О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 152/08.06. 2020 година Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен
съд наказателно отделение
На осми юни две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА
ЯНА ПАНЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Д.Сапунджиева
ВЧНД номер165 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 от НПК.
Образувано е по частен протест
на прокурор при Окръжна прокуратура - Варна срещу определение №344 от 13.05.2020г.
на ВОС, постановено по ЧНД №244/20 г. по описа на същия съд, с което е уважена
молбата на л.св. И.В.Д. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част – 4г.,1м. и 21дни от определеното му с Присъда по НОХД№776/2009г.
на Окръжен съд гр.Варна наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 15години.
В протеста се излагат
съображения за липса на доказателства за трайно поправяне и превъзпитание на
осъдения, предвид наложените наказания и изготвеното предходно експертно
заключение за актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода.
Считайки, че към момента на
постановяване на атакуваното определение е налице само една от кумулативно
предвидените предпоставки, съгласно чл.70, ал.1 от НК, представителя на Окръжна
прокуратура предлага на настоящия състав отмяна на протестираното определение и
оставяне без уважение молбата на осъдения.
Постъпило е становище на
началника на Затвора Варна, с което заявява, че не споделя изложените в
протеста мотиви. Счита, че целите на наказанието са постигнати предсрочно и
правонарушителя вече не представлява опасност за обществото.
Варненският апелативен съд,
след като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на
атакуваното определение,съобрази следното:
Частният въззивен протест, по
който е образувано настоящето въззивно производство, е процесуално допустим, с
оглед процесуална легитимация, придадена с чл.440, ал.2 от НПК, спазване на
срока и съответност. Разгледан по същество същият се преценява и като основателен.
От фактическа страна
въззивната инстанция приема за установено следното:
Осъденото лице И.В.Д.
изтърпява наказание в размер на 15г. /петнадесет години/ "лишаване от
свобода", наложено с Присъда по НОХД№776/2009г. на Окръжен съд гр.Варна,
за извършено престъпление по чл.152,ал.4 във вр. с ал.3,т.1 и 2 от НК.
Към 21.05.2020г.лишеният от свобода е изтърпял
общо 10г.,10мес. и 17 дни, от които фактически 7г.,3мес. и 26 дни, арест:
1г.,7м. и 19с и от работа- 1г.,11мес. и 2 дни. Остатъкът към момента на произнасяне на проверявания съд е в
размер на 4 години, 1 месеца и 13 дни. Безспорно е налице една от кумулативно
предвидените в чл.70, ал.1, т.1 от НК предпоставки.
Осъденият постъпва в затвора
Варна на 12.06.2009г. при първоначален
СР, заменен на Общ със Заповед №80/21.09.2017г.
Първоначалната оценка на риска
от рецидив е показала стойности над средното ниво– 65т., при отчетени зони на дефицит в почти всички зони на профила:отношението към
правонарушението, управление на финанси и доходи,начин на живот и обкръжение и
умения за мислене. Рисът от вреди по отношение на обществото е отчетен на средно
ниво. Последващата изготвена оценка на риска от рецидив към 2011г. е
констатирала същите рискове, но в понижени стойности- 49т.. Последвали са
оценки през 2012г. с продължаваща корекция в базовите дефицити, през 2015г.,
като е ВКЛЮЧЕН като дефицит и ЗЛОУПОТРЕБА С АЛКОХОЛ.През 2017г. е изготвена
нова междинна оценка на риска, отчитаща намаляване на стойностите на 37т.,
която остава същата и към 2017г. Към момента на внасяне на предложението
актуалната оценка на риск от рецидив и вреди, изготвена през 21.01.2020г.,
отчита тенденция към корекция в зоните на дефицит по отношение на
взаимоотношения и жилищно устройване, като по отношение на настоящото
правонарушение и криминално минало са константни.Рискът към общественото е
останал на средни стойности.
Писмените доказателства по делото
съдържат данни за корекция в някои от проблемните зони- отношение към
правонарушението, трудова заетост, управление на финанси и доходи, начин на
живот и обкръжение. Отчетените промени и добро поведение са довели до замяна
режима на изтърпяване от строг на общ
през 2017г.. Осъденият И.Д. е полагал и доброволен труд в местата за лишаване
от свобода от 2012г. до настоящия момент. Награждаван е многократно. За престоя
му в затвора са му наложени три дисциплинарни наказания, последното от 2016г.,
заличено със Заповед №551 от 10.12.2017г.По отношение на дисциплинарните наказания са
настъпили сроковете по чл.109 от ЗИНЗС.
Отчитайки положителните промени, настъпили в
мисленето и мотивацията за водене на законосъобразен начин на живот, настоящия
състав провери наличието на доказателства за тяхната трайност и осъзнатост. На
първо място съдът съобрази, че макар и претърпяла съществено понижение, оценката на риска от рецидив не
може да обоснове извод за липса на негативни характеристики и проявления, каквито
изисквания са въведени с нормата на чл.439а от НПК. Видно от данните в досието,
корекция е настъпила в някои от зоните с дефицит, а други- като отношение към правонарушението и умения за
мислене- корекцията продължава. Това се извежда от приложеното препланиране на
присъдата, в което се поставят задачи и цели за корекция по отношение на тези
два дефицита и през настоящата 2020г.. Индивидуалният план за изпълнение на
присъдата се подготвя и променя в зависимост от резултатите при оценка на риска
от рецидив и вреди и по съществото си е насочен към корекция на факторите,формиращи риска и обработване на
лични дефицити, с цел ограничаване на вероятностите от престъпно повторение и
причиняване на значителни вреди. Същото
не свидетелства за „безупречност“, каквото мнение е отразено в писмените
становища и предложения от страна на компетентните органи. Следва да се има
предвид, че след няколко години от престоя в Затвора, по отношение на осъдения се
отчита и нов дефицит- злоупотреба с
алкохол. Това поведение на лишения
от свобода, заедно със запазените средни стойност на риск от вреди спрямо
обществото, не свидетелстват за отстраняване на престъпното мислене, нито пък
за доказателства в насока трайност на „превъзпитание“. От значение за постигане
на целите на наказанието са и изводите за липсата на рискове, което е в защита
на обществения интерес.
Втората положителна
предпоставка за УПО е свързана с наличието на доказателства за поправяне, които
правят по-нататъшния престой в затвора неоправдан, а цените на
наказанието-възможни, без да се продължава ефективното му изтърпяване.За
разлика от условията на изменение на режима, от института по чл.70,ал.1 от НК
може да се ползват осъдените лица, при които поправителния процес е
завършен,поради което и понататъшния престой в затвора не се налага.В
процесуалния закон се даде дефиниция за доказателствата за поправяне, като се
изостави формулировката" честно отношение към труда" като остаряла.
Съгласно установената съдебна практика - ПВС№
7/75 г., изм. С ПВС№ 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал примерно
поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно, положително
отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина./ В тази връзка е
и Решение № 591 от 15.ХII.1981 г. по н. д. № 617/81 г., I н. о./.
Настоящият съдебен състав не
може да се солидализира с изводите направени от първоинстанционния съд за
налични доказателства за трайни и осъзнати положителни промени в насока
поправяне и превъзпитание. Въпреки дадените положителни оценки на служители на затворническата администрация, от
същите е видно, че спрямо лицето продължава корекционната дейност и такава е
необходима с оглед пълно преодоляване на диагностицираните дефицити. Анализът
на приложените доклади дава основания на въззивната инстанция да заключи, че
спазването на правилата на вътрешния ред и недопускането на нарушения и
агресивно поведение, са единствено индиция за съзнателно и активно положително
отношение на осъденото лице към режимните изисквания, вътрешния ред и
дисциплината в пенитенциарното заведение, което несъмнено е негово задължение
през периода на изтърпяване на наказанието и само по себе си не е основание за
допускане на УПО.
Тук следва да се отчете и
писменото становище на Началника на затвора, на което проверявания съд
отдава основно значение. Касае се за
становище на лице от пенитенциарната администрация, което получава и анализира
информацията, предоставена му от съответните служители, работещи с осъдения при
изпълнение на наказанието. Ето защо, същото не може да бъде ценено като
доказателство, а единствено като дължимо по закон мнение. Следва да се има
предвид, че това становище е на лице, което е участник в производството и то
следва да бъде отчитано от съда само като становище, без да го обвързва при
решаване на делото. Такова е становището и на останалите доклади на служители
на администрацията. Макар да са резултат от лични впечатления, те не следва да
бъдат поставяни в основата на доказателствените изводи. Необходима е една
цялостна оценка на всички доказателсвени източници, даваща възможност за
проследяване на хода и резултатите от поправителната и възпитателна дейност
спрямо осъдения. Предсъдебният доклад
представлява също незадължителен помощен инструмент за съда, който не
замества процесуалната му дейност.
Мерките за поощрение на
осъденото лице следва да бъдат ценени също във връзка с всички данни за
поведението му. Следва да се прецени, дали даденото поощрение е израз на съзнателно спазване на режимните
изисквания, вътрешния ред и дисциплина и на осъзната потребност от участие в
ресоциализиращите програми. Позитивното и безконфликтно поведение в местата за
лишаване от свобода, не следва да се счита за единствен индикатор за съзнателно
поправяне, тъй като може да е мотивирано и от друг интерес. Видно от
заповедите, с които е определено поошрение, същите обезпечават единствено
вътрешния ред в пеналното заведение. В аспекта на чл.70 от НК следва да попадат
дейности, които изискват съдействие на осъдените и показват степен на поправяне
и превъзпитание, като образователни, обучителни и квалификационни дейности.Само
последните мотивират осъдения да мине
успешно през етапите на прогресивната система при изпълнението на
наказанието.
Правилния подход при преценка
наличието на втората предпоставка на чл.70 от НК е прогресивната пенитенциарна
система, която предлага замяна на режима в по-лек, с оглед предпоставки за
предсрочно освобождаване на осъденото лице.Предпоставките за прилагане на
по-лек режим са аналогични с тези, които важат за ПО. Ето защо, обстоятелствата
на промяна на режима в по-лек, могат да бъдат показатели за положителния ход на
корекционния процес. Видно от материалите по делото-замяна на режима на
осъдения от "строг" в
"общ" е настъпила едва през 2017г.,т.е.ОСЕМ ГОДИНИ след престоя му
в затвора.Именно преминаването през отделните етапи свидетелства за
съзнателна промяна в личността и активна самокорекция, чийто финал е постигане
на УПО. Реализирнето на специалната цел на наказанието в пълен аспект е
изпълнена, при достигане на най-лекия режим за изпълнение на наказанието и
извеждане на осъдения в условията на открита среда за полагане на труд, когато
той ще е в състояние да докаже трайността на поправянето и превъзпитанието си,
за да бъде по-рано и успешно ресоциализиран.
Доказателствата по делото сочат за започнала
положителна промяна в поведението и мисленето на осъденото лице, т. е. целите
на генералната и специална превенция се изпълняват, но тази промяна се
преценява от въззивната инстанция като не достатъчна, за да се приеме, че е
приключил процесът на превъзпитание по време на изтърпяване на наказанието. Ресурсите
на пенитенциарната система далеч не са изчерпани и не е реализиран принципът на
прогресивната система при изпълнение на наказанието. Възпитателната работа
следва да продължи до постигане разписаните цели по плана на присъдата,
осмисляне и изграждане на приемливи модели на поведение и формиране на
устойчива мотивация за законосъобразен начин на живот.
За да са налице положителните процесуални
предпоставки за предсрочно освобождаване, изводът за завършен корекционен
процес, трябва да бъде несъмнен. Категоричен трябва да бъде и извода за успешна
реинтеграция в обществото, както и липсата на заплахи по отношение на членовете
му. С оглед анализа на рисковите фактори, такива изводи не могат да бъдат формирани.
Това се извежда и от изготвената експертна оценка на актуалното психично състояние на лишения от свобода. Въпреки, че
същата се отличава от изготвената оценка пред 2019г.,изводите почиват
единствено на споделеното от осъдения. Психологът сочи, че е "необходимо лицето да планира интервенции,
които да го насочат към по-полезно прекарване на свободното време и придобиване
на по-високи социални и адаптивни умения". Действително, при
проведеното събеседване е заявено, че осъдения "споделя" за мотивация
за промяна, за стремежа си да отговори на очакванията на семейството и отрича
злоупотреба на алкохол. Неговите твърдения обаче не ни дават отговор на
основния въпрос, а именно осъзнато и трайно поправяне. Експертът сочи, че"резултатите от изследването като цяло сочат,
че е налице готовност за позитивна промяна на поведение и мислене", а
не за завършен процес.
Съобразявайки изложеното,
настоящата инстанция счита, че не са постигнати целите визирани в чл. 36 от НК,
поради което не е налице втората кумулативно дадена предпоставка по смисъла на
чл. 70, ал.1 от НК.
В становището на Началника на
Затвора Варна се сочат изводи в Препоръка Rec (2003) 22
на Комитета на министрите на държавите-членки
относно условното освобождаване (освобождаването под гаранция). С посочената се
препоръчва на правителствата на държавите-членки за законодателни промени, като
се въведат условното освобождаване в тяхното законодателство, ако все още не са
предвидили тази мярка; да се ръководят в
своите законодателства, политики и практики в областта на условно освобождаване
от принципите, съдържащи се в приложението към настоящата препоръка; да осигурят възможно най-широко
разпространение на тази препоръка за условно освобождаване и нейния обяснителен
меморандум. Предсрочното освобождаване е въведено още през 1896г., с промени
през 1968г.,2002г. и последно през 2017г. Този правен институт е реформиран
именно със стандартите на Препоръка на 22 от 2003г. и в изпълнение на
указанията на ЕСПЧ в пилотното решение по Делото Н.и други срещу България.В
тази насока се е утвърдила и практиката на съдилищата.
За да се постигне съществена
промяна в нагласите на лишения от свобода за законосъобразен начин на живот и
затвърждаване на мотивацията му за недопускане в бъдеще на правонарушения, са
необходими по-голяма продължителност и интензивност на корекционните дейности.
Макар и да е започнал у осъдения процес
на положителна промяна, същата не е постигната в степен, достатъчна да се
приеме, че той се е поправил. Липсата на значими позитивни резултати от
изпълнението на наказанието до момента изискват продължаване на поправителното
въздействие спрямо Д. в условията на
контролираната среда на пенитенциарно заведение, до изчерпване на ресурсите на пенитенциарната система. По тези съображения
въззивната инстанция счете, че не са налице категорични доказателства за
поправянето на осъдения.
Водим от горното съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение
№344 от 13.05.2020г. на ВОС, постановено по ЧНД №244/20 г. по описа на същия
съд, с което е уважена молбата на л.св. И.В.Д. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част – 4г.,1м. и 21дни от
определеното му с Присъда по НОХД№776/2009г. на Окръжен съд гр.Варна наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 15години.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ на И.В.Д.
от изтърпяване на останалата част от наказанието му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.