№ 30
гр. Свиленград, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ренета Н. И.а
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200021 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №351 А- 59 от 15.01.2021
година на Директора на ОД на МВР - Хасково, с което на Х.А.П. с ЕГН
********** с адрес -******************************** за нарушение на
чл.63,ал.4 във вр. с чл.209А,ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/ е наложено на
основание чл.209А,ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лв.
Жалбоподателят Х.А.П. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита,че
били допуснати процесуални нарушения от страна на АНО – както на
материалния,така и на процесуалния закон. Твърди се ,че допуснатите
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП били съществени и
налагали извода за отмяна на последния. Оспорва се извършеното нарушение.
Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания акт като
незаконосъобразен.
В съдебната фаза, въззивникът –жалбоподател редовно призован, не се явява
,за него се явява адв.К.,която поддържа жалбата по изложените в нея
доводи.Доразвива доводите си за отмяна на обжалваното НП, като сочи,че
цитираната в АУАН заповед не съществувала,тъй като били разменените
1
цифрите,за разлика посочената в НП,но това нарушение според защитникът
било съществено и водело до отмяна на обжалвания акт. Отделно от това
сочи,че НП било издадено на 15.01.2021г.,а в него се цитирало прекратително
постановление на прокуратурата от 25.01.2021г.,което сочело за антидатиране
на обжалвания акт.Намира,че случаят бил маловажен,като излага
съображения в тази насока.
АНО –ОД на МВР - Хасково,редовно призован,не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
В съдебната фаза ангажира гласни и писмени доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 02.01.2021г. свидетелят Г. К. Г. и колегата му И.А.И. (служители в Група
„Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково) при
изпълнение на служебните си задължения във връзка със специализирана
полицейска операция, провеждана на територията на град Свиленград, област
Хасково и свързана с контрол относно спазването на противоепидемичните
мерки, извършели обход на търговската мрежа град Свиленград, област
Хасково, като около 14,25часа в град Свиленград, област Хасково, на улица
„Чайка” в магазин „Гебран” видели жалбоподателя, който влизал в магазина
,но нямал поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устатата.
Констатацията относно липсата на маска, поставена на определените за това
места от страна на жалбоподателя когато била вътре в обекта, полицейските
служители установили тъй като първоначално забелязали жалбоподателя да
влиза в обекта без поставена предпазна маска на устата и носа,а в последствие
,същите влезнали в хранителния магазин и установили,че и в самият магазин
,въззивникът бил отново без такава ,като в магазина освен жалбоподателя
имало продавач,който бил с поставена на носа и устата предпазна
маска,респективно спазвал въведените противоепидемични мерки.
Проверката била извършена по време на извънредната епидемична обстановка
2
- Решение № 855 на Министерския съвет от 25.11.2020 година за удължаване
срока на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14.05.2020
година извънредна епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на
Министерския съвет от 12.06.2020 година, Решение № 418 на Министерския
съвет от 25.06.2020 година, Решение № 482 на Министерския съвет от
15.07.2020 година, Решение № 525 на Министерския съвет от 30.07.2020
година, Решение № 609 на Министерския съвет от 28.08.2020 година и
Решение № 673 на Министерския съвет от 25.09.2020 година.
Предвид въведените противоепидемични мерки със заповед на Министъра на
здравеопазването № РД -01-675/25.11.2020г., с които е въведена забрана на
закрити публични места да се пребивава без поставена маска или друго
средство, покриващо носа и устата ,свидетеля Г. К. Г. съставил АУАН
№351А-59/02.01.2021г./изведен на 08.01.2021г./ в който отразил времето и
мястото на установеното нарушение, извършено от жалбоподателя , на
02.01.2021г., около 14.25 часа,като свидетел по акта бил вписан колегата му
И.А.И..
В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на
фактическото нарушение, свързано непоставяне на защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устатата в закрито обществено място (търговски обект, достъпен за
гражданите), въведена противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ с т. 7
от Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година на Министъра на
здравеопазването (, приложена в кориците на делото).
А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която вписва за нарушена. АУАН е
редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя, който не посочил
възражения против констатациите в Акта,а е вписал,че забравя маската.
За случая е била изготвена Докладна записка.
Срещу Акта не е постъпило Възражение в законоустановения 3-дневен срок.
Образувана е преписка с вх.№ 280/2021 година по описа на Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград, за
престъпление по чл. 355 от НК.
С Постановление от 25.01.2021 година, Мария Кирилова – Зам.Р.Прокурор в
3
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, е
отказала да образува Досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1
от НПК (деянието не съставлява престъпление). В Постановлението е
посочено, че обществената опасност на деянието е явно незначителна.
Постановлението от дата 25.01.2021 година година, ведно с преписката, са
изпратени от Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград на ОДМВР - Хасково по компетентност за вземане на отношение
относно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН и с Постановлението на Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград за отказ да се
образува наказателно производство, след получаване на преписката,
Директорът на ОДМВР - Хасково, е издал процесното Наказателно
постановление /НП/ №351 А -59 от 15.01.2021 година.
В издадения санкционен акт, АНО възприема фактическите констатации,
изложени в АУАН, като изрично е посочил,че въззивникът е нарушил
въведените от Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки
със Заповед №РД-01-675/25.11.2020г.както и правната квалификация на
нарушението - чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и е наложил на жалбоподателя
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лв.
НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 06.01.2022 година, видно
от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на
НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на ОДМВР
– Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗЗ, се доказва
от приетата по делото Заповед № 272з-940 от 25.03.2020 година на Директора
на ОДМВР – Хасково, вземайки предвид факта, че Г. К. Г. заема длъжността
Младши полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция” в РУ –
Свиленград при ОДМВР – Хасково и служебно известното обстоятелство, че
лицето, подписало НП – Ангел Цанков Ганчев, е заемало към момента на
издаването му длъжността „Директор на ОДМВР - Хасково”, т.е. последният
е явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество
по закон съгласно чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
4
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаният в съдебното заседание, свидетел Г. К. Г..
Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Г. К.
Г., които са безпротиворечиви, логични и последователни, правдиво звучащи,
взаимно кореспондиращи си и при липса на индиции за предубеденост на
свидетеля. Не се установява посоченият свидетел да има личностно
отношение към жалбоподателя, което да го провокира да съставя АУАН.
Основания за критика по отношение на тези свидетелски показания не се
намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така
предвид липсата на вътрешни противоречия и такива по между им (както вече
бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). В допълнение към
изложеното следва да се посочи, че актосъставителят е в служебно
правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е
предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при
съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по
КАНД № 1241/2018 година по описа на Административен съд - Хасково,
докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на
този свидетел не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната
истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените
и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към
5
изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство,
времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото
му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти, че в закрито
обществено място (каквото несъмнено е процесният магазин „Гебран”) не е
поставил защитна маска, въведена противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4
от ЗЗ с т. 7 от Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година на Министъра на
здравеопазването. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84
от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни
изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срок и от надлежното лице.
Преценена по същество,настоящият съдебен състав намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и
санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и
чл. 57 от ЗАНН – за НП.
Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване
6
на правната му квалификация. Т.е. нарушението е описано по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото
и да организира адекватно правото си на защита. Налице е в НП и
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената и посочена от
АНО санкционна норма съответства на установеното нарушение. Т.е. Съдът
приема, че правилно е посочена нарушена законова разпоредба, като точно и
ясно е описана нарушената противоепидемична мярка и с кой подзаконов
нормативен акт (Заповед) на Министъра на здравеопазването е въведена. В
този ред на мисли е неоснователно възражението на жалбоподателя, касаещо
различна фактическа обстановка в АУАН и в НП, тъй като тя е идентична.
Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, по която е квалифицирано нарушението
в НП съдържа състав на нарушение, но е бланкетна и следва да бъде
направена привръзка с друга разпоредба (от нормативен или подзаконов
нормативен акт), съдържаща описание на мерките. Ето защо в АУАН и в НП
изрично е посочено, че противоепидемичните мерки по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ са
въведени със Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година.
Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е
нарушена.
За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че действително в АУАН
цифрите на издадената от министъра на здравеопазването са разменени,като
вместо Заповед РД-01-675,актосъставителя е написал Заповед РД-01-657 ,но
това нарушение съдът приема ,че не представлява съществено процесуално
нарушение предвид съвпадение на датата на издаване на процесната заповед и
органа ,който я е издал. Тази нередовност в АУАН е била отстранена и по
реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, като в наказателното постановление също е
вписана въведените от Министъра на здравеопазването противоепидемични
мерки със Заповед №РД-01-675/25.11.2020г. съответно наказващият орган е
издал наказателно постановление, тъй като е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, т. е. изпълнено е изискването на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Ето защо и това
наведено от адвокат К. в пледоарията й пред Съда възражение ,съдът намира
7
за неоснователно.
Действително в АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля по акта И.А.И., но
този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена и адреса по месторабота, е налице пълно
индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата
индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в
съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и
константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б”
от ЗАНН, вр.чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ и чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 209а,
ал. 4 от ЗЗ. Съгласно чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ, Актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица, определени от
Директорите на ОДМВР. Видно от т. 1 на Заповед с № 272з-940/25.03.2020
година е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейските органи
от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно
между страните, че към 02.01.2021 година актосъставителят Г. К. Г. е заемал
длъжността „Младши полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция”
при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково” (в този смисъл са и
изявленията на свидетеля Г. К. Г., направени в открито съдебно заседание),
т.е. бил е длъжностно лице, определено от Директора на ОДМВР - Хасково.
Предвид изложеното актосъставителят Г. К. Г. безспорно се явява
длъжностно, предвидено в ЗЗ, което има правомощията по чл. 209а, ал. 3 от
ЗЗ, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗЗ. Лицето,
подписало НП – Ангел Цанков Ганчев, е заемало към момента на издаването
му длъжността „Директор на ОДМВР - Хасково” и деянието е извършено в
зоната на отговорност на ОДМВР – Хасково.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.
1 и ал. 3 (считано както от издаване на АУАН, така и от датата на
8
постановяване на Постановлението за отказ да се образува наказателно
производство) на чл. 34 от ЗАНН срокове. Фактът, че в НП от дата
15.01.2021 година е цитирано Постановлението на Прокурора за отказ да се
образува наказателно производство от дата 15.01.2021 година, не променя
изводите на Съда за липса на допуснати процесуални нарушения, тъй като
действително в санкционния акт се цитира документ с дата, следваща датата
на издаването му, но в случая това нарушение не е съществено, тъй като е
важно, че считано от датата на издаване на НП до датата на връчването му не
е изтекъл 6-месечния срок за издаването му, т.е. не е наличен проблем във
връзка с разпоредбата на ал. 3 на чл.34 от ЗАНН.
Съдът намира, че в конкретния случай не е нарушено правилото „nе bis in
idem”. Действително видно от събраните по делото доказателства, АНП по
описа на ОДМВР - Хасково, образувана въз основа на АУАН с № 351А-59, е
била изпратена на Районна прокуратура –- Хасково, Териториално отделение
– Свиленград, тъй като АНО е преценил, че се съдържат данни за извършено
престъпление по чл. 355 от НК, като в тази връзка е била образувана
прокурорска преписка с № 280/2021 година, като с Постановление от
25.01.2021 година е отказано да се образува наказателно производство. След
като е налице отказ да се образува наказателно производство, в случая не е
налице едновременно ангажиране на наказателната и
административнонаказателната отговорност на лицето, за едно и също
деяние. Когато деянието засяга един и същ кръг обществени отношения,
правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на
отговорност или за административно нарушение, или за престъпление, но
не и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност
следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това
положение изключва и опасността от нарушение на правилото non bis in idem
по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата
на човека и основните свободи поради отсъствието на дублиращи се процеси.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
9
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна, състава на административното нарушение по чл. 209а, ал.
1 от ЗЗ, поради което правилно е ангажирана и административнонаказателна
му отговорност.
Нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ посочена като нарушена в АУАН и НП (в
редакцията към датата на нарушението,а и към настоящият момент)
предвижда санкция за този който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако
деянието съставлява престъпление.
В случая в обстоятелствените части на АУАН и НП недвусмислено са
посочени както акта на министъра на здравеопазването с който са въведени
противоепидемичните мерки, така и самата мярка която въззивникът не е
изпълнил – бил е на закрито обществено място-хранителен магазин, без
поставена предпазна маска.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ (в сила от 14.05.2020 година) при
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична
обстановка. В ал. 3 на същия текст от ЗЗ са предвидени хипотези на
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, а разпоредбата
на ал. 4 предоставя правомощие на Министъра на здравеопазването да
въвежда със Заповед временни противоепидемични мерки по предложение на
Главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за
10
отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1.
С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по
предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от
Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се
пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата
територия на Република България, като съгласно т. 2. е възложено на
Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване
на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в
съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България.
Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. е издадена на основание чл. 63, ал. 1 от
Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка,
свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната и
обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно
положение.
Същата носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от
АПК (в този смисъл - Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. №
3873/2020 на Върховния административен съд; Определение от 01.06.2020 г.
по адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд).
Процесните заповеди не уреждат абстрактни правила за поведение при
извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила за
COVID епидемии, а имат за цел да уредят възникналата ситуация покрай
настъпилата актуална пандемия с COVID-19. В тази връзка следва да се
посочи, че всички заповеди на министъра на здравеопазването са издадени
като общи административни актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73
от АПК, в това число и процесните, който изрично позволява да се издаде
общ административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане,
какъвто неотложен случай безспорно е настъпилата пандемия. АПК не
предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е уредено специално
производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. Съгласно чл. 73
АПК когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за
предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с
националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота,
здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от
разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите
11
лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на
изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.
Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в
неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на
територията на страната като същите са оповестени чрез средствата за масово
осведомяване, чрез извънредни пресконференции на НОЩ, както и на
страницата на Министерство на здравеопазването, където се намират и
понастоящем.
По делото не е спорно, че процесната заповед е обявена в интернет, на
страницата на МЗ, поради което съдът намира, че същата е породила правно
действие.
В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на
здравеопазването е издал заповеди във връзка с овладяване на извънредната
епидемична обстановка, които впоследствие са многократно изменяни.
Така министърът е издал Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., изменена и
допълнена със Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г.
В т. 7 от посочената Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. за първи път е
въведена посочената в АУАН и в НП противоепидемична мярка, а именно
задължението за всички лица, когато се намират в закрити обществени места,
в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи
и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч.
кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в
приложение № 3.
В т.9 са уредени изключения,а именно: Изключение от задължението по т. 7 и
8 се допуска за: а) клиентите в местата за хранене и в питейните заведения; б)
спортуващите на открито и закрито за времето на физическата дейност; и т.н.
В цитираната заповед е бил определен и срок на действие на тази
противоепидемична мярка – от 27.11.2020 год. до 31.01.2021 год.
12
По делото е безспорно установено, че с Решение № 325 от 14.05.2020 година
на Министерския съвет в Република България е била обявена извънредна
епидемична обстановка. Същата е била неколкократно удължавана с Решения
на Министерския съвет, като съгласно Решение № 855 на Министерския
съвет от 25.11.2020 година, извънредната епидемична обстановка на
територията на Република България, свързана с епидемичното
разпространение на COVID - 19 е била налице и към 02.01.2021 година.
Съдът приема за установено, че на посочените време и обществено място –
град Свиленград, област Хасково, в магазин „Гебран”, жалбоподателят не е
изпълнил въведената от Министъра на здравеопазването противоепидемична
мярка, въведена с т. 7 на Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година, която
Заповед съгласно чл. 63, ал. 11 от ЗЗ е била публикувана на интернет
страницата на Министерството на здравеопазването като общ
административен акт. Следователно относимата към казуса Заповед е била
надлежно оповестена по предвидения от закона начин, т.е. Съдът приема, че
посочената Заповед е породила правно действие и съответно въведената с нея
противоепидемична мярка е задължителна за адресатите, които са всички
граждани, когато се намират в закрити обществени места, каквото несъмнено
е хранителен магазин съгласно т. 10 вр с т.7 от цитираната Заповед.
Казано по друг начин посочената Заповед представлява общ административен
акт, издаден в неотложен случай, съобразно разпоредбата на чл. 73 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и доколкото целта му е била
осигуряване на живота и здравето на гражданите, посочената разпоредба
позволява издаването му без да бъдат спазени някои от разпоредбите на АПК,
свързани с уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството
по издаване на акта. Ноторно известен факт е, че в хода на изпълнението на
акта чрез средствата за масово осведомяване бяха оповестени съображенията
за неговото издаване. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че
посочената Заповед е била влязла в сила и е действала по време на
извършване на настоящото деяние (02.01.2021 година).
Съдът приема, че деянието не съставлява престъпление (в този смисъл е
Постановлението на Прокурор Мария Кирилова).
Действително липсва легална дефиниция на понятието "извънредна
епидемична обстановка". Легална дефиниция на понятие в нормативен акт,
13
обикновено присъства когато въпросното понятие присъства трайно в
обществения живот и с него е свързана определена степен на регулация.
Понятието "извънредна епидемична обстановка" обратно има внезапен,
разнообразен и нееднозначно дефинитивен характер, тъй като се свързва
пряко с динамични процеси, касаещи биологичното здраве на обществото във
връзка с внезапно възникнала вирусна епидемия, чийто характер и последици
са непостоянни и няма как да подлежат на точна, ясна и конкретна
дефиниция, което впрочем и налага правораздаването с нарочни (до известна
степен ad hoc) волеизявления на различни органи.
Деянието, извършено от жалбоподателя е съставомерно и по субективен
признак, същото е извършено виновно – при пряк умисъл, от тук разкрива се
и пряко целения резултат – настъпването на общественоопасните последици –
възможност за разпространение на COVID - 19, съзнавайки естеството на
въведената противоепидемична мярка, дадена със Заповед № РД-01-675 от
25.11.2020 година на Министъра на здравеопазването. Т.е. жалбоподателят е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се
извеждат от обективните му действия.
Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия
Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради
отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или
изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен
на обществена опасност от типичната за този род административни
нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Самото нарушение касае
дейност, строго регламентирана от националното ни право, имаща за цел
осигуряване живота и здравето на гражданите във връзка с усложнената
епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване на
противоепидемичните марки за недопускане на разпространение на COVID -
19 в страната ни. Нарушението е формално и за съставомерността му не е
необходимо настъпване на вредни последици. Обществените отношения,
които се охраняват с разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ са особено значими
и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица.
Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице основания за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката
14
на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно разпоредбата чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която се явява и материална
(съдържа самото правило за поведение) и санкционна норма, на лице, което
наруши или не изпълни въведени от Министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или ал. 7 и чл. 63а, ал. 1 или ал. 2
от посочения закон, се налага наказание „Глоба” от 300 лв. до 1 000 лв.
Съдът приема, че приложената от АНО санкционна норма на чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗ съответства на установеното нарушение. В конкретния случай АНО е
наложил Глоба в минималния размер. Съдът счита, че при определяне на
наказанието наказващият орган е спазил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е
обсъдил всички обстоятелства, имащи значение за определяне на
наказанието, както се е съобразил същото с тежестта на самото нарушение.
Правна възможност за намаляне размера на наказанието няма.
Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно с
оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
По разноските:
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №351 А- 59 от 15.01.2021 година на Директора на ОД
на МВР - Хасково, с което на Х.А.П. с ЕГН ********** с адрес -
******************************** за нарушение на чл.63,ал.4 във вр. с
чл.209А,ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/ е наложено на основание чл.209А,ал.1
от Закона за здравето /ЗЗ/ административно наказание „ГЛОБА” в размер на
300 лв.
15
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Хасково в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16