Определение по дело №20855/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 28637
Дата: 16 август 2023 г.
Съдия: Яна Марио Филипова
Дело: 20231110120855
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28637
гр. София, 16.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Частно гражданско
дело № 20231110120855 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление от (фирма) срещу К. С. Р. и (фирма) с искане за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за непогасени вземания,
произтичащи от сключен Договор за потребителски кредит № 000-КН-
67809361/08112017/08.11.2017 г.
В обстоятелствената част на заявлението за издаването на заповед за изпълнение,
заявителят поддържа, че вземането по отношение на длъжника физическо лице е възникнало
въз основа на договора за потребителски кредит, а по отношение на длъжника юридическо
лице са изложени твърдения, че по силата на Договор за встъпване в дълг от 03.02.2020 г.
(фирма) е поело задължение да отговаря при условията на солидарна отговорност за
задълженията на кредитополучателя.
От служебно изготвената справка от Национална база данни „Население“ се
установява, че длъжникът физическо лице е с настоящ адрес в (адрес) Видно от
извлечението от Търговския регистър седалището и адреса на управление на длъжника
юридическо лице е в гр. София.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 ГПК, доп. ДВ бр. 100 от 2019 г., заявлението
се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в
тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Заявление срещу
потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса
на настоящ адрес – по постоянния. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го
изпраща незабавно на надлежния съд.
В съдебната практика е възприето разбирането, че разпоредбата на подсъдността при
потребителските отношения намира приложение за всички спорове между потребител и
доставчик, свързани със съществуващия между тях договор, включително и с наличието или
1
не на задължения по него. Изрично се приема, че физическото лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, както и физическото лице, което като страна по договор действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност не губят качеството си
потребител, когато търсят защита на правата си на извъндоговорно основание ( така
Определение № 160 от 30.03.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1101/2017 г., IV г. о.).
Последователно се споделя и разбирането, че подсъдността по потребителски дела е
приложима и в случаите, когато се търси защита на извъндоговорно основание, респ. чрез
предявен отрицателен установителен иск за установяване на липсата на задължения ( така
Определение № 574/13.11.2012 г. по ч. гр. д. № 427/2012 г. на ВКС, І г. о., Определение №
241 от 05.04.2013г. по ч.т.д. № 1395/2013г. на ВКС, II т.о. и др.). Имало е повод да се
отбележи изрично и това, че местната подсъдност по потребителски спорове намира
приложение и в случаите, когато се претендира връщането на платена сума, като платена на
отпаднало основание, обоснована със специалната защита, предвидена за потребители (така
Определение № 214 от 15.03.2010г. по ч.т.д. № 173/2010г. на ВКС, II т.о.). Следователно,
единствено основанието, от което произтичат отношенията между страните, е от значение за
качеството потребител на едно физическо лице, респ. за приложението на чл. 113 ГПК и чл.
411 ГПК (така Определение № 18 от 16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019г. на ІІ т. о. на
ВКС).
В случая е без значение, че принципно би могло да се обоснове приложението на
множество подсъдности ( чл. 116 ГПК), тъй като релевантно за потребителката защита в
заповедното производство, а и с общия исков процес – като цяло е същата действително да
се предостави на потребителя, като производството се разглежда от съда, който е удобен за
потребителя. При това положение, както беше споменато е от значение, кой или кои са
правопораждащите факти на правоотношението – в случая твърденият договор за
потребителски кредит. Ето защо, последващите юридически факти, които не изменят
правоотношението, а добавят ново такова – в процесния случай договор за встъпване в дълг,
не могат да лишат потребителя от защитата, която законът предвижда, тъй като в противен
случай, ще се засегне и принципът на ефективност на правото на ЕС, което предвижда
минимална хармонизация на потребителската защита в ЕС. Тоест в светлината на принципа
на ефективност, може да се изтъкне и един телеологически аргумент, ако се позволи, чрез
последващи действия, вкл. такива при който потребителят не участва – както е в процесния
случай договор между кредитора и трето лице за встъпване в дълг, то би се достигнало до
практическото обезсмисляне на потребителската защита, част от която са правилата за
местната подсъдност в заповедното производство и общият исков процес, поради
обстоятелството, че ищецът или заявителят винаги ще могат да „заобиколят“ релевантни
разпоредби, ползвайки наличието на множествената местна подсъдност и то по начин при
който потребителят практически не може да направи нищо, тъй като не е страна по договора
за встъпване в дълг. Изложеният телеологическо аргумент при тълкуването на закона има и
още едно обективно проявление, тъй като съгласно чл. 117, ал. 3 ГПК, договор за избор на
съд по искове на потребителки и по трудови спорове поражда действие само ако е сключен
2
след възникването на спора. Тоест, логиката на законодателят е, че ако потребителят решава
да се откаже от предоставената му защита (от процесуална гледна точка), то това може да
стане, но само след възникването на спора при изрично уговорена договорна подсъдност.
Предвид изложеното съдът намира, че местнокомпетентен да разгледа спора е съдът
по настоящия адрес на длъжника физическо лице, а именно Районен съд – гр. Бургас. В
подкрепа на изложеното виждане е и съдебната практика обективирана в Определение №
6631/30.05.2023 г. по ч. гр. д. № 4489/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ЧЖ, II – В
състав, Определение № 1090/20.03.2023 г. по в. ч. гр. д. № 610/2023 г. по описа на Окръжен
съд – гр. Варна, Определение № 821/28.02.2023 г. по в. ч. гр. д. № 383/2023 г. по описа на
Окръжен съд – гр. Варна, Определение № 822/28.02.2023 г. по в. ч. гр. д. № 402/2023 г. по
описа на Окръжен съд – гр. Варна
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 20855/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 127 – ми състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр.Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3