Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 17.02.2021
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На първи февруари Година две хиляди двадесет и първа
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 698 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Пълномощникът на ищцовото дружество твърди, че в
законоустановения срок и във връзка с разпореждане по ч.гр.д № 179 по описа на
Районен съд - К., на основание чл. 415 от Гражданския процесуален кодекс,
предявяват настоящия иск за установяване на вземането си спрямо Н.А.А. в размер
на 175,58 лв.
Заявява, че искът им се основава на следните
обстоятелства:
Между Н.А.А. и „Т.Б." ЕАД (с предишно
наименование „К." ЕАД) бил сключен Договор за мобилни услуги № *** от ***
г. Съгласно договора на клиента бил предоставен мобилен номер ***, със
стандартна месечна абонаментна такса 14.99 лв. с вкл. ДДС или 12.49 лв. без
вкл. ДДС.
Към периода на издаване на процесните фактури спрямо
ползваните от Н.А. мобилни номера се прилагали следните условия:
- за мобилен номер *** - условията, договорени в
Договор за мобилни услуги № *** от *** г.
Заявява, че ответникът не е изпълнил свои парични
задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода м. април 2018г. -
м. юли 2018 г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния
оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента.
Фактура №. била издадена за отчетния период г. и
включвала следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер ***
месечна абонаментна такса 12.49 лв., както и ползвани услуги 94,54 лв.
(Разговори с Теленор), които били в общ размер на 107.03 лв. без ДДС - 128.44
лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата била 128.44 лв., като след
приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в
размер на 5.32 лв., претендираната сума по фактурата – 123.12 лв.
Фактура №. била издадена за отчетния период
15/04/2018-14/05/2018 г. и включвала следните задължения на клиента за
посочения период: За мобилен номер *** месечна абонаментна такса 12.49 лв. без
ДДС - 14.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата – 14.99 лв.
След предсрочното прекратяване на Договор за мобилни
услуги № *** от ***г., при условията на които бил ползван номер ***, сключен
между „Т.Б." ЕАД и Н.А.А., по нейна вина поради изпадането й в забава, на
абоната била издадена фактура №., която включвала задължение за заплащане на
неустойка за предсрочното му прекратяване в размер на 37,47 лв.
Размерът и основанието за възникване на задължението за
неустойка били уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги № *** от ***г. Съгласно посочената клауза в случай на
предсрочно (преди 06.02.2020 г.) прекратяване на договора за мобилни услуги по
вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички
стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до
края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената
неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни
такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължи и: 1) част от
стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща
на оставащия срок от датата на прекратяване до края на договора; 2) част от
стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок от датата на прекратяване до края на договора
за мобилни услуги.
В съответствие с така уговореното между страните,
размерът на неустойката за номер *** възлизала на 37,47 лв. Сумата
представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без
вкл. ДДС (по 12,49 лв. без вкл. ДДС всяка).
Общата сума начислена във фактурата била 37.47 лв.
Изискуемостта на вземанията на „Т.Б." ЕАД по
всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към
изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Т.Б." ЕАД било
депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - К., въз основа на което
било образувано частно гражданско дело № 179/2020 г. пред 3-ти състав и
издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение,
с което да приеме за установено наличието на вземането им по издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 179/2020 г. по
описа на Районен съд - К., 3-ти състав, против длъжника - ответник Н.А.А. с ЕГН
**********, както следва:
1. 175,58
лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №., фактура №.
и фактура №.;
2. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендира присъждането на деловодни разноски по
заповедното производство в общ размер на 385 лв., от които 25 лв. внесена
държавна такса и 360 лв. изцяло изплатено адвокатско възнаграждение, както и
всички, направени от ищеца, разноски в настоящото производство, в т.ч.
внесената държавна такса в размер на 25 лв. и изцяло изплатения адвокатски
хонорар в размер на 360 лв. с вкл. ДДС (300 лв. без ДДС), определен съгласно
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр. 7 от 22 януари 2019 г.
Моли, в случай че ищецът е редовно призован за първото
откритото съдебно заседание по делото, но негов представител не се яви на него
и не вземе становище по отговора на исковата молба, в случай че такъв е
депозиран, делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие и да постанови решение
въз основа на наведените в настоящата искова молба твърдения и приложените към
нея доказателства. Моли, ако са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК,
съдът да постанови решение при условията на чл. 239 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника Н.А.А., с
който заявява, че възразява като излага мотивите и причините за отказване и
спиране на т.н. /карта на сметка/. Сочи, че както пише в договора за мобилни
услуги към Теленор, че на всеки месец ще плаща по 14,99 лева. Но още в първия
месец ходила да плати и ѝ казали, че сумата е 47,81 лева. Казали ѝ
че за първия и втория месец правели корекция. Платила. Март месец 2018 г.
влязла в болница за белодробни болести в град Г., без да говори с никого.
Картата /номера/ ѝ бил спрян. Излязла от болницата и отишла да провери
защо ѝ е спрян телефона. Казали ѝ че дължи 94,54 лева. Заявява че
не може да плаща услуга, която не я е ползвала. В договора ѝ пишело 5000
минути към всички национални мрежи и роуминг в зона ЕС с включени есемес-и и МВ-ти на месец. За въпросния номер
*** била привикана в ЗДВР – К., защото със същия било извършено престъпление в
град Варна. Моли молбата ѝ с всичко изложено да бъде проверено от
настоящата институция.
Постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му процесуален представител адв. Н. Г., с който изразява
следното становище по иска:
С настоящия писмен отговор уведомява, че не е осъществила контакт с
ответницата, въпреки многократните ѝ опити за това чрез кметството в с.
Търничени.
Счита предявената искова молба за допустима, но неоснователна, като я
оспорва изцяло по основание и размер, по следните съображения:
Процесните вземания се претендират от ищеца въз основа на договор за
мобилни услуги, като същия е при общи условия и за тях се твърди, че са
сключени между дружеството - ищец и ответницата Н.А.А..
Както е посочено в една от молбите по това производства, ответницата сочи,
че тъй като е била в болница в Габрово, въобще не е ползвала услугата по
договора. Счита, че някой е злоупотребил с картата й и е извършено
престъпление, което обосновава извода ѝ, че сумата по фактурата за първия
процесен период е недължима за размера над месечната такса.
Доколкото с исковата молба не са ѝ представени препис от Общи условия
за взаимоотношенията между „Т.Б." ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „Т.Б." ЕАД и не ѝ е ясно дали
същите са подписали от ответницата, то счита, че същите нямат действие спрямо
нея. Разпоредбата на чл. 147а от Закона за защита на потребителите е изрична в
този смисъл и съгласно ал. 5 на същата клаузата за съгласие с общите условия на
договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в
индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на
общите условия и получаване на екземпляр от потребителя.
Заявява, че това поставя под съмнение дали на потребителя е представена
предварителна информация за договора по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите, въпреки наличието на такава декларация, защото видно от
представената фактура за първия изискуем период ответницата е ползвала
предоставената ѝ услуга за разговори с Т., тъй като договора й е
наименован за договор за мобилни услуги. Видно от договора и от фактурата,
ответницата е сключила договор за 500 минута към национални мрежи и роуминг в
зона ЕС, а е ползвала услугата за разговори изключително в мрежата на Теленор и
само една минута за разговор с национални мрежи, което навежда на съмнение, че
е била заблудена още при сключването на договора. Изискването за предварителна
информация за договора по чл. 4, ал.1 от Закона за защита на потребителите е
изпълнено съвсем формално от служителите на ищцовото дружество и представлява
противоречие с добрите нрави.
Сочи, че пеценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В
настоящия случай е видно, че към момента на сключване на представения договор,
че промоционалните условия са представени заради обвързването на абоната с
договора, който не му е необходим и обезсмисля ползването на услугата до такава
степен, че принуждава абоната да се откаже от договора. Функциите на така
уговорените условия в процесния договор за мобилна услуга, излизат извън
присъщата като наименование и очаквания за изпълнение. Счита, че това
представлява заблуждение от страна на мобилния оператор, което най- вероятно е
политика на ищцовото дружество и като такова представляват неравноправни клаузи
и по смисъла на мл. 143 от Закона за защита на потребителя. Процесния договор
за мобилни услуги съставлява индивидуални договори при общи условия по смисъла
на чл. 228, ал. 1 ЗЕС, като поради обстоятелството, че страни по него са
юридическо лице, което предоставя услуги като част от своята търговска дейност
в частния сектор, поради което има качеството на „Търговец" по смисъла на
§ 13, т. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, както и физическо лице, което ползва услуги, конто не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, поради
което има качеството на „Потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, то при уреждане на отношенията между страните е приложим и ЗЗП, цел на
който е осигуряване на защита на някои от основните права на потребителите, в
това число и на правото на защита на икономическите им интереси при
неравноправни договорни условия.
Съгласно чл. 143 ЗЗП: „Неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като:
9. налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се
запознае преди
сключването на договора;
18. не позволява на потребителя
да прецени икономическите последици от сключването на договора;
19. поставя други подобни
условия.", като според чл. 146, ал. 1 ЗЗП: „Неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално."
Заявява, че процесният договор, макар и индивидуален, е при общи условия,
т. е. той е изготвен предварително от оператора, поради което при сключването
му потребителят не е могъл да влияе на съдържанието им. Счита процедурата на
сключване на договора не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, както и неоснователно засяга имуществената сфера на потребителя, с
оглед на което същата изпълва фактическият състав на чл. 143, т. 9, 18 и 19 от
ЗЗщП и фактически основната клауза и предмет на договора е неравноправна,
следователно и нищожна по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 26, ал.
1, предложение 1-во ЗЗД, тъй като противоречи на императивна правна норма. А щом
тази клауза е нищожна, тя не е породила правно действие, поради което в
правната сфера на ответника не са възникнали задължения да заплати услугата, за
която е бил подведен да сключи договор и не дължи изпълнението на задълженията
за заплащане на цените на предоставените му услуги. Ето защо предявените искове
за реалното изпълнение на тези задължения като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
Сочи, че ищецът твърди, че е прекратил договорите за услуги едностранно,
като се позовава на Общите условия. Дори да се приеме, че посочените Общи
условия имат действие спрямо Н.А.А., то следва операторът да направи изрично
волеизявление в този смисъл - съгласно Общите условия той има право да прекрати
договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата. Такова
волеизявление не е представено, не се и твърди. Въпросът за прекратяване на
правоотношението е важен с оглед претендираните неустойки. Представените сметки
за начислени неустойки са начислени и издадени преди да бъде направено
волеизявление относно прекратяване на правоотношението и поради това, счита, че
вземане претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договора не е
възникнало по време на издаване на представените документа. Считам, че размера
на претендираните неустойки е недоказан.
С оглед гореизложеното, моли съда да
отхвърли така предявените искове като недоказани и неоснователи.
Към настоящия момент няма личен контакт с ответницата Н.А.А., поради което
е в невъзможност да соча писмени или гласни доказателства по отношение на
процесното вземане. Не възразява да бъдат приети в настоящето производство
представените с исковата молба писмени доказателства. В съдебно заседание
адвокат Н. Г. моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
От приложеното към
настоящото дело частно гражданско дело № 179/2020 г., по описа на Районен съд -
К., се установява, че по реда на чл. 410 от ГПК, по депозирано от "Т.Б." ЕАД ***,
срещу Н.А.А. заявление за издаване на заповед за изпълнение за неизпълнено
задължение по договор за по Договор за
мобилни услуги, за което са
издадени фактури №№ г., съдът е издал Заповед за изпълнение № 98/29.01.2020
г., съгласно която е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора сумата от 175.58
лева - главница, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2020 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 385 лева - разноски по делото.
В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника Н.А.А., че не дължи изпълнение
по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 179/2020 г. по описа на
Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на
настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
По
делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че
страните са били в договорни отношения по сключен между тях Договор за мобилни
услуги № ***/ г. съгласно, който ищецът, в качеството му на оператор, е
предоставил на ответника – потребител, мобилни услуги по посочения в договора
мобилен номер със стандартен месечен
абонамент от 14.99 лева с ДДС.
За
предоставените по процесните договори услуги „Т.Б.“ ЕАД е издал следните фактури: №. за сумата 123.12
лева, № за сумата от 14.99 лева и №. за сумата от 37.47 лева. Към всяка от фактурите е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
По
делото е назначена съдебно икономическа експертиза, чието заключение,
неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно и добросъвестно
изпълнено. Вещото лице посочва, че по Договор за мобилни услуги №*** от *** г.
по процесните фактури задължението е в размер е 175.58 лева. Посочено е, че датата
на прекратяване на процесния договор и
служи за начало на периода, който се начислява дължимата неустойка е
04.06.2018г. Установено е, че размерът на дължимата неустойка за прекратяване
на Договор за мобилни
услуги №*** от г. е начислен от ищеца в съответствие в с приложимите условия в т.11 от договорът и е
в размер на 37.47 лева.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :
В
производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта,
от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед
на конкретните твърдения на страните. Твърденията на ищеца са, че е изпълнил
задълженията си по договора за мобилни услуги, като е предоставил посочените
услуги , от което следва, че в тежест на ответника възниква задължението за
заплащане на цената.
Видно
от представеният договор, между страните са възникнали валидни облигационни
правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната телефонен
номер, при съответни месечни такси и срокове на действие на договора, срещу
задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси. В
договорът се съдържа описание на тарифниия план, ценовите условия, като са
посочени и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани
с начисляване на неустойки. Договорът откъм съдържание отговаря на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е
оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило
екземпляр от същите.
Приетата
по делото съдебно-икономическа експертиза установява, че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора, като е предоставил съответните услуги на
ответника, който ги е ползвал за периода, определен във фактурите. В тежест на
абоната е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договорът да заплаща
месечните такси. С подписването на договорът за мобилни услуги, абонатът се е
съгласил с условията на същия. Безспорно установено е, че, тъй като ответникът не е изпълнил
задължението си по цитираният договор за заплащане в срок на предоставените
услуги, в съответствие с уговореното в договора и регламентираното в Общите
условия, ищецът е прекратил едностранно същият.
Ето
защо съдът намира, че абонатът е неизправна страна по договора, поради което
дължи на ищеца сумата 138.11 лева – за главница за ползвани мобилни услуги по
Договор за мобилни услуги *** от *** г.
Ищецът
претендира и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги *** от г. - в размер на 34.47
лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вреди от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. По своята същност неустойката е едно предварително и
доброволно установяване на размера на обезщетението за вреди, които изправната
страна ще претърпи от пълното неизпълнение
или неточното изпълнение на задълженията на неизправната страна. Фактическият
състав на отговорността за неустойка включва установяване на неизпълнено от
неизправната страна договорно задължение и на вина за неизпълнението. Съгласно
чл. 27 от Общите условия на ищеца плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
По
делото се установява, че ответникът не е бил изправна страна по договора и не е
заплащал дължимите суми за предоставените услуги. В този случай съгласно чл. 11
от процесния договор "Т.Б." ЕАД има право да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя. В сключения с ответника договор за мобилни
услуги страните са се уговорили в случай на прекратяване на договора по вина
или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всеки номер,
по отношение на който е налице неизпълнение, дължими до края на срока на
договора. Съдът приема посочената клауза за неравноправна и съответно нищожна,
на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5, т. 9 и т. 14 от ЗЗП, във връзка с чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на
неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на
договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора. В
случая с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата
се попълват от представител на ищеца-търговец, означава, че ответникът не е
имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за
неустойка, така че не може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена
клауза между страните.
Допълнителен
аргумент, че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от
потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна и
поради противоречие с добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е, че по този начин мобилният
оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да
се предоставя ползването на услугата по договора. В този смисъл константната
практика на ВКС: Решение № 110/21.07.2016 по дело № 1226/2015 на ВКС, ТК, I т.
о., Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о. и др.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че претендираната от ищеца неустойка, в размер на 37.47
лева по Договор за мобилни услуги *** от *** г.
се явява недължима, поради това, че клаузата, с която е уговорена е нищожна.
Предявеният установителен иск в тази част, се явява неоснователен.
По
изложените съображения съдът намира, че следва да признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 138.11 лева по Договор за мобилни услуги *** от *** г. за ползвани услуги и
дължими месечни такси. Дължима се явява
и законната лихва от 27.01.2020 г. до изплащане на вземането, присъдени със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 98/29.01.2020 г. по ч. гр. д. № 179/2020
г. по описа на Районен съд – К.. В останалата част относно сумата 37.47 лева лева,
представляваща – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги *** от *** г., установителният
иск, като неоснователен, подлежи на отхвърляне.
С
оглед изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски - в заповедното производство, както и в
настоящото производство разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Дължимите по ч. гр. д. № 179/2020 г. по описа на Районен съд – К., разноски са
в размер на 302.83 лева и в настоящото производство – в размер на 420.83. /
съобр. приложения списък на разноски, който включва разноски за държавна такса,
възнаграждение за един адвокат и
възнаграждение на вещо лице/.
Съгласно чл.80 от ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на
разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за
разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните
мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н.А.А., ЕГН **********, с адрес *** съществуването на вземането на „Т.Б.“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Д.К.К. – Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на
Съвета на директорите, съдебен адрес ***, чрез адвокат З.Ц. за сумата от 138.11
главница, представляваща незаплатена далекосъобщителни услуги за абонатен номер,
по Договор за мобилни услуги *** от *** г. , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2020 г. до окончателното
ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 98/29.01.2020 г. по частно гражданско дело № 179/2020
г. по описа на Районен съд – К..
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.К.К. – Изпълнителен директор,
заедно с М.С. – член на Съвета на директорите, съдебен адрес ***, чрез адвокат
З.Ц. против Н.А.А., ЕГН **********, с адрес *** установителен иск за сумата от 37.47 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги *** от *** г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.К.К. – Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на
Съвета на директорите, съдебен адрес ***, чрез адвокат З.Ц. сумата от 302.83
лева, представляваща
разноски направени по частно гражданско дело № 179/2020 г. по описа на Районен
съд – К..
ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН **********,
с адрес *** баня да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.К.К. – Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на
Съвета на директорите, съдебен адрес ***, чрез адвокат З.Ц. сумата от 420.82
лева,
представляващи направени по настоящото делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия :