№ 194
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева
в присъствието на прокурора М. Б. Д.
като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно
административно наказателно дело № 20211100603572 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С решение № 20175291 от 23.08.2021 г., постановено от Софийския районен съд
(СРС), Наказателно отделение (НО), 136-ти състав по НАХД № 10089/2020 г. по описа на
същия съд, обвиняемият Ж. ИЛ. К. е признат за виновен в това, че на 30.01.2017 г., в гр.
София, ул. ****, пред нотариус В.Г.М., с № 053 в регистъра на Нотариална камара, с район
на действие – Софийски районен съд, съзнателно се е ползвал от неистински официален
документ – Схема № 15-24000-20.01.2017 г. на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68134.305.377.1.65, на който е придаден вид, че е издаден от Служба по
геодезия, картография и кадастър – гр. София, и е подписан от инж. З.Ж.С., когато от него –
Ж. ИЛ. К., ЕГН **********, за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК, вр. чл. 78а, б. „а“ и б. „в“ от НК, обв. Ж. ИЛ. К. е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание –
„Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева, която следва да бъде заплатена по сметка на
Републиканския бюджет.
С атакуваното решение обвиняемият Ж. ИЛ. К. е осъден да заплати сторените в
досъдебното производство разноски, в размер на 112,68 лева (сто и дванадесет лева и
шестдесет и осем стотинки), по сметка на СДВР, а по сметка на СРС – сумата от 5 (пет) лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу така постановеното първоинстанционно решение е постъпила въззивна жалба
1
от адв. Ж.Ж. – от САК, в качеството му на упълномощен защитник на обв. Ж. ИЛ. К.. С така
депозираната въззивна жалба от страна на защитника на обвиняемия К. се изразява
несъгласие с първоинстанционното съдебно решение, като се твърди, че то е
незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено
при съществени процесуални нарушения. Отправя се искане за неговата отмяна и за
постановяване на ново решение, с което обвиняемият Ж. ИЛ. К. да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, а в случай на преценени от въззивния
съд допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, делото да бъде върнато на
съответната инстанция.
В съдебно заседание, упълномощеният защитник на обвиняемия Ж. ИЛ. К. – адв.
Ж.Ж. – от САК, поддържа депозираната въззивна жалба, по изложените в нея съображения.
Излага доводи, че по делото не са събрани доказателства относно субективната страна на
Д.ието, вменено във вина на обвиняемото лице и по-конкретно – относно знанието му, че
представеният документ е неистински. Сочи, че първият съд неправилно е приел, че
представянето на процесния документ от обвиняемия пред нотариуса е достатъчно, за да
обоснове вината му. Релевира аргументи, че по делото не е установено кое лице е получило
документа с посочения действителен номер от Агенцията по кадастъра; какво е
действителното съдържание на документа и дали то съответства на представения пред
нотариуса документ. Пледира решението на СРС да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго решение, с което обвиняемият да бъде оправдан.
Обвиняемият Ж. ИЛ. К., редовно призован, не се явява, не взема участие в хода на
съдебното производство пред въззивния съд и не ангажира становище по фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване в производството и по основателността
на депозираната въззивна жалба с допълнение.
Представителят на СГП пледира решението на първия съд да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Намира, че по делото са събрани доказателства – от
показанията на разпитаните свидетели и заключението на назначената и изготвена
комплексна експертиза, които безспорно доказват субективната страна на Д.ието.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на
чл. 313 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е обсъдил
детайлно и задълбочено, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства,
показанията на свидетелите Д.Б.М. (т. 1, л. 18 – 19 от досъдебното производство); В.И.М. (т.
1, л. 27 – 28 от досъдебното производство); В.Г.М. (т. 1, л. 33 – 34 от досъдебното
производство); З.Ж.М. (т. 1, л. 36 – 37 от досъдебното производство); Д.Г.Н. (т. 4, л. 25 – 26
от досъдебното производство);
писмо от Регионален отдел „Национален строителен контрол“ – София към ДНСК,
изх. № С16-3199-00-420/03.04.2018 г., ведно с приложения към него – документи, касаещи
издаването на разрешение за ползване на жилищна сграда с помещения за магазини,
ателиета и абонатна станция № ДК-07-С-235/31.10.2014 г. (т. 1, л. 47 – 72 от досъдебното
производство); писмо от Служба по геодезия, картография и кадастър – София град, изх. №
20-13690-08.03.2018 г., ведно с приложения – справки на самостоятелни обекти в сградата,
находяща се в гр. София, бул. **** (т. 1, л. 76 – 176 от досъдебното производство); писмо от
2
Служба по геодезия, картография и кадастър – София град, изх. № 20-43190-03.07.2018 г. (т.
1, л. 183 от досъдебното производство); писмо от Служба по геодезия, картография и
кадастър – София град, изх. № 04-11/04.09.2018 г., ведно с приложения – заявление вх. №
01-11966-17.01.2017 г. и схема № 15-24000-20.01.2017 г. (т. 1, л. 191 – 193 от досъдебното
производство); писмо от Служба по геодезия, картография и кадастър – София град, изх. №
20-14466-20.03.2017 г., ведно с приложения (т. 2, л. 70 – 76 от досъдебното производство);
писмо от Служба по геодезия, картография и кадастър – София град, изх. № 20-16677-
29.03.2017 г., ведно с приложения (т. 2, л. 80 – 103 от досъдебното производство); писмо от
Служба по геодезия, картография и кадастър – София град, изх. № 20-19702-12.04.2017 г.,
ведно с приложения (т. 2, л. 106 – 114 от досъдебното производство); писмо от Служба по
геодезия, картография и кадастър – София град, изх. № 20-36524-05.07.2017 г., ведно с
приложения – заверени копия на заявление вх. № 01-11966-17.01.2017 г., схема № 15-24000-
20.01.2017 г., заявление вх. № 01-48049-21.02.2017 г. и схема № 15-82769-24.02.2017 г. (т. 2,
л. 156 – 161 от досъдебното производство); заверени копия от документи, представени по
нот. д. № 2175/2017 г. на нот. В.М. (т. 2, л. 125 – 154 от досъдебното производство); писмо
от Столична община от 30.06.2017 г., ведно с приложение – разпределения на кота + 25,80 и
+ 28,60 по част „Архитектура“ (т. 2, л. 123 от досъдебното производство); писмо от Служба
по вписванията, изх. № 4114/10.07.2018 г., ведно с приложения – нотариален акт за покупко
– продажба на недвижим имот № 68, том № І, рег. № 1398, дело № 19/2017 г. на нот. В.М. и
заверено копие на схема № 15-24000-20.01.2017 г. на самостоятелен обект в сграда в гр.
София, бул. ****, ет. 11, ателие 17 (т. 1, л. 185 – 189 от досъдебното производство);
нотариален акт за поправка на явна фактическа грешка в нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот № 146, том № І, рег. № 3487, дело № 86/2017 г. на нот. В.М. (т.
1, л. 181 от досъдебното производство); проекти на сграда, находяща се в гр. София, бул.
**** (т. 1, л. 35 и т. 3 от досъдебното производство), всички други писмени доказателствени
средства,
а така също и заключението на назначената и приета като доказателство по делото
комплексна графическа и техническа експертиза № 34 – Е/2020 (т. 4, л. 30 – 34 от
досъдебното производство) – приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.
378, ал. 2 от НПК, както и приобщените към доказателствената съвкупност, по реда на чл.
283 от НПК, справка за съдимост на обвиняемото лице (л. 21 – 22 от съдебното
производство) и епикриза, издадена по отношение на същия от МБАЛ „С.С.“ ЕООД,
Отделение по ортопедия и травматология (л. 26 от съдебното производство), които изцяло е
кредитирал и ползвал при формиране на изводите си по фактите.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови гласни или писмени доказателствени
източници. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят
формиране на еднозначни изводи по фактите.
Въз основа на анализа на така събрания доказателствен материал, СРС е приел за
установено, от фактическа страна, че в началото на 2017 г. бившата съпруга на обвиняемия
Ж. ИЛ. К. се свързала със свидетелката Д.Г.Н. – собственик на дружество, осъществяващо
брокерска дейност – „Агенция ИДА“ ЕООД, и й казала, че бившият й съпруг – Ж.К., спешно
трябва да продаде ателие, което се намира в сграда, находяща се в гр. София, бул. ****.
Дружеството имало клиент, подходящ за купувач, който закупувал имоти на изгодни цени –
свидетелят В.И.М., на когото било предадено предложението.
Въпреки наличните предпоставки за извършване на сделката, Н. била притеснена от
твърде ниската цена, на която К. обявил, че ще продаде ателието, а именно – 20 000 евро,
която не съответствала на обичайните за такъв вид и местонахождение имот. Това я
3
накарало да направи допълнителни справки в Агенцията по вписванията, от които
заключила, че не са налице нередности, но все пак у нея останало съмнение и предупредила
В.М., че са възможни проблеми.
Документите за изповядване на сделката пред нотариус, били подготвени
предварително чрез „Агенция ИДА“ ЕООД, но схемата за имота, която следвало да бъде
издадена от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, донесъл и представил лично
продавачът Ж.К., в деня на самата сделка – 30.01.2017 г. (в този смисъл са показанията на
свидетелката Н.). Фактът, че именно Ж.К., а не Н. или друго лице, е донесъл процесната
схема в деня на покупко-продажбата пред нотариус, според СРС, се потвърждава и от
показанията на свидетеля В.М., който твърди, че „…Ж. донесе всички необходими
документи...“.
Покупко – продажбата била извършена с нотариален акт № 68, том № I, рег. № 1398,
дело № 19/2017 г. на 30.01.2017 г. пред нотариус В.М., вписан под № 053 в регистъра на
Нотариалната камара на Република България, с район на действие – района на СРС. За
продавача – „П. – 92 – К.“ ЕООД, се явил обв. Ж. ИЛ. К., в качеството му на едноличен
собственик, управител и представляващ дружеството, а за купувача се явил свидетелят
В.И.М..
Предмет на сделката било Ателие № 17, представляващо самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 68134.305.377.1.65, с предназначение –ателие за творческа
дейност, находящо се в гр. София, район „Възраждане“, ул. ****, на единадесети етаж на
сградата, кота +23,00 метра (впоследствие коригирана на „кота + 28,60“ – с нотариален акт
№ 146, том I, рег. № 3478, дело № 86/2017г.), със застроена площ от 35,78 кв.м., състоящо се
от дневна, кухненски бокс, баня с тоалетна и тераса. Посочените в нотариалния акт съседи
по схема на АГКК на обекта са: на същия етаж – самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор № 68134.305.377.1.53 и самостоятелен обект в сграда, с идентификатор №
68134.305.377.1.52; под обекта – самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.305.377.1.66 и над обекта – самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134305.377.1.58 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134305.377.1.56,
заедно с 0,602% ид. части от общите части на сградата и заедно с 0,602% от правото на
строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата.
Сред документите, удостоверяващи правото на собственост и особените изисквания
на закона, при одобряването на нотариалния акт пред нотариус В.М., била донесена и
представена от К., под № 2, и Схема на самостоятелен обект № 15-24000-20.01.2017 г. на
АГКК, Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. София (т. 4, л. 80 от досъдебното
производство), касаеща обект в самостоятелна сграда с идентификатор 68134.305.377.1.65, в
долния десен ъгъл на която бил положен подпис, под който е записано името „З.С.”.
Отбелязано било, че самостоятелният обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен
имот, с идентификатор 68134.305.377, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж 68134.305.372.1.53; 68134.305.372.1.52; под обекта 68134.305.372.1.66; над
обекта 68134.305.372.1.58; 68134.305.372.1.56.
Оригиналът на Схема на самостоятелен обект № 15-24000-20.01.2017 г. на АГКК, се
съхранява в Служба по вписванията, но изнасяне на книги и регистри от същата се явява
незаконосъобразно, поради което необходимите експертизи се извършват на място, както и
с предоставянето на образци от печат, ползван при издаването на схемата. Името „З.С.“,
записано в схемата под подписа на лицето, което я е издало, е начинът, по който обичайно се
обозначава свидетелката З.Ж.М. – старши експерт към Агенция по геодезия, картография и
кадастър.
Относно представената пред нотариус М.С. на самостоятелен обект № 15-24000-
20.01.2017 г. на АГКК, от която е направено копие, свидетелката М. констатира, че
идентификаторът на самостоятелен обект 68134.305.377.1.65, не отговаря като номер на
4
номерата на посочените съседни имоти, а именно – съседните имоти са с номера
68134.305.372.1.53, 68134.305.372.1.52 и други, които се намират под и над обекта, като
същите попадат под идентификатор на друг имот, тъй като в идентификатора е посочен и
номера на имота. В случая, схемата за самостоятелен обект е издадена за такъв обект в имот
377, а съседите му са посочени в имот 372, което е обективно невъзможно, тъй като
системата не може да издаде такава схема, а ще посочи грешка и няма да позволи
отпечатването и съответно издаването на такъв документ. Свидетелката М. заявява, че
положения подпис, не е нейният.
СРС е приел за установено, че присъствието на обв. Ж.К. при изповядване на
процесната сделка в нотариалната кантора, е удостоверено и със справка в базата данни на
Нотариалната камара, чрез сверяване с личната карта, представена от самият К..
Купувачът превел в полза на продавача по банков път парична сума, еквивалентна на
цената на закупувания имот – 20 000 евро, и сделката била изповядана, като Ж.К. положил
подпис за „продавач“.
Впоследствие нотариусът – свидетелят В.М., забелязал, че при кадастралната схема е
налице отбелязване на идентификатора на процесното място на № 377, а номерът, посочен
при имотите на съседите бил 372, както и, че подписът и изписване на имената на Ж.К.,
били коренно различни в акта за суперфиция от 2008 г. и в документите от 2018 г., като
възприятията на свидетеля били, че подписът и почеркът от 2018 г. силно наподобяват на
лице, което се самоимитира, с идея, след това да докаже, че пред нотариуса се е явил друг, а
не той.
В деня на сделката, обв. К. дал на купувача – св. М., ключ и чип от входната врата на
сградата, в която се намирало ателието, както и ключ от самото ателие. Една седмица след
покупко – продажбата, когато М. предприел ремонтни действия, се появил мъж, който
заявил пред работниците, че този обект има друг собственик.
Свидетелят Д.Б.М. – управител на дружеството „Т.С.“ ЕООД, собственик на ателие
№ 12 на десети надпартерен етаж в процесната сграда, посочил, че това е единственото
ателие на този етаж, но научавайки, че с други обекти в сградата се извършват измами,
направил справка и установил, че е подадено искане за данъчна оценка на ателие № 17 – със
същата квадратура като ателие № 12, което следвало да се намира на същия етаж и отивайки
на място, видял сменени номерата на имота си – вместо № 12 бил поставен № 17, а
работници извършвали ремонт.
Свидетелят М. се свързал с К. и била организирана среща между М., К., М. и
брокерките, участвали при подготовката на сделката пред нотариус М. – свидетелките Д. Н.
и Б.Р.. На срещата, К. направил впечатление на видимо уплашен и заявил, че според него
собственост на „Т.С.“ ЕООД е не обектът – ателие – предмет на покупко-продажбата,
извършена с нотариален акт № 68, том № I, рег.№ 1398, дело № 19/2017 г. на 30.01.2017 г., а
друг обект, находящ се по-надолу – на девети надпартерен етаж.
От показанията на свидетеля М. СРС е приел за установено, че поради
обстоятелството, че разполагал с документ, легитимиращ „Т.С.“ ЕООД като собственик на
ателие, което считал за идентично с продаденото от К., и за което констатирал, че въпреки,
че е ателие № 12, било с нарочно променен номер – № 17, от страна на дружеството били
извършени проверки в Направление „Архитектура и градоустройство“ на СО относно
ателие № 12. При проверката се установило, че съгласуваната строителна документация,
свързана с имота, е подменена, като част от наличните документи са ксерокопия, а лицата –
служители на „Архитектура и градоустройство”, посочени като съгласували проектната
документация, заявили, че подписите не са техни и вероятно са подправени. За тези
констатации, от „Т.С.“ ЕООД бил подаден сигнал до СДВР.
Въз основа на заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното
5
производство комплексна съдебно – графическа и техническа експертиза, СРС е приел за
установено, че подписът в графа „инж. З.С.“ в Схема № 15-24000-20.01.2017 г. на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.305.377.1.65, не е положен от З.Ж.М., а
от друго лице, със стремеж за имитация на действителен неин подпис, като при полагането
не са били отразени писмено двигателните навици на полагащия ги, поради което не може
да се даде отговор от кого е положен. Отпечатъкът от печат над графа „инж. З.С.“ в Схема №
15-24000-20.01.2017 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.305.377.1.65,
е написан посредством принтиращо устройство, а не чрез мокър, тампонен печат.
Изследваният печат е пренесен върху бланката, чрез технически способ.
В хода на разследването не е било установено кое лице е съставило инкриминирания
документ, а именно – Схема № 15-24000-20.01.2017 г. на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68134.305.377.1.65, донесен и представен от обвиняемия в нотариалната
кантора пред нотариус В.М., при извършване на покупко – продажба на този обект, при
която срещу прехвърляне на собствеността, в полза на К. са били преведени по банков път
20 000 евро.
Обвиняемият Ж. ИЛ. К., с ЕГН **********, е роден на 20.04.1953 г. в град Чепеларе,
българин, български гражданин, с висше образование, пенсионер по болест, с постоянен
адрес гр. София, ул. **** и настоящ адрес в гр. Чепеларе. СРС е приел, че обвиняемият има
три полицейски регистрации, съответно – от 20.10.2015 г. от 03 РУ – СДВР; от 23.11.2016 г.
от 08 РУ – СДВР и от 21.12.2017 г. от СДВР.
Към момента на извършване на инкриминираното Д.ие – 30.01.2017 г., Ж. ИЛ. К. е
бил неосъждан, но по-късно, с влязла в сила на 28.06.2019 г. присъда, постановена по
НОХД № 3040/2017 г. по описа на СРС, е осъден за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал.
2, вр. ал. 1 от НК, на „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, като изпълнението на
наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години.
При така установената фактическа обстановка, СРС, НО, 136-ти състав е приел за
установено, от правна страна, че с Д.ието си обвиняемият Ж. ИЛ. К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от
НК, като на 30.01.2017 г., в гр. София, ул. ****, пред нотариус В.Г.М., с № 053 в регистъра
на Нотариална камара, с район на действие – Софийски районен съд, съзнателно се е
ползвал от неистински официален документ – Схема № 15-24000-20.01.2017 г. на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.305.377.1.65, на който е придаден
вид, че е издаден от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. София, и е подписан
от инж. З.Ж.С., когато от него – Ж. ИЛ. К., ЕГН **********, за самото му съставяне не може
да се търси наказателна отговорност. Приел е, че обвиняемия е осъществил Д.ието виновно,
с форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Ето защо е признал обв. Ж. ИЛ. К. за виновен по така повдигнатото му обвинение и
на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност, като му е
наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Осъдил е обвиняемия да заплати и направените по делото разноски.
Настоящият въззивен състав, след цялостна проверка на доказателствената
съвкупност по делото, споделя изцяло фактическите констатации на първоинстанционния
съд. Същите са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения
материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав.
Така, изцяло следва да бъдат споделени изводите на СРС досежно личността на обв.
К. – неговата възраст, семейно положение, съдебно минало и здравословно състояние.
Същите са формирани въз основа на правилен и задълбочен анализ на събраните по делото
6
гласни и писмени доказателствени средства – и в частност на проверка на самоличността на
обвиняемото лице, извършена от решаващия първоинстанционен съд; отразеното в
справката за съдимост на обвиняемото лице (л. 21 – 22 от съдебното производство пред
СРС) и в епикризата, издадена по отношение на същия от МБАЛ „С.С.“ ЕООД, Отделение
по ортопедия и травматология (л. 26 от съдебното производство), поради което са
безпротиворечиво установени.
Въззивният съд възприе изцяло изводите на първостепенния съд, относими към
фактите и обстоятелствата, свързани с обстоятелствата, при който св. Д. Н. – собственик
на дружество, осъществяващо брокерска дейност – „Агенция ИДА“ ЕООД, била
потърсена за съдействие за продажба на недвижим имот, представляващ ателие № 17,
находящо се в гр. София, бул. ****, за което била уведомена, че е собственост на
обвиняемия, обявената продажна цена на имота от 20 000 евро и лицето, на което
предложила да закупи имота – св. В.М.. Тези факти и обстоятелства са безспорно
установени по делото въз основа на показанията на св. Н. и М., депозирани в хода на
досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния
процесуален ред, които настоящата инстанция, също както и решаващия
първоинстанционен съд, изцяло кредитира, като прецени, че са напълно единни,
еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, поради което следва да се приеме,
че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, и няма пречка да бъдат
поставени в основата на изводите на съда по фактите.
Така събраните гласни доказателствени средства, ведно с показанията на св. В.М. и
отразеното в нотариален акт № 68, том № I, рег. № 1398, дело № 19/2017 г. от 30.01.2017 г.
по описа на нот. В.М., вписан под № 053 в регистъра на Нотариалната камара на Република
България, с район на действие – района на СРС, послужиха на инстанциите по същество, за
да формират напълно безпротиворечиви и категорични изводи за документите,
представени при изповядване на покупко – продажбата на имота, а също и по отношение
на датата на изповядване на сделката, явилите се пред нот. М. лица, извършената
проверка на самоличността им и реда за изповядване на сделката пред нотариуса. По
отношение на тази категория обстоятелства, така събраните гласни и писмени
доказателствени средства са напълно единни и взаимнодопълващи се, не се оборват от
останалите, събрани по делото доказателствени източници и са достатъчни по своя обем и
категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.
Обосновани и съответни на доказателствената съвкупност са и изводите на
решаващия първоинстанционен съд в насока, че процесната по делото Схема № 15-24000-
20.01.2017 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.305.377.1.65, на
която бил придаден вид, че е издаден от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.
София, и е подписан от инж. З.Ж.С., е била представена пред нот. М. именно от
обвиняемото лице, в деня на изповядване на сделката. По отношение на това обстоятелство
по делото са събрани еднопосочните и безпротиворечиви показания на св. Д. Н.
(свидетелката сочи: „… бяхме подготвили документите, като в деня на сделката Ж.К.
донесе схемата на имота от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.“ – вж.
показанията й, депозирани в т. 4, л. 25 от досъдебното производство) и на св. В.М. (този
свидетел депозира на досъдебната фаза показания, в смисъл, че доколкото си спомня, „…Ж.
донесе всички необходими документи, предполагам, че той е представил и въпросната
схема за самостоятелен обект…“ – вж. показанията на св. М., депозирани в т. 1, л. 28 от
досъдебното производство). Действително, прави впечатление, че пред органа на
досъдебното производство, разпитан в процесуалното качество на свидетел нот. М. е заявил,
че всички документи са били „…представени от брокер Д. Н., като представените от нея
документи са подробно посочени в съставения нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот…“ (вж. показанията на този свидетел, депозирани в т. 1, л. 33 от
досъдебното производство), но според съда, не се касае до противоречие измежду така
7
събраните гласни доказателствени източници, а до възприятия на свидетелите, относими
към различни времеви периоди – св. Н. и М. депозират показания относно явяването им в
нотариалната кантора и това, че обв. К. при пристигането си, е донесъл процесната схема,
докато св. М. депозира показания, относими към момента на явяване на страните по
сделката пред него, който следва този на срещата им в нотариалната кантора, когато
документите вече са били у св. Н. и тя ги е представила на нот. М.. При това, не са налице
предпоставки показанията на св. Н. и М. касателно лицето, представило инкриминирания
документ, да бъдат дискредитирани с доверие, напротив – същите пресъздават еднопосочно
и безпротиворечиво възприятията на тези свидетели, поради което и следва да бъдат
поставени в основата на изводите на съда по фактите.
Настоящата инстанция изцяло споделя и изводите на решаващия първоинстанционен
съд по отношение на вида и съдържанието на документа, донесен от обв. К. и представен
от св. Н. пред нот. М., а именно – процесната по делото Схема № 15-24000-20.01.2017 г. на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.305.377.1.65, на която бил
придаден вид, че е издаден от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. София, и е
подписан от инж. З.Ж.С.. Тези факти и обстоятелства се установяват по несъмнен начин от
приложената по делото схема и отразеното в нотариалния акт за покупко – продажба на
недвижим имот.
Въз основа на показанията на св. З. М. и заключението на назначената и изготвена
комплексна съдебно – графическа и техническа експертиза, СРС правилно е приел за
установено, че подписът в графа „инж. З.С.“ в Схема № 15-24000-20.01.2017 г. на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.305.377.1.65, не е положен от З. Ж.ва
М., а от друго лице, със стремеж за имитация на действителен неин подпис, като при
полагането не са били отразени писмено двигателните навици на полагащия ги, поради
което не може да се даде отговор от кого е положен. Установява се и това, че отпечатъкът
от печат над графа „инж. З.С.“ в Схема № 15-24000-20.01.2017 г. на самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.305.377.1.65, е нанесен посредством принтиращо
устройство, а не чрез мокър, тампонен печат, като изследваният печат е пренесен върху
бланката, чрез технически способ. СГС в този си състав, също както и решаващият
първоинстанционен съд, изцяло възприе и ползва при формиране на изводите си по
фактите, заключението на приетата като доказателство по делото комплексна съдебно –
графическа и техническа експертиза, като прецени, че същото е обективно, компетентно,
ясно, пълно и точно, относимо към предмета на доказване и кореспондира по несъмнен и
категоричен начин с показанията на св. М., които съдът също не намира основание да
дискредитира.
Фактите и обстоятелствата, относими към предприетите действия от страна на обв.
К. по снабдяване на св. М. с ключ и чип за недвижимия имот – предмет на нотариалното
удостоверяване, съдът прие за безспорно установени въз основа на показанията на св. В.М.,
които настоящата инстанция изцяло кредитира, като прецени, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно. Показанията на този свидетел и на св. Д. Н., послужиха на
инстанциите по същество за да формират изводи относно извършеното плащане на сумата,
представляваща продажна цена на имота от св. М. в полза на обв. К..
Не са налице и основания за ревизия на изводите на решаващия първоинстанционен
съд по фактите, касателно предприетите действия от страна на св. В.М., Д. Н. и Д. М.,
след възникване на съмнение у последния, че е извършена измама с предмет собствения на
“Т.С.“ ЕООД недвижим имот, представляващ ателие № 12, находящо се в гр. София, бул.
****, ет. 10. По отношение на обсъжданите факти и обстоятелства, така събраните по делото
доказателствени средства са напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и
непротиворечиви, поради което и няма пречка да бъдат поставени в основата на изводите на
инстанциите по същество по фактите.
8
В обобщение следва да се посочи, че правилно първият съд е поставил в основата на
изводите си по фактите показанията на св. Д.Б.М. (т. 1, л. 18 – 19 от досъдебното
производство), В.И.М. (т. 1, л. 27 – 28 от досъдебното производство), В.Г.М. (т. 1, л. 33 – 34
от досъдебното производство), З.Ж.М. (т. 1, л. 36 – 37 от досъдебното производство), Д.Г.Н.
(т. 4, л. 25 – 26 от досъдебното производство) – депозирани в хода на досъдебното
производство и приобщени към доказателствената съвкупност, като е преценил, че са
депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, при подчертан стремеж у
свидетелите да допринесат за изясняване на обективната истина. Показанията на
разпитаните по делото свидетели са напълно единни, еднопосочни, взаимно допълващи се и
кореспондиращи с писмените доказателствени средства, и в нито една своя част не се
оборват от останалите, събрани по делото, доказателствени източници.
Правилно решаващият първоинстанционен съд се е ползвал при формиране на
изводите си по фактите и от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства. Същите са напълно единни, еднопосочни, установяват логическата свързаност на
извършените действия и кореспондират по небудещ съмнение начин с показанията на
разпитаните по делото свидетели. Поради това и фактите и обстоятелствата, установени от
решаващия първоинстанционен съд са безспорно установени, не се оспорват от страните по
делото и не се нуждаят от ревизия от въззивната инстанция.
Настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че изцяло се солидаризира и
с изводите на СРС по отношение на пълната кредитируемост на заключението на
назначената и изготвена в хода на досъдебното производство комплексна съдебно –
графическа и техническа експертиза, в каквато насока вече бяха изложени съображения.
В случая е налице система от доказателства – посочените по-горе, които са единни,
безпротиворечиви и позволяват на съда да възприеме горепосочените факти и
обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото по безпротиворечив и
небудещ съмнение начин. Измежду така събраните гласни и писмени доказателствени
средства, не се констатират каквито и да било противоречия и несъответствия, които да
налагат подробното им и задълбочено обсъждане. Същите са в достатъчна степен пълни,
ясни и точни, както и депозирани обективно и безпристрастно, и представляват достатъчно
стабилна доказателствена опора, за да позволят формиране на еднозначни изводи по
фактите.
Въз основа на анализа на така събраните гласни и писмени доказателствени средства,
СРС е формирал обосновани изводи относно фактическата обстановка, при която е
осъществено Д.ието, надлежно обективирани в мотивната част на атакувания съдебен акт,
които настоящата инстанция изцяло споделя, поради което и не намира за нужно да
преповтаря и тук.
При така установената фактическа обстановка по делото, въз основа на анализа на
събраните доказателствени източници, настоящата инстанция изцяло споделя доводите на
решаващия първоинстанционен съд, че с Д.ието си, осъществено на инкриминираните
дата и място, обвиняемият Ж. ИЛ. К. е осъществил, от обективна и субективна страна,
състава на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК, за което е ангажирана
наказателната му отговорност в производството.
За съставомерността на Д.ието от обективна страна по този законов текст, е
необходимо престъпният деец да се ползва, да си служи, като представи пред друго
лице, порочно съставен документ – неистински, подправен документ, такъв с невярно
съдържание или престъпен бланкет. Престъплението е формално, на просто извършване,
като за съставомерността му се изисква деецът да не е съпричастен към съставянето на
документа – предмет на престъпно посегателство.
9
Престъплението е умишлено, като същото би могло да се осъществи само с форма на
вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК, като умисълът на дееца следва да
обхваща представите относно всички обективно съставомерни признаци от престъпния
състав с горепосочената правна квалификация. Деецът следва да съзнава обществено-
опасния характер на Д.ието си, да предвижда неговите обществено-опасни последици и
пряко да цели настъпването им.
В конкретния по делото случай безспорно се установява, че на инкриминираната по
делото дата – на 30.01.2017 г., в гр. София, ул. ****, пред нотариус В.Г.М., с № 053 в
регистъра на Нотариална камара, с район на действие – Софийски районен съд, обв. Ж. ИЛ.
К. се е ползвал от неистински официален документ – Схема № 15-24000-20.01.2017 г. на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.305.377.1.65, на който е придаден
вид, че е издаден от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. София, и е подписан
от инж. З.Ж.С., като от подсъдимия за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.
Безспорно Схема № 15-24000-20.01.2017 г. на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68134.305.377.1.65, на който е придаден вид, че е издаден от Служба по
геодезия, картография и кадастър – гр. София, и че е подписан от инж. З.Ж.С.,
представлява неистински официален документ – на същия е придаден вид, че изхожда от
инж. З.Ж.С. – длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК, служител в Служба
по геодезия, картография и кадастър – гр. София, както и че е издаден от същата по
установения ред и форма в кръга на нейната служба. Същевременно, видно от показанията
на св. З. М. и от заключението на назначената и изготвена комплексна съдебно –
графическа и техническа експертиза, подписът в графа „инж. З.С.“ в Схема № 15-24000-
20.01.2017 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.305.377.1.65, не е
положен от З.Ж.М., а от друго лице, със стремеж за имитация на действителен неин подпис,
като при полагането не са били отразени писмено двигателните навици на полагащия ги,
поради което не може да се даде отговор от кого е положен.
Документът не е бил съставен от обв. К.; по делото не се установява авторът на
документа, нито съпричастността на обвиняемия към Д.ието на последния. Предвид
изложеното следва да се приеме, че от обв. К. не може да се търси наказателна отговорност
за съставянето на документа. При това правилно, съдът е признал обвиняемия за виновен в
осъществяването на субсидиарния състав на документно престъпление, инкриминиран в чл.
316 от НК.
Изпълнителното Д.ие обв. К. е осъществил, като е представил – чрез св. Н., като
оръдие на престъплението, пред нот. М. процесния документ, ведно с други такива,
необходими за изповядване на сделката. С това следва да се приеме, че К. е употребил
неистинският официален документ, с оглед информационното му съдържание, пред трето
лице – нот. М., като е дал възможност на същия да се запознае със съдържанието на
документа.
Правилен, следователно, е изводът на първостепенният съд, че с това са били
осъществени всички признаци от обективна страна на състава на престъплението по чл. 316,
вр. чл. 308, ал. 1 от НК.
Д.ието е осъществено от подс. К. виновно, с форма на вината пряк конкретен
умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК – същият е съзнавал обществено-опасния
характер на Д.ието си, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и пряко е
целял настъпването им.
При това, правилно и законосъобразно обв. Ж. ИЛ. К. е бил признат за виновен в
осъществен състав на престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК.
10
Не намират основание доводите на защитата в насока, че по делото не е доказан
умисълът на обвиняемия по отношение на Д.ието и в частност – това, че същият е съзнавал
неистинността на документа. Тези доводи са релевирани от защитата и пред районния съд, и
са получили убедителен отговор в мотивната част на постановения съдебен акт.
Действително, установеното по делото относно нереално ниската продажна цена на имота;
желанието сделката да бъде изповядана максимално бързо от страна на К.;
обстоятелството, че К. е положил подпис под нотариалния акт, който видимо се е
различавал от подписите му под предходно издадени документи (в какъвто смисъл са
показанията на св. М.); това, че същият не е подавал искане за издаване на процесната
схема, а същевременно се е ползвал от порочно издадена такава, както и това, че
съдържанието на схемата и в частност – това, че идентификатора на самостоятелния
обект 68134.305.377.1.65, не отговаря като номер на номерата на съседните имоти, е
достатъчно, за да позволи еднозначния извод, че обвиняемият е съзнавал неистинността
на представения от него документ, въпреки, че по делото не е установено същият да е
съпричастен към изготвянето на документа.
Неоснователни са и доводите на защитата в насока, че по делото не е установено кое
лице е получило документа с посочения действителен номер от Агенцията по кадастъра,
какво е действителното съдържание на документа и дали то съответства на представения
пред нотариуса документ. Макар тези въпроси действително да не са намерили отговор в
мотивната част на постановената присъда, това обстоятелство не рефлектира върху
правилността и законосъобразността й, тъй като същите са ирелевантни по отношение на
предмета на доказване по делото, така, както е очертан в нормата на чл. 102 от НПК.
Предмет на доказване по делото е неистинността на процесния документ и
служенето с него от страна на обвиняемото лице – обстоятелства, които са
безспорно установени по делото; въпросите, свързани с начина, по който документът е бил
съставен и по който обвиняемият се е снабдил с него, не са относими към предмета на
доказване, поради това, че срещу К. не е повдигнато обвинение за съпричастност към
изготвянето на документа.
Настоящата инстанция извърши служебен преглед на първоинстанционния съдебен
акт и в частта му относно наложеното на обв. Ж. ИЛ. К. административно наказание, и в
тази насока съобрази следното.
Осъщественото от обв. Ж. ИЛ. К. престъпление е наказуемо с „лишаване от свобода“
за срок до три години. Обвиняемият не е осъждан към датата на извършване на
инкриминираното Д.ие, нито е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК. От Д.ието не са причинени
имуществени вреди. Не са налице ограниченията в приложението на института, визирани в
чл. 78а, ал. 7 от НК – деецът не е бил в пияно състояние, от Д.ието не е причинена тежка
телесна повреда или смърт, престъплението не е извършено срещу орган на властта, при и
по повод изпълнение на службата му и не са налице множество престъпления. Ето защо
правилно и законосъобразно СРС е приел, че са налице предпоставки за освобождаването на
обв. К. от наказателна отговорност, по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК, за извършеното от него
престъпление с горепосочената правна квалификация, с налагане на административно
наказание.
За да определи конкретния размер на следващото се на престъпния деец
административно наказание, първоинстанционният съд е преценил като смекчаващи
отговорността му обстоятелства сравнително високата възраст на обв. К. и влошеното му
здравословно състояние, а като отегчаващи – това, че след извършване на Д.ието – предмет
на настоящото наказателно производство, обвиняемият е осъден с влязла в сила присъда за
друго престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК, както и обстоятелството, че има три
11
полицейски регистрации. С оглед на така изложеното в мотивите на атакувания съдебен акт
относно конкретно проявената степен на обществена опасност на Д.ието и неговия
извършител, съдът е преценил, че на обв. К. следва да бъде определено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
Настоящата съдебна инстанция споделя съображенията на първоинстанционния
съдебен състав относно установените смекчаващи отговорността на обвиняемия
обстоятелства, като намира, че като такова следва да се отчете още и изминалия сравнително
продължителен период от време между датата на извършване на инкриминираното Д.ие –
30.01.2017 г., и тази на постановяване на окончателния съдебен акт на тази инстанция,
наближаващ границата на разумния срок на продължителност на наказателното
производство по чл. 6 от ЕКПЧ.
Правилно и законосъобразно решаващият първоинстанционен съд е преценил като
отегчаващо отговорността на обвиняемото лице обстоятелство това, че с влязла в сила на
28.06.2019 г. присъда, постановена по НОХД № 3040/2017 г. по описа на СРС, е осъден за
престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, на „Лишаване от свобода“ за срок
от шест месеца, като изпълнението на така наложеното наказание е отложено за изпитателен
срок от три години. Изложеното, макар да не е пречка обвиняемият да се ползва от
привилегията по чл. 78а, ал. 1 от НК, сочи на известна престъпна упоритост от страна
престъпния деец, обуславящо завишената степен на обществена опасност на същия.
Не могат да бъдат споделени, обаче, доводите на районния съд в насока, че като
отегчаващо отговорността на обвиняемия обстоятелство, следва да се отчитат полицейските
регистрации на същия, доколкото същите противоречат на презумпцията за невиновност на
лицето, визирана в чл. 16 от НПК. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и
снемане на полицейска регистрация, полицейската регистрация е дейност по обработване на
лични данни на лицата по чл. 3, която се осъществява при условията на Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) с цел защита на националната сигурност,
противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Полицейската
регистрация не следва да се приравнява на влязлата в сила присъда и не е доказателство за
виновността на лицето за Д.ието, във връзка с което е извършена регистрацията. При това и
факта на полицейската регистрация, респективно това, че лицето е известно на органите на
реда, не следва да се преценява като отегчаващо отговорността му обстоятелство.
Същевременно, настоящата инстанция намира, че първият съд е пропуснал да отчете
като отегчаващо отговорността на обвиняемото лице обстоятелство това, че във връзка с
покупко – продажбата на имота, за който обвиняемият е набавил неистинския официален
документ, св. М. е заплатил на обв. К. сумата от 20 000 евро.
При така сложилото се своеобразие на конкретния казус, въззивната съдебна
инстанция намира, че следващата се на обвиняемия санкция следва да се определи при
баланс на счекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, което обуславя
определянето на административното наказание „Глоба“ в размер около средния, предвиден
в закона. При липса на съответен протест в тази насока, обаче, настоящата инстанция не
разполага с възможността да измени решението на районния съд в насока завишаване
размера на следващата се на обв. Ж.К. административна санкция. Категорично, обаче, не са
налице предпоставки за занижаване размера на определеното на обвиняемия
административно наказание, предвид това, че същото е определено в размер на
законоустановения минимум, както и с оглед съдържащата се в чл. 27, ал. 5 от ЗАНН правна
забрана за определяне на санкцията под предвидения в закона минимум.
Въззивният съдебен състав изцяло споделя обосновката на СРС в частта относно
направените по делото разноски, като прие, че правилно, на основание чл. 189, ал. 3 и чл.
190, ал. 2 от НПК, обв. Ж. ИЛ. К. е осъден да заплати сторените в досъдебното производство
12
разноски, в размер на 112,68 лева (сто и дванадесет лева и шестдесет и осем стотинки), по
сметка на СДВР, а по сметка на СРС – сумата от 5 (пет) лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист. Разноските са правилно изчислени.
В допълнение и за да отговори на доводите на защитата, изложени във въззивната
жалба, настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че при постановяване на
атакувания съдебен акт не е допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, което да налага отмяна на присъдата на СРС и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния
първоинстанционен съд.
На първо място в тази връзка настоящата инстанция намира за необходимо да
отбележи, че атакуваният съдебен акт не страда от порока липса на мотиви. Решаващият
първоинстанционен съд е положил необходимите процесуални усилия за попълване на
доказателствената маса с всички относими доказателствени източници и не е допуснал
превратно или едностранчиво тълкуване на доказателствената съвкупност. Същата е
анализирана внимателно и задълбочено, без да бъдат игнорирани някои от събраните
доказателства за сметка на други.
Не е допуснато нарушение на принципите на наказателния процес, визирани в чл. 13
и чл. 14 от НПК. Решаващият първоинстанционен съд е събрал необходимите и възможни
гласни и писмени доказателствени средства, относими към предмета на доказване, и е
положил необходимите процесуални усилия за попълване на делото с необходимия обем
доказателствени източници – както обвинителни, така и оправдателни такива. Не е
допуснато, следователно, нарушение на принципа за разкриване на обективната истина – по
чл. 13 от НПК, и за вземане на решения по вътрешно убеждение – по чл. 14 от НПК.
Не може да се отправи упрек и по отношение на оценъчната дейност на съда, касаеща
събраните доказателствени източници. Фактическите констатации на първоинстанционния
съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал,
като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на
доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на
доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с
правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка, от районния
съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение,
тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други.
Съдът е изложил по ясен и убедителен начин в мотивната част на обжалваното
решение, изводите си по фактите и тяхната правна оценка, както и съображенията си
относно кредитируемостта на доказателствените средства, като не е сторил това произволно,
а въз основа на задълбочен и правилен анализ, и съпоставка на доказателствените източници
едни спрямо други. Изложил е подробно хронологията на събитията, които е приел за
установени, както и съображенията, обусловили извода му, че с Д.ието си обвиняемото лице
е осъществило от обективна и субективна страна всички признаци от състава на вмененото
му престъпно посегателство. Контролиращата съдебна инстанция и страните по делото, не
са лишени от възможност да разберат действителната воля на решаващия
първоинстанционен съд и начинът на формирането й.
Въз основа на направения задълбочен и подробен анализ на доказателствената
съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, СРС е
формирал по същество правилни изводи по фактите и обстоятелствата, визирани по-горе,
подробно обективирани в мотивната част на постановения съдебен акт. Не е допуснато,
следователно, процесуално нарушение при произнасяне на първия съд по фактите и
обстоятелствата, относими към предмета на доказване.
13
Тъй като при цялостната служебна проверка на решението, въззивният съд не
констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на
доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, то
съдът счете, че същият следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20175291 от 23.08.2021 г., постановено от Софийския
районен съд, Наказателно отделение, 136-ти състав, по НАХД № 10089/2020 г. по описа на
същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14