Р Е Ш Е Н И Е
№
17.10.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При
секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№ 3617/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. Цв. В., против М.С.Г., с
която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 1954/2017г, по описа на ПлРС,
срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че
ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден
имот- на адрес гр. ******. Твърди се, че същият е клиент на топлинна енергия за
битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, ползвал е ТЕ, за периода
01.01.2012-31.01.2017г., и не е погасил задълженията си. Твърди се, че
сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият период, в която
се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение с “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД,
гр. София. Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен
труд”, от дата 13.-14.12.2007г. и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че
от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е
плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 449,39лв., от които сумата
от 389,12лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода
01.02.2014-31.01.2017г. и сумата от 60,27лв- лихва за забава, за периода
03.04.2014-14.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й
изплащане. Претендират се разноски.
В срока за отговор, отв. М.С.Г., изразява становище за основателност на иска, касаещ претенцията за главница, като оспорва претенцията за
лихва за забава, както и искането за присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази становищата
на страните и на основание закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се
установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение № 1181/21.03.2017г. по ч. гр.д.№1954/2017г. по описа на ПлРС, срещу издадена която, в срок е постъпило възражение
от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.
По делото, с определение № 3003/28.07.2017г,
като трето лице- помагач на страната на ищеца е конституирано “ТЕХЕМ СЪРВИСИС”
ЕООД, гр. София. От страна на третото лице- помагач, са представени изисканите
от съда месечни справки, приети по делото. От същите се установява, че за имот
с аб.№ ***, за процесния период, са начислявани суми
за отопление и за сградна инсталация; топла вода не е
ползвана.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
От страна на ответника няма представени
доказателства за извършване на плащане на претендираните суми.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка
между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед
на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови
нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия. Както бе посочено
по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите
условия, чрез тяхното публикуване. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ,
ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в
сгради-етажна собственост е колективна услуга, която ползва всички собственици
на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален
писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях
облигационна връзка.
По делото, въз основа
на събраните доказателства, както и направеното изявление в отговора на ИМ, че
се признава претенцията за главница, безспорно се установи, че ответника М.Г.,
има качеството на потребител на ТЕ, за имот с аб.№ ***, за процесния период.- 01.02.2014-31.01.2017г.
и същата дължи плащане на потребената ТЕ.
Съобразно чл.31, ал.1 от Общите
условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение
се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата
до деня на постъпване на дължимата сума. Искът за заплащане на лихва за забава
върху главницата има акцесорен характер, и зависи от
изхода на главния иск.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявените искове с
правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, са основателни и следва да бъдат уважени изцяло, като бъде признато за
установено спрямо ответника М. Г., че
дължи сумата от общо 449,39лв., от които сумата от 389,12лв- главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2014-31.01.2017г. и
сумата от 60,27лв- лихва за забава, за периода 03.04.2014-14.03.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК-20.03.2017г., до окончателното й изплащане.
Следва ответникът да понесе
направените по настоящето дело разноски, в размер на 175лв. /вкл. 100лв-юрк.
възнаграждение и 75лв.- държавна такса/ В случая съдът определя размер на
дължимото юрк. възнаграждение, в размер на 100лв., по
реда на чл. 78, ал.8 от ГПК. Съобразно цитираната норма, в полза на юридически
лица или еднолични търговци, се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1- или в размер от 100лв. до 300лв. , като в случая съдът определя
минимален размер от 100лв.
Ответника следва да понесе и
направените в заповедното производство разноски, в размер на 30,87лв.. вкл.
държавна такса и юрк. възнаграждение, съобразно
частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване на
заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК. В случая, съдът
също определя размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение, по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ –Наредба за заплащането на правната
помощ–чл.26, съобразно който размерът на възнаграждението при защита в
заповедните производства, е в размер от 50лв. до 150лв. Съдът намира, че следва
да се определи минимален размер на юрк.
възнаграждение от 50лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1, вр чл.86, ал.1 от ЗЗД, че М.С.Г., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В., сумата от общо 449,39лв., от които
сумата от 389,12лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ,
за периода 01.02.2014-31.01.2017г., за имот с аб. № ***,
и сумата от 60,27лв- лихва за забава, за периода
03.04.2014-14.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-20.03.2017г., до
окончателното й изплащане, за която суми има издадена заповед за изпълнение №
1181/21.03.2017г. по ч. гр.д.№1954/2017г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, М.С.Г., ЕГН **********,***,
ДА
ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Й.В., сумата
от 175лв.-разноски по настоящето дело и сумата от 30,87лв.- разноски по ч. гр.д.№ 1954/2017г. по описа на ПлРС.
Решението се постановява с
участието на третото лице- помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок, от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: