Р Е Ш Е Н И Е
№ 1856
гр. Варна, 30.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 16-ти състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при
участието на секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 4392 по описа на ВРС за 2017-та година, 16-ти с-в, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са от ищеца С.Д.С., ЕГН **********,***, чрез проц.представител
адв. С.С. от АК Б., със
служебен адрес в * против солидарно отговорни ответници
„В.И." ЕООД, ЕИК:*, със седалище и адрес на управление ***, *,
представлявано от Н. И. Г. - работодател и „Б." АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Й. Д. К. - беърбоут
чартьор по смисъла на § 1а, т.17 от Кодекса на
търговското корабоплаване (КТК) , искове
за заплащане на сума в размер на 547.71щатски долара, представляваща
дължимо трудово за месец март 2015год. в
размер от 452.67щ.д. и 95.04щ.д. обезщетение за неползван платен годишен
отпуск, ведно с лихва върху неизплатената част от главницата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; сума
в размер на 65.54щатски долара,
представляващи обезщетение за забава на работодателя за периода от 01.04.2015 г. до 03.06.2016 г.
Твърденията в молбата са, че ищецът С.Д.С.,
ЕГН ********** е работил на кораб м/к Б., ИМО № * на длъжност рулеви в изпълнение на индивидуален трудов договор на моряка от
22.12.2014 год., сключен между него и „В.И." ЕООД. Уговореното
между страните трудово възнаграждение е било в размер от 1500 щатски долара. Ищецът работи на кораба
от 29.12.2014год. до 10.03.2015год. Ищецът не е получавал трудово
възнаграждение за месец март 2015год., както и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск. Работодателят е потвърдил задълженията в справка за
дължими суми от 23.11.2015год.
Работодателят
е изпаднал в забава за изплащане на дължимото в полза на ищеца трудово възнаграждение в размер от 452.67щ.д. от 01.04.2015год. За периода от
01.04.2015 год. до 30.06.2016год. дължимата лихва за забава е в размер на
65.54щ.долара.
В
молбата се твърди, че ищецът е бивш член на екипажа на моторен кораб Б.,
ИМО № * (Кораба), плаващ към момента на възникване и действие на трудовото му правоотношение под български флаг. Бил нает от първия
ответник - българската компания „В.И." ЕООД, като негов работодател.
Работил е на кораба на длъжност рулеви /моряк
по смисъла на Член 2, т.1 б. F от Морската трудова конвенция 2006 на
Международната организация на труда, която е приложима по отношение на Кораба/.
Ищецът има вземания за трудово възнаграждение срещу „В.И." ЕООД като
исковата претенция е насочена и срещу дружеството „Б." АД, което към
сключване и действие на трудовия договор е действало като беърбоут
чартьор на Кораба, вписан като такъв в регистъра,
воден от Изпълнителна агенция „М. а.", видно от „Непрекъснат документален
запис № 7 на историята на кораб Б., ИМО № *”, издаден от Изпълнителна агенция
„М. а.". Ищецът обосновава правния
си интерес от водене на исковете срещу беърбоут чартьора на кораба, поради обстоятелството, че съгласно
действащото в Република България законодателство, приложимо към всички
търговски кораби, плаващи под български флаг, а именно чл.199з от Кодекса на
търговското корабоплаване (КТК), беърбоут чартьорът отговаря за задълженията срещу трети, по
отношение на договора за беърбоут чартър,
лица, за основателните претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на
Кораба. Разпоредбата на чл.199ж от КТК изрично сочи, че възнагражденията на
екипажа са разходи, свързани с експлоатацията на кораба. Това обосновава
правният интерес на ищеца да ангажира солидарна отговорност наред с
работодателя на беърбоут чартьора,
във връзка с неизплащането на възнагражденията на екипажа на кораба в
предвидените за това срокове.
Самият
беърбоут чартьор - „Б."
АД, в друг, отделен от процесния случай е направил и
писмено признание, че носи отговорност за задълженията за Кораба, произтичащи
от задължения за заплати, въпреки, че същото няма качеството на работодател на
членовете на екипажа. Това признание е обективирано в
споразумение за разсрочване на плащанията от 11.08.2015 год. сключено между „Б."
АД и членове на екипажа на Кораба, които обаче са получили доброволно
изпълнение от страна на беърбоут чартьора.
Предвид
обстоятелството, че отговорността на беърбоут чартьора към ищеца е възникнала поради неизпълнение
задължението на дружеството-работодател да заплати дължимите трудови
възнаграждения, се налага извода, че беърбоут чартьора носи солидарна отговорност с работодателя за
задълженията му за заплащане на трудовите възнаграждения на екипажа. Това
обстоятелство също е признато от страна на беърбоут чартьора.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът „Б."
АД, чрез процесуален представител адвокат М. П. представя отговор с който
оспорва предявените искове като неоснователни и моли да се отхвърлят. Счита, че
са недопустими поради липса на пасивна процесуална легитимация. Релевира, че не е работодател на ищеца Твърди, че няма и не е имал трудови правоотношения
с ищеца.
Изразява
становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Претендираното от ищеца
за заплащане неплатено трудово
възнаграждение, дължимо съгласно индивидуален трудов договор, сключен между
него и първия ответник „В. И." ЕООД се дължи от работодателя, но не и от
наемателя на м/к „Б." („Кораба") по силата на договор за беърбоут чартър от 06.01.2012 г.,
който се урежда съгласно правото на А. Поради това, задълженията му се
определят от договора и от избрания от договарящите се страни приложим закон.
Той не е страна по трудовия договор и няма основание за
ангажиране на отговорността му по същия договор.
Релевира,
че разпоредбата на чл. 199, б„з" от КТК
не е относима към настоящият казус. Ответникът
е бил наемател на кораба и ако същата е приложима, няма да възникне твърдяната
от ищеца солидарна отговорност между
двамата ответници. Разпоредбата не вменява на
наемателя отговорност за чужди задължения, още по-малко - солидарна отговорност
(солидарност възниква само в изрично посочени случаи - чл. 121 ЗЗД). Смисълът й
е в това, че при договори за беърбоут чартър за задълженията, свързани с експлоатацията на
кораба, отговоря наемателят - корабопритежател по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от КТК, а не корабособственикът
по смисъла на nap. 1 "а", т. 24 от ДР на
КТК.
Освен
това чл. 199 „з" от КТК визира само отговорността на наемателя към трети
лица. Трети лица са тези, които нямат договорни отношения с наемателя или с
лица, за които той отговаря. Дори и да беше приложим чл. 199 „з" от
КТК и имаше смисъла, който ищецът му
придава, не би бил определящ за отговорността на ответника „Б.” АД. С договор
за договор за беърбоут чартър
от 07.05.2013 Ответникът е преотдал Кораба под наем
на „Ш. Л. СА". Така пренаемателят е получил
ползването на Кораба, а с него - всички права и задължения на наемател.
Съответно, чл. 199 „з" от КТК би бил приложим за отговорността на пренаемателя -корабопритежател по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от КТК.
Не
оспорва фактическите твърдения в молбата:
-
че в резултат на преобразуване чрез
промяна на правната форма е универсален правоприемник на дружество „Б."
ЕООД, ЕИК *;
-
че е бил беърбоут чартьор
на Кораба в периода от 08.01.2015 г до 13.11.2015 г.;
-
че поради преотдаването
на Кораба под наем (под-беърбоут чартър)
на „Ш. Л. СА" не е назначавал
корабен екипаж и не е страна по
представените от ищеца трудов договор и
няма информация за извършените и дължими по него плащания на трудово
възнаграждение;
-
че съгласно споразумение от 11.08.2015 г. (приложение 41 към исковата молба) е
встъпил в задълженията на „В. И." ЕООД за заплащане на трудово
възнаграждение към петима моряци - членове на екипажа на Кораба. Задълженията
на Ответника са били поети на договорно основание (посоченото споразумение),
само и единствено към страните по споразумението, сред които не е ищецът по
делото С. Д.С..
Твърденията
в отговора са, че съгласно стандартен договор за беърбоут
чартър от 06.01.2012 г корабособственикът
„И. Т. СА", М. острови, е предоставил Кораба под наем на Ответникът, за
срок от 11.01.2012 г до 06.01.2017 г.
Чл. 30(a) от договора гласи:„Настоящият Договор за наемане се регулира
от и се тълкува съгласно английското законодателство, и всякакъв спор,
възникнал от или във връзка с настоящия договор ще бъде отнасян до арбитража в
Лондон, съгласно Закона за Арбитража от 1996 г или всяка законодателна промяна
или повторно влизане в сила на гореупоменатия, освен
в случаите, необходими за привеждане в действие на условията от настоящата
Клауза."
Договорът
е бил регистриран в Регистъра на корабите, плаващи по договор за беърбоут чартьр, воден от
Дирекция „М. а. - Варна"(„Регистър ББЧ") на 11.01.2012 г.
Договорът
е бил прекратен на 13.11.2015 г. поради продажба на Кораба от корабособственика „И. Т. СА".
Съгласно
стандартен договор за беърбоут чартър
от 07.05.2013 Ответникът е преотдал Кораба под наем
на „Ш. Л. СА, М. острови (означено в договора като „Чартьори/наематели"),
за срок от 07.05.2013 г до 07.05.2016 г.
Договорът
за под-беърбоут чартьр, с
който Корабът е бил преотдаден под наем от Ответника
на „Ш. Л. СА", е бил регистиран в Регистър ББЧ
[приложения 2 и 3] и отразен в непрекъснатия документален запис на Кораба,
воден в Дирекция „М. а. – В." (приложение 40 към исковата молба).
Между
пренаемателя „Ш. Л. СА - като корабопритежател
(означен в договора като „Собственик"), и първия ответник „В. И."
ЕООД - като мениджър, е бил сключен договор от 07.05.2013 г за мениджмънт на
Кораба за периода от 07.05.2013 г до 07.05.2016 г [приложение 6]. Съгласно
клетка 5 от част I от договора в задълженията на мениджъра е включен мениджмънт
на екипажа. Съгласно чл. 3.1 от договора:
„Мениджърът осигурява подходящо квалифициран екипаж за кораба, по
изискване на собствениците според изискванията на STCW 95, включително но не
единствено с осигуряване на следните функции:1/ подбор и назначаване на екипаж,
включително договаряне на заплата, пенсионно администриране и застраховки на
екипажа, различни от тези в т. 6. 2/ осигуряване на спазването на всички
приложими законови изисквания на флага на кораба по отношение на наличност на
екипажа, чинове, квалификация и сертифициране на екипажа и трудовото
законодателство, включително данъци, социални осигуровки, дисциплина и други
изисквания по отношение на екипажа. 3/ Осигуряване преминаването през
медицински преглед на всички членове на екипажа при квалифициран лекар,
удостоверяващ, че са годни за задълженията си, за които са наети и
притежаването на валидни медицински свидетелства, издадени според изискванията
на флага. В отсъствието на съответни разпоредби на флага на държавата,
медицинските свидетелства трябва да са с дата не по-рано от три месеца преди
напускането на страната на местоживеене на членовете на екипажа и поддържането
на тяхната валидност докато служат на борда на кораба.4/ Уверяване, че екипажът
владее английски език на достатъчно ниво, за да изпълнява безопасно
задълженията си.5/уреждане на транспортирането на екипажа, включително
репатриране.6/ обучение на екипажа и надзор на ефективността му.7/ водене на
преговори с профсъюзните организации. 8/ Прилагане на политиката на мениджъра
по отношение на алкохола и наркотиците, освен ако не е договорено друго."
В
изпълнение на договорните си задължения към пренаемателя
„Ш. Л. СА" мениджърът „В. И." ЕООД от свое име е сключвал трудови
договори с екипажа на Кораба. Именно мениджърът е поел задълженията и
отговорностите на корабособственик по смисъла на чл.
II (j) от Морската трудова конвенция.
Развива
доводи за правната характеристика на
ДОГОВОРА ЗА БЕЪРБОУТ ЧАРТЪР.
В
заключение сочи, че процесният трудов договор на ищеца е бил сключен от първия ответник „В. И." ЕООД,
като мениджър на Кораба, действащ от свое име и за сметка на корабопритежателя „Ш. Л. СА."
Като
наемател по договора за беърбоут чартър от 07.05.2013 г
„Ш. Л. СА" е получило владението и контрола върху Кораба и осъществявало
експлоатацията му от свое име и за своя сметка. Така „Ш.Л. СА" е придобило
качеството на корабопритежател по смисъла на чл. 9,
ал. 3 от КТК и на наемател по смисъла на чл. 199 „а" и следващите от КТК,
с всички произтичащи от това отговорности.
Моли
за отхвърляне на предявените искове.
В
срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът „В.И." ЕООД не
депозира отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание ищецът, чрез проц.представител адв.К. М. моли за уважаване на исковете. В срок депозира
писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът „В.И.“ЕООД, редовно призован,
не се явява, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът „Б.“АД, поддържа отговора на
исковата молба. В хода по същество на делото моли за отхвърляне на иска и
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът като взе предвид становището
на страните, прецени доказателствата по делото както поотделно, така и в
тяхната съвкупност и въз основа на закона
намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, че ищецът С.Д.С.
е работил по трудово правоотношение с ответника „В.И.“ ЕООД,
*** по индивидуален трудов договор
на моряка./л.25/. Съгласно същия възнаграждението му като „моряк работник “ е в размер на общо
1500 американски долара месечно.
Не
е спорно между страните , а и от приетата по делото справка за дължими суми
се установява, че В. И. ЕООД като
работодател е признал , че дължи на ищеца следните суми: 452.67долара нетна
заплата за месец март 2015год. и 95.04долара обезщетение за неползван платен
годишен отпуск .
От представеното доказателство с молбата,
издадено от ИА „М. а.” Варна се
установява, че в регистрите е вписан кораб „Б.” с ИМО № *, с посочени данни за
номер на собственика до 01.01.2009 г., както и
за беърбоут чартьор и поднаемател.
По делото са приети описаните по-горе писмени доказателства, както и заверени копия на моряшки паспорт на
ищеца, индивидуални трудови договори на
моряка, договор за бърбоут
чартър на м/к „Б.” от 6.1.2012г., копие от Част ІІ
Стандартен беърбоут чартър
„Беъркон 2001” /стандартен договор за наемане на
кораб без екипаж „Беъркон 2001”/, копие от
удостоверение № 1638/30.6.2015г. на Дирекция „М. а.”- В., копие от писмо №
В-2994/2.6.2016г. на Дирекция „М. а.”- В., копие от уведомление от корабособственика от 13.11.2015г. за прекратяване на
договора за беърбоут чартър
на м/к „Б.”, копие от договор за под-беърбоут чартър на м/к „Б.” от 7.5.2013г., копие от договор за
корабен мениджмънт на м/к „Б.” от 7.5.2013г., копие от генерално пълномощно от
„Ш. Л.” С.А. в полза на К. И.а за представителство на чуждестранното
дружество при подписване на договори със
срок на упълномощаване 15.3.2014 г., копие на първа страница от корабен дневник
на м/к Батя.
От
заключението на ССЕ, изготвено от вещото лице Я.Л. се установява, че
експертизата не успява да осъществи контакт с „Ш. Л.“С.А. и „В.И.“ЕООД. Липсва
информация от банковите сметки на „Ш. Л.“ С.А. и „В.И.“ЕООД, за да се провери и
потвърди изпълнението на преводите по позициите в Приложение 2. Данните от „Б.“АД
налични в преписката са обобщени в Приложение 1 и 2 . От същите се заключава ,
че : позиции от 1 до 9 и 12,13,15 и 17 не касаят процесния
период. В позици от 9 до 18 ответникът „В.И.“ЕООД не
е получател по превода. В позиция 11 преводът е от „ш. Л.“С.А. към ИА М. а. ,
писмото за издаване на сертификат е от „В.И.“ ЕООД. За позиция 14 не са ясни
основанието и периода. По данни от приходната агенция фирма „В.И.“ ЕООД е включила в дневника за продажби фактури,
издадени на „Ш. Л.“С.А. за данъчен период от 01.01.2015год.
до 31.12.2015год. , които обаче не дават информация дали фактурите касаят
договора за корабно менажиране на кораб „Б.“.
По искане на ищеца са събрани гласни доказателства. От
показанията на разпитаните свидетели Г.Ш. с дело по идентичен казус и С. Д.Д. – дело по идентичен казус.
Свидетелските показания съдът възприема в
частта, в която съдържат данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и кореспондиращи с приетите за установени факти и
доказателствата по делото във връзка с трудовото правоотношение на ищеца. Съдът
преценява свидетелските показания по реда на чл.172 ГПК като заинтересовани в
полза на ищеца за установяване на изгодни за него факти.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка, приложимата за случая нормативна регламентация
и позициите на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.128 КТ установява възмездност на полагания от работниците/служителите труд, вменявайки на работодателя задължението да престира уговореното трудово възнаграждение в предвидените срокове, като при забавено изпълнение дължи изплащането му заедно със законната лихва, съгласно даденото в чл.245, ал.2 КТ разрешение. В този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото правно основание, в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между него и всеки от ответниците, а последните, да установят точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на трудово възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл.224 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работника или служителя има право на парично обезщетения за
неизползван платен годишен отпуск , пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж. Без значение за
възникване на това право е основанието за прекратяване на трудовия договор.
По исковете срещу „В.И.” ЕООД:
В настоящия случай този ответник по никакъв начин не оспори фактическите твърдения
на ищеца, нито релевира възражения срещу правните му
доводи, нито в срока по чл.131 ГПК, нито в о.с.з., което по арг.
от чл.175 ГПК и чл.238 ГПК презюмира извод за
основателност на исковете. Предвид на това и с оглед приетите по делото писмени
доказателства се установява , че между ищецът и този ответник е възникнало трудово правоотношение, по което за процесния период от време ищецът е изпълнявал задълженията си на м.к. „Б.”, ИМО №*,
което правоотношение не е спорно между
страните, че е било прекратено на 07.08.2015год. Няма спор, че в процесния период от време ищецът е полагал ефективно и без нарушения труд по
договорите, както и че този ответник дължи трудово възнаграждение на ищеца за претендирания период от време и в сочения от ищеца размер.
Не е спорно и обстоятелството, че с прекратяване на трудовото правоотношение е
възникнало правото на ищеца за претендира обезщетение за неизползван отпуск.
Размерът на дължимото обезщетение за неизползван отпуск е признат от МВ И. с
изходяща от негова страна справка за дължима суми на ищеца. Няма данни и възражения, тези задължения да
са били платени. Всичко това на доказателствено ниво
изцяло потвърждава извод и мотивира основателност на всички предявени спрямо
работодателя искове.
Като
законна последица от уважаването на исковете следва да се присъди лихва от предявяване
на иска до окончателното изплащане.
По исковете срещу „Б.” АД:
Спорните въпроси в отношенията между ищеца и този ответник са относно
приложимото право, отговорността на корабния беърбоут
чартьор за задълженията на работодателя по трудовите
му правоотношения и за отговорността на ответника с оглед соченото преотдаване ползването на кораба в полза на трето лице. По
тези правни въпроси, в контекста на изложената фактическа обстановка по делото,
е формирана актуална и трайна практика на Окръжен съд – Варна, само част от
която е обективирана в Решение от м.01.2018г. по
в.гр.д. №2182/2017г. на ВОС; Решение от м.01.2018г. по в.гр.д. №2527/2017г. на
ВОС; Решение от 08.02.2018г. по в.гр.д. №2541/2017г. на ВОС; Решение от
08.12.2017г. по в.гр.д. №2210/2017г. на ВОС и други. Тази практика е
постановена по напълно идентични дела, с тъжествена фактология, особености, правоотношения и страни, само при
други служители на кораба, поради което тя следва да бъде взета предвид, като с
нея по спорните въпроси е прието следното:
Приложими
за случая са нормите на националното законодателство, съобразно вида на
търсената защита и правилата на чл.9, ал.1 от КТК вр.
чл.1, ал.2 КТК. По въпроса дали „Б.“ АД
е легитимиран да носи солидарна отговорност за задължения, възникнали от
сключения трудов договор между първия ответник и ищеца, разпоредбата на чл.121,
ал.1 от ЗЗД е категорична, че освен в определените от закона случаи,
солидарност възниква само когато е уговорена.
Според съдържанието на цитираните договори за ББЧ и под ББЧ , в периода
на разглежданите отношения не възниква солидарна отговорност за дружеството
наред с отговорността на работодателя по трудов договор с ищеца, за неизплатени
трудови възнаграждения и обезщетения. Подобен извод не може да бъде изведен и
от приложимия КТК. Според легалните
дефиниции, дадени в Кодекса на
търговското корабоплаване - §1, т.17 и т.25 от ДР КТК, предмет на
договора за беърбоут чартър
е наемане на кораб за уговорен период от време, по силата на който наемателят (беърбоут чартьор), получава пълни
права на владение и контрол върху кораба. По силата на чл.199 б.“ г“ от КТК, в случай че не е уговорено друго,
наемателят, в границите на правата които има по договора за ББЧ, може да
сключва от свое име договори за отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър, на трети лица за
срока на действие на договора или за част от него. Няма основание да се счита,
че договорите за под - ББЧ сключени от беърборт чартьора, не отговарят на тези условия, както в случая този
между „Б.л” ООД (АД) и „Ш. л. С.А.”
По отношение на задълженията, произтичащи
от чл. 199б.“з“ КТК с решение № 592 /
5.12.2008г. на ВКС по т-д-№ 306/ 2008г., I о. ТК , е прието, че отговорността на наемателя пред трети
лица обхваща претенциите във връзка с експлоатацията на кораба , разглеждани
във връзка с изискванията за предаване на кораба в мореходно
състояния по чл.199б.“д“ от КТК. В случая ищецът е страна по трудово
правоотношение, с доказан правен интерес от предявените искове, с основанията
посочени в Кодекса на труда, спрямо
работодателя „В. И.“ ЕООД. По трудов
договор, в контекста на договор за под-ББЧ, „Б.“ АД не е солидарно
отговорен по задължението за изплащане на трудовото възнаграждение. Солидарната
отговорност не произтича от регламентацията на чл.199 б.“ж“ от КТК, тълкувана в
този смисъл неправилно по аргумент от чл.199 б.“з“ от КТК, нито в хипотезите на
чл.123а от КТ.
По тези съображения от трайната практика на
ВОС, които ВРС възприема, следва крайния извод за неоснователност на
предявените искове, което налага тяхното отхвърляне срещу този ответник.
По
разноските: Въпреки изхода по спора срещу работодателя, разноски на ищеца не се
следват, поради липсата на искане, списък и доказателства за тях.
Предвид
изхода по спора срещу втория ответник, на осн. чл.78,
ал.3 ГПК на него се следват разноски от 630лв. , представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
Предвид
изхода по спора срещу работодателя на ищеца, на осн.
чл.78, ал.6 ГПК този ответник следва да плати в полза на БСВ платеният от БСВ
хонорар за ССчЕ от 120лв., а също и дъжимата по уважените искове държавна такса в общ размер
100лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„В.И.” ЕООД, ЕИК*, да заплати на С.Д.С., ЕГН **********, сума в размер на
547.71щатски долара, представляваща дължимо трудово за месец март 2015год. в размер от 452.67щ.д. и
95.04щ.д. обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно с лихва върху
неизплатената част от главницата от
предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл.128 КТ и чл.224 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на С. С. Ч., ЕГН: ********** за
осъждане на „Б.” АД, ЕИК*, за сума в размер на 547.71щатски
долара, представляваща дължимо трудово за месец
март 2015год. в размер от 452.67щ.д. и 95.04щ.д. обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, ведно с лихва върху неизплатената част от
главницата от предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл.128 КТ и чл.224 от КТ, вр. чл.199з КТК.
ОСЪЖДА С. С. Ч., ЕГН: ********** , да
заплати на „Б.” АД, ЕИК*, сумата 630лв. – разноски пред ВРС по отхвърлените
искове, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА
„В.И.” ЕООД, ЕИК*, да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка
на ВРС,следните суми : 120лв., депозит за ВЛ и 100лв. дължимата държавна такса по
уважените искове, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ОС – Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.Христова/