артериалното налягане. От проведения КТ на бял дроб са установени
пневмофиброзни промени без белези на възпалителен процес. В издадената епикриза
е предписана амбулаторна поддържаща инхалаторна терапия за белодробното
заболяване, без необходимост от кислородолечение при амбулаторни условия.
Уточнена е амбулаторната терапия по отношение на сърдечно¬съдовото заболяване.
За установената с КТ изследване дивертикулоза на сигмата, по преценка на лекар
специалист не се налага инвазивна диагностика в момента поради липса на
клинични и лабораторни данни притеснителни за неопластична патология. Във
връзка с наличната високостепенна хидронефроза на десен бъбрек е преценено от
лекар специалист, че не се налага спешна дезобструкция на десния бъбрек поради
липса на данни за инфектиране на десностранната хидронефроза при болничния
престой. Необходимо е в планов порядък да се извърши бъбречна сцинтиграфия и
компютърни томография с интравенозен контраст, след което да се прецени
необходимостта от урологично оперативно лечение. Гинекологична патология не е
установена от направения гинекологичен преглед и КТ на малък таз.
По делото е представена епикриза на ищцата от МБАЛ
„Д-р Иван Селимински“ АД /л. 157/, за проведено лечение от 08,09,2014г. до
12,09,2014г., в която е посочено, че се установява смутен дренаж III-IV ст. на десен бъбрек, като
е предложено оперативно лечение от консултиращия уролог при съгласие на
пациента.
Представена е епикриза на ищцата от МБАЛ „Х.Д.“ ООД
/л.160/, за проведено лечение в периода от 06,01,2018г. до 11,01,2018г., в
която е поставена диагноза изострена хронична сърдечна недостатъчност III функционален клас по NYHA. Систолна и диастолна
дисфункция на ЛК, апикална аневризма, ХИБС, САП, състояние след преживян МИ –
преден, придружаващи заболявания ХОББ и ХДН I-II ст. При снемането на анамнезата ищцата е дала
данни, че не се повлиява от прилаганата в амбулаторни условия терапия.
Представен е амбулаторен лист № 52/23,08,2011 г.
на д-р. И.И./л.163/, от който е видна диагноза „камък в бъбрека и уретера“, посочено
е, че са налице показания за оперативно лечение.
Свидетелят П.Х.Й.–завеждащ отделение по Нефрология и
диализа на Първа вътрешна клиника на МИ на МВР сочи, че ищцата не е постъпвала
в неговото отделение, а в отделение по пулмология и фтизиатрия на клиника по
пулмология, фтизиатрия и алергология. На 23-ти май е бил потърсен за
нефрологична консултация, тъй като ищцата съобщавала за проблеми, които налагат
консултация с нефролог. Посочва, че при ищцата е била развита хидронефроза на
десен бъбрек. След установяване на хидронефрозата, ищцата е прегледана от
уролог, доколкото това заболяване е компетентността на специалист-уролог, след
което свидетелят не е провеждал лечение на ищцата. По отношение на въпросите
касаещи неговата компетентност поддържа
да се извършени всички необходими изследвания.
При така изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно установената
съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.;/
отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят
на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата -
физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД).
В конкретния случай
отговорността на МИ на МВР се ангажира, в качеството на работодател на
медицински специалисти, неизвършили оперативни интервенции на ищцата, с което е
допуснато противоправни деяния-бездействие.
Релевантните факти
обосноваващи основателност на иска са противоправно деяние /действие или
бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите,
характера на същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е
настъпил вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ГПК
при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до
доказване на противното.
Това са правопораждащи
факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при условията на пълно и
главно доказване.
В тежест на ответната
страна е да установи възраженията в отговора, включително спазване на
необходимите медицински стандарти и добра медицинска практика.
За да е
налице противоправно деяние осъществено от ответника е необходимо да бъде
установено нормативно задължение за същия, неизпълнението на което да ангажира
гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника.
По делото не е спорно, а и от представените по
делото медицински документи се установява, че в периода от 19,05,2017г. до
29,05,2017г., ищцата е била хоспитализирана при ответника - МИ на МВР.
Въпреки разпределената с доклада по делото
доказателствена тежест, както и изрично указание, че не сочи доказателства за
релевантните по делото факти, ищцата не е установила, в условията на пълно и
главно доказване възникването на предпоставките на отговорността на ответника.
С оглед нормата на чл. 80 от Закона за здравето
качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени
по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра
медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за
съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Принципите
на които се основава предоставянето на медицинска помощ залегнали в чл. 81, ал.
2, вр.ал. 1 от Закона за здравето и обуславящи правото на достъпна медицинска
помощ сочат на 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската
помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за
деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност
и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата
на пациента. Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска
помощ по, ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 6,
ал. (1) от Закона за лечебните заведения / изм. ДВ, бр. 102 от 2018 г. / дейността
на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в
тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на
оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента.
Медицинските стандарти се утвърждават с наредба на министъра на
здравеопазването. По отношение на
процесния казус съдът намира да е приложим медицински стандарт по
Наредба №4/13,03,2014год. за утвърждаване на медицински стандарт „нефрология“,
издадена от Министъра на здравеопазването, доколкото соченото бездействие е
свързано с непровеждане на оперативно лечение по повод заболяване на ищцата
„хидронефроза“-усложнение на бъбречно заболяване.
В конкретната хипотеза безспорно диагнозата на ищцата е с давност много преди постъпването й в МИ на МВР. За да се ангажира отговорността на ответника
следва да бъде установено, че при така
установената диагноза по време на болничния престой на пациентката и с
оглед постигане на основните цели във връзка с лечението на „бъбречни заболявания“ и при спазване на принципите на своевременно диагностициране и лечение на бъбречните заболявания, с оглед трайното им излекуване или достигане до
трайна ремисия, забавяне на хода и
прогресията на бъбречното заболяване, ограничаване на уврежданията на други органи и системи, профилактика на бъбречните заболявания, ограничаване на вторичните увреждания на други
органи и системи, е следвало да
бъде предприето оперативно и/ или друго лечение на ищцата, пропускането
на което е довело до възникване на сочените неимуществени вреди. По делото не
се ангажираха доказателства /съдебномедицинска експертиза/, заключението на
която да установи конкретно какво е било състоянието на ищцата, касаещо
бъбречното заболяване „хидронефроза“ по смисъла на т.1,2 от наредбата-спешно, остро или хронично нефрологично състояние, респективно в зависимост от
давността на същото, какво е било адекватното своевременно лечение,
какво би било адекватното медицинско поведение отговарящо на медицинските
стандарти и по отношение на установения хроничен
пиелонефрит.
Предвид изложените мотиви липсват достатъчно данни
за осъществено от служители на ответника противоправно бездействие. Недоказани са твърденията на ищцата, че лекуващите
я медицински специалисти не са установили влошеното състояние на бъбреците
ѝ и са възпрепятствали оперативното ѝ лечение. Напротив, в
представената епикриза за проведеното при ответника лечение изрично е посочено
наличието на високостепенна хидронефроза на десен бъбрек, като е дадено заключение,
че е желателно да се предприемат допълнителни
действия, с оглед установяването на нуждата от оперативна намеса.
Не се установява също така, че здравословното
състояние на ищцата не е позволявало изписването ѝ от болницата, респ. че
не е получила лечението, от което се нуждае, че лечението не е могло да бъде
приложено в условията на място за изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
Не се установява, че резултатите от проведените
множество лабораторни и
инструментални изследвания – функционално изследване на дишането, ЕКГ, Рьо
графия на бял дроб и сърце, КТ на торакс, абдомен и малък таз, УЗИ на коремни органи,
консултации с кардиолог, акушер-гинеколог, нефролог, алерголог, гастроентеролог
и уролог са налагали предприемане на
мерки, неосъществени от ответника.
Не се ангажирани от ищцата и никакви
доказателства за претърпени
неимуществени вреди в причинна връзка с поведение /действие или бездействие/ на
служители на ответника.
Предвид изложеното, по делото не се установяват
елементите от фактическия състав на отговорността по чл.49 от ЗЗД, поради което исковата
претенция подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на осн.чл.78, ал.3 от ГПК
на ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 100,00лв.-юрисконсултско
възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП.
Мотивиран от гореизложеното
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.К.
И. – С., ЕГН **********, адрес: ***, 5-ти отряд срещу М.И.– М.НА В.Р., седалище
и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сума в
размер на 40000,00лв./четиридесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от противоправно деяние осъществено от служители
на ответника по време на хоспитализация на ищцата, за периода от 19,05,2017год. до 29,05,2017г.
като неоснователен.
ОСЪЖДА Ю.К. И. – С., ЕГН **********, адрес: ***, 5-ти отряд да заплати на М.И.–
М.НА В.Р., седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 100,00лв./сто лева/ - юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП - З. „Б.В.И.Г.“.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: