№ 739
гр. П., 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Г.Н.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720100302
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С.М.М., с ЕГН
********** и адрес: гр. П., *** чрез адв Д.М., срещу „ ***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: гр. С., ж.к. „***, бл. *** "*** с правно основание чл.26, ал.1
от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, за прогласяване нищожност на чл.1, ал.3 от Договор за паричен
заем Standard 14 № *** от 13.07.2021 г., за заплащането на такса за експресно разглеждане
на документите в размер на 1618.76 лева и чл.5, ал.2 от Договор за паричен заем Standard 14
№ *** от 13.07.2021 г., за заплащането на неустойка в размер на 1079.26 лева, като и се
присъдят сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е
оспорил предявения иск. В отговора твърди, че процесните клаузи на договора не
противоречат на разпоредбите на ЗЗП, и същите са съобразени с изискванията на закона. По
подробно изложените доводи и аргументи моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск, като им се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата не се представлява. В депозирана по делото писмена
молба чрез адв. М. моли съда да уважи предявените искове, като и се присъдят сторените
разноски. Представя списък на разноските.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по делото писмена
молба чрез адв. Н., оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли.
1
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.
районен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че страните са обвързани от валидно облигационно отношение по
Договор за паричен заем Standard 14 № *** от 13.07.2021 г.
От приложения договор за паричен заем се установява, че ответникът е предоставил
на ищцата потребителски заем от 2700.00 лева, с размер на двуседмична погасителна вноска
от 189.24 лева и последна падежна дата – 12.07.2022 г., със срок на заема от 52 седмици, при
фиксиран годишен лихвен процент от 40,32 %, с общ размер на всички плащания с
включена такса за експресно разглеждане от 4920.24 лева, която сума представлява сборът
от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид
посочените допускания в т.8 от договора, с годишен процент на разходите на заема от 49,37
%. В клаузата страните са договорили, че при изчисление на ГIIP са взети предвид следните
допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще
изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за
събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по
настоящия договор.
Няма спор, че заемната сума е получена от ищцата, по начина посочен в чл.3, ал.1,
т.10 от договора, а именно по посочена от М. банкова сметка.
В чл.1, ал.2 от договора е посочено изявление на заемателя, че преди подписване на
договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно
разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора, което
обстоятелство е декларирано в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн
кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние., а в чл.1, ал.3 от договора
страните са постигнали съгласие, за извършената от Кредитора допълнителна услуга по
експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1618.76 лева.
В чл.5, ал.1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от
усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: поръчител — физическо лице,
което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3
дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21
годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при
настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.;
през последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към
БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е
поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в
качеството си на заемателя или да предостави банкова гаранция, издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, посочено в чл.3, ал.1, т.7 от
договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.
2
В ал.2 от чл.5 от договора, е уговорено в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1 от същата клауза, заемателят да дължи
неустойка в размер на 1079.26 лева, която да се разсрочи и да се заплаща на равни части към
всяка от погасителните вноски, посочени в чл.2, ал. 1, т.4 като в този случай дължимата
вноска е в размер на 230.75 лева, а общото задължение по Договора да е в размер на 5999.50
лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, за
прогласяване нищожност на чл.1, ал.3 от Договор за паричен заем Standard 14 № *** от
13.07.2021 г., за заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на
1618.76 лева и чл.5, ал.2 от Договор за паричен заем Standard 14 № *** от 13.07.2021 г., за
заплащането на неустойка в размер на 1079.26 лева поради противоречие със закона, както и
поради накърняване на добрите нрави.
Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята
правна регламентация в ЗПК. Този извод следва от предмета на процесния договор,
страните и съдържанието на правата и задълженията, на страните по договора.
В чл.9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит,
съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време,
срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със
закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност
на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл.22, съгласно
който когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и
чл.12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
От друга страна за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г. на
ВКС, I т.о.). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни
норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т.1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., по
тълк.д. № 1/201 3г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за
кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен
такъв довод.
3
В чл.143 от ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин, а съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК, "общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от
потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя.
В конкретния договор е посочен ГПР 49,37 %, отговарящ на императива на чл.19,
ал.4 от ЗПК и общата сума, дължима от потребителя ("общ размер на всички плащания“),
като сума от общия размер на кредита (2700 лева) и общите разходи по кредита в т. ч. "такса
за експресно разглеждане" в размер на 1618.76 лева, която е повече от половината от
размера на отпуснатия кредит.
По отношение на допълнителна услуга – "експресно разглеждане на заявката за
паричен заем" и дължима за нея "такса за експресно разглеждане на документи" (чл.1, ал.3
от договора), съдът счита, че по съществото си не представлява реално предоставена
допълнителна възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да
може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано
изискването за възнаграждение. Отделно от това основно задължение на кредитора по
договора за кредит е да предостави договорената парична сума, т. е. разглеждането на
документи и изплащането на кредита е дейност по усвояване и управление на кредита, а не
допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение. Услугата,
описана в договора за паричен заем, има характер на действие, свързано с усвояването на
кредита, за което разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК забранява заплащането на такси. В
този смисъл и съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но според ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Доколкото претендираната в
4
настоящия случай такса в размер на 1618.76 лева е свързана с процедурата по усвояване на
кредита, то договорната клауза, предвиждаща нейната дължимост, е в противоречие с
повелителните норми на закона и като такава е нищожна (в този смисъл определение №
912/24.10.2019 г. по в.ч.гр.д. № 697/2019 г. на ОС П.).
Предвид гореизложеното, клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане
на документите противоречи на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК, поради което е нищожна
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на
чл.10а, ал.1 от ЗПК, е да се покрият административните разходи на кредитора при
предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следва да се
посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на
кредита – чл.10а, ал.2 от ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е
нищожна. Отделно от това никъде в договора няма ясно и точно формулиране за "експресно
разглеждане" т. е. в какъв срок, за да е то "експресно", което да го отличава от напр.
нормалното разглеждане на документи.
По отношение на неустойката:
С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK е дадено
задължително тълкуване, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции), както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски
правоотношения, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи
служебно. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави.
В случая неустойката в уговорения размер представляват значителна част, от размера
на главницата (почти половината от главницата). Предвид изложеното теза неустойка се
явява несъответна на очакваните от неизпълнение на задължението вреди и противоречи на
обезщетителната й функция. Същата по своя характер е единствено санкционна, доколкото
се дължи при неизпълнение на договорни задължения (непредставяне на обезпечение), но
същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от неизпълнението. Подобна клаузи задължават потребителя при
неизпълнението на договора да заплати необосновано висока неустойка. В този смисъл
клаузата за неустойка противоречи на закона и следователно е нищожна. Отделно от
горното следва да се отбележи, че въведените многобройни изисквания за обезпечение на
потребителски кредит, противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде
единствено и само предпоставки за начисляване на неустойка, която да се включи към
печалбата на търговеца заемодател, т. е. въвежда се още един сигурен източник на доход на
5
икономически по - силната страна. В този смисъл клаузата за неустойка се явява нищожна
като противоречаща на добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.
трето ЗЗД.
От друга страна, при определяне на неустойката за неизпълнението на задължения по
него, неустойката по чл.5, ал.2 е договорена в глобален размер от 1079.26 лева, без да е
посочено какво е съотношението й към вредите, които се съизмеряват със задължението по
договора за заем. Ето защо, процесната неустойка не може да се характеризира като
неустоечно задължение, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за
обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на
последното. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение
на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита с повече от 39
% от заетата сума. Неустойката се явява сигурна печалба за кредитора, доколкото се
констатира, че въведените изисквания в договора за вида обезпечение, респективно
изискванията, на които поръчителите следва да отговарят, както и тридневния срок за
предоставяне на обезпечението, ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така,
защото, от една страна, това задължение не е определено от кредитора като предварително
условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга -
изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да
получи в определения тридневен срок информация, за да знае дали това лице е подходящо и
отговаря на условията по чл.5 от договора. Такива са например изискванията, свързани с
кредитната история на лицето-поръчител и данните за това има ли сключени други кредити
и поръчителствал ли е за други лица. С тази информация заемателят би могъл да се снабди
много по-трудно от заемодателя, който, за разлика от него, предоставя кредитни услуги по
занятие и има необходимите знания и умения, за да извърши и сам проверка на сочените
обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с
определянето на кратък срок за изпълнението им - само 3 дни, води до извод, че клаузата е
предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели
да се създаде едностранно от кредитора предпоставка за начисляване на неустойката,
предвидена в чл.5, ал.2 от договора за заем. Съдът намира, че поради тези особености на
договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й, предвидени в чл.
92 от ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на
чл.26, ал.1 от ЗЗД
Предвидената клауза в чл.5, ал.2 от договора е и неравноправна по смисъла на чл.
143, т.5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, а начина по който е уговорена неустоечната клауза
създава единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е
несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите
й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за
6
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя. Така уговорена
неустойката противоречи на принципа на справедливост и равнопоставеност на страните,
като поставя в неравностойно положение по-слабата страна в облигационната връзка,
поради което и неустоечната клауза по чл.5, ал.2 от договора се явява нищожна, като
накърняваща добрите нрави.
В горния смисъл процесните клаузи от договора са нищожни, поради което и съдът
следва да прогласи тяхната нищожност.
По разноските:
С оглед изхода на делото и и на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право да
и бъдат присъдени сторените по делото разноски. Съгласно представения списък на
разноските, ищцата е направила такива в размер на 107.92 лева, представляващи заплатена
държавна такса, която следва да бъде възложена върху ответната страна, с оглед изхода на
делото.
Налице са основанията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. В договора за правна защита и
съдействие от 07.01.2022 г. е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ.
Дължимото адвокатско възнаграждение на адв. Д.В. М., определено съобразно предвидените
минимални размери в чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 418.76 лева, които следва да бъдат
възложени върху ответната страна.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожни по иска на С.М.М., с ЕГН ********** и адрес: гр. П.,
***, срещу „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. С., ж.к. „***, бл.
*** "***, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, клаузата на чл.1, ал.3 от Договор
за паричен заем Standard 14 № *** от 13.07.2021 г., сключен между С.М.М., с ЕГН
********** и „***“ ООД, ЕИК ***, за заплащането на такса за експресно разглеждане на
документите в размер на 1618.76 лева и клаузата на чл.5, ал.2 от Договор за паричен заем
Standard 14 № *** от 13.07.2021 г., сключен между С.М.М., с ЕГН ********** и „***“ ООД,
ЕИК ***, за заплащането на неустойка в размер на 1079.26 лева.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. С., ж.к. „***,
бл. *** "*** ДА ЗАПЛАТИ на С.М.М., с ЕГН ********** и адрес: гр. П., *** сумата от
107.92 лева, представляваща заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: гр. С., ж.к. „***, бл. *** "*** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.В. М.
от АК-Пловдив сумата от 418.76 лева – адвокатско възнаграждение, за оказаната от него
безплатна правна помощ на С.М.М., с ЕГН ********** по гр.д. № *** г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
7
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8