Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /23.04.2021 г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на пети април две
хиляди двадесет и първа година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Мария Терзийска разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 577/2020 г. по описа на съда
Производството по делото е по чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, както и чл. 86 ЗЗД
Производството е образувано по обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр.
с чл. 79 ЗЗД предявени от „АКПЗ ” ЕООД, ЕИК ********* срещу П.В.Б. ЕГН **********,
за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1500 лв., представляващи непогасена главница по договор за кредит
№ 5456571 от 25.07.2018 г. сключен между ответника и „Вива Кредит“ ООД, ведно
със законната лихва от 30.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, 262,92
лв. – лихва за забава за периода от 25.08.2018
г. до 22.04.2019г., 152,63 лв. –
мораторна лихва за периода от 26.08.2018 г. до 19.06.2020г., които вземания са
прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 01.12.2016г. и приложение 1/02.05.2019 г. към него, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 338/2020 г.
по описа на Районен съд - Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Между ответникът и „Вива кредит“ ООД на 25.07.2018 г. е сключен договор за кредит №
5456571 – при спазване на разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстоянив, като договарянето между страните е осъществено чрез
средствата за комуникация от разстояние, който договор е сключен във формата на
електронен документ. Сочи се, че съгласно посочения договор дружеството„Вива
кредит“ ООД е предоставило на ответника
заем в размер на 1500,00 лева, която сума е усвоенав търговски обект на
клоновата мрежа на „Изипей“ АД. Сочи се, че заемателят се е задължил да върне
сума в размер на 2377,62 лв., ведно с договорната лихва на 9 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 264,18 лв. Твърди се, че ответника не е направил никакви
плащания за погасяване на сумите по договора за кредит. Сочи се, е начислена
лихва в размер на 262,92 лв. за периода от 25.08.2018 г. дата на първата вноска
до 22.04.2019 г. до настъпване на падежа по договора, като на основание чл. 86 ЗЗД е начислена и мораторна лихва. В исковата молба се излага, че на 02.05.2019
г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.12.2016 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между
„Агенция за конторл на просрочени задължения” ЕООД и „Вива Кредит“ ООД, по силата на който
вземанията на „Вива Кредит“ ООД срещу П.Б., произтичащи от Договор за кредит № 5456571
от 25.07.2018 г. са прехвърлени изцяло на дружеството – кредитор, като
уведомлението за цесията следва да бъде връчено с исковата молба. Предвид
всичко изложено се моли за уважаване на исковите претенции. Претендират се
разноски.
Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията, в законоустановения
срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба във формата на възражение
по см. на чл. 414 ГПК, в което е посочено, че не дължи изпълнение на вземането,
тъй като заемът към „Вива кредит“ ООД е погасен.
Съдът, като съобрази доводите на
страните
и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, както и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като същите са предявени в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от
данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 27.09.2020
г., а исковата молба е подадена на 25.09.2020 г. от заявителя по заповедното
производство.
От приложен по делото договор за паричен заем „Вивакредит План“ № 5456571 от 25.07.2018г. сключен между „Вива Кредит“ ООД и П.Б. се установява, че между страните
е сключен договор по силата, на който „Вива Кредит“ ООД е предоставил на
ответника сумата в размер на 1500 лв., която ответникът се задължил да върне на
9 месечни вноски, последната с падеж 21.04.2019 г., всяка в размер на 264,18
лв. Уговорен е фиксиран лихвен процент 40,30 %, годишен лихвен процент на
разходите 49,46 %. Уговорено е връщането на сумата от 2377,62 лв.- получена
заемна сума, възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане.
По делото е приложен Рамков договор за продажна и прехвърляне на вземания
(цесия) от 01.12.2016 г. сключен между „Вива Кредит“ ООД – цедент и „А.з.к.н.п.з.“
ООД цесионер, по силата, на който продавачът е прехвърлил на купувача- ищец
вземанията си посочени в Приложение 1 към
договора.
От приложено по делото Приложение № 1 от 02.05.2019 г. към договор за
продажба на вземания (цесия) между „Вива Кредит“ ООД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД се
установява, че на цесионера е прехвърлено и процесното вземане, в общ размер на
3237,32лв., по което длъжник е ответникът.
До длъжника е изпратено уведомление на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД ведно с пълномощно
от цедента за цесионера за уведомяване на длъжниците по станалата цесия, като по
делото не са представени доказателства същото да е получено от ответника.
По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза от
заключението на, която се установява, че на ответника е предоставена сума в
размер на 1500 лв., в каса офис на EasyPay, като от така предоставената сума на ответника същият не е направил нито
едно плащане за погасяване на задължението си. В своето заключение вещото лице
сочи, че размерът на договорната лихва надвишава четири пъти размера на законната
лихва за същия период. Уточнява, че размерът на непогасената главница по
договора за паричен заем е в размер 1500 лв., а размерът на непогасената
договорна лихва е 262,92 лв. Съдът
възприема заключението вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено, дало пълен отговор на всички поставени за решаване
въпроси, поради което при постановяване
на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото
лице е достигнало.
При така релевираните
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални и процесуални предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат
установени от ищеца, като е негова доказателствената тежест да установи в
условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от
които се ползва- валиден договор за цесия, по който са прехвърлени всички
вземания предмет на спора, надлежно уведомяване до длъжника за извършената
цесия, валиден договор за кредит № 5456571
от 25.07.2018 г., по който „Вива кредит“ ООД е предоставил на ответника сума
пари и нейния размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на
дължимата главница; изпълнение на задълженията на кредитора, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят;
индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват
договарянето на размера на лихвите, в съответствие с типични разходи на
кредитора и обичайна печалба.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
От данните по делото се установява, че между „Вива Кредит“ ООД и П.Б. е
сключен договор за паричен заем „Вива кредит План“ № 5456571 от 25.07.2018г, по силата, на
който търговското дружество е предоставило на ответника сумата в размер на 1500лв.,
а същият се е задължил да я върне на 9 месечни вноски, в срок до 22.04.2019г.
Уговорен е между страните фиксиран лихвен процент и годишен процент на
разходите. Предвид изложеното, съдът приема, че между ответника и „Вива Кредит“
ООД са възникнали правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК
На първо място следва да се посочи, че от
събраните по делото доказателствата– рамков договор за покупко-продажба на
вземания от 01.12.2016 г. и приложение № 1 от 02.05.2019 г. сключен между „Вива Кредит“
ООД и „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ООД се установява, че между страните
по договора е прехвърлено вземането на цедента към ответника по делото, за
което прехвърляне длъжникът е надлежно уведомен, с връчване на исковата молба
за отговор, доколкото към нея е приложено уведомлението по см. на чл. 99 ЗЗД и
съобразно константната съдебна практика. Освен това от събраните по делото
доказателства се установи, че макар отпуснатата сума по договора за кредит да е
усвоена от ответника Б., то същият не е изпълнил задължението си за връщане на
същата в уговорения срок. Ето защо следва да се приеме, че ищецът е материално
легитимиран носител на вземане в размер на 1500 лв. представляващо главница по процесния
договор за кредит.
По отношение на иска за заплащане на договорна
лихва за периода от 25.08.2018 г. до 22.04.2019 г. съдът намира следното:
Съгласно чл. 11 от ЗПК задължителен
реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния
договор ГПР е в размер на 49,46%, а ГЛП е
в размер на 40,3 % . Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД
предвижда, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако
то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена в
разпоредбата на чл. 26, ал.1
от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите
нрави. Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В
този смисъл е практиката на ВКС /Решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г.,
Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., определение № 877 по т.д. №
662/2012 г. и др./. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Съгласно трайно установената практиката на
ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се
прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали
уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД.
В случая по процесния договор
за потребителски кредит на ответника е предоставена в заем сума от 1500 лв.,
при уговорен ГЛП в размер на 40,3%, като в своето заключение вещото лице е
посочило, че размерът на възнаградителната лихва надвишава повече трикратния
размер на законната лихва, като е посочено, че 262,92 лв. е размерът на договорната
лихва, а 65,67 лв. е размерът на законната лихва за процесния период, т.е.
съотношението на договорната лихва към законната е в размер на 4 пъти. Лихвата
по договора е възнаградителна – за ползване на дадената парична сума. Към
датата на сключване на процесния договор са били приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл.
19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи
този размер, се считат нищожни. Договорения ГПР между страните в размер на 49,46%,
не надхвърля петкратно размера на законния такъв за времето на сключване на
договора от 10,00%, при определения от БНБ основен лихвен процент /0%/ и 10
пункта надбавка. При положение обаче, че се касае за потребителски договор, при
който едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със
засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на
лихвата (било възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното би означавало
икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно,
като недостигът на материални средства за един субект се използва за
облагодетелстване на друг. Поради това в съдебната практика трайно се приема,
че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /а за
обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва/. В тази насока са и
Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение №
378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение №
1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение №
901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о. Следователно при
преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да
се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна
лихва и законната лихва, което съотношение в настоящият случай е 4 пъти,
съгласно заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ. С оглед изложеното,
съдът намира, че уговорката противоречи на добрите нрави (критерии за норми на
поведение, установени в обществото) и се явява нищожна. Поради това, че нищожните
уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е
уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е
възникнало за ищеца. Ето защо неоснователен се явява и искът за заплащане на
сумата в размер на 262,92 лв. – договорна
лихва за периода от 25.08.2018 г. до 22.04.2019 г.
Разпоредбата
на чл. 86 ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, която лихва
за периода от 26.08.2018 г. (падеж на първата непогасена вноска) до 19.06.2020 г.
е в размер на 152,63 лв.,
до която сума следва да се уважи искът за мораторна лихва.
За пълнота на решението следва да се посочи, че съгласно дадени
задължителни за съдилищата указания с т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС при
отхвърляне на установителния иск по чл. 422 ГПК заповедта за изпълнение и
изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, това е така тъка то в
разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК е посочена последицата при отхвърляне на иска за
установяване съществуването на вземането – изпълнението се прекратява. При
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК тази последица не
настъпва, тъй като изпълнение не се провежда до влизане в сила на заповедта на
изпълнение. Отхвърлянето на иска за установяване на съществуването на част от вземането
препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 ГПК.
Ако не е образувано изпълнително производство, решението за отхвърляне на
установителния иск е пречка за образуването му. Ако изпълнително производство е
образувано, то същото подлежи на прекратяване на основание чл. 422, ал. 3 ГПК.
Ето защо в настоящият случай, макар предявените искове да се явяват частично
неоснователени и като такива следва да се отхвърлят, то издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 188 от 10.07.2020 г. по ч.гр.д.
№ 338/2020 г. по описа на Районен съд – Панагюрище не следва да се обезсилва.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на
основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по
тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е
длъжна да се произнесе по искането за присъждане на разноски в заповедното
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата
за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в
размер на 50 лв. и заплатена държавна такса в размер на 67,80 като съобразно уважената
част от иска (в размер на 1652,63 лв. от предявения размер в заповедното производство
от 3389,95 лв.) в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното
производство в размер на 57,42 лв., от които 24,37 лв. – юрисконсултско възнаграждение
и 33,05 лв. – държавна такса заплатена в заповедното производство.
Относно разноските пред настоящата инстанция и
предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25,
ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде
определено в размер на 100 лв. и заплатена държавна такса- 92,20 лв. и 220 лв.-
депозит за вещо лице, като съобразно уважената част от иска (в размер на 1652,63
лв. от предявения размер от 1915,55 лв.) в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски за първоинстанционното производство в размер н.355,61 лв., от които 86,27
лв. – юрисконсултско възнаграждение, 189,80 лв. – депозит за вещо лице и 79,54 лв.-
държавна такса.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 79 ЗЗД във вр.с чл. 9 ЗПК по отношение на П.В.Б. ЕГН **********, с адрес ***, че „А.з.к.на п.з.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, е носител на парично вземане в
размер на сумата от 1500 лв., представляващи
неизплатена главница по договор за паричен заем № 5456571 от 25.07.2018г.,
сключен между „Вива кредит“ ООД и П.Б., което вземане е прехвърлено на ищеца –
„АКПЗ“ ЕООД, по силата на договор за цесия от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към
него от 02.05.2019г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата
молба- 30.06.2020 г. (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК) до окончателното изплащане на
същата, както и сумата в размер на 152,63 лв.- лихва за забава върху
главницата за периода от 26.08.2018 г. до 19.06.2020 г., за които суми е издаден.Заповед
№ 188 от 10.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 338/2020
г. по описа на Районен съд- Панагюрище.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „А.з.к.на
п.з.” ЕООД, ЕИК ********* срещу П.В.Б. ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за приемане на установено
по отношение на ответника, че ищецът е носител на парично вземане в размер на
сумата от 262,92 лв. - договорна
лихва за периода от 25.08.2018 г. до 22.04.2019г по договор за паричен заем № 5456571
от 25.07.2018г., сключен между „Вива кредит“ ООД и П.Б., което вземане е прехвърлено
на ищеца – „АКПЗ“ ЕООД, по силата на договор за цесия от 01.12.2016 г. и
Приложение № 1 към него от 02.05.2019г. и за която сума е издадена Заповед № 188
от 10.07.2020г. за изпълнение н.парично задължение по ч.гр.д. № 338/2020 г. по
описа на Районен съд- Панагюрище.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, П.В.Б. ЕГН ********** да заплати н. „А.з.к.на п.з.”
ЕООД, ЕИК ********* сумата
в размер на 57,42 лв. –
представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата в
размер на 355,61 лв. разноски
направени пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване, с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните, пред Окръжен
съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: